Решение по дело №34/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта:	6
Дата:	12 януари 2023 г.
Съдия:	Милена Димитрова Петева-Георгиева

Дело:	20225600200034
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. ХАСКОВО, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225600200034 по описа за 2022
година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата Ф. С. Ю., родена на ***** г. в гр.****, живуща в
*****, ***, български гражданин, със **** образование, ****, неосъждана, по ****, ЕГН
********** за НЕВИНОВНА в това, че на 30.07.2019 година в гр.Хасково пред ОД на
Държавен фонд „Земеделие“-Хасково в качеството на физическо лице – ****, в Заявка №
********* г. за второ плащане по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от „Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020 г.), във Форма за наблюдение и
оценка на проектите, таблица „Размер на стопанството“ и в таблица „Данни за земята в
земеделското стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за плащане“ в
нарушение на задължение да предостави верни сведения съгласно чл.34 ал.1 и чл.15 ал.1 т.2
вр. чл.14 ал.1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1. „Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия от
„Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.“, издадена от
министъра на земеделието и храните, обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015 г., представила неверни
сведения, че към посочената дата е увеличила икономическия размер на стопанството
спрямо първоначалния му размер – 16 622,80 лева (8 499,10 евро), измерен в стандартен
производствен обем, най-малко с левовата равностойност на 4 000 евро, а именно на 25
934,00 лева (13 259,84 евро), а в действителност размерът на стопанството към момента на
заявката е 16 250 лева (8 308,49 евро), за да получи средства от фондове, принадлежащи на
1

Европейския съюз – Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и
средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти,
финансирани със средства от тези фондове, а именно: за да получи второ плащане от
Държавен фонд „Земеделие“ съгласно договор УИН № ******* г. в размер на 24 447,50
лева, от които 22 002,75 лева от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и 2 444,75 лева, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансира
проекта, поради което я ОПРАВДАВА по предявеното й обвинение за престъпление по
чл.248а ал.2 предл.1-во вр. ал.1 от НК.
Решението подлежи на въззивно обжалване и протест пред Апелативен съд-
Пловдив в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към Решение № 6/12.01.2023 г. по АНД № 34/2022 г.

Против обвиняемата Ф. С. Ю., родена на ***** г. в гр. ****,
живееща в с. ***** ****, *** **** ****, ***, ЕГН **********, е предявено
обвинение за това, че на 30.07.2019 година в гр. Хасково пред ОД на „Държавен
фонд земеделие“ - Хасково в качеството на физическо лице – ****, в Заявка №
*****/30.07.2019 г. за второ плащане по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
„Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /ПРСР 2014
- 2020 г./, във Форма за наблюдение и оценка на проектите, таблица „Размер на
стопанството“ и в таблица „Данни за земята в земеделското стопанство на
ползвателя към момента на подаване на заявката за плащане“ в нарушение на
задължение да предостави верни сведения съгласно чл. 34, ал. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 2
вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1.
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия от „Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ
бр. 40 от 02.06.2015 г., представила неверни сведения, че към посочената дата е
увеличила икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния му
размер – 16 622.80 лева /8 499.10 евро/, измерен в стандартен производствен обем,
най-малко с левовата равностойност на 4 000 евро, а именно на 25 934.00 лева
/13 259.84 евро/, а в действителност размерът на стопанството към момента на
заявката е 16 250 лева /8 308.49 евро/, за да получи средства от фондове,
принадлежащи на Европейския съюз – Европейски земеделски фонд за развитие
на селските райони, както и средства, принадлежащи на българската държава, с
които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове, а
именно: за да получи второ плащане от Държавен фонд „Земеделие“ съгласно
договор УИН № ******* г. в размер на 24 447.50 лева, от които 22 002.75 лева от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 2 444.75 лева,
принадлежащи на българската държава, с които се съфинансира проекта –
престъпление по чл. 248а, ал. 2, предл. 1-во вр. ал. 1 от НК.
Обвиняемата разбира обвинението, по което не се признава за
виновна. По нейно и на защитника й искане в рамките на особеното производство
по глава 28 от НПК беше проведено съдебно следствие, в хода на което бяха
проверени част от събраните на досъдебното производство доказателства, както и
приобщени нови такива, формиращи доказателствена съвкупност, която установи
следното:
Към 2015 година обвиняемата Ф. С. Ю. живеела в с. **** ****,
общ.*** **** ****, обл. *****. Тя, както и ***** й - свидетелят Е.З. Ю., с когото
**** **** на ****** година, се занимавали със ***** и ******. През 2015 г.
обвиняемата се регистрирала като **** и през същата година решила да
кандидатства за финансиране по „Програмата за развитие на селските райони“ и в
частност по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
1

мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от тази програма. Ф. Ю.
обработвала собствени земеделски земи, а също и такива, които била наела.
Ползвала и урегулирани поземлени имоти с построени върху тях стопански
сгради, които обслужвали животновъдното й стопанството.
Условията и редът за прилагане на подмярка 6.1 се уреждали в
Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от
министъра на земеделието и храните и обнародвана в ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г.
Наредбата предвиждала финансиране на бенефициентите със сума в размер до
25 000 евро, изплащана на два етапа – след сключването на договор между
кандидата и ДФ „Земеделие“ и след изпълнението на изготвения от кандидата
бизнес-план, ако проверката, извършена от Разплащателната агенция, установи
точното му изпълнение /чл. 8 - 11 от наредбата/.
Предвид решението за кандидатстване по подмярка 6.1 от
горепосочената програма, на 24.07.2015 г. Ф. Ю. посетила отдел ПСМП
/“Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“/ в Областна дирекция на
„Държавен фонд Земеделие“, гр. Хасково, където след подаване на заявление за
подпомагане била регистрирана с УРН на кандидат ***** при УИН ***** от
регистрацията й като земеделски стопанин. Самото заявление получило
автоматизиран УИН *****. Към заявлението обвиняемата приложила Бизнес-план
- бланково приложение № 4 към чл. 14, ал. 1 от Наредбата, както и други
документи, удостоверяващи изпълнението на условията за подпомагане /т. № 7,
л.120 - 197/. Съгласно заявлението Ю. избрала дата за извършване на проверката
от РА – 30.07.2018 г., като обявила още, че към този момент в стопанството й ще
бъдат отглеждани 5.8 дка домати „открито производство“, както и 130 броя
пчелни семейства, формиращи общ икономически размер на стопанството от 25
611.20 лева. Състоянието на стопанството към момента на подаване на
заявлението било описано в приложения бизнес-план /л. 133, т. 7/, в който според
декларираното от Ю. било записано, че през стопанската 2014/2015 година тя
отглежда 5.8 дка тикви, 81 броя пчелни семейства и 6 броя месодайни крави. В
бизнес-плана била описана и наличната в стопанството земеделска земя, състояща
се от осем на брой имота, от които седем в землището на с. Ангел Войвода и един
в землището на с. Боян Ботево, Община Минерални бани. Два от имотите били
урегулирани, останалите – земеделски /описани като кадастрални единици от КВС
/карта на възстановената собственост/, както следва: № ****/0.5 дка/; № ****/0.5
дка/, № ***** /0.5 дка/, № **** /0.8 дка/, № ***** /1.5 дка/; № ***** / 2.00 дка/.
За всички тях били приложени скици. Същите имоти били описани и в раздел
„Форма за наблюдение и оценка“, където били отразен и стандартният
производствен обем /СПО/ на стопанството към момента на кандидатстването /16
622.80 лева/ и към момента на очакваното му увеличение /25 611.20 лева/.
Заявлението, формата за наблюдение и оценка, както и бизнес-плана били
подписани от кандидата Ф. Ю. и приети в отдел „ПСМП“ на ОД на ДФ
„Земеделие“ - Хасково от свидетелката Х. К., която към този момент заемала
длъжността „**** *****“ в ***** *****, **** ***** *****. Същата съставила
контролен лист за документална проверка, контролен лист, съдържащ критериите
2

за допустимост, а също и квитанция за прием /том № 7, л. 198 - л. 201/.
Първоначалните параметри на стопанството, които обвиняемата
описала към датата на кандидатстване и формираният въз основа на тях
икономическия размер на стопанството й, измерен в стандартен производствен
обем /СПО/, били резултат от прилагането на правилата в Приложения № 1 по чл.
5, ал. 14 от наредбата и използването на указаните в същото приложение
стойности за съответните земеделски култури и отглеждани животни. Така
направените изчисления сочели, че на базата на заявените от Ю. сведения
първоначалният СПО на стопанството й се равнява на 8 499.10 евро /том № 7, л.
128, л. 131, л. 133, л. 134, л. 135, л. 137, л. 145/. Бизнес-планът предвиждал
нарастване на този обем в следните насоки: увеличаване на пчелните семейства на
130 броя и отглеждане на домати „открито производство“ на площ от 5.8 декара,
което според записаните в Приложение № 1 величини /обемни единици за вид
култури и брой отглеждани животни/ следвало да доведе до изискуемото
нарастване с минимум 4000 евро на икономическия размер на стопанството,
измерен в СПО, а с това изискванията на регулираната с Наредба № 14 от
28.05.2015 г. подмярка се предвиждало да бъдат постигнати. Конкретно Ф. Ю.
заявила, както вече се посочи, че към крайната дата на проверка за изпълнението
на бизнес-плана стандартният производствен обем /СПО/ на нейното стопанство
ще достигне 25 611.20 лева /равняващи се на 13 094.80 евро/.
С подаването на заявлението за кандидатстване Ф. Ю., попълнила и
декларативна част, намираща се в раздел „VII. Декларации“, т. 3. Там тя записала,
че е декларирала цялата притежавана и ползвана земеделска земя, налични
животни, селскостопански сгради и постройки на територията на стопанството,
наличните машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и използвана
работна сила /том № 7, л. 126-127/. Декларирала още, че началото на земеделската
й дейност датира от 13.08.2014 година. В табл. 7 от формуляра „Форма за
наблюдение и оценка“ обвиняемата описала ползваните в стопанството й земи:
**** от 0.5 дка; **** /от 0.5 дка/; ***** /от 0.5 дка/; **** /от 0.8 дка/; ***** /от 1.5/
дка; 023612 /от 2.0 дка/; ПИ 37 /с площ от 2.68 дка/ и УПИ III в кв. 25 /с площ от
0.84 дка/, като тези сведения съответствали на отразеното в бизнес-плана.
Относно ползваните в стопанството земеделски земи бизнес-планът съдържал две
различни таблици по този показател – „Таблица 1. Налична за стопанството земя“
и „Таблица 1А. Данни за земеделските площи, които кандидатът не обработва или
е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или
наем и/или аренда“. Както се посочи, в първата таблица Ю. описала имоти,
идентични на тези в рубриката „Форма за наблюдение и оценка“, а таблица 1А не
попълнила. Сред имотите от първата група не фигурирал такъв с кадастрален
номер № ***** с площ от 7.780 дка в местността „******“ в землището на село
Ангел Войвода, община Минерални бани. Този имот ****** на обвиняемата –
свидетелят Е.З. Ю., бил закупил по силата на сключен на 21.08.2012 година
договор за продажба между него и Община Минерални бани, *** /том № 9, л.
464/. Обвиняемата не описала в нито една от двете таблици и други имоти – тези,
които тя придобила по силата на договор за продажба от 20.02.2015 г., сключен с
н.а. № 25/2105 г. по регистъра на нотариус К. Г., както и имотът, който закупила
по силата на Договор № ****** г., сключен с Община Минерални бани, *** /л.
3

476 и сл. от т. 9/.
Имотът с кадастрален номер ***** в землището на с.Ангел
Войвода бил предмет и на други сделки, следващи придобиването му от свидетеля
Е. Ю.. С договор от 15.07.2015 г. той бил отдаден под наем на обвиняемата от
нейния ****/приобретателя по договора/ за срок от осем години /л. 33, т. 9, л. 65,
т. 2/, а на 20.07.2015 г. обвиняемата го преотдала за ползване на свидетеля З.Ю.З.
/неин ******/ за срок от една стопанска година /л. 73, т. 2/. Преди това – с договор
от 01.10.2014 г. имотът бил нает също от свидетелят З.Ю.З., като тогава
ползването било предоставено за стопанската 2014/2015 година. Въз основа на
това „правно основание“ З. З. получил финансиране по мярката за подпомагане
на земеделските производители - „Директни плащания на площ 2015 г.“.
След като заявлението на Ф. Ю. било прието, ведно с всички
попълнени бланкови приложения и предоставени документи, свидетелите Х. К. и
Л. Ш. извършили проверка на формулираното искане за подпомагане. Проверката
била насочена към установяване на верността на представените от кандидата
сведения за размера и типа на земеделското стопанство и се базирала на преглед и
справки в различни информационни масиви, до които служителите имали достъп
/том № 7, л. 202 – л. 298/. На 28.09.2015 г. свидетелят Д. К. извършила и
посещение на място, като в съставения контролен лист /л. 306, т. 7/ не установила
несъответствия между декларираното от обвиняемата и действителното състояние
на стопанството. Несъответствия, но документални по естеството си, обаче били
установени от св. Ш. и св. К.. За тях те съставили „контролен лист 2“ и „контролен
лист бизнес-план“ и уведомили Ю. с уведомително писмо Изх. № 01-260-6500/746
от 10.11.2015 г. /т. 7, л. 312/. В него било направено подробно описание на
констатациите и били дадени указания за отстраняването на непълнотите в
искането за подпомагане. Едно от установените различия между данните в
заявлението и съдържанието на представените от Ю. документи се отнасяло до
имот, за който двете свидетелки /експерти/ констатирали, че е притежание на
обвиняемата – придобит от нея по силата на договор за покупко – продажба на
общинска земя с № ****** година, сключен с Община Минерални. Макар копие
от този договор Ю. да представила в отдел „Прилагане на схеми и мерки за
подпомагане“ при подаването на самото заявление, тя не го описала нито в
Таблица 1, нито в Таблица 1А, за разлика от останалите закупени със същия
договор имоти /л. 135, т. 7/. В резултат на изпратеното й писмо обвиняемата
представила писмените си обяснения за допуснатия пропуск – заявила, че земята
била захрастена и необработваема.
Друго установено от експертите в ДФ „Земеделие“ несъответствие
касаело стопанството на свидетеля Е.З. Ю. – ****** на обвиняемата. Данни за
това стопанството кандидатът следвало да представи съгласно регламентираното
в наредбата изискване икономическите параметри на същото това стопанство да
бъдат установени и прибавени при изчисляването на първоначалния
икономически размер на стопанската единица на кандидата, за да бъде
съблюдавано правилото сборът на двете стопанства да не надвишава 16 000 евро
СПО /чл. 5, ал. 15 от Наредбата/. На 30.11.2015 г. Ф. Ю. отговорила своевременно
и на така отправения й въпрос, като с Искане с Вх.№ 01-200-6500/746 # 1 тя
предоставила коригирани таблици по бизнес плана, както следва: „Таблица 1А“;
4

както и Таблици: №7; № 8; № 11.3; № 12 – всички описани в Бизнес плана към
заявлението за кандидатстване /том № 7, л. 319 – 323/. Ю. депозирала и нова
„Форма за наблюдение и оценка на проектите по подмярка 6.1 „ Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ / том № 7, л. 324, 325, л. 326/, както и декларация
приложение 2 /том № 7, л. 327/. Въпросният имот № ***** /закупеният с
горепосочения договор и посочен като захрастен/, в землището на *****, бил
описан от Ю. в таблица 1А като такъв, който тя притежава, но не обработва.
Обвиняемата отново не посочила в нито една от двете въпросни таблици имота с
№ ***** в землището на с.Ангел Войвода. Този имот не бил описан в изпратеното
до обвиняемата уведомително писмо, тъй като в хода на извършената
административна проверка свидетелите К. и Ш. не установили той да е
притежание на Ю. или съпруга й, или да е ползван от тях на документирано
правно основание. Според дадените от свидетлката Ш. показания достоверна
служебна проверка за действителното ползване или собственост на имоти към
този момент не била възможна, тъй като създаденият и поддържан в Областна
дирекция „Земеделие“ регистър „Правни основания“ не съдържал достатъчна база
с данни, позволяваща извличането на пълноценна информация в тази насока.
След като Ю. коригирала сведенията в първоначалното си
заявление и след като били събрани данни за параметрите на стопанството на
съпруга й, а те сочели общ СПО в допустимите за подпомагане граници, бил
извършен т.нар. „ранкинг“, т.е. класиране на кандидата съобразно брой точки в
диапазона на възприетите в наредбата критерии. Ю. получила оценка 32.62 точки
/том № 7, л. 339/.
И след извършената от Ю. корекция на заявените данни
първоначално определеният икономическият размер на стопанството й не бил
променен – той отново бил измерен в СПО, възлизащ на 8 499.10 евро /16 622.80
лева/, формиран от 5.8 дка тикви, отглеждани на имоти в землището на с. Ангел
Войвода с № **** – 0.5 дка; № **** – 0.5 дка; № ***** – 0.5 дка; № **** – 0.8
дка; № ***** – 1.5 дка и № ***** – 2 дка; 6 бр. месодайни крави в ЖО 6374-0192
и 81 бр. пчелни семейства в ЖО 6373-0145. Като част от стопанство на съпруга на
обвиняемата - Е.З. Ю., съгласно чл. 5, ал. 15 и ал. 16 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г. били отчетени: 3.9 дка ливади за косене /заявени за подпомагане чрез
директни плащания на площ с УИН ******** през 2015 г./, както и 1 бр. млечна
крава и 1 брой теле /описани в Регистъра „Животни и пчели“ на БАБХ - том № 7,
л. 228, л. 280/.
На 26.05.2016 г., свидетелите К., Ш. и А. съставили становище,
според което искането за финансиране било оценено като допустимо /том № 7, л.
339/. На същата дата било изпратено до Ю. уведомително писмо за одобрение с
изх. № 01-260-6500/240, а след това била издадена Заповед № 03-260-
РД/187/26.05.2016 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Хасково за
одобряване на финансирането /том № 7, л. 344 - 345, т. № 9, л. 277 - 278/. На
27.05.2016 година между Ф. Ю., от една страна, и Държавен фонд „Земеделие“, от
друга страна, бил подписан договор № ***** за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.1 към мярка 6 на ПРСР 2014-2020 г. /том № 7, л.
346 - 367, т. 9, л. 253 - л. 274/. В изпълнение на този договор на 07.06.2016 г. по
сметката на обвиняемата в „Банка ДСК АД“ с № ************** било извършено
5

първото плащане по разрешеното финансиране - в размер на 24 447.50 лева.
Частта от тази сума, възлизаща на 22 002.75 лева и представляваща 90 % от общо
платената, била предоставена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони /ЕЗФРСР/, а останалата, равняваща се на 2 444.75 лева, била
национално съфинансиране със средства на Националния бюджет на Република
България /том № 5, л. 56/. Съгласно чл.6 ал.1 от сключения договор обвиняемата
се задължила да изпълни представения от нея и одобрен от фонда бизнес-план до
30.07.2018 година. На 28.09.2017 година Ю. уведомила фонда, че е добавила в
стопанството си 49.7 дка пасища /невлючващи имота ***** с площ от 7.781 дка/, в
отговор на което с писмо от 28.09.2017 г., връчено на 04.10.2017 г., тя била
уведомена от фонда, че така съобщените нови обстоятелства не налагат промяна в
условията на договора /л. 302, т. 3/. Такава промяна била извършена на 06.08.2018
г., когато бил подписан анекс към договора, с който крайната дата за изпълнение
на бизнес-плана била променена и договорена нова – 30.07.2019 г. /т. 9, л. 237/.
В периода 27.05.2016 г. – 30.07.2019 г. били извършвани проверки
относно изпълнението на бизнес-плана, както и такива относно поддържането на
регистрацията на Ю. като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. В тази връзка
обвиняемата представила пред Разплащателната агенция Заявление от 03.06.2016
г. и Анкетна карта, с които пред ОД „Земеделие“-Хасково декларирала промяна
на отглежданите култури и на обработваемите площи. В анкетния формуляр
посочила обработваемите от нея земи, сред които фигурирал и имотът с
кадастрален номер ***** с площ от 0.7780 ха. Отбелязала още, че този имот е
засаден с дини през стопанската 2015/2016 г. С придружително писмо от
10.03.2017 г. Ю. отново представила копие на такава анкетна карта, изготвена на
30.11.2016 г., в която същият имот отново бил описан – като предстоящ за
засаждане с градински домати. Поредната Анкетна карта – от 24.03.2017 г., отново
сочела имота като използван и предназначен за засаждане с култура /тикви/. Тези
данни били отразени в информационната система на ОД на ДФ „Земеделие“, в
която декларираният като стопанисван имот се визуализирал при прилагания
административен контрол, резултатът от който към 03.07.2018 г. сочел, че Ю.
отглежда полски домати върху площ от 0.6 ха, представляваща част от имот с
площ от 0.7 ха и с № ***** в землището на с.Ангел Войвода /л. 8 - 74 от т. 8/.
Сведенията за използваните от обвиняемата земи през стопанските 2014-2019
години били отразени и в специализирания софтуерен продукт на ОЗ
„Земеделие“-Хасково, разработен на основание чл. 41 от ЗПЗП с цел изпълнение
на изискването земеделските стопани да регистрират ежегодно правните
основания за ползваните от тях земеделски площи /л. 55 - 63 и л. 91 от СП/.
На 30.07.2019 г. Ф. Ю. подала заявка за второто плащане /том № 9,
лист 1/. Заявката представлявала изпълнен по образец в Приложение 9 към
наредбата текст и била адресирана към Държавен фонд „Земеделие“, Дирекция
„Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските
райони, отдел „РРА“, където документът бил регистриран с номер ****** от
30.07.2019 г. Първото утвърждаване на посочения образец, което съгласно чл. 34,
ал. 1 от Наредбата следвало да стане от изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, било извършено с резолюция върху Докладна записка № 03-
6

0416/2639 от 19.09.2016 г., като към този образец не била приложена част,
озаглавена „Форма за наблюдение и оценка“. Такава липсвала и към по-късно
одобрения образец, в сила от 24.02.2017 г. Формата за наблюдение и оценка
станала неразделна част от формуляра за плащане по подмярка 6.1 след
изготвянето на междинен доклад на дирекция „Наблюдение, координация и
контрол на дейността на РА“ /от 20.04.2018 г./ и съставената въз основа на него
докладна записка № 02-0400/833 от 08.05.2018 г., ратифицирана от изпълнителния
директор на фонда на 09.05.2018 г. /л. 193 - 242 от СП/. Със същия акт
/резолюция/ било утвърдено и съдържанието на инструкция за попълване на
заявката за плащане, която не съдържала правила, отнасящи се до „Форма за
наблюдение и оценка“.
Приемането и обработката на депозираната от Ф. Ю. заявка за
второ плащане било извършено от свидетелката Е. С. Т., която издала квитанция
за прием. В частта от заявката, озаглавена „Данни за земята и животните в
земеделското стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за
второ /финално плащане/“, таблица № 1 от задължителното приложение,
обвиняемата била отразила, че отглежда 6 дка домати /открито производство/ в
земеделски имот с № *****, намиращ се в землището на с. Ангел войвода, общ.
Минерални бани, обл. Хасково. Там била описана и цялата площ на имота – 7.780
дка, от която обработваема /засята с домати/ от 6 дка и необработваема /угари/ от
1 дка. В следваща таблица /2.1/ Ю. посочила, че в стопанството си отглежда 130
броя пчелни семейства. Както се посочи, част от заявлението за плащане била и
„Форма за наблюдение и оценка на проектите по подмярка 6.1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ /том № 9, л. 15 - л. 17/, където на съответната
бланкова позиция /№ 6/ бил отбелязан увеличеният размер на стопанството на
кандидата, изчислен в СПО – 25 934 лева, както и първоначалният - 16 622.80
лева. И там било отбелязано, че засетите земеделски площи са в размер на 6 дка,
разположени върху имот с № ***** в землището на с.Ангел Войвода.
На 07.08.2019 година във връзка с подаденото от Ю. заявление за
второ плащане на свидетелите Я. Д. и Р. Д. от отдел „Регионална разплащателна
агенция“ била възложена проверка чрез посещение на място в землището на
с.Ангел войвода /т. № 9, л. 211 - 231/. Проверката била извършена въз основа на
предоставен на служителите контролен лист, в който елементите на
проверяваното стопанство били предварително описани, а свидетелите следвало
да отразят своите констатации за съответствие между предварителния запис и
действително установеното. При посещението двамата свидетели проверили
животновъден обект 6373-0145, където установили налични 130 броя пчелни
семейства, както и 50 броя новозакупени кошери, а също и радиална центрофуга
за мед. След това посетили земеделския имот - нива № *****, за който били
снабдени и със скица, указваща точното му местонахождение в землището на с.
Ангел войвода. Там Д. и Д. установили засетите 6 дка домати на открито, както и
частта от земята, която не била обработваема. Свидетелите не измерили площта
на земеделската култура, тъй като нямали такова задание, нито такова
задължение. Утвърдената в работата им практика изисквала приблизително
оразмеряване на оглеждания и засят с култура терен, като само при възникнали
съмнения за различия с описаното в контролния лист се престъпвало към
7

техническо /точно/ измерване и то от друг орган – „Техническия инспекторат“.
Подобни съмнения в случая не възникнали и затова посещението на място
завършило с контролен лист, в който не били отбелязани несъответствия. Ю. се
запознала с констатациите и положила подпис в контролния лист.
Сред документите, които обвиняемата представила като
приложение към заявката за второ плащане, били както копие на скицата за имота
с № ***** /използвано от Д. и Д. при посещението на място/, така и копие на
Договор за наем на земеделска земя, който Ю. била сключила със съпруга си на
15.07.2015 г. и по силата на който същият този имот й бил предоставен за
ползване за срок от осем години. Копието сочело нотариална заверка на
подписите на страните, както и вписване в Агенцията по вписванията под №
*********** При извършената документална проверка свидетелката Т.
забелязала, че въпросният договор е бил сключен преди подаване на искането за
финансиране, но въпреки това наетата земя не фигурирала нито в таблица 1, нито
в таблица 1А на бизнес-плана, нито пък в коригираната таблица 1А, която
обвиняемата депозирала след изпратеното й уведомително писмо за отстраняване
на несъответствия. За констатираното Т. уведомила свидетеля Д. Г. Д. – *****
***** в отдел „***“, след което било изготвено уведомително писмо с изх. № 01-
260-6500/900 от 13.09.2019 г. /том № 9, л. 460 – 461/. Изискана била от
обвиняемата допълнителна информация относно собствеността и ползването на
имота с № *****, както и относно ползването /владението/ върху други
земеделски земи, описани подробно в уведомително писмо от 15.09.2019 г. /л. 460,
т. 9/. В отговор на това писмо Ю. представила в разплащателната агенция копие
на Договора за покупко-продажба от 21.08.2012 г., с който съпругът й закупил
имота с № ***** в м. “******“ в землището на с. Ангел Войвода, а също и
Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 26.01.2016 г. /за наемане от
Община Минерални бани на пасища за срок от пет години/, нотариален акт №
*****. по н.д. № ***** г. на нотариус Г.а, обективиращ договор за покупка на
земеделски земи /ниви в землището на с.Ангел Войвода/ и Договор от 13.08.2014
г. за закупуване на нива в землището на с. Боян Ботево, Община Минерални бани
/л. 468 – 474, т. 9/. Ю. представила и писмено обяснение, в което заявила, че
земите, описани в уведомителното писмо от 15.09.2019 г., не са обработваеми –
върху тях не били засети земеделски култури и не се извършвала друга
селскостопанска дейност. Обяснения относно процесния имот с № ***** не били
депозирани.
Невключването на имота в местността „******“ в землището на
с.Ангел Войвода в заявлението за кандидатстване от 24.07.2015 г., респ.
включването му в заявката за второ плащане като площ, формираща
изпълнението на бизнес-плана, били оценени от фонда като обстоятелства,
изпълващи хипотезата на чл. 38, ал. 7, т. 2 от наредбата относно изчисляването на
постигнатия СПО, тъй като тази разпоредба забранявала при изчисляване на
увеличението на икономическия размер на стопанството да бъдат отчитани
животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на
първоначалния икономически размер на стопанството, когато към датата на
подаване на заявлението за подпомагане ползвателят, собственикът на
предприятието на ползвателя ЕТ или едноличният собственик на капитала на
8

ползвателя ЕООД са имали сключени договори за наем и/или аренда, независимо
дали ползването на животните и/или земята е било предоставено на други лица.
Затова засетият с 6 дка домати имот свидетелите Т. и Д. приели като „недопустим
за подпомагане“. В резултат на това било взето решение в увеличения СПО на
стопанството на Ю. да бъдат отчетени само пчелните семейства и кошерите.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 5 ал. 14 от Наредба № 14, онагледяващо
„Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства“
всяко пчелно семейство било остойностено на 125 лв. Така изчислен, размерът на
стопанството на Ф. С. Ю., измерен в СПО към датата на подаване на заявката за
второ плащане, възлизал на 8 308.49 евро, т.е. бил установен спад - намаление
спрямо първоначалния СПО на стопанството на кандидата, с 190.61 евро /том №
8, л. 101- 102/. Производна на това била констатацията за непостигане на
договорената цел: увеличаване на СПО с минимум 4000 евро или със заявените
5779.85 евро, респ. достигане на СПО от 25 611.20 лева /равняващи се на
13 094.80 евро/. Заради това било отказано да се извърши второто плащане, а за
събирането /връщането/ на получената от Ю. сума /първо плащане/ бил издаден
Акт за установяване на публично държавно вземане от 24.03.2020 г. – л. 118, т. 8
от ДП.
Преди това и в отговор на изпратено съобщение от 04.11.2019 г., в
което били формулирани съображенията за недопустимост на финансирането, на
18.11.2019 г. обвиняемата депозирала възражение, в което посочила, че към
момента на подаване на заявлението за подпомагане въпросният имот с № *****
не е бил стопанисван от нея, тъй като по силата на договор за пренаемане бил
предоставен за ползване на друго лице за периода 20.07.-31.09.2015 г. В
обяснението /л. 105, т. 8/ Ю. категорично отрекла умишлено да не е добавила
имота в задължителните таблици, като отдала този пропуск на непоискана от
консултанта й информация и допусната от него грешка при изготвянето на
документацията за подпомагане. Ю. акцентирала и върху това, че към момента на
изпълнението на бизнес-плана е разполагала с достатъчно имоти, чрез
засаждането на които била в състояние да увеличи обема на своето стопанство.
Към възражението Ю. предоставила оригинал на договор за преотдаване под наем
на земеделска земя – на процесния имот № ***** в с. Ангел войвода, общ.
Минерални бани /л. 106, т. 8/. Съгласно отразеното в документа договорът бил
сключен на 20.07.2015 г. между нея и свидетеля З.Ю.З. /*******/ за срок от една
стопанска година - 2014/2015 година. Възраженията на Ю. срещу отказа за второ
плащане, респ. решението за връщане на получената вече сума, не били уважени,
поради което и бил издаден горепосочения АУПДВ. Последният бил атакуван от
Ф. Ю. пред Административен съд – Хасково, който с Решение № 848 от
16.12.2020 г. по адм.д. № 378/2020 г. отхвърлил подадената жалба /т. 5, л. 3/.
Решението било потвърдено от ВАС с Решение № 10076 от 05.10.2021 г. по адм.
дело № 1214/2021 г. / том № 5, л.129 - 132/. Образувано било изпълнително дело и
бил наложен запор на сметки. Принудително била събрана от обвиняемата сумата
в размер на 26 162.78 лева /том № 5 , лист № 93 - 98/.
Изложената фактическа обстановка не се разграничава съществено
от тази, която е приел и прокурорът в постановлението по чл. 375 от НПК,
инициирало образуването на настоящото производство. В този смисъл
9

допълнително установените в хода на производството факти не надхвърлят
очертаната от обвинението фактическа рамка, така че да водят до установяването
на такива по естеството си фактически положения, които да се считат за нови по
смисъла на чл. 378, ал. 3 от НПК и затова налагащи връщане на делото на
прокурора. Новите факти, само детайлизиращи проведеното производство по
отпускане на финансовата помощ по подмярка 6.1 от мярка 6 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“, бяха разкрити при проведеното непосредствено
изслушване на част от разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели
и изисканите писмени доказателства, както и чрез представените от обвиняемата
обяснения в обем и конкретика, допринасящи за разкриването на част от
съществените за предмета на доказване обстоятелства. Всъщност фактите, които
са изложени в постановлението на прокурора, подробно проследяващо характера
и съдържанието на депозираните от обвиняемата пред ОД на ДФ “Земеделие“ -
Хасково и пред Регионалната разплащателна агенция заявления и придружаващи
ги документи, в това число тези, представени в резултат на изпратените й
уведомителни писма, са както безспорно доказани по делото, така и на практика
неоспорени от защитата. Така безспорно е, че на 24.07.2015 година Ф. Ю. е подала
заявление за подпомагане по подмярка 6.1, регистрирано с УИН ********** в
системата ИСАК на ДФ „Земеделие“, към което приложила бизнес-план и други
документи, удостоверяващи изпълнение на условията за подпомагане, като в
„Таблица 1. Налична за стопанството земя“ от бизнес-плана тя описала осем на
брой имота /два от които урегулирани/, а в „Таблица 1А. Данни за земеделските
площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за
обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда“ тя не
записала нито един имот, макар да притежавала земеделски площи, освен
декларираните в Таблица 1. Така обвиняемата не заявила както имот с № *****,
макар да приложила документ, удостоверяващ неговото притежание, така и имот
с № ***** в м. “******“ в землището на с. Ангел Войвода, Община Минерални
бани, който съпругът й придобил на 21.08.2012 г., а на 15.07.2015 г. отдал под
наем на обвиняемата за срок от осем стопански години. Ф. Ю. не отразила в нито
една от двете таблици и имотите, придобити на 13.08.2014 г. и на 20.02.2015 г. по
силата на сключените от нея договори /л. 476 и сл. от т. 9/. Безспорно обвиняемата
е била уведомена, а следователно е и съзнавала произтичащото от разпоредбата на
чл. 5, ал. 16 и чл. 15, ал. 1, т. 2 от наредбата задължение да заяви всички
притежавани или ползвани на друго основание земеделски площи, независимо от
тяхното фактическо използване, след като както съдържанието на формуляра,
така и изпратеното уведомление от 10.11.2015 г., недвусмислено са адресирали
към нея изискването за предоставяне на тези сведения. От друга страна
сведенията, касаещи всички собствени или предоставени за ползване на
бенефициента земи, са били важни и съществени за допустимостта на
подпомагането, респ. за получаването на средствата по въпросната мярка, защото
те са определящи за изчисляването на началния икономически размер на
стопанството /чл. 5, ал. 14 и ал. 16 от наредбата/, а следователно и за установяване
на заявеното нарастване чрез изпълнението на изготвения бизнес-план /чл. 5, ал.
1, т. 2 от Наредбата/. В контекста на последното не може да бъде възприето
предложеното от защитата тълкуване на нормативната регулация на подмярката,
според което щом нарастването на стопанството в СПО съгласно правилата в
10

Приложение № 1 не отчита площите, а само засятата върху тях продукция, то
невярното деклариране на всички използвани земи не би могло да рефлектира
върху редовността на заявлението. Напротив, верните и пълни сведения относно
включените в стопанството земи /собствени или наети/ обслужва целите на
първоначалната проверка по чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредбата, свързани с
установяването на целия действителен обем от отглеждани култури и
сравняването му със заявения такъв в аспекта на последващата преценка за
нарастване. Тоест безспорно цитираните по-горе разпоредби, а и водещите цели
на мярката /създаване и развитие на млади земеделски стопани/ са налагали
кандидатът да предостави всички данни относно включените в стопанството му
площи, дори когато към момента на подаване на заявлението те са били
неползвани, неизползваеми или предоставени на други лица. И след като
обвиняемата е придобила съвместно със своя съпруг имотът с № ***** в м.
“******“ в землището на с. Ангел Войвода, а и този имот е бил включен именно в
нейното земеделско стопанство по силата на сключения на 15.07.2015 г. договор
за наем, то тя е следвало да опише същия в Таблица 1А /в случай, че не го
обработва към този момент/ или в Таблица 1 /в случай на използването му/ от
бизнес-плана, представляващ според разпоредбата в чл. 14, ал. 1 от Наредбата
задължителен елемент от искането за финансиране. Като не е сторила това
обвиняемата е затаила част от сведенията, които е следвало да представи на
органа, администриращ подмярка 6.1, в нарушение на задължението да
предостави такива. Така тя е реализира една от формите на изпълнителната
дейност по чл. 248а, ал. 2 от НК към момента на депозиране на Заявление за
подпомагане с УИН ***** от 24.07.2015 г. Не тази дейност обаче е предмет на
обвинението. Ф. Ю. е привлечена към наказателна отговорност за действията,
извършени на 30.07.2019 година, когато е била депозирана Заявка № ***** от тази
дата, в която е било формулирано искането за второ плащане по смисъла на чл. 34,
ал. 1 от Наредбата и затова съществените за предмета на доказване въпроси са: 1.
Представила ли е Ю. неверни сведения в депозираната пред Държавен фонд
„Земеделие“ заявка за плащане /инкриминираната изпълнителна форма е именно
тази/ и 2. Записаният в озаглавения раздел „Форма за наблюдение и оценка“
постигнат стандартен производствен обем /СПО/ представлява ли сведение,
дължимо от кандидата и в същото време значимо за получаването на средствата
от ЕЗФРСР и тези, принадлежащи на българската държава. Отговорът на първия
от тези въпроси налага да бъде разгледано съдържанието на Приложение № 9 към
заявката за плащане, макар не съдържащата се в него информация да е
инкриминираната, но пък тя е тази, която съгласно препратката в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 към одобрения от изпълнителния директор на РА образец кандидатът
безспорно е следвало да предостави на Разплащателната агенция – данните за
земята и животните в стопанството към момента на подаване на заявката за второ
/финално/ плащане. В това приложение Ю. е посочила, че към 30.07.2019 г. тя
стопанисва имот с № ***** в землището на с. Ангел Войвода с площ от 7.781 дка,
от която 6 дка била засадена с домати „открито производство“, а част от 1 дка
представлява угари. Отбелязала е още, че тази земя тя ползва под наем. Както
беше посочено по-горе, извършената административна проверка, включваща
посещение на място, е установила съответствие на така декларираните данни с
действителното фактическо положение – свидетелите Я. Д. и Р. Д. не
11

констатирали видими различия нито в размера на обработваемия и засаден терен,
нито с вида на посочената в предоставения им контролен лист култура. Затова и
проверката им приключила без констатации за несъответствия. А това налага
извода, че предоставената от Ю. в Приложение № 9 към заявката за плащане
информация не е била невярна – сведенията и за размера на обработваемия имот
и за вида на отглежданите върху него растения не са се отклонявали от
действителните. И тези съобщени от обвиняемата факти на практика не са
предмет на обвинението, макар инкриминираните да са производни на тях, ако
може да се приеме, че те /процесните/ могат да бъдат обект на невярното
съставомерно по чл. 248а, ал. 2 от НК деклариране. Според обвинението това,
което обвиняемата невярно заявила в заявката за плащане, се съдържало в
документа, озаглавен „Форма за наблюдение и оценка“ и се състояло в посочения
там СПО, с който нараснало земеделското й стопанство към 30.07.2019 г. – 25 934
лева или 13 259.84 евро, който СПО, както се поддържа в постановлението, не
съответствал на реалното увеличение, тъй като за имот № ***** била установена
недопустимост за подпомагане /т.е. за включване в СПО/, поради незаявяването
му към момента на подаване на заявлението за подпомагане. Необходимостта от
посочване на този имот в Таблица 1А от бизнес-плана беше коментирана по-горе,
поради което и отказът на фонда да приеме обоснованото в заявката нарастване на
стопанството, /който отказ е окончателно потвърден от ВАС с Решение № 10076
от 05.10.2021 г. по адм. дело № 1214/2021 г./, е бил в унисон с разпоредбата в чл.
38, ал. 7, т. 2 от Наредбата, недопускаща при изчисляването на увеличения размер
на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 да бъде включена земята, която не е била
включена при изчисляването на първоначалния икономически размер и към
датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят е имал сключени
договори за наем и/или аренда, независимо дали ползването на земята е било
предоставено на други лица. Затова и отправените от защитата възражения срещу
констатациите за допуснато от Ю. нарушение на тези правила, които възражения
почиват на възприетата методика за остойностяване на СПО, няма как да бъдат
възприети, защото както вече се посочи, макар при изчисляването на обема на
стопанството да не биват отчитани земеделските площи, то вярното им
деклариране към момента на кандидатстването е задължително законово условие
за допустимостта на подпомагането. Същественият за предмета на делото въпрос
обаче е не дали обвиняемата е нарушила правилата на регулиращата подмярката
Наредба № 14/28.05.2015 г., а дали е представила пред администриращия
финансирането орган невярна информация, защото не всяко такова нарушение и
не всяко неизпълнение на бизнес-плана или сключения договор представляват
поведение, което нормата в чл. 248а, ал. 2 от НК инкриминира. Последователна е
съдебната практика във виждането, че посоченото престъпление има комплексен
обект на закрила, включващ обществените отношения, гарантиращи сигурността
на процеса на получаване на информация от органите, които извършват
разпореждане със средства от фондове на ЕС относно фактите от значение за
формиране на тяхното решение и обществените отношения, осигуряващи
правилното разпределение и разходване на средствата от тези фондове, като
предмет на престъплението не са самите средства, а сведенията като съвкупност от
данни, които кандидатът дължи да предостави на органа-разпоредител. От друга
страна, съставомерността на поведението изисква сведенията да са
12

несъответстващи на обективната действителност и в същото време да са значими
за получаването на паричната помощ /Решение № 60128/21.03.2022 г. по н.д.
234/2021 г. на ВКС/. Отнесени към разглеждания случай посочените разрешения
предполагат отговор на въпроса коя част от информацията, която Ю. е
предоставила на фонда, има характер на сведение по смисъла на наказателния
закон и кои записани в заявката данни са били значими за получаване на
финансирането. Безспорно такива белези притежава информацията, касаеща
размера на обработваемата земя към момента на декларираната дата за втора
проверка, както и тези относно вида на засятата върху тази земя култура /частта от
заявката, посочена като Приложение № 9 на л. 12 - 13 от т. 9 от ДП/. И това е така,
защото именно тези факти са били основополагащи за преценката дали
договореното увеличение на икономическия размер на стопанството е било
постигнато, доколкото както първоначалният, така и последващият размер в СПО
се остойностяват, след като показателят за съответната култура в Приложение №
1 към чл. 5, ал. 14 се умножи с площта за нейното отглеждане. Беше посочено
вече по-горе, че тази категория представени от Ю. сведения са били верни,
каквито са били и сведенията, посочени в рубриката "Данни за земята и
животните" от раздела "Форма за наблюдение и оценка". А описаната по-горе
технология за установяване на „икономическия размер на стопанството“ сочи, че
той по естеството си не е сведение, което кандидатът предоставя на земеделския
фонд, за да обоснове основателност на претенцията за финансиране, а при
недобросъвестност или невярно изчисление да създаде привидно основание за
плащане. От друга страна, декларираният от кандидата икономически размер на
земеделското стопанство не представлява сведение по смисъла на чл. 248а, ал. 2
от НК, тъй като той не е факт от обективната реалност, още по-малко решаващ за
получаването на исканите средства. Легалната дефиниция на понятието се
съдържа в т. 13 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. и според нея
„икономическият размер на стопанството“ е размерът на земеделското стопанство,
изразен в стандартен производствен обем. Приложение № 1 към чл. 5, ал. 14 от
наредбата пояснява белезите, присъщи на създадения за нуждите на подмярка 6.1
законов термин и недвусмислено сочи, че той на практика е производен от
математическо пресмятане резултат, получен след горецитираното умножение –
показателя за вида на земеделската култура по площта за нейното отглеждане, т.е.
декларираният от бенефициента СПО не би могъл да се разглежда като
самостоятелен и независим от останалите сведения факт, а само като последица от
тяхното вярно или невярно оповестяване пред финансиращия орган.
Потвърждение на това са както разясненията, дадени в показанията на свидетеля
Д. Д., така и характерът на документа, в който кандидатът заявява размера на
постигнатия съгласно изготвения бизнес-план и договора СПО. Така свидетелят
Д. заявява, че частта от формуляра за плащане, озаглавена „Форма за наблюдение
и оценка“ се попълва от кандидата, но направените от последния изчисления на
постигнатия СПО не рефлектират нито върху редовността на искането за плащане,
нито върху преценката за неговата основателност, като заявления и с неправилни
пресмятания се приемали за разглеждане, тъй като водеща била информацията
относно посевите и площта им, а не установения от кандидата математически
резултат. Формата за наблюдение и оценка имала единствено статистическа
функция, обслужваща чрез системата ИСАК нуждите на Министерството на
13

земеделието, допълва още свидетелят. Изцяло в унисон с тази природа на
„Формата за наблюдение и оценка“ е и представената от Държавен фонд
„Земеделие“ хронология за утвърждаването на образеца на заявката за плащане
съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата. Изпратеното от ДФ „Земеделие“ писмо вх. №
130/09.01.2023 г. и неговите приложения установяват, че първият образец е бил
одобрен от Изпълнителния директор на фонда с положителна резолюция върху
Докладна записка № 03 - 0416/2639 от 19.09.2016 г., а вторият е в сила от
24.02.2017 г. /не се сочи акт за одобрение/, като и към двата формуляра „Форма за
наблюдение и оценка“ не е била приложена. Последната е станала част от
изискуемия набор от образци, попълвани от бенефициентите, считано от
09.05.2018 г., когато с резолюция от същата дата Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ е съобразил констатациите в междинен доклад на Дирекция
„Наблюдение, координация и контрол на дейностите на РА“ относно извършена
проверка за съответствие с критериите за акредитация на подмярка 6.1, в който е
препоръчано добавянето на формата към образеца за плащане. Съдържанието
обаче на Инструкцията за попълване на заявката за второ плащане не е било
променено спрямо първоначалното и в същата инструкция правила за
изпълнението на елемента „Форма за наблюдение и оценка“ не са записани.
Разбира се, тези дадени от разпоредителния орган разяснения не са решаващи за
преценката на правната природа на формуляра „Форма за наблюдение и оценка“,
но са подкрепящи извода, че отразените в него сведения относно размера на
земеделското стопанство в СПО не могат да бъдат квалифицирани като значими
за получаването на финансовата помощ факти, въз основа на които техния адресат
формира решението си за разпореждане със средствата по въпросната подмярка,
тъй като самостоятелно те не биха могли да създадат привидно основание за
удовлетворяване на исканото плащане.
Заключението, което се налага е, че обвиняемата Ю. действително е
представила пред ДФ „Земеделие“ неверни сведения, но това тя е сторила на
24.07.2015 година, когато е подала заявлението за подпомагане, в което не е
отразила всички включени в земеделското й стопанство имоти, в това число тези,
които са били необработваеми или предоставени за ползване на други лица –
поведение, което не е предмет на обвинението, макар обстоятелствата в
постановлението и представените от прокурора правни оценки да се фокусирани
именно към неспазеното задължение за деклариране към момента на първото
заявление, а неверността на второто да е обоснована единствено с непостигането
на специфичната цел и потвърдената от административните съдилища
законосъобразност на издадения акт за установяване на публично държавно
вземане. Във връзка с последното следва да се отбележи, че въпреки използването
на „недопустим“ от гледна точка на законовата регулацията имот, на практика Ю.
е изпълнила договорения ангажимент - да засее с домати „открито производство“
площ от 6 дка и така да увеличи размера на своето стопанство, но
неоповестяването на тази земя като налична в стопанството към момента на
кандидатстването е било в разрез с условията на подмярка 6.1 и това в крайна
сметка е компрометирало възможността за правилното установяване на
изискуемото нарастване. При представяне на сведенията обаче относно
параметрите на стопанството в заявката за второ плащане обвиняемата не е въвела
14

в заблуждение разплащателната агенция, тъй като записаните в искането сведения
относно засадения имот и културата върху него са били верни. На практика тези
сведения са сочели постигане на необходимото увеличение в СПО спрямо
първоначалния размер, поради което и декларирания СПО след пресмятането му
по правилата на Приложение № 1 е бил съответен на тях. Установеното обаче
нарушение, включително по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 15 и чл. 45, т. 2 от
Наредбата, логично е предизвикало постановения отказ за плащане, който макар и
законосъобразен, сам по себе си не може да обоснове наличието на обективните
признаци на вмененото престъпление, поради съображенията, които бяха
изложени по-горе.
Обективната несъставомерност на поведението прави безпредметно
обсъждането на субективното отношение на обвиняемата към нарушаването на
клаузите от договора за финансово подпомагане, т.е. дали засаждането на
първоначално незаявен имот се дължи на грешка, неосведоменост или умисъл.
Независимо от това следва да се отбележи, че съдържащите се на л. 20 - 74 от т. 8
на ДП документи – заявления и анкетни формуляри, отхвърлят извода, че Ю. е
целяла укриване на факта, че имот с № ***** присъства в земеделското й
стопанство след изтичането на стопанската 2014/2015 г. Така съгласно Анкетна
карта от 03.06.2016 г., която тя е представила пред ОД „Земеделие“ с цел
регистрация си като земеделски стопанин през съответната година, имотът е
заявен като използван под наем, а самата анкетна карта е представена на
разплащателния орган и то преди получаването на първото плащане, станало на
07.06.2016 г. и съобщено на обвиняемата на 27.06.2016 г. В посочената анкетна
карта имотът е заявен като засаден с култура /дини/, а в следващите анкетни карти
– от 30.11.2016 г. /за стопанската 2016/2017/ и от 24.03.2017 г. /за същата година/
той фигурира в раздел „намерения за засадени площи“ съответно с градински
домати и тикви. Автоматизираният административен контрол е потвърдил
описаните в анкетните карти данни, тъй като те са били декларирани и пред
областната дирекция „Земеделие“ и отразени в информационната база „Регистър
на правните основания“, създаден на основание чл. 41 от ЗПЗП и поддържан,
считано от началото на стопанската 2014/2015 година /л. 91, л. 55 - 63 от СП/. В
този регистър имотът е записан като деклариран на 15.02.2016 г. /отново преди
първото плащане/ и фигурира в него като част от стопанството на Ю. до
30.09.2019 г. с основанието „договор за наем“. Затова и обясненията на Ю., че е
заявила имота пред областната земеделска служба веднага след като свекър й
преустановил ползването му, а впоследствие започнала изпълнението на бизнес-
плана – през стопанската 2017/2018 /както е записано в него/, чрез засаждането му
с домати на открито и това е било оповестено пред ДФ „Земеделие“, не са в
противоречие с документираното в административната преписка /л. 46 – 79, т. 8/ и
с поддържаната неосведоменост относно нелегитимното включване на засятата
върху терена продукция в нарастващия СПО. Вярно е, че в своите показания
свидетелката Е. Т. отрича задължението на фонда и на разплащателната агенция
от извършване на регулярна проверка на основанието за ползване на
стопанисваните от бенефициентите имоти в мониторинговия период и на момента
за възникване на правото за това, но е вярно и това, че още преди получаването на
първото плащане и в периода м.06.2016 г. - 30.07.2019 г. обвиняемата не е укрила,
15

нито целяла укриване на факта, че изпълнението на бизнес-плана ще бъде
реализирано при използване на въпросния имот, въпреки незаявяването му в
Таблица 1А от заявлението за кандидатстване. А това, съпоставено с
регистрирането на имота в ОД „Земеделие“, с представянето на анкетните карти
за съответната стопанска година пред РА, упражняваща текущ контрол, и най-
вече с факта на оповестяването му в заявката за второ плащане, ведно с прилагане
на договора за наемането му, убедително потвърждава извода, че действията на
Ю. не са били насочени към заблуда на финансиращия орган относно реалното
фактическо състояние на стопанството и нарастването му в съответните
икономически единици. Съвсем различно, както в обективен, така и в субективен
план, би било положение, при което Ю. бе засяла с домати имот с № *****
/заради неговата поливност, както твърди/, а в искането за второ плащане бе
заявила изпълнение на бизнес-плана с някоя от съобщените при кандидатстването
площи / т.е. с различна площ/ или пък поне сама не бе представила договора за
наем от 15.07.2015 година, сочещ я като наемател за срок от осем години на
закупената от съпруга й земя още към момента на кандидатстването. Такава
хипотеза би потвърдила неумело и непоследователно аргументираната в
постановлението целенасоченост към неправомерно получаване на
финансирането и съзнавано представяне на несъответстващи на действителното
фактическо състояние факти, каквото всъщност не се установява, дори и само от
анализа на доказателствата, които самото обвинение представя.
А това че стопанството на обвиняемата действително е постигнало
договорения СПО, доколкото целта е била постигната, защото и да беше описан в
Таблица 1А, имотът е нямало как да промени първоначалния СПО, тъй като той
не е бил реално използван при изготвянето на бизнес-плана /доказателства за
противното няма/, а от друга страна – обвиняемата в нито един момент /освен в
изоставеното от обвинението заявление за подпомагане/ не е представила пред
административния орган неверни сведения, нито е затаила такива, е аргумент за
това, че защитените от нормата обществени отношения – гарантиращите
сигурността на процеса на получаване на информация от органите, извършващи
разпореждане със средства от фондовете на ЕС, не са били засегнати.
Следователно поведението не притежава и един от съществените белези, за да
бъде считано за престъпно – то не е общественоопасно, тъй като не е накърнило
защитения обект. Отново следва да се отбележи, че неизпълнението на бизнес-
плана и сключения договор за финансиране не са тъждествени на тази дейност,
която наказателната норма инкриминира, щом липсва предоставяне на невярна
информация, значима за формиране на решенията от органа-разпоредител и
целяща създаване на привидно основание за получаване на средствата от
европейските фондове.
Имайки предвид изложеното, съдът призна подсъдимата за
невиновна по предявеното й обвинение за престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. ал. 1
от НК.
Така мотивиран, съдът постанови своя акт.
16