Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№…………………….гр.София,02.04.2021г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на втори април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Йоана Генжова
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 3091 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436, вр.
с чл.435, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 288489/08.03.2021г.,
подадена от Б.Я.М. – взискател по
изп.дело № 2469/2020г. по описа на
ДСИ при СРС, 1 отд., 9уч. срещу Постановление
от 16.12.2020 г. на ДСИ при СРС Н. Г. по изпълнителното дело № 2469/2020, с
което е намален размерът на приетите разноски на взискателя Б.М. по изп.дело за адвокатско възнаграждение от 350
лв. до размера от 200 лв., като последица от уважено възражение по чл.78,ал.5
от ГПК на длъжника по изпълнението-„Топлофикация София“ ЕАД.
Жалбоподателят
твърди,
че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразен
фактът, че длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, поради което
и последният дължи разноски и по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че след дадени указания от съдебния
изпълнител процесуалният му представител е депозирал молба за посочване на
конкретен изпълнителен способ, което представлява действие по процесуално
представителство по изп.дело. В тази връзка твърди, че претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв. е под минимума от 400,00лв.,
установен с т.1 и т.2 на чл.10 от Наредбата. С изложените доводи жалбоподателят
мотивира искането си за отмяна на обжалваното постановление от 16.12.2020 г. и за присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Насрещната
страна по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД не заявява становище
по жалбата.
По делото са депозирани мотиви от ДСИ Г.,
с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20201110402469 е
образувано по молба с вх. № 26012/04.12.2020 г., подадена от Б.Я.М., чрез адв. Г.А.САК
– за събиране на сумата 30,00лв., като останала неиздължена част от общата сума от 600,00лв. по изпълнителен лист,
издаден на 30.11.2017 г. от Районен съд - Ямбол по гр. дело № 1749/2016г., с
който „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК********е осъдено да заплати на Б.Я.М. горепосочената
сума от 600 лв. - разноски пред въззивния съд. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е заявено и искане за разноските в изпълнителното
производство в размер на 24 лв. – ДТ и 350 лв. – адвокатско възнаграждение. По
изп.дело е представено пълномощно от 09.10.2019г. , с което взискателят Б.Я. М.
е упълномощил адв.Г.А.като процесуален представител по изп.дело. Приложен е и договор
за правна защита и съдействие от 09.10.2019 г., в който е посочено, че
договореното възнаграждение в размер на 350 лв. е изплатено в брой при
подписване на договора, като в тази част договорът представлява разписка по
смисъла на чл.77 от ЗЗД.
На 04.12.2020г. съдебният изпълнител е
изпратил покана за доброволно изпълнение, с която е поканил длъжника „Топлофикация
София“ ЕАД доброволно да изпълни задължението си, като заплати сумата от 30 лв.
/претендирана от взискателя/, 24 лв. - държавна такса за образуване на
изпълнително дело, 350 лв. – адвокатско възнаграждение и такса по чл. 53 от Тарифа
за ДТ по ГПК. Поканата е връчена на длъжника на 10.12.2020 г.
На 16.12.2020г. е постъпило възражение
от длъжника „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт
М.П., с което длъжникът възразява срещу претендираното адвокатско
възнаграждение и срещу определената такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК и
иска намаляване на адвокатския хонорар до сумата от 200 лв. - възнаграждение за
образуване на изпълнително производство на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като последица от това-
съразмерно намаляване на пропорционалната такса.
С обжалваното постановление от
16.12.2020 г. съдебният изпълнител уважил
възражението на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК , като е намалил претендирания от
взискателя адвокатски хонорар от 350 лв. - на 200 лв. в съответствие с чл. 10, т.
1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Препис от постановлението е връчено на
взискателя на 06.01.2021 г.
С разпореждане от 05.01.2021г. от
съдебния изпълнител е дадено указание до взискателя за посочване на
изпълнителен способ и за внасяне на
съответната държавна такса по изп.дело.
В изпълнение на указанията, дадени с
горепосоченото разпореждане, с молба с вх.№ 944/13.01.2021г. , подадена от процесуалният
представител на взискателя – адв.А., е
посочен като изпълнителен способ- запор върху банкови сметки на длъжника в „Общинска
банка“ АД, като е представено и платежно нареждане за платена държавна такса от
15,00лв. с 3 ,00лв.- ДДС по сметката на ДСИ към СРС.
Запорът върху банковата сметка на
длъжника в „Общинска банка“ АД е наложен със запорно съобщение от 14.01.2021г. и
сумата е преведена от банката на 21.01.2021 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител – Постановление от 16.12.2020 г., с което е намален размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя от 350 лв. на 200 лв. Жалбата е подадена в законоустановения 2
седмичен срок.
При проверка за законосъобразността на
обжалваното определение, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното: Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото. При дадения казус се установява, че в рамките на
изпълнителното производство предмет на принудително събиране е малко по размер
вземане на взискателя – от 30лв., а длъжник е дружество, чийто капитал е 100%
общинска собственост. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност.
Поради това и дължимото на процесуалния представител на взискателя адвокатско
възнаграждение следва да бъде в рамките
на минимума по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. – от 200
лв. Съдът приема, че на взискателя се
дължи само като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение по
т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- за образуване на изп.дело и не се следва
такова по т.2 на същата норма. В тази
връзка, съдът зачита, че от процесуалния
представител на взискателя не са извършени никакви други процесуални действия
по изп.дело , насочени към събиране на вземането, извън подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело. В тази връзка, съдът съобразява правно-релевантния факт, че
цялата сума- предмет на принудително събиране,
е събрана в резултат на наложен запор на банковата сметка , посочена в
молба на взискателя от 13.01.2021г., която представлява неразделна част от
молбата за образуване на изпълнителното дело. Съдът приема, че подадената от процесуалния
представител на взискателя молба от 13.01.2021г. , в която е посочен
изпълнителният способ- запор върху банковата сметка на длъжника, не
представлява процесуално действие, попадащо в приложното поле на т.2 на чл.10
от Наредбата, тъй като в конкретния случай подадената молба за образуване на
изпълнителното дело от адвоката-пълномощник на взискателя е била нередовна, поради
липсата на посочен в нея изпълнителен способ, като законово изискуем реквизит на молбата по
чл.426,ал.2,изр.1 от ГПК. С молбата от 13.01.2021г. на процесуалния
представител на взискателя е отстранена нередовността на молбата за образуване
на изпълнителното производство. Т.е.- процесуалното действие , извършено от
пълномощника на взискателя се изчерпва
само с подаване на молбата за
образуване на изпълнителното производство , /
за която има изискване за редовност/ и като последица от това единствено
процесуално действие, попадащо в приложното поле на т.1 на чл.10 от Наредбата ,
е събрана и сумата по изпълнителният лист. Ето защо, законосъобразно с
обжалваното постановление на съдебния изпълнител е прието за основателно
възражението на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК и разноските на взискателя за
заплатено адвокатско възнаграждение са намалени до дължимия в конкретния случай
минимален размер по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- от 200,00лв.
С оглед изложените мотиви, съдът намира
обжалваното постановление за законосъобразно, а жалбата срещу него- за
неоснователна.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, частна жалба с вх.№ 288489/08.03.2021г.,
подадена от Б.Я.М., чрез адв.Г.А., срещу Постановление от 16.12.2020 г. на ДСИ
при СРС Н. Г. по изпълнително дело № 2469/2020, с което е намален размерът на
приетите разноски на взискателя Б.Я.М. по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение - от 350 лв. - до размера на сумата от 200 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.