РЕШЕНИЕ №
03.07.2017 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и
седемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Росица Димитрова
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4088 по описа за 2016 г.
Производството е по иск с правно
основание чл. 49 от СК,
предявен от К.И.П. ***, срещу К.Р.П. с настоящ адрес ***, за прекратяване на
брака им, сключен на 24.01.2001 г., от който имат едно ненавършило пълнолетие
дете, като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по вината.
Твърди се, че страните са разделени от
2003 г., като синът им живее предимно при майка си, но бащата поддържа
отношения с него и полага грижи, а синът редовно посещава него и родителите му.
Ищецът счита, че семейното жилище,
собственост на неговите родители, следва да бъде предоставено на него,
родителските права да се упражняват от ответницата, при която детето живее и
сега, а месечната издръжка, която той да заплаща, да бъде в размер 150 лв.
месечно, като твърди, че доходът му е в размер около 450 лв. месечно.
Ответницата не е представила отговор.
В съдебно заседание пълномощникът на
ищеца заявява, че с оглед фактическото състояние от една година насам би било
нормално и в интерес на детето на страните родителските права да се предоставят
за упражняване на бащата. Изразява становище, че предбрачното фамилно име на
ответницата следва да бъде възстановено след развода, тъй като тя не е изразила
изобщо никакво становище по исковата молба, в това число не се е
противопоставила на искането в нея в тази насока.
От показанията на разпитаните по делото двама
свидетели, близки на ищеца, както и от останалите събрани доказателства, вкл.
социалния доклад, се установява, че страните не живеят заедно от 2003 г. Дотогава
живеели първо при родителите на ответницата, а по-късно – при родителите на
ищеца в гр. Пазарджик на ул. „Георги Бенковски“ 98. През 2003 г. ответницата
напуснала жилището на последните заедно с детето и заживяла отново при своите
родители. Оттогава двамата не били изразявали намерение и не били правили опити
да се съберат отново, макар че покрай детето подържали контакт. За детето през
годините се грижела основно майката на ответницата. Към момента на
предявяването на иска ответницата живее в с. Раяновци, общ. Драгоман, а
16-годишният син на страните Иво П. ***, като по данни на страните и
свидетелите пребивава предимно при баща си. Бащата и неговите родители живеят
не в жилището на ул. „Георги Бенковски“, а в друго жилище, собственост отново
на родителите на ищеца, намиращо се на ул. „Райко Даскалов“ 45 в гр. Пазарджик.
Няма данни дали ответницата работи и
какъв доход получава.
В социалния доклад, изготвен от
служители на Дирекция „СП“, също се сочи, че от 2016 г. синът живее с баща си,
като битовите условия в жилището му са добри.
Изслушан в съдебно заседание,
непълнолетният Иво П. заявява, че живее с баща си, понякога при баба си и дядо
си по бащина линия, и желае да продължи да живее с баща си.
Дългогодишната фактическа раздяла и
липсата на интерес на съпрузите един към друг извод, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен и възстановяване на брачните отношения не може да се очаква.
Разстройството на брака е основание за прекратяването му.
Наистина ответницата не е заявила
никакво становище както по запазването на брачното фамилно име, така и по иска
изобщо. СК обаче изисква от 2009 г. насам допуска възстановяване на
предбрачното и фамилно име само при нейно изрично искане. Когато такова липсва,
съдът не може в това производство да се произнесе за промяна на името и към
предбрачното. Без значение е и не подлежи на изследване дали съпругата наистина
държи да продължи да носи брачното фамилно име, или само е проявила
незаинтересованост.
Родителските права следва да се
предоставят на ищеца с оглед неговото изявление, желанието на сина му и данните
за родителския му капацитет. Напълно във възможностите на ищеца е да полага
адекватни грижи за сина си с помощта на своята майка и на другите баба и дядо,
както според данните по делото го прави и в момента.
Няма данни за доходите на ответницата,
но с оглед нейната възраст и работоспособност е във възможностите и да работи и
да получава доход в размер поне минималната заплата за страната и няма
задължения за издръжка към други свои деца. Поради възрастта на сина на
страните издръжката, която да бъде присъдена, следва да е по-висока от
минималната по закон. Съдът намира, че размер от 140 лв. е подходящ. Тъй като
изрично искане за осъждането на ответницата да заплаща издръжка е направено
едва на 26.05.2017 г., от тази начална дата (а не от влизането в сила на
решението за развод, както би било при пълна липса на искане на страната) би
следвало да се присъди и издръжката.
Въпреки задължението на съда поначало да
се произнесе служебно за ползването на семейното жилище, когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, в конкретния случай подобно произнасяне е
безпредметно, тъй като бившето семейно жилище на ул. „Георги Бенковски“ в гр.
Пазарджик отдавна не се обитава от никоя от страните, нито от родителите на
ищеца, чиято собственост е било, като дори няма данни дали все още е тяхна
собственост.
По изложените съображения и на основание
чл. 49 от СК съдът
РЕШИ:
Прекратява с развод брака между К.И.П., ЕГН **********,
и К.Р.П., ЕГН **********,***, сключен на 24.02.2001 година, като дълбоко и
непоправимо разстроен.
Предоставя на ищеца К.И.П. упражняването
на родителските права върху непълнолетния син на страните И. К. П., ЕГН **********.
Осъжда К.Р.П. да заплаща на сина си И. К.
П., действащ лично и със съгласието на баща си К.И.П., издръжка в размер 140
лв. месечно, считано от 26.05.2017 г., заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Определя на К.Р.П. режим на лични
отношения с непълнолетния и син Иво Красимиров П., както следва: всяка първа и
трета събота и неделя на месеца от 9,00 ч. в събота до 20,00 ч. в неделя, както
и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата.
Определя държавна такса по брачния иск в
размер 50 лв., от които 25 са внесени.
Осъжда К.И.П. и К.Р.П. да внесат по
сметката на съда поравно разликата от 25 лв. до пълния размер на държавната
такса.
Осъжда К.Р.П. да заплати по сметката на
Пазарджишкия районен съд сумата 132,90 лв., представляваща държавна такса върху
размера на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: