Решение по дело №517/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 482
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20201100900517
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.03.2020 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 517 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 20200304165543, депозирана от  „Б.Е.Д.П.“ ООД чрез адв. П.О.против отказ № 20200224164618-2/28.02.2020 г. на Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ, с който е отказано заличаване по партидата на от  „Б.Е.Д.П.“ ООД, ЕИК ******** на „И.***“ ООД като съдружник в дружеството. Жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) незаконосъобразно постановило отказ, приемайки, че за прекратяване членствените правоотношения на съдружника с дружеството е необходимо решение на Общото събрание относно съдбата на дружествените дялове на напускащия съдружник, както и изменение на дружествения договор. Поддържа, че прекратяването на членственото правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ настъпва след изтичане на предвидения тримесечен срок на предизвестието и не са необходими никакви други условия, в противен случай се нарушава потестативното право на съдружника да прекрати участието си.

Въз основа на изложеното моли съда да бъде отменен обжалваният отказ и да бъдат дадени задължителни указания на АВ – търговски регистър да извърши исканото вписване.

Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявление А4 вх. № 20200224164618, намира следното от фактическа и правна страна:

Със заявление А4 вх. № 20200224164618, депозирано от адвокат П.О.О., адвокат с изрично пълномощно, е заявено за заличаване обстоятелство в поле 19 – „Съдружници“. Към заявлението е представено Писмено предизвестие с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ от съдружника „И.***“ ООД, отправено до адреса по седалището на „Б.Е.Д.П.“ ООД, върху което е вписан вх. № 003/17.11.2019 г. и е отразено, че същото е получено от Б.Х.Д.- управител. В него е направено изявление за прекратяване участието на съдружника на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.  Представен е протокол от ОС на съдружниците на „И. №5“ ООД от 06.11.2019 г., на което съдружниците са взели решение дружеството да прекрати участието си в „Б.Е.Д.П.“ ООД . Приложени са още документ за платена държавна такса, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и изрично пълномощно.

Видно от обявения последен дружествен договор – чл. 20, ал. 2, в него не е предвиден срок, различен от законоустановения тримесечен срок за прекратяване на участието на съдружник в дружеството.

На 26.02.2029 г. ДЛР е дало указания да се представи решение на ОС за попълване капитала на дружеството и за промяна на дружествения договор, састо и доказателства за внасяне номиналната стойност на поетите дялове от оставащия съдружник. Прекратяването на членственото правоотношение при изтичане срока на предизвестието настъпвала веднага в отношенията на съдружника и дружеството, но в регистърното производство то се преценявало само като една от предпоставките за изпълнение изискванията на закона за противопоставяне на промяната в състава на дружеството и последиците й върху имуществото на дружеството. Съществувало задължение за съда да следи служебно за съдбата на освободените дялове, като се цитира практика на ВС от 1995 г.

Указанията не са изпълнени и на 28.02.2020 г. ДЛР е постановил отказ от заличаване на „И.***“ ООД като съдружник с мотиви, идентични в изложените в указанията.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения седемдневен срок – отказът е постановен на 28.02.2020 г., а жалбата е депозирана на 04.03.2020 г. Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следното:

Предвид дължимата от ДЛР проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства ДЛР следва да провери дали заявлението изхожда от правоимащо лице, дали към заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.

Трайна и непротиворечива е съвременната съдебна практика по отношение начина на упражняване потестативното право на всеки съдружник да прекрати членственото си правоотношение с дружеството с едностранно предизвестие – право, изрично предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и относно фактическия състав на това прекратяване. Съгласно тази практика, включително Решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006 г. по т.д. № 556/ 2006 г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др., прекратяване участието на съдружник в ООД в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно диапозитивната норма на чл. 125, ал.2 ТЗ, или по-дълъг, ако такъв е предвиден в дружествения договор. Прекратяването на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, следва да се счита настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Прекратяването на участието на съдружника, отправил предизвестие не може да се поставя в зависимост от условия, каквито не се предвиждат от закона, включително и от настъпване на юридически факти, свързани с уреждане имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството, преразпределение на дяловете или пък изменение на устройствения акт и правната форма. Всички тези въпроси са последица от прекратяването на участието на съдружника, но не представляват условие или пречка за прекратяване на членственото правоотношение.

В случая се установява от представените писмени доказателства, че съдружникът „И.***“ ООД е отправил до дружеството предизвестие за напускането си, като същото е връчено на 07.11.2019 г. Следователно три месеца са изтекли на 06.02.2020 г. и членственото правоотношение на „И.***“ ООД със „Б.Е.Д.П.“ ООД е прекратено на 07.02.2020 г., съобразно правилото на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Ето защо към датата на заявлението А4 вх. № 20200224164618 членственото правоотношение е било прекратено, представени са всички изискуеми от закона документи, поради което и отказът да бъде заличен „И.***“ ООД като съдружник е незаконосъобразен и следва да бъде отменен в тази му част.

    Воден от горното, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ № 20200224164618-2/28.02.2020 г. на Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ, с който е отказано заличаване по партидата на от  „Б.Е.Д.П.“ ООД, ЕИК ******** на „И.***“ ООД като съдружник в дружеството.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията – ТРРЮЛНЦ да извърши вписване по заявлението А4 вх. № 20200224164618 по партидата на „Б.Е.Д.П.“ ООД, ЕИК ********, като заличи „И.***“ ООД като съдружник в дружеството.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: