Решение по дело №251/2021 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 15.11.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 251 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Транс-96“ ЕООД, гр. Разград, депозирана чрез адвокат Т.Ц. от Адвокатска колегия – София, срещу Решение № 165/15.06.2021г. на Районен съд – Разград, постановено по ВНАХД № 111/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 556804-F582103 от 21.01.2021г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Транс-96“ ЕООД, гр. Разград е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание  чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за несъответствие на НП с императивното правило на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Поддържа се и становището за прекомерност на определената му имуществена санкция. Аргументира се и теза за „маловажност“ на неизпълнението. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление, а в условията на евентуалност се отправя искане за редуциране на имуществената санкция до минималния ѝ размер. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, ТД на НАП – Варна, офис Разград, не изразява становище, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за частично основателна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по отношение на изложеното искане за изменение на размера на определената имуществена санкция.

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 02.12.2020г. била извършена оперативна проверка на търговски обект, по смисъла на Параграф 1, точка 41 от ДР на ЗДДС - ресторант „Капитан Блъд“, находящ се в гр. Разград, ул. „Г. С. Раковски“ № 14, стопанисван от „Транс-96“ ЕООД.

При проверката било констатирано, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от наличното работещо и регистрирано за обекта в НАП фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Била извършена контролна покупка от Е.С.Е., инспектор по приходите, на 2бр. торта „Гараш“ и 1 бр. пица „Диабло“ 400гр. на обща стойност 14.80 лв., получени при разнос с лек автомобил РР1327ВА, собственост на дружеството и заплатена в брой на И.Р.И. – снабдител. Преди органите по приходи да се легитимират не била издадена фискална касова бележка от наличното работещо и регистрирано за обекта в НАП фискално устройство „Datecs“ FP-2000 с ИН на ФУ DT795547 и ИН на ФП 02795547, нито ръчна касова бележка от кочан, отговаряща на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Били съставени и ПИП сер. АА № 1482496/02.12.2020г. и ПИП сер. АА № 0430463/02.12.2020г.

За така установеното бил съставен АУАН с № F582103 от 07.12.2020г., в който актосъставителят посочил, че от страна на дружеството е налице неизпълнение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Писмени възражения срещу съставения акт не били депозирани в регламентирания срок.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалния закон, като нарушението и обстоятелствата по неговото извършване са описани пределно ясно. Съдебният състав формирал и решаващ извод относно законосъобразността на правораздавателния акт по същество, приемайки, че нарушението не разкрива белезите за „маловажност“, както и че определеният санкционен размер съответства на тежестта на простъпката.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение по отношение както за съставомерност на деянието, така и за липса на допуснати съществени нарушения при издаване на НП. Настоящият касационен състав намира, че правните изводи на РС - град Разград са съобразени с процесуалния и материалния закон, поради което не следва и да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За прецизност следва да се отбележи, че не се споделя твърдението на касатора за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на НП – както правилно е посочил и районният съд, конкретното неизпълнение е изписано еднозначно и ясно, по начин, който позволява на привлеченото към отговорност лице да разбере какво нарушение му се вменява, съответно да организира пълноценно защитата си.

Правилно предходният съдебен състав е заключил, че неизпълнението е установено по категоричен начин. Подобно становище съответства напълно на приобщените писмени и гласни доказателства, при задълбочения прочит на които може да се формира извод относно наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на юридическото лице на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за описаното в акта и в НП неизпълнение. Касационният съд споделя и мотивите на въззивната инстанция за неприложимост на института на „маловажния случай“ на административно нарушение касателно конкретната деятелност. Настоящата инстанция, в множество свои решения по аналогични казуси, последователно счита, че преценката за наличие на маловажен случай е поставена в зависимост от наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и дееца. В случая не се установяват обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с другите подобни простъпки, като без значение е ниската стойност на покупката. Засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г. на МФ, обусловени от целта на закона, свързана с отчетността и проследимостта на сделките във връзка с осъществяване фискалната политика на държавата, е специален и се намира под особен режим. Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране и отчитане и дори минимално предвидения размер на имуществената санкция за неизпълнение на задължението за неиздаване на касова бележка, сочи, че законодателят е предвидил по- засилен режим на санкциониране, с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че касаторът е нарушил обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на обществена опасност и санкционираното нарушение не попада в категорията на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9 от НК.

Независимо от това, съдът намира, че определената от АНО санкция не съответства на тежестта на конкретната деятелност. Простъпката е извършена за първи път и то в условията на усложнена епидемиологична обстановка, последиците от която засягат в значима степен упражняващите дейност в т.нар. „частен сектор“, понесъл и значителна част от неблагоприятните последици на кризата.  От тази гледна точка и като съобрази заложените критерии в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, касационният състав счита, че на дружеството следва да бъде определена имуществена санкция в минималния размер, предвиден в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а именно в размер от 500 /петстотин/ лева. По този начин целите на индивидуалната и генералната превенция биха били постигнати, без да се създават прекомерни неблагоприятни последици за лицето.

Поради изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено, а НП бъде изменено съобразно обективираните по-горе мотиви.

Касаторът претендира присъждане на разноски, за реалното заплащане на които представя и необходимите доказателства. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Транс-96“ ЕООД, гр. Разград сумата от 300 /триста/ лева, явяваща се договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 165/15.06.2021г. на Районен съд – Разград, постановено по ВНАХД № 111/2021г. по описа на съда и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 556804-F582103 от 21.01.2021г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Транс-96“ ЕООД, гр. Разград е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като налага имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна, офис Разград да заплати на „Транс-96“ ЕООД, гр. Разград разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 15.11.2021 г.