Решение по дело №871/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263254
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Димитринка Иванова Костадинова- Младенова
Дело: 20211100500871
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта

           

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

                                                          №………….

 

гр. София, 20.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова

ЧЛЕНОВЕ:  1. Таня Орешарова

                     2. Димитринка Костадинова-Младенова

 

с участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Костадинова-Младенова в.гр.д. № 871 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № ІІ-55-20228411 от 19.10.2020г., постановено по гр. д. № 60415 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 55-ти състав, първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 411 КЗ ответника „Застрахователно акционерно дружество А.Б.” АД, ЕИК ******* да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК*******сумата 7 609.52лева, представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователното обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“ на л. а. „Мерцедес Ц220“ с рег. №******за вреди, причинени виновно от водача на л. а „Шкода Супърб“ с рег. № ******застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със  законната лихва от 22.10.2019г. до окончателното плащане на вземането. Със същото решение е осъдил ответника на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 164.87 лв., лихва за забава за периода 05.08.2019г. -21.10.2019г.  и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сумата от 754.38 лв. разноски по делото.

Срещу решението на СРС в осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - „Застрахователно акционерно дружество А.Б.” АД, в която се прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция, а при условията на евентуалност – за намаляване на присъденото обезщетение поради съпричиняване. Твърди че неправилно първоинстанционният съд е приел, че вина за ПТП носи само водачът на лек автомобил „Шкода“. Според заключението на приетата по делото експертиза застрахователното събитие е настъпило вследствие субективните действия на двамата водачи, като вина за това носи водачът на лек автомобил „Мерцедес“. Твърди се, че вината за същото е именно на този водач, тъй като същият не се е опитал да спре и да предотврати инцидента В жалбата се правят оплаквания, че размерът на присъденото обезщетение не кореспондира с приноса за настъпване на процесното ПТП на водача, застрахован при ищеца.. Възразява се, че СРС е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а едностранчиво и в полза на ищеца, игнорирайки част от установените обстоятелства, като част от доказателствените искания на въззивника не са били допуснати, въпреки относимостта им към спорния предмет.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство - „Д.з.”” АД, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, като се излагат съображения по същество.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и  събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и е допустимо в обжалваната част, което обуславя настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство са били кумулативно обективно съединените искове с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7609.52 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по преписка № *********, ведно с направените обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от предявяване на иска (21.10.2019г.) до окончателно изплащане на вземането, и за сумата в размер на 164.87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2019 г. до 21.10.2019г.

По делото са обявени за безспорни между страните следните обстоятелства: наличие на застраховка „Гражданска отговорност” към датата на процесното ПТП, сключена между ответното дружество и водача на МПС с марка „Шкода“, модел „Супърб” с рег. № ******наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” между ищеца и собственика на МПС с марка „Мерцедес Ц 220“ с рег. № ******заплащането от ищеца на сумата в размер на 7609.52 лв., от които 7554.52 лв. изплатено застрахователно обезщетение, 40 лв. за ползвана пътна помощ и 15 лв., сторени ликвидационни разходи.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 08.03.2019г. около 14.30часа на главен път І-8, 234 км. в посока от гр. Пловдив към гр. Първомай  е настъпило ПТП между лек автомобил „Шкода“ модел „Супърб“ с рег. № ******собственост на „Е.А.“ ООД, управляван от А.П.Д.и лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № ******собственост на Д.И.П..  В района на 234 км. водачът на лекия автомобил „Шкода“ модел „Супърб“  предприема маневра изпреварване, навлиза в лявата лента, възприема насрещно движещо се МПК, отклонява автомобила в дясната лента и се установява между процесния автомобил и неизвестно МПС. В този момент водачът предприема маневра за намаляване на скоростта  и лекия автомобил „Мерцедес“ го удря с предна лява част в задна дясна част.

При настъпилото ПТП са настъпили следните видими увреждания на двата автомобила: при лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № *******- преден капак, предна броня, ляв калник, фар, радиатор; при лек автомобил „Шкода Супърб“ с рег. № *******задна броня и десет стоп;

По делото е представен двустранен констативен протокол  за ПТП от 08.03.2019г. , с който водачите на участващото в произшествието моторни превозни средства са се съгласили относно датата и мястото н анастъпване на ПТП, неговия механизъм, вината за него и понесените материални щети. В него е посочено, че вина за инцидента има водачът на лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“. В протокола  е посочено, че вина за инцидента носи водачът на лекия автомобил „Шкода Супърб“.

Вследствие на инцидента е била образувана щета № *********/11.03.2019г. при ищеца-застраховател на водача на автомобил с марка „Мерцедес Ц220“ с рег. № *******. Извършен е оглед при застрахователя ищец, на който е направен опис и оценка на вредите. Стойността на вредите в размер на 7554.52 лв. са заплатени от ищцовото дружество на 03.06.2019г. на сервиза, извършил отремонтирането на вредите, за което и приложено платежно нареждане. По делото е приложена фактура на стойност 40 лв.  за извършена услуга извозване на увредения автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № ******осъществено на датата на инцидента. Приложено е и платежно, с което ищецът е заплатил посоченатасума на 16.04.2019г. на „Пътна помощ Интер България“ ЕООД. Ответното застрахователно дружество е било поканено с покана за доброволно изпълнение на регресни претенции от 17.06.2019г., получена на 03.07.2019г., да заплати процесната претенция, но до завеждане на иска не е било извършено плащане.

Първоинстанционният съд е назначил автотехническа експертиза, заключението от която въззивната инстанция също кредитира като компетентно изготвено от специалист в съответната област след обстоятелствено запознаване с наличните материали по делото. От изводите на вещото лице се установява, че уврежданията по автомобил с марка „Мерцедес Ц220“ с рег. №******са настъпили от процесното ПТП. От събраните гласни доказателства и представения двустранен констативен протокол се установява, че участъкът от пътното платно на мястото на произшествието е прав. Водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ е имал техническа възможност да възприеме движещия се зад него лек автомобил „Шкода Супърб“ в огледалата за обратно виждане към момента на предприемане на маневрата за изпреварване. Опасността е възникнала в момента, в който изпреварващият автомобил е навлязъл в лентата за изпреварване. Според вещото лице причината за настъпване на произшествието е от субективен характер – действията на водачите с органите на управление на двата автомобила. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е заявило, че дистанцията, необходима за безпрепятствено движение е следвало да се осигури от изпреварващия автомобил, защото водачът на изпреварвания автомобил има само задача да не пречи на маневрата. Съприкосновението на автомобила с марка „Шкода“, модел „Суперб” с рег. № ******* с увредения автомобил е станало в предната част лява част на увреденото МПС. Предвид получените увреждания лекия автомобил „Мерцедес Ц 220“ не е имал техническа възможност да се придвижва на собствен ход. Вещото лице е посочило, че необходимата стойност за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие е 7554.52 лв.

Предвид изложено, СРС правилно е приел, че са доказани предпоставките за уважаване на иска по чл. 411, ал. 1 от ГПК – да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Видно от представените по делото писмени доказателства, а и обявените за безспорни обстоятелства, по образуваната при застрахователя – ищец щета е извършено плащане на автосервиза за отремонтиране на увредения автомобил.

 Спорни по делото са въпросите дали е налице съпричиняване от страна на водача на автомобил с марка „Мерцедес Ц220“ с рег. №******и досежно размера на обезщетението.

С оглед разпределената доказателствената тежест между страните и представените по делото доказателства, недоказано остава възражението за съпричиняване.  Съпричиняването винаги е конкретно и е налице, когато поведението на увредения се намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В настоящия случай липсват фактически данни, които да обосноват констатация от такъв порядък. Напротив, от събраните по делото доказателства липсва дори индиция в посочения смисъл. Приносът, на който се позовава ответника в случая, трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива, от страна на пострадалото лице, както и да е установен недвусмислено, а не хипотетично предполагаем в този смисъл вж. Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о., ТК. Не са налице и данни, които да обосновават евентуална причинна връзка между поведението на водача на увреденото МПС и настъпилото ПТП, респ. от приетите по делото доказателства съдът не може да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. В отговора на исковата молба въззивникът-ответник е изложил твърдения, че водачът на МПС с марка с марка „Мерцедес Ц220“ с рег. №******с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. От събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че вина за настъпилото ПТП има само водачът на лекия автомобил „Шкода Супърб“, който е извършвал маневра изпреварване в разрез с правилата за движение по пътищата. /чл. 42 ЗДв/. Съгласно показанията на свидетеля Петков, водач на изпреварвания и увреден автомобил, същия е намалил скоростта, за да може изпреварващият го автомобил да завърши маневрата. Като това намаляване на скоростта е било осъществено непосредствено след навлизане в лявата лента на изпреварващият автомобил, което означава,че маневрата още не е била завършена от водача на лекия автомобил „Шкода Супърб“.  От това обстоятелство може да се направи извода, че вина за настъпването на процесното МПС има само и единствено водачът на изпреварващият автомобил - Мерцедес Ц220“ с рег. № ******който не е съобразил пътната обстановка при предприемане на маневра изпреварване. В този смисъл неоснователно е твърдението на ответника за наличие на съпричиняване от поведението на водача на увредения автомобил.    

            Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение предвид направения доказателствен анализ в решението на първоинстанционния съд. От една страна, видно от съдържанието на съдебния акт СРС обстойно е коментирал събраните по делото доказателства, като е посочил кои и защо кредитира, както и на кои не се доверява. От друга страна, районният съд не е обсъдил едностранно и в полза само на едната страна същите, а напротив – обсъдил е доказателствата поотделно и в съвкупност с оглед направените от страните твърдения, възражения и разпределената доказателствена тежест. Бланкетно се явява и възражението за допуснато процесуално нарушение поради неуважаването на относими доказателствени искания, направени от ответника.

            Въззивният съд счита, че СРС правилно е определил размера на обезщетението за. регресната претенция  в размер на 7554.52 лв. с оглед експертните изводи в заключението по лв.  назначената експертиза и включвайки към него и сумата от 40. Лв. заплатени за репатриране на увредения автомобил и сумата от 15,00 лева - ликвидационни разноски за определяне на размера на щетата. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че следва да се вземе предвид стойността на вредите по средни пазарни цени.

Съгласно чл. 412, ал. 1 от КЗ застрахователят по имуществена застраховка предявява претенцията си, като прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи – чл. 412, ал. 3 от КЗ. Кои документи са необходими, се установява от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 от КЗ – това са доказателства, за чието снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне на основанието и размера на претенцията. До представянето на такива доказателства, независимо от отправената покана, срок за плащане не тече. От материалите по делото не се установява искане за представяне на документи да е било направено от ответника. Следователно от изтичането на 30 дни от получаването на поканата за доброволно изпълнение на регресната претенция, заедно с необходимите документи - 05.08.2019 г., до 21.10.2019 г. – явяваща се дата преди депозиране на исковата молба, ответникът е бил в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което изчислено на основание чл. 162 от ГПК възлиза на 191,92 лева. С оглед на това СРС правилно е уважил и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочената сума.

Предвид изложеното въззивният съд счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено като такова.

При този изход на спора въззивника – ищец няма право на разноски. По разноските за въззивната инстанция на страна на въззиваемата страна –настоящият съдебен състав намира, че въззивникът –ищец следва да бъде осъден да заплати възнаграждение за процесуално представителство за един юрискосулт  в размер на 100 лв.

 

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІ-55-20228411 от 19.10.2020г., постановено по гр. д. № 60415 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 55-ти състав.

    ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски във въззивна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.