№ 673
гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110102956 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Н. К. и Ж. Н. К. срещу „Х.”
ЕООД, с която се иска ответникът да заплати на ищцата сумата от 120 000.00 лева -
обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпила трудова злополука, довела
до смъртта на сина й Н. Н. К., а на ищеца сумата от 100 000.00 лева - обезщетение за
неимуществени вреди вследствие настъпила трудова злополука, довела до смъртта на
брат му Н. Н. К., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на обезщетенията.
Ищците твърдят, че са съответно майка и брат на Н. Н. К., който в началото на м.
август 2020 г. е започнал да работи без сключен трудов договор в заведение за хранене
към къща за гости „Р. Л.“, стопанисвана от ответника. Твърдят, че на 20.8.2020 г. е
настъпила смъртта на Н. К. при злополука, обявена за трудова с разпореждане на ТД на
НОИ – Велико Търново. Сочат, че въпреки констатациите на контролните органи,
представителят на дружеството-работодател отказва да признае вината си и проявява
безчувствено и безскрупулно поведение - както към факта на злополуката, така и към
скръбта на близките. Заявяват, че в резултат от смъртта на своя родственик са
преживели болки и страдания с висок интензитет, които се засилват от поведението на
работодателя, който не изказва съжаление за случилото се.
Ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
Заявява, че не е сключвал трудов договор с починалия, респ. че последният не е
работил по трудово правоотношение с него, както и че по този повод е налице висящо
производство пред ВАС. Твърди, че в деня на инцидента Н. К. е извършвал еднократна
1
дейност на подпомагане в кухнята, като същият е извършил неправилна, неправомерна,
нерегламентирана и излишна дейност, включвайки наобратно щепсел, предизвиквайки
поставяне под ел. напрежение оборудването в кухнята. В този ред на мисли, заявява, че
починалият сам е причинил инцидента, а евентуално – че го е съпричинил в голяма
степен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковата
молба, като моли за уважаване на предявените искове. Счита за безспорно установено,
че смъртта на Н. К. е причинена при изпълнение на трудовите му функции, че
злополуката е призната за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на същата за
ищците са настъпили неимуществени вреди със значителен интензитет. Оспорва
възражението за съпричиняване, като счита за установено обстоятелството, че
злополуката е причинена от технически неизправен електрически уред, както и че на
починалия не са проведение каквито и да било инструктажи относно безопасните
условия на труд.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на
исковете. В писмена защита сочи, че размерът на обезщетението следва да бъде
съобразен със социално-икономическата обстановка в страната, а неговата цел да бъде
източник на справедливост, която според ответника се обективира в по-нисък размер
обезщетение от този, който ищците претендират. Намира за установено, че
пострадалото лице е допринесло за инцидента, поради допусната груба небрежност
при боравене с електроуред. Моли за цялостното, респ. за частичното отхвърляне на
исковете.
С протоколно определение от 29.3.2022 г. съдът допусна изменение на иска,
предявен от Л. Н. К., чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 150 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 20.8.2020 г.
трудова злополука, довела до смъртта на сина й Н. Н. К..
Великотърновският районен съд, като взе предвид изложеното от страните,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представено постановление на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
Велико Търново от 11.11.2020 г., с което е обявено съществуването на трудово
правоотношение между Н. Н. К. и „Х.“ ЕООД. Според въпросното постановление, Н.
Н. К. е изпълнявал длъжността „готвач“ с място на работа – Къща за гости „Р.“,
находяща се в с. Р., ул. „Д.“ № 2, с прилежащото към нея заведение за бързо
обслужване „Р.“, считано от 20.8.2020 г. В мотивите на постановлението е посочено, че
на 20.8.2020 г. в кухненското помещение на Къща за гости „Р.“ Н. Н. К. е претърпял
злополука, довела до смъртта му. С Решение № 193/28.6.2021 г. по адм. дело №
741/2020 г. на Административен съд – Велико Търново жалбата на „Х.“ ЕООД срещу
2
постановлението от 11.11.2020 г. е отхвърлена, като въпросното решение е оставено в
сила с Решение № 1584/18.2.2022 г. по адм. дело № 9851/2021 г. на Върховния
административен съд.
Въз основа на постановлението на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико
Търново на 3.9.2021 г. е издадено разпореждане на ТД на НОИ, гр. Велико Търново, с
което злополуката с Н. К. от 20.8.2020 г. е приета за трудова. В протокола за
резултатите от извършеното разследване на злополуката е посочено, че според
съдебно-медицинската експертиза смъртта на Н. Н. К. е настъпила в резултат на
спиране на сърцето, причинено от действие на ток с високо напрежение. Отразено е, че
в кухнята на заведението за хранене, в което починалият е работел, е имало технически
неизправен фритюрник, щепселът на който е бил включен неправилно в контакта, при
което чрез металните му крачета се е офазила металната конструкция на масата, до
която се е допряло тялото на Н. К.. Посочено е, че при проверката в инспектирания
обект и в частност в кухненското помещение е установено, че въпросният фритюрник е
захранван от трифазно напрежение посредством трифазен щепсел и контакт, като в
щепсела защитната клема е била свързана и се е използвала като работна „0“, а не е
била свързана да изпълнява само защитни функции. Констатирано е, че щепселът на
фритюрника позволява обратното му включване (размяна на фаза и нула) към мрежата,
като е отразено, че е изискана документация, отразяваща периодичните изпитвания и
проверки при експлоатация, включително за ремонтите, с оглед установяване
правилното инсталиране и използване на въпросния фритюрник, както и поддържането
му в добро експлоатационно състояние, но такава документация не е представена.
Изискани са и книги за документиране на проведените инструктажи по безопасност и
здраве при работа, като е представена само книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа (начален инструктаж), но не и книга за документиране на проведени
инструктажите по безопасност и здраве на работното място - периодичен и извънреден.
Заключено е, че работодателят „Х.“ ЕООД е допуснал нарушения на чл. 10, т. 2, чл.
166, ал. 3, т. 1 и т. 3 и чл. 200, ат. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване; и на чл. 11, ал. 5 от Наредба РД-07-2/16.12.2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодичното обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване па здравословни и безопасни условия на
труд.
По делото няма данни и твърдения разпореждането на ТД на НОИ, гр. Велико
Търново от 3.9.2021 г., с което злополуката с Н. Н. К. е приета за трудова, да е
обжалвано от „Х.“ ЕООД, поради което съдът приема, че въпросното разпореждане е
влязло в законна сила на 28.10.2021 г., както е посочено в същото.
От показанията на св. В. Д. – сестра на ищцата, ангажирана за установяване на
интензитета на претърпените от ищците болки и страдания, става ясно, че след смъртта
3
на Н. К. животът на неговата майка Л.К. на практика е спрял. Свидетелката заявява, че
след инцидента сестра й е престанала да работи, тъй като е нямала сили, облепила е
цялата си къща в снимки на покойния си син, с чиито портрети разговаряла, спряла е
да се храни и чакала сина си да се върне. Свидетелката сочи, че самата тя е останала
без работа, тъй като е трябвало да се грижи за сестра си и за техния баща, както и че е
водила Л.К. на лекар в психодиспансера в гр. Велико Търново, където същата е
останала за лечение. Твърди, че от лечебното заведение на ищцата са предписали
лекарства, които тя приема и понастоящем. Заявява, че е налице промяна и във
външния вид на сестра й – същата отслабнала, станала небрежна и неорганизирана,
запознала да говори на по-висок тон и по-неспокойно, увеличила цигарите и по цяла
нощ стояла на двора при кучето си. Свидетелката твърди, че близнаците Н. и Ж. са
били дълго очаквани в семейството на сестра й, като единствената раздяла между
двамата братя е била по време на средното им образование. Сочи, че след това двамата
не са се разделяли, като са продължили образованието си в университета „Асен
Златаров“ в гр. Бургас, след което са започнали да работят в „Слънчев бряг“, а
впоследствие са заминали за Ирландия, където са живеели и работили заедно.
Св. Д. Ц. – съсед на Л.К., твърди, че преди инцидента със сина й ищцата е била
лъчезарен човек, но след трагедията животът й коренно се е променил – същата
станала емоционална и изнервена, облепила стаята си със снимки на Н., всеки ден
плачела и не й се правело нищо, започнала да ходи по лекари и да приема лекарства.
Заявява, че към настоящия момент състоянието на ищцата по-скоро се влошава
отколкото да се подобрява. Определя като силна връзката между Л.К. и нейните
синове, както и връзката между двамата братя. Сочи, че в Ирландия Н. и Ж.К.и са
живеели в една квартира и са работели в ресторантьорската сфера, като счита, че
двамата са били доста близки.
Според показанията на св. Л. У., ангажирана от ответника за установяване на
възражението му за съпричиняване, в деня на инцидента Н. К. й е помагал в кухнята на
заведението за хранене в с. Р.. Свидетелката заявява, че излизайки от кухнята е видяла
как пострадалият е протегнал ръка към контакта, макар да твърди, че не е възприела
дали същият е държал нещо в тази си ръка, тъй като видимостта й е била ограничена.
По-насетне в показанията си обаче, св. Уол заявява, че ясно е видяла как Н. К. включва
щепсела в контакта (макар по-рано да твърди, че видимостта й е била ограничена от
„островче“ в кухнята), като уточнява, че ако въпросният щепсел просто се погледне, не
може да се каже дали същият е в обратна посока. Твърди, че едва при пристигане на
органите на полицията е разбрала, че въпросният щепсел е обърнат, както и че от
действията на разследващите е установила, че щепселът може да се включи на обратно,
но с прилагането на сила.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
4
правни изводи:
Предявени са осъдителни искове по чл. 200, ал. 1 КТ, за основателността на които
ищците следваше да докажат наличието на трудово или приравнено на него
правоотношение между „Х.“ ЕООД и Н. Н. К. към датата на злополуката; настъпването
на злополуката при изпълнение на трудовите задължения на пострадалия; наличието и
размера на претърпените неимуществени вреди - претърпените болки и страдания от
смъртта на техния близък, както и причинно-следствената връзка между претърпените
вреди и настъпилата злополуката.
От своя страна, ответникът следваше да докаже всички възражения, които прави в
производството, включително тези за липса на трудово правоотношение с Н. Н. К. и за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.
При установеното от фактическа страна, съдът приема, че по делото е установено
несъмнено, че към момента на фаталния инцидент Н. Н. К. се е намирал в трудово
правноотношение с ответното дружество, че смъртта му е причинена при изпълнение
на трудовите му функции, както и че злополуката е призната за трудова по надлежния
ред.
Съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. В случая от Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Велико Търново е издадено постановление, с което е обявено
съществуването на трудово правоотношение между Н. Н. К. и „Х.“ ЕООД, а от ТД на
НОИ, гр. Велико Търново е издадено разпореждане, с което злополуката с Н. Н. К. е
приета за трудова. Първият от посочените административни актове е обжалван от „Х.“
ЕООД, но жалбата на ответника е оставена без уважение с влязло в сила съдебно
решение, а както вече беше посочено, по делото няма данни и твърдения
разпореждането на ТД на НОИ, гр. Велико Търново да е обжалвано от „Х.“ ЕООД,
поради което съдът приема, че същото е влязло в сила. По тази причина, на основание
чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът не може и не следва да се произнася по
законосъобразността на въпросните административни актове, респ. да пререшава
въпросите относно съществуването на трудово правоотношение между Н. Н. К. и „Х.“
ЕООД и относно наличието на трудова злополука.
Следователно, по делото са доказани предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране
отговорността на ответника–работодател, който следва да възстанови вредите,
понесени в резултат на настъпилата трудова злополука.
Предвид наличието на предпоставките по чл. 200 КТ, съдът намира, че този
въпрос не следва да бъде допълнително обсъждан, а внимание следва да се обърне на
спорните по делото моменти - наличието и размерът на действително претърпените
5
вреди, както и допринесъл ли е починалият за настъпване на смъртта си до степен,
обуславяща намаляване на дължимото обезщетение. В последната насока –
съпричинил ли е починалият вредите, от ответника са наведени конкретни фактически
твърдения – че пострадалото лице е допринесло за инцидента, поради допусната груба
небрежност при боравене с електроуред.
Така направеното правонамаляващото възражение се явява неоснователно – съдът
не намира основание за приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, като
съображенията за това са следните:
За да бъде намалено обезщетението при трудова злополука, в тежест на
работодателя е да установи такова поведение на пострадалия, при което последният не
е положил дори грижата, която и най-небрежният полага. Такива доказателства по
делото не са събрани. Напротив, по делото е безспорно установено, че на Н. Н. К. не е
проведен инструктаж за безопасно полагане на труд, което, разбира се, кореспондира с
тезата на ответника, че между него и починалия не е съществувало трудово
правоотношение, която теза обаче не може да бъде възприета предвид влязлото в сила
постановление на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново. С оглед на
това, не може да се възприеме твърдението, че Н. К. е действал в разрез с установените
правила и изисквания за безопасност на труда, като не е подходил с нужното внимание
при боравенето с фритюрника в кухнята, тъй като същият не е бил запознат по
надлежния ред (а и въобще) с въпросните правила и изисквания. Още повече, в
протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката ясно е посочено,
че защитната клема в щепсела на намиращия се в кухнята фритюрник е била свързана
и се е използвала като работна „0“, а не е била свързана да изпълнява само защитни
функции, като от разследващите органи е констатирано, че въпросният щепсел е
позволявал обратното му включване към мрежата, т.е. размяната на фаза и нула. По
този повод, съдът намира за необходимо да отбележи, че не кредитира показанията на
св. Уол относно твърдението й, че щепселът може да се включи на обратно, но с
прилагането на сила, тъй като същото противоречи на отразеното в протокола за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, в който се сочи, че щепселът
действително позволява обратното му включване към мрежата, но не се споменава, че
това може да стане само чрез прилагането на сила. В тази връзка, съдът преценява
показанията на св. Уол по реда на чл. 172 ГПК, приемайки че същата се намира в
близки отношения с управителя на ответното дружество и по тази причина е
заинтересована в негова полза. Но в случая далеч по-важно се явява обстоятелството,
че дори да се приеме твърдението, че смъртта на Н. К. е по причина, че същият е
включил щепсела на фритюрника на обратно, прилагайки за това сила, то така
допуснатата небрежност не е груба – такова поведение би могъл да има и работникът,
полагащ добра грижа, доколкото евентуалното нарушение не би могло да се
характеризира с очевидни за работника възможни вредни последици, които и най-
6
небрежният да не би могъл да не предвиди. В този ред на мисли, красноречиви са
показанията на св. Уол, според които ако въпросният щепсел просто се погледне, не
може да се каже дали същият е в обратна посока, или не. Или иначе казано,
неинструктираният за работа с уредите в кухнята Н. К., възприел този щепсел „с просто
око“, очевидно не е имал възможност да предвиди, че е било възможно обратното му
включване към мрежата, още по-малко, че защитната клема в щепсела е била свързана
и се е използвала като работна „0“, а не е била свързана да изпълнява само защитни
функции.
Предвид на горното, основание за намаляване отговорността на работодателя от
гледна точка поведението на пострадалия не са налице.
Не е налице и основание за цялостното изключване отговорността на работодателя
по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ, тъй като освен горепосоченото, следва да се посочи, че
по делото няма каквито и да било данни, че Н. К. е причинил умишлено увреждането,
довело до смъртта му.
Следващият спорен между страните въпрос е подлежат ли на обезщетяване
претърпените от всеки от ищците болки и страдания, както и какъв е справедливият
размер за обезщетяване на тези болки и страдания. За отговор на този въпрос съдът
съобразява следното:
От показанията на св. В. Д. става ясно, че синовете на Л.К. са били дългоочаквани
в семейството на сестра й, която след смъртта на съпруга си сама е продължила да се
грижи за тях. Установява се също, че след дълго пребиваване в чужбина Н. К. се е
прибрал България към м. март 2020 г., като през лятото на същата година се е
установил при майка си в с. Р.. Както вече беше посочено, св. Д. сочи, че след смъртта
на сина й животът на ищцата Л.К. на практика е спрял - същата престанала да работи,
спряла да се храни, отслабнала, станала небрежна и неорганизирана, запознала да
говори на по-висок тон и по-неспокойно, облепила цялата си къща със снимки на
покойния си син, с които разговаряла, увеличила цигарите и по цяла нощ стояла на
двора при кучето си. За да се опита да преодолее психическата травма, ищцата
постъпила за лечение в психодиспансера в гр. Велико Търново, където й предписали
лекарства, които същата приема и понастоящем. Показанията на св. Д. се потвърждават
от тези на св. Д. Ц., която също сочи, че след инцидента животът на Л.К. коренно се
променил – същата станала емоционална и изнервена, всеки ден плачела и не й се
правело нищо, започнала да ходи по лекари и да приема лекарства. Нещо повече, св. Ц.
заявява, че към настоящия момент състоянието на ищцата по-скоро се влошава,
отколкото да се подобрява. В потвърждение на показанията на двете свидетелки са и
представените медицински документи, от които е видно, че след злополуката и дори
понастоящем Л.К. посещава лекари и провежда лечение за преодоляване на
последиците от трагедията със сина й.
7
Съдът, като прецени горепосочените обстоятелства, начина, при който е настъпила
трудовата злополука, довела до внезапната смърт на Н. К., сравнително младата
възраст на починалия към момента на злополуката (39 г.), близките отношения между
починалия и неговата майка, продиктувани включително и от факта, че след смъртта на
съпруга й последната сама е отгледала сина си и неговия брат-близнак, изключително
тежкото отражение на инцидента върху психиката на ищцата, което отражение с
незатихващи последици е налице и понастоящем, обществено–икономическата
обстановка в страната към момента на увреждането, както и съдебната практика при
сходни случаи, намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от
ищцата Л. Н. К. неимуществени вреди вследствие на процесната трудова злополука е
150 000.00 лева, за колкото е предявен и искът.
По отношение претенцията на Ж. Н. К. следва да бъдат съобразени разясненията
по ТР № 1/21.6.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. С въпросното
решение е разширен кръгът на лицата, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като е прието, че освен посочените
в Постановление № 4/25.5.1961 г. – деца, родители и съпруг на пострадалия, както и в
Постановление № 5/24.11.1969 г. – фактическият съжител, отглежданото от
пострадалия неосиновено дете и отглеждащият пострадалия, „по изключение“
възможността за обезщетяване следва да се допусне и за лица, които са създали трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Според разясненията във въпросното тълкувателно решение, в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, но само ако поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за претендиране, респ. за получаване на обезщетение не е достатъчна само
формалната връзка на родство, а следва да бъде доказано, че смъртта на близкия човек
е причинила на преживелия родственик морални болки и страдания, които в
достатъчна степен дават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановленията на Пленума на Върховния съд, според което при смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В случая от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод за
наличието на посоченото в тълкувателното решение „изключение“, а именно - че
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между двамата братя е
8
станала толкова силна, че смъртта на Н. К. е причинила на Ж.К. морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази
родствена връзка. За доказване на горното бяха ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на св. В. Д. – леля на Ж.К. и св. Д. Ц. – съсед на Л.К.. По този повод св. Д. сочи,
че след завършване на средното си образование двамата братя не са се разделяли, че
същите са продължили висшето си образование в гр. Бургас, след което са започнали да
работят в к.к. „Слънчев бряг“, а впоследствие са заминали за Ирландия, където са
живеели и работили заедно. Св. Ц. потвърждава, че в Ирландия братята са живеели
заедно, като счита, че същите са били доста близки. Изложените и от двете свидетелки
твърдения обаче, не разкриват наличието на особено близка привързаност между
ищеца и покойния му брат по смисъла, посочен в ТР № 1/21.6.2018 г. на ВКС – връзка,
която да е изключително силна и то до степен, надхвърляща естествената житейска
привързаност между двама братя. Показанията на св. Д. и св. Ц. доказват, че
отношенията между покойния и неговия брат са били близки, като двамата несъмнено
са разчитали на взаимната си подкрепа в ежедневието си през годините на съвместно
съжителство. Тези показания обаче, не водят до извод, че отношенията между двамата
са се различавали от нормалните отношения между братя, или поне от отношенията,
които би следвало да имат толкова близки роднини. Това е така, доколкото нищо от
изложеното от свидетелите, което, междувпрочем, по повод отношенията между
починалия и неговия брак се изчерпва в горепосоченото, не може да се определи като
неприсъщо за такива отношения. В този ред на мисли, напълно естествено е двама
братя да са близки и да се подкрепят в ежедневието си, особено ако същите живеят и
работят заедно в чужбина. Напротив, изключение от традиционните за българското
общество семейни отношения би било обратното – братята да не са близки и да не се
подкрепят взаимно. По този повод не може да се не се обърне внимание и на заявеното
от св. Ц., че майката на братята не й е споделяла за някакви особени отношения между
двамата, а и очевидно свидетелката не е възприела наличието на такива отношения.
Тук следва да се отбележи и обстоятелството, че в самата искова молба не се твърди
наличието на конкретни житейски обстоятелства, направили привързаността между
двамата братя толкова силна, че смъртта на Н. К. е причинила на Ж.К. морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази
родствена връзка. Но дори да се приеме, че като братя-близнаци, които са живели
заедно през по-голямата част от живота си, между Ж. и Н. К.и е възникнала връзка,
която е изключително силна и то до степен, надхвърляща естествената житейска
привързаност между двама братя, то по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства дали психо-емоционалното състояние на Ж.К. е засегнато в степен, по-
висока от обичайната при сходни житейски ситуации. В тази връзка, в показанията на
ангажираните от ищците свидетели липсват каквито и да било твърдения.
Действително, шокът и душевното страдание от внезапно настъпилата смърт на брат са
9
нормална психологична реакция при загуба на близък и ищецът Ж.К. несъмнено е
чувствал и ще продължи да чувства тъга от загубата на брат си, като в тази връзка не
следва да се прилага строго принципът на пълно и главно доказване, а следва да се
подхожда с известна доза презумптивност. С оглед разрешението, дадено с ТР №
1/21.6.2018 г. на ВКС обаче, освен неизменно присъщите шок и душевното страдание
от загубата на близкия роднина, по делото следва да са събрани данни, че психо-
емоционалното състояние на брата-ищец е засегнато в степен, по-висока от
обичайната, т.е. тук вече няма как да се подхожда презумптивно, а въпросното
обстоятелство следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване.
Както вече беше посочено обаче, в показанията на свидетелите и в медицинската
документация (доколкото същата касае само Л.К.) не се съдържат такива данни.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че ищецът Ж. Н. К. не е материално
легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният от Л. Н. К.
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е основателен и доказан за сумата от 150
000.00 лева, представляваща обезщетение за претъпените от ищцата неимуществени
вреди от смъртта на сина й Н. Неделчев К. вследствие на трудовата злополука,
настъпила на 20.8.2020 г., поради което същият следва да бъде уважен изцяло, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на трудовата злополука до окончателното
изплащане на задължението.
Неоснователен се явява предявеният от Ж. Н. К. иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ за сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за претъпени от
ищеца неимуществени вреди от смъртта на брат му Н. Неделчев К. вследствие на
трудовата злополука от 20.8.2020 г., поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ищцата има право на разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство в размер на 4 500.00 лева, както и на
разноските в обезпечителното производство – 40.00 лева за държавна такса и 300.00
лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът принципно има право на направените разноски по отхвърления иск на
Ж. Н. К., но по делото не са представени доказателства за извършването на такива
разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса за производството в размер на 6000.00 лева - 4% от
цената на уважения иск, както и държавна такса от 5.00 лева – в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. Р., ул. „Д.” № 2, представлявано от М. Т. К,, да заплати на Л. Н. К., ЕГН
********** сумата от 150 000.00 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилата на 20.8.2020 г. трудова
злополука, довела до смъртта на Н. Н. К., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 20.8.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Н. К., ЕГН ********** за осъждането на „Х.” ЕООД – в
ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Р., ул. „Д.” № 2,
представлявано от М. Т. К,, за сумата от 100 000.00 (сто хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилата на 20.8.2020 г. трудова
злополука, довела до смъртта на Н. Н. К., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „Х.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. Р., ул. „Д.” № 2, представлявано от М. Т. К,, да заплати на Л. Н. К., ЕГН
********** сумата от 4 500.00 (четири хиляди и петстотин) лева – разноски за
настоящото производство, както и сумата от 340.00 (триста и четиридесет) лева -
разноски за обезпечителното производство.
ОСЪЖДА „Х.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. Р., ул. „Д.” № 2, представлявано от М. Т. К,, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Велико Търново сумата от
6000.00 (шест хиляди) лева - държавна такса за производството, както и сумата от 5.00
(пет) лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11