Р Е Ш Е Н И
Е № 155
гр. Търговище, 17.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 214 по описа на АС – Търговище
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба „Крис 2“ ЕООД гр.
Търговище, представлявано по делото от процесуален представител а.. Д. срещу
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 313 – ФК от 28.08.2019г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна
административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС:
запечатване на обект –кафе-аперитив, находящ се в гр. Търговище, ул...,
стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от четиринадесет
дни, на основание чл. 186, ал.1, б. „а“ и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят
твърди, че заповедта е с бланкетни мотиви, че срокът на мярката е необосновано
висок. От фактическа страна се твърди, че служителят на обекта умишлено е поставен
в ситуация, да не успее да издаде касов бон, поради бързото напускане на
купувача. По подробно изложени съображения иска съдът да отмени заповедта, с
която мярката е наложена. Претендират се разноски по делото. В съдебно
заседания жалбата се поддържа.
Ответникът
по жалбата – началник
отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли съдът
да я отхвърли. Претендира разноски по делото в размер на 200лв.
Административен
съд – Търговище, втори състав след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.08.2019г.
около 13.05ч. в търговски обект - кафе-аперитив, находящ се в гр. Търговище, ул...,
стопанисван от „Крис 2“ ЕООД, представлявано от Б. И. Г.за извършена покупка на
1 брой кафе, кока-кола, пилешка пържола и салата на обща стойност 11.80 лв.,
заплатени от орган по приходите на място в брой, търговецът не е издал фискален
касов бон от наличното в обекта ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП. Тези
обстоятелства се установяват от протокола за извършената проверка. Фактическите
твърдения на жалбоподателя, че служителят на обекта е бил поставен умишлено в
ситуация да не издаде касов бон не се доказаха по делото. Предвид горното,
съдът намира, че в случая безспорно е осъществен състава на чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС, основанието на което е наложена процесната ПАМ.
По повод на установеното нарушение
от органите на приходите е съставен акт за установяване на административно
нарушение от 11.09.2019г.
С
обжалваната заповед № 313 – ФК от 28.08.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ -
Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на дружеството е наложена
принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на обект – кафе-аперитив, находящ
се в гр. Търговище, ул..., стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа
до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал.1, б.“а“ от ЗДДС
и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с
обстоятелството, че търговецът е осъществил състав на административно нарушение
по чл. 25, ал.1, от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. и чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС. Съображенията във връзка с продължителността на мярката, определена в
среден размер, се свеждат до следното: съобразени са местоположението на обекта
и отчетеният оборот по периоди .
Предвид
установеното от фактическа страна, като провери изцяло законосъобразността на
обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в жалбата, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу подлежащ
на оспорване административен акт, поради което е допустима.
На
основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителните административни мерки по чл.
186, ал.1 от същия закон се налагат с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Предвид тази правна уредба и
представената заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018г. на изпълнителния директор
на НАП, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
С
оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона
писмена форма – чл. 186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2 от АПК. В производството
по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Няма основание да се приеме, че заповедта
е издадена при превратно упражняване на власт. Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения във формата на акта. Заповедта
съдържа мотиви, които са достатъчно ясни и конкретни, отразяващи особеностите
на процесния случай. Същите отговарят на изискването на чл.186, ал. 3 от ЗДДС
за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за
законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК,
включително за съответствието на заповедта с целта на закона. Допълнително
следва да се посочи, че доколкото органът изрично се е позовал и на протокола
за проверка, респ. на констатациите и установяванията в същия, последните
следва да се приемат за част от мотивите на оспорения акт, съдържащи в
подробности конкретната фактическа обстановка – контролната покупка, лицето
приело плащането и неиздало касов бон, установената разлика в касовата и
фактическата наличност в обекта и др. Част от мотивите действително звучат
твърде общо, но това е обяснимо, тъй като се касае за типичен случай на
нарушение от този вид. При едни и същи по вид типични нарушения е нормално
мотивите на органа, които налага ПАМ, да са сходни, приблизително еднакви, дори
припокриващи се. Издадената ЗПАМ е мотивирана и по отношение на срока.
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба
Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично
предвидените в закона изключения. В случая административното производството е
образувано за нарушение на ЗДДС свързано именно с регистриране и отчитане на
продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това,
независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл.186 ал.1
т.1 б. „а“ от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок
до един месец, спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съгласно чл.118 ал.3 от ЗДДС фискалната касова бележка е
хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от
одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в атакуваната
заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко
лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от
чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/2006г. В случая, описаната по-горе
фактическа обстановка относно неотчетена в обекта продажба чрез издаване на ФКБ
се установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на
настоящото решение доказателства. Видно от същите продажба е извършена, цената
е заплатена и не е издадена фискална касова бележка. Стойността на покупката в
случая е без значение, преди всичко защото става дума за контролна покупка и
защото самото естество на продаваните стоки предполага тази ниска стойност.
Срокът на наложената мярка е адекватен на установените обстоятелства, при които
е извършено нарушението, предвид вида на обекта, неговото местоположение и
отчетения оборот по периоди.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Жалбата против нея се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание
чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора,
и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на
възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв, установен в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд –
Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Крис 2“ ЕООД - гр.
Търговище, ул..., със законен представител Б. И. Г.срещу заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 313 – ФК от 28.08.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Крис 2“ ЕООД гр. Търговище,
със законен представител Б. И. Г. да заплати на НАП
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: