Решение по дело №9979/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                            Мл.с. Л. ИГНАТОВ

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №9979 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Л.Д.Н. срещу решение от 03.05.2020 г. по гр.д. №63578/2018 г. на Софийския районен съд, 60 състав, с което е уважен предявеният от МБАЛ „Света Анна – София“ АД срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗО за сумата от 868,00 лв., представляваща стойността на оказана болнична медицинска помощ по клинична пътека №1 – Исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза, през периода 19.03.2016 г. – 25.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.01.2018 г., до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.02.2018 г., издадена но гр.д. №1658/2018 г. по описа на СРС, ГО, 60 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно не е приложил разпоредбите на МПС №17/21.01.2007 г. за освобождаване от такси. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна МБАЛ „Света Анна – София“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.35 ал.1 т.1 ЗЗО, задължително осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, а според разпоредбата на чл.109 ал.1 ЗЗО, лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 ПМС №17/31.01.2017 г. за определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, Министерството на труда и социалната политика чрез бюджета си осигурява заплащането на стойността на оказаната болнична медицинска помощ за диагностика и лечение в лечебните заведения на български граждани, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес. Условията, на които трябва да отговорят българските граждани, за да бъдат отпуснати средствата, са регламентирани в чл.1 ал.4 ПМС №17/31.01.2017 г., а редът за отпускането им - в чл.2 от същото ПМС. Съгласно чл.2 ал.3 ПМС №17/31.01.2017 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“ нарежда извършването на социална анкета за установяване наличието на условията по чл.1 ал.4 за заплащане стойността на оказаната болнична медицинска помощ за диагностика и лечение в 7-дневен срок от получаване на молба-декларацията, а съгласно ал.6, за резултата от социалната анкета директорът на дирекция „Социално подпомагане“ уведомява писмено директора на лечебното заведение, в което се провежда лечението на лицето.

От приетото по делото и неоспорено писмо от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Възраждане, се установява, че ответникът не отговоря на условията, предвидени в ПМС №17/31.01.2017 г. за заплащане на стойността на проведеното му лечение.

Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е отговарял на условията на чл.1 ал.4 ПМС №17/31.01.2007 г., нито да е заплатил търсената сума.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

            Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №81272/03.05.2020 г., постановено по гр.д. №63578/2018 г. по описа на СРС, ГО, 60 състав.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.