Определение по дело №1428/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 743
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20205500501428
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 Номер 743                            30.07.2020 г.                        град  Стара Загора

 

ОКРЪЖЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА,       ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети юли                            две хиляди и двадесета година

в закрито заседание, в следния състав :

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН МЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

   БОРЯНА ХРИСТОВА

 

Секретар ……………….

като разгледа докладваното от съдията - докладчик МИШОВА

частно въззивно гражданско дело1428 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

              Производството е образувано по частна жалба на ,,П.К.Б.ЕООД, гр. С., против разпореждане № 3080 от 12.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. №1085/2020 г. по описа на РС К., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 3 914,72 левасума за закупен допълнителен пакет от допълнителни услуги.

             Частният жалбоподател излага подробни съображения за неправилна преценка на заповедния съд относно наличието на неравноправни клаузи в договора. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

               Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

              Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от ,,П.К.Б.ЕООД, гр. С., срещу С.А.О. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 3 687,42 леваглавница; 802,67 левадоговорно възнаграждение за периода от 10.03.2019 г. до 31.07.2019 г.; 3 914,72 леванеплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 51,54 левалихва за забава за периода от 11.09.2018 г. до 31.07.2019 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

             В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №3034529285 от 10.08.2018 г., сключен с „П.К.Б.ЕООД за сумата 4 000 лева, които следвало да бъдат върнат на 36 месечни вноски, от които длъжникът е заплатил 5 погасителни вноски и е изпаднал в забава. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението, за което длъжникът бил уведомен. Посочено е, че по закупения от длъжника пакет от допълнителни услуги неизплатеното възнаграждение възлизало на 3 914,72 лева. За периода от изпадане на длъжника в забава до обявяване на предсрочната изискуемост длъжникът дължал лихва за забава, от което оставала такава в непогасен размер на 51,54 лева. 

           С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,П.К.Б.ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за 3 914,72 левавъзнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като е приел, че споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги противоречи на чл. 33, ал.1 ЗПК, тъй като стойността на пакета от услуги надвишава размера на отпуснатия кредит, като това води до неправомерно оскъпяване на кредита и по същество до неоснователно обогатяване.

                   Частната жалба е неоснователна.

            Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2  ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република Българиячл. 411, ал. 2 от ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на договора за потребителски кредит относно уговореното възнаграждение за пакет за допълнителни услуги противоречат на закона и на добрите нрави.

               Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредитачл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а  ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е определено общо за няколко различни услуги. От друга страна, това възнаграждение е определено по размер и начислено на потребителя предварителносамото споразумението е посочено, честава изискуемо с подписване на споразумението“), въпреки уговореното му разсрочено изплащане, макар да е дължимо само за възможността за предоставянето на изброените в него услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. На следващо място, с уговарянето на допълнително възнаграждение за допълнителни услуги, в размер по-голям от този на главницата по договора за кредит, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид противоречието му с императивни правни норми, споразумението за пакет от допълнителни услуги на основание чл. 21, ал. 1 от 3ПК е нищожно.

              Въззивният съд намира, че обсъдените клаузи носят всички белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Констатираното противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание заявлението да бъде отхвърлено.

            Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено.

 

             Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

О      П      Р       Е       Д       Е       Л       И :

 

             ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3080 от 12.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. №1085/2020 г. по описа на РС К..

 

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

        

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: