Решение по дело №958/2018 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 2166

 

 

гр. Пловдив, 25 октомври 2018 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет и седми септември  през две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 958 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по  чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Д.А.Д. с ЕГН ********* ***, чрез адв. А.П., със съдебен адрес ***, пл.“***, против заповед № А-2577/02.12.2014 г. на Кмета на Община Асеновград с твърдения за незаконосъобразност на заповедта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

Претендират се разноски.

Ответникът – Кметът на Община Асеновград, чрез надлежен процесуален представител П.К. – началник на отдел “Правен“ в Дирекция „Правно нормиране“, в качеството ѝ на лице с юридическо образование, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Представят се  писмени становища, в които се излагат подробни доводи по съществото на спора и от двете страни.

Заинтересованите страни Р.Н.Г., Н.Е.М., М.Г.П., Н.Г.П. и Г.Е.А., не се явяват и не се представляват.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства при предходното разглеждане на делото и тези в настоящото, след връщането на делото за ново разглеждане, а именно Заповед № А-19 от 28.01.1992 г. на Кмета на Община Асеновград ведно с графичната ѝ част в цвят, извадка от кадастралната карта с нанесен обхват на регулационния план на Асеновград, одобрен с тази заповед, удостоверение № 20-П-9999/06.06.2018 г. на Началник отдел „АОН“ при Община Асеновград, приетата по делото СТЕ и се съобрази с дадените задължителни указания на ВАС, достигна до следните фактически установявания  и правни изводи:

Производството по делото се развива по повод решение № 3644 от 21.03.2018 г. по адм.дело № 9365 от 2015 г. на ВАС, с което е отменено решение № 1275/19.06.2015 г., постановено по адм.дело № 3515/2014 г. на Административен съд – Пловдив и е върнато делото за ново разглеждане с дадени задължителни указания служебно да се изиска от Община Асеновград цялата административна преписка по изменение на ПУП – ПР от 1992 г., евентуално възлагане на СТЕ за разчитане и установяване на действителната воля на органа при отразяването на регулационната граница между двата УПИ, дали предвижда изменението ѝ спрямо предходния план от 1973 г. и по какъв начин.

В изпълнение на тези задължителни указания на ВАС е изискана пълната административна преписка и е допусната и приета СТЕ по делото.

Видно от заключението на ВЛ при проверката в архива на Община Асеновград Дирекция “Строителство, благоустройство, строителен контрол и екология“, в която се съхраняват всички подробни устройствени планове за територията на Община Асеновград, не са налични други документи или графични материали, свързани с издаването на процесната заповед, освен самото платно с регулационния план като извлечение от плана е представено от ответника на л.21 и текстовата част на самата заповед, представена на л.20.

При това положение, установяваното на действителната воля на органа при отразяването на регулационната граница между двата ПИ и дали  процесната заповед  предвижда изменението ѝ спрямо предходния план от 1973 г. и по какъв начин, в какъвто смисъл са дадените задължителни указания от ВАС, следва да бъде извлечено от направените от страна на ВЛ констатации и изводи в дадените от него заключения по приетите по делото експертизи при предходното му и настоящото му разглеждане.

Видно от приложената към първото заключение на ВЛ комбинирана скица от отделните планове и заснемания на място, извлеченията от наличните регулационни планове, одобрявани през годините в обхвата на двата имота, за границата между които се спори, а именно Заповед № 1373/21.03.1959 г., Заповед № 459/27.06.1973 г. и Заповед № А-19/28.01.1992 г. и направените констатации във връзка с изследването от ВЛ на въпросната спорна граница по регулационните планове, кадастралната карта и издаваните строителни книжа за обекти в двата имота, се налага безспорния извод, че графичното отразяване на регулационната граница между УПИ ХХ - 1410 и УПИ I – 1416, кв.152 по плана от 1973 г., съответстващи на УПИ VIII-287 и УПИ IX-288, кв.29 по плана от 1992 г. е грешно отразено в плана от 1992 г., като северният край на страничната регулационна линия при пресичането с уличната регулационна линия е изместен в посока на изток. В резултат на това изместване в плана от 1992 г. е отразено завишено лице на УПИ VIII-287 по улицата; страничната регулационна линия в участъка между двете жилищни сгради не е успоредна на фасадите на тези сгради, а предходните планове от 1959 г. и 1973 г., както и изискванията на проекта за надстройка на сградата в УПИ VIII-287 категорично определят такава успоредност; разстоянието от границата до сградата в УПИ VIII-287 е 3,09 м., а до сградата в УПИ IХ-288 е 3,75 м., докато в плана от 1973 г. тези разстояния са съответно 2,56 м. и 4,07 м. без сградите в двата имота да са претърпели съществена промяна с нова конфигурация или изменения в строителните им линии по някоя от ограждащите страни. По никой от плановете преди 1992 г. отстоянието от сградата в УПИ VIII-287 до страничната регулационна линия към УПИ IХ-288 не е било 3,00 м. или повече, както това е отразено в РП от 1992 г. – 3,09 м. Всичко това налага извода, че в този план е налична грешка, а няма предвиждане на плана, изразяващо се в промяна на регулационната граница между двата урегулирани поземлени имота. По новия план не се образуват предаваеми по регулация части от никой от двата поземлени имота. Няма данни да са провеждани процедури по изменение на имотната или регулационната граница от някой от собствениците на двата имота в периода 1973 г.  – 1992 г.

На база така направените констатации и изводи от ВЛ се налага безспорния правен извод, че в действащия РП от 1992г. е била допусната грешка в графична­та част на плана, като регулационната граница между УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287 е била изчертана погрешно. Категорично  е установено не­съответствие на нанесената регулационна граница между двата имота по дейст­ващия РП от 1992г., с регулация от 1973г., последната съответна на приложената регулация от 1959г., без да са налични по делото доказателства за основанието за тази промяна. Едновременно с това липсват данни за формирана воля у адми­нистративния орган при одобряване на плана през 1992г. за отчуждаване по ре­гулация /промяна на регулационната граница между процесните УПИ/, а още по-малко за уреждане на сметки по регулация. Действително, липсва пълна идентичност между регулационната граница по плана от 1959г. и този от 1973г., но същото разминаване е в границите на допустимата грешка, как­то и че очевидно е че по плана от 1992г. същата тази граница е изместена към УПИ ІХ-288, идентичен с ПИ № 511.84, като по този начин е завишено лицето на УПИ VІІІ-287, идентичен с ПИ № 511.79 /собственост на жалбоподателката/, от­делно от това страничната регулационна линия в участъка между двете жилищни сгради в двата спорни имота вече не е успоредна на фасадите им /както това е по плановете от 1959г. и 1973г., включително и съобразно документите по проекта за надстройката на сградата в имота на жалбоподателката/. Тези съображения, каза се и по-горе,  са дали повод на вещото лице да приеме, че в плана от 1992г. е налице грешка, който извод се споделя напълно от съда.

Предвид посоченото, се налага  крайния извод, че в действащия РП от 1992г. е била допусната грешка в графична­та част на плана, като регулационната граница между УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287 е била изчертана погрешно, поради което и следва да се приеме, че волята на административния орган е погрешно обективирана, посредством графичното отразяване в плана на промя­на в местоположението на регулационната граница между УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, което покрива фактическия състав на нормата на чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, и обосновава необходимостта от изменение на ПУП.

 На практика, с издадената заповед допуснатата при изработването на РП от 1992г. техническа грешка в графичната част на плана се отстранява. Съобразно приложената към заключението на ВЛ при предходното разглеждане на делото комбинирана скица /приложение № 4/ с предложения проект за изменение на ПУП – ПР се възстановява местоположението на регулационната граница между двата имота, съгласно данните от плановете от 1959г. и 1973г., както и на практика съ­щата следва и границата между двата имота по представените по административ­ната преписка геодезически заснемания и от Д., и от собствениците на ПИ 511.84 /последните идентични според експертните изводи на вещото лице/. Действително са налице, каза се, известни отклонения /така и таблицата на л.112 , част от заключението на вещото лице/, но същите са в границите на допустимата грешка, като от друга страна местоположението на същата дадено в спорния про­ект е изцяло в полза на жалбоподателката, спрямо местоположението по плано­вете от 1959г. и 1973г., включително и в частта относно отстоянието на сградата на основното застрояване в имота на Д.  до спорната регулационна гра­ница, лицето на УПИ VІІІ-287, и площ на имота – площта на ПИ № 511.79 по дан­ните от КК е 507 кв.м., по документ за собственост е 513 кв.м., включително и съг­ласно предложеното изменение на ПУП – ПР е 513 кв.м. /така заключението на вещото лице/.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

  

По разноските:

При този изход на спора на ответника се следват претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът  се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ е обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото /оспорва се ПУП, има връщане на делото,/ съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 200 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Д. с ЕГН ********* ***, против заповед № А-2577/02.12.2014 г. на Кмета на Община Асеновград.

 

ОСЪЖДА Д.А.Д. с ЕГН ********* *** да заплати на Община Асеновград разноски по делото в размер на 200 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС. 

 

 

           Председател: