Решение по дело №1996/2023 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И
Обвинението срещу обв. Т.С.Т е по чл.313, ал.1 НК за това, че на
15.08.2022г. в гр. Стара Загора в писмена декларация от 15.08.2022г, подадена
пред Д.М.М-системен администратор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - гр.Стара Загора, е потвърдил неистина - че е установил обичайното си
пребиваване в Република България по смисъла на на §6, т.46 от
допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, която
декларация по силата на чл.151, ал. 5 и 7 от Закона за движението по
пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
горепосоченото обстоятелство.
В с.з. обвиняемият не оспорва фактическата обстановка.
Представителят на Районна прокуратура – град Стара Загора в с.з.
поддържа обвиненията в постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност и пледира за приложение на чл.78А от НК.
Производството е по реда на глава 28 НПК.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени
средства – писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Обв. Т.С.Т притежавал британско свидетелство за управление на
моторно превозно средство №TACHEV710099TS9MU 21, издадено на
25.01.2014г, от Кралство Великобритания, със срок на валидност до
15.11.2022г. В свидетелството за управление е посочен адрес в гр.Лондон,
Великобритания.
На 15.08.2022г. обв.Т се явил в сектор „Пътна полиция“-ОД на МВР-
Ст.Загора и подал заявление - декларация, вх. №10509/15.08.2022г, че желае
издаването на българско свидетелство за управление на моторно превозно
средство и контролен талон, тъй като досегашното му било британско. Т е
изготвил и подписал декларация, която се изисква, съгласно чл.151, ал.5, и 7
ЗДвП, с която е декларирал, че е установил обичайното си местопребиваване
в Република България по смисъла на §6, т.46 от ДП на ЗДвП.По-конкретно Т
заявил, че живее в гр. Стара Загора на ул. „Мальовица“ №9, след като е знаел,
че това не е така, защото обичайното му пребиваване е било към този момент
във Федерална Република Германия. Документите били подадени пред
св.Д.М.М работеща, като системен- администратор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Стара Загора.
От справка за задграничните пътувания на Т е видно , че за период от 12
месеца преди 15.08.2022г. същият е живял извън Република България. В
продължение на около 10 месеца - от 07.09.2021г. до 19.12.2021г. и от
12.01.2022г. до 10.08.2022г.
Описаната фактическа обстановка се установява от справка за
1

задграничните пътувания ,заявление - декларация, вх. №10509/15.08.2022г, и
по същество не се оспорва от обвиняемия.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
Имайки предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка съдът намира , че обвиняемия е осъществил от обекстивна и
субективна страна състава на чл.313, ал.1 НК.
От обективна страна е необходимо да е осъществено изпълнителното
деяние потвърждаване на неистина, предмет на престъплението е писмена
декларация, в която по закон издателят е длъжен да удостовери истината,
употреба на документа за да се докаже истината на посочените обстоятелства.
Обв. Т е осъществил изпълнителното деяние – потвърдил неистина. В
писмена декларация , която била подадена по силата на закон – чл.151, ал.5,
и 7 ЗДвП. Той е посочил и декларирал обстоятелството, че е установил
обичайното си местопребиваване в Република България по смисъла на §6,
т.46 от ДП на ЗДвП – обстоятелство, което не отговаряло на истината.
Т.С.Т не е имал за обичайно местопребиваване Република България по
смисъла на §6, т.46 от ДП на ЗДвП. По данни на неговият баща(л.12), обв.
Т.С.Т пребивавал в Германия.
Съгласно чл.7, т.1, буква "д" от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 20 декември 2006 г., свидетелства за управление на
превозно средство се издават само на кандидатите, които имат обичайно
място на пребиваване на територията на държавата - членка, издаваща
свидетелството или могат да представят доказателства, че са учили там за
срок най-малко шест месеца. Тази разпоредба е транспонирана и в нормата на
чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, която гласи, че
свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица,
които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
каквото обстоятелство подписват декларация или представят доказателство,
че се обучават във виеше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното
образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.
От своя страна, §. 1, т. 46 от ДР на ЗДвП, сочи, че "обичайно пребиваване
в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее
повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични
връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее,
като за обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно
място от личните му връзки и което вследствие на това последователно
пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята
мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се
връща там. С § 6, т. 46 ДР ЗДвП е транспонирана във вътрешното ни право
разпоредбата на чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета, която дефинирайки понятието "обичайно пребиваване",
2

буквално гласи следното: "По смисъла на настоящата директива "обичайно
пребиваване" означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест
повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки,
или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее.
При тази действаща правна уредба и в страната и в ЕС, издаването на
СУМПС на обвиняемото лице не е могло и не е следвало да се извърши в Р
България, след като обичайното му местопребиваване не е било на нейна
територия, а именно в друга държава-членка на ЕС. За да преодолее обаче
тази законова пречка, обвиняемият на практика е извършил и процесното
невярно документиране, като именно това е бил и мотивът за реализиране на
инкриминираното деяние в този казус.
Неистината е потвърдена в писмената декларация , която по същество
представлява удостоверителен документ и се явява с невярно съдържание –
посочените в нея обстоятелства не отговарят на обективната действителност.
В структурата на документа /в случая декларация/ се включват освен
неговото съдържание /удостоверяването на определени обстоятелства/, но и
подпис /удостоверянване на лицето което съставя документа/. Подписването
на документа от дееца/ обв. Т дава основание да се приеме, че е
юридическият издател на документа - в случая декларацията.Именно това
обстоятелство – кой е подписал документа предмет на престъплението – е от
значение и е във връзка с главния факт в процеса.Кой е съставил фактически
и технически документа е без значение. Полагайки подпис под съдържанието
на документа лицето, което го подписва става негов юридически издател и
респективно потвърждава посочените факти и обстоятелства, които се
декларират, което обосновава и неговата отговорност за верността на
съдържанието.В случая обаче декларацията е попълнена и подписана лично
от обвиняемия .
Тази декларация подписана от обв. Т е подадена пред органите на КАТ-
ПП , които са орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 НК като доказателство за
невярно удостоверените обстоятелства.
По силата на чл.151, ал.5, и 7 ЗДвП от Закона за движение по пътищата и
чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи / изискване по закон /
изрично се изисква преди издаване на СУМПС да се подаде декларация.
СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От субективна страна съставът на престъплението изисква пряк умисъл и
да се съзнават обективните признаци от състава на престъплението.
Изводите за субективния елемент от състава на престъплението / вината /
се правят от установената фактическа обстановка и обективираните действия
на подсъдимия , а не от неговите обяснения и твърдения.
Обвиняемия е знаел, че не пребивава постоянно в Република България,
3

съзнавал е какъв документ подписва.Въпреки тези обстоятелства, които
обективно са възприети от подсъдимия той е попълнил и подписал
декларация, в които е удостоверил неверни обстоятелства.
Тези съображения дават основание на съда да приеме , че от
установената фактическа обстановка и обективираните действия на
подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк
умисъл.
Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им. Знаел е и
съзнавал какви са действителните обстоятелства, че обстоятелствата
посочени в декларацията на отговарят на обективната действителност, но
въпреки това е потвърдил тези обстоятелства и е употребил документа.
Следователно съдът приема, че обв. Т е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 313, ал.1 НК, поради което следва да бъде
признат за виновен и наказан.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
Обв. Т към момента на деянието е неосъждан,до момента не е
освобождаван от НО с приложение на чл.78А от НК, за престъплението се
предвижда до три години лишаване от свобода, няма причинени имуществени
щети, не са налице отрицателните предпоставки на чл.78А, ал.7 НК, поради
което същият следва да бъде освободен от НО и на основание чл.78А от НК
да му се наложи административно наказание.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни. Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не
се събраха.
Следователно на обв. Т следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства в абсолютния минимум и с оглед
постигане целите на чл.12 ЗАНН – Глоба в размер на 1 000 лева, съобразена и
с имотното състояние.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
Няма направени разноски.
Причини – ниска правна култура.
Водим от горните мотиви съдът постанови решението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

4

Номер на акта:	324
Дата:	9 август 2023 г. (в сила от 25 август 2023 г.)
Съдия:	Росен Чиликов

Дело:	20235530201996
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 юни 2023 г.

Решение по дело №1996/2023 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите