ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№324
гр.Варна, 12.06.2018 г.
Апелативен съд град Варна, гражданско
отделение, 12.06.2018
г., в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя
Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното
от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 255 по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал.1, вр. чл.15 от ГПК и е образувано по частна жалба на А.Т.А.,
подадена чрез адв. Б.Ц., против определение № 669/16.04.2018 г., постановено по
гр.д. № 1778/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено
производството пред окръжния съд е делото – изпратено на Варненския
адмитнистративен съд на осн. чл. 15 от ГПК.
Жалбоподателката
е изложила оплаквания за неправилност на обжалваното определениие, поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, като е молила за отмяната му и за
връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него.
Насрещната
страна ОД на МВР не е подала отговор на жалбата.
Частната
жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението
на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по
същество – неоснователна по следните съображения:
Предмет
на производството пред окръжния съд е предявеният от А.Т.А. против ОД на МВР
Варна иск за заплащане на сумата от 26 000 лв., предявен като частичен от
пълен размер от 100 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на сина й Виктор Юлиянов Емануилов, поч.
на 04.05.2016 г., твърдяна като следствие от незаконосъобразни действия и
бездействия на служителите от Трето РПУ
на МВР Варна.
Ищцата
е твърдяла, че при задържането на сина й на 04.05.2016 г., органите на
полицията са били наясно, че той проявава наклонност към самоубийство и без да
го консултират със специалист – психиатър, са му дали да подпише декларация за
отказ от адвокатска и медицинска помощ, освободили са го без надзор от близките
му, които да се погрижат за него, поради което и са отговорни за смъртта му,
последвала непосредствено след освобождаването му. Позовала се е на
неизпълнение от служителите на МВР на вменени им в ЗМВР задължения по защита на
правата и свободите на гражданите и на правото на живот. Посочила е, че при
изявеното публично намерение за самоубийство, след задържането на сина й,
служителите в МВР е следвало да му окажат съдействие, като констатират
психическото му състояние, включително и след становище на специалист –
психиатър, да вземат мерки за подобряването му, евентуално с оглед заключението
на специалиста да съдействат по отвеждането на задържания за настаняването му
за задължително лечение, както и да не го освобождават сам в неговото
състояние, а да го предадат на близките му, които са изразили такава готовност
и по-рано са поискали среща с него, но не са били допуснати да го видят,
уведомили са за случая дежурния психолог и след препращането им към разследващия
полицай, са провели множество разговори с последния в часовете от 11,30 ч до
15.30 ч. и са получили уверения, че момчето ще се прибере, включително и след
като е била вече известна смъртта му.
Ищцата
е квалифицирала предявения иск по чл. 49 от ЗЗД, но съдът не е обвързан от тази квалификация, а следва сам
да подведе твърденията в исковата молба под приложимата правна норма и да даде вярната
правна квалификация на иска.
В случая, твърденията са за незаконосъобразни действия и бездействия на служители от Трето РПУ към ОД на МВР гр.Варна, които действия и бездействия са във връзка с осъщественото задържане на сина на ищцата и довели до неговата смърт. А.А. се е позовала на нарушения на конкретни разпоредби на ЗМВР, а част от твърдените като дължими от органите на полицията действия във връзка със задържането на лица, са регламентирани изрично в издадената на осн. чл. 72, ал. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи,
издадена
от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 9 от 3.02.2015 г., изм. и
доп., бр. 77 от 6.10.2015 г., бр. 30 от 15.04.2016 г. Така, в чл. 21, ал.1 е посочено, че на задържаното
лице се извършва медицински преглед по негово искане или когато здравословното
му състояние налага това, а в чл. 46, ал.3 от същата е посочено, че при
освобождаване на задържаното лице в книгата за задържани лица се отбелязва
видимото му здравословно състояние, като при необходимост или по искане на
лицето се извършва и медицински преглед по реда на чл. 21.
Съгласно чл.1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица при или
по повод изпълнение на административна дейност, като тези искове се разглеждат
по реда, установен в АПК. Правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са
специални по отношение на общите правила на чл.45-49 от ЗЗД. Разграничителният
критерий за приложимия правен ред е основния характер на дейността на органа,
от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Специалната
подсъдност на административните съдилища съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във вр.
чл. 128, ал.1, т.5 АПК е предвидена за разглеждане на искове за обезщетения за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Настоящият случай е точно такъв, като твърдените от
ищцата действия и бездействия на служителите на ответника във връзка със
задържането на сина й, са дейност на длъжностните лица при ОД на МВР при и по
повод осъществяваната от тях административна дейност. Затова и приложимият закон
е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и компетентен да разгледа спора е Варненският
административен съд. Образуваното пред окръжния съд производство по иск по чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на прекратяване с изпращане на делото на съда, на
който то е подведомствено, а именно – на Варненския административен съд. Като е
достигнал до идентичен резултат, Варненският окръжен съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Варненският апелативен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 669/16.04.2018 г., постановено по гр.д. №
1778/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението
подлежи на обжалване, при условията на чл. 280 ГПК, с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: