Решение по дело №14232/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                         Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14232 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците В.С.Т. и И.С.Н. срещу решение от 28.06.2020 г. по гр.д. №29598/2016 г. на Софийския районен съд, 118 състав, с което жалбоподателите са осъдени на основание чл.109 ЗС да преустановят действията, с които смущават правото на собственост на ищеца Ц.Ц.Д., като му предоставят достъп до ползваната от тях част от УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“, съгласно рег. план зап. РД 50307/1995 г., който имот е с идентификатор 68134.4331.1305 с площ от 909 кв.м., съгласно КК и КР, одобрени със заповед №РД-1874 от 20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, за изграждане, при спазване на условията на Наредба №4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, издадена от МРРБ /Обн. ДВ, бр.53 от 28.06.2005 г./, на тръбопровод по трасето, начертано с червен цвят от вещото лице по СТЕ, означено на Приложение №2 от експертизата, неразделна част от решението, свързващ жилищната сграда на ищеца /означена с номер 5 на комбинираната скица/ с ревизионната канализационна шахта за сградното отклонение за УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“ от уличната канализационна мрежа по ул. „Урал“, както и да заплатят разноските по делото.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно. Сочат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като по делото не е уточнено в какво точно се изразяват неоснователните действия/бездействия на ответниците, с които създават пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост. Поддържат, че по делото не е доказано наличието на  неоснователните действия/бездействия на ответниците, с които създават пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост, както и че не са създали пречки за нормалното упражняване на правото на собственост от страна на ищеца, които да са по-големи от обичайните. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да обезсили обжалваното решение и прекрати производството по делото, а при условията на евентуалност – да го отмени и отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Ц.Ц.Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Образувано е и по въззивна жалба на ищеца Ц.Ц.Д. срещу решение от 29.09.2020 г. по гр.д. №29598/2016 г. на Софийския районен съд, 118 състав, с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателя за допълване на основание чл.250 ГПК на решение №134206 от 28.06.2020 г. по гр.д. №29598/2016 г. на Софийския районен съд, 118 състав.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, не се е съобразил с предмета на делото и характера на исканата защита. Предвид изложеното, жалбоподателя моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да се допълни решението, съобразно исковата молба. Претендира разноски.

Въззиваемите В.С.Т. и И.С.Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въззивата жалба срещу решението от 28.06.2020 г.:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е твърдението на въззивниците, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е конкретизирал в какво точно се изразяват неоснователните действия/бездействия на ответниците, с които създават на ищеца пречки да упражнява правото си на собственост. Съгласно тайната практика на ВКС, вкл. и цитираното от въззивниците във въззивната жалба решение, при предявяването на негаторен иск е необходимо да се посочи конкретното неправомерно действие, което създава пречки на собственика да упражнява правото си на собственост. В конкретния случай още в исковата молба ищецът е посочил, че ответникът не разрешава на ищеца да изгради трасе, в което да положи съоръженията, необходими за канализационната инсталация до предоставеното отклонение за парцела от уличната канализационна мрежа, намираща се на ул. „Урал“.

Решението обаче е неправилно по следните съображения:

СРС, 118 състав, е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС за прекратяване на неоснователните действия на ответниците, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост и по-конкретно - да преустановят действията, с които не му предоставят достъп до ползваната от тях част от имота за изграждане канализационна инсталация до уличната канализационна мрежа.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Твърди, че искът не е конкретизиран, както и че за ищеца липсва правен интерес за предявяване на иска. Оспорва да е пречела на ищеца да изгради процесната канализация.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства при условията на пълно и главно доказване, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот – 53,26 % ид.ч. за ищеца и 46,74% ид.ч. за първоначалния ответник С.И.Н., както и че страните са индивидуални собственици на построените в имота сгради.

Съгласно т.3 на ТР №4/2015 г. на ОСГК на ВКС, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл.109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на  чл.109 ЗС, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

От приетото по делото заключение на СТЕ, което настоящият въззивен състав кредитира напълно, се установява, че по ул. „Урал“ пред  фронта на процесния УПИ съществуват и се експлоатират от „Софийска вода“ АД водопроводна и канализационна мрежи, показани на изготвена от вещото лице комбинирана скица – Приложение 1. Вещото лице сочи още, че съществува техническа възможност за изграждане на канализационно отклонение към ул. „Урал“ по изготвената от вещото лице комбинирана скица – приложение 2, като това е единствената техническа възможност за присъединяване на сградите на ищеца към уличната канализационна инсталация.

Разпоредбата на чл.84 ЗУТ предвижда задължение на собственика на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения да включи към тях водопроводните и канализационни инсталации на всички имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл. 125а Закона за водите, т.е. съобразяване на забраната за включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води, към канализационните системи в случаите, когато канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води. Свързването на имотите с водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и поддържането на същите по начин, който да осигури потребностите на собствениците и ползвателите, е съществена част от съдържанието на правото на собственост върху обекти в урбанизираните територии. Разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗУТ предвижда, че условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и за сключването на договорите за присъединяване се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като на това основание е приета Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр.88 от 08.10.2004 г./. Според чл.24 ал.1 от наредбата, присъединяването на имот към канализационната мрежа се извършва при условията и по реда на чл.12-15, които се прилагат съответно към канализационното отклонение за имота. Разпоредбата на чл.12 от същата наребда урежда изрично изграждането на нови канализационни отклонения при условията на Глава IV от ЗУТ и присъединяването на обектите към водоснабдителната и канализационна система.

В конкретния случай предявеният от ищеца негаторен иск е с петитум да му се осигури от ответниците изграждане на трасе за свързване с канализационната инсталация до поставеното отклонение за парцела от уличната канализационна мрежа. За да бъде основателен този иск е необходимо да се установи, че ответниците извършват конкретни действия, с които препятстват или смущават достъпа на ищеца до канализационната система. Такива действия обаче не са доказани по делото. На първо място, липсват твърдения ищецът да предприел каквито и да е действия за присъединяване на имота му към канализационната мрежа, съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. На второ място, не се установява ответниците да се извършвали някакви действия по ограничаване достъпа на ищеца до канализационната система, като в тази насока от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства.

Ето защо, настоящият въззивен състав приема, че в конкретния случай не е налице изобщо противоправно поведение на ответниците, което да създава на ищеца пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Поради изложеното, обжалваното решение на СРС, с което исковата претенция по чл.109 ЗС е уважена, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото.

По въззивната жалба срещу решението по чл.250 ГПК:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Предмет на производството по гр.д. №29598/2016 г. е предявеният от Ц.Ц.Д. срещу В.С.Т. и И.С.Н. иск с правно основание чл.109 ГПК за осъждане ответниците да преустановят действията, с които смущават правото на собственост на ищеца, като му предоставят достъп до ползваната от тях част от УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“, който имот е с идентификатор 68134.4331.1305, с площ от 909 кв.м., за изграждане на канализационна инсталация до уличната канализационна мрежа по ул. „Урал“.

С постановеното на 28.06.2020 г. решение по гр.д. №29598/2016 г. по описа на СРС, 118 състав, съдът е уважил предявения негаторен иск, като е осъдил ответниците да преустановят действията, с които смущават правото на собственост на ищеца, като му предоставят достъп до ползваната от тях част от УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“, съгласно рег. план зап. РД 50307/1995 г., който имот е с идентификатор 68134.4331.1305 с площ от 909 кв.м., съгласно КК и КР, одобрени със заповед №РД-1874 от 20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, за изграждане, при спазване на условията на Наредба №4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, издадена от МРРБ /Обн. ДВ, бр.53 от 28.06.2005 г./, на тръбопровод по трасето, начертано с червен цвят от вещото лице по СТЕ, означено на Приложение №2 от експертизата, неразделна част от решението, свързващ жилищната сграда на ищеца /означена с номер 5 на комбинираната скица/ с ревизионната канализационна шахта за сградното отклонение за УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“ от уличната канализационна мрежа по ул. „Урал“.

С молба за допълване от 28.07.2020 г. ищецът е въвел доводи за непълнота на постановеното първоинстанционно решение – съдът да добави в текста на решението „до предната лицева страна на жилищната сграда“ и „Осъжда ответника да не смущава действията на ищеца по поддържане на канализационната инсталация при експлоатацията“.

С молба за допълване от 04.08.2020 г. ищецът е въвел доводи за непълнота на постановеното първоинстанционно решение – съдът да добави в текста на решението текст, касаещ план заповед №РД 50307/1995 г., че е изменен с решение №196/2009 г. и протокол №36/2009 г. на СОС, както и „да не ми пречи да изградя канализациоинна инсталация до лицевата западна страна жилищната сграда“ и „както и да не ми пречи да полагам грижи за поддържането и функционирането на изградената  канализационна инсталация“.

С обжалваното решение СРС, 118 състав е приел, че с постановеното по делото решение се е произнесъл по целия спорен предмет, като се е съобразил с предмета на делото, въведен от ищеца и характера на търсената защита.

Съгласно  разпоредбата на чл.250 ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет.

Предмет на иска по чл.109 ЗС е прекратяване на неоснователните действия на ответниците, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост и по-конкретно - да преустановят действията, с които не му предоставят достъп до ползваната от тях част имота за изграждане канализационна инсталация до уличната канализационна мрежа, като с първоинстанционното решение ответниците са осъдени да преустановят именно тези си свои действия, т.е. не е налице пропуск от страна на първоинстанционния съд съд да се произнесе по част от спорния предмет.

При тези данни и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответниците на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 400,00 лв., и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение №134206/28.06.2020 г., постановено по гр.д. №29598/2016 г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, в частта, в която В.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, и И.С.Н., **********, адрес: ***, са осъдени на основание чл.109 ЗС да преустановят действията, с които смущават правото на собственост на ищеца Ц.Ц.Д., ЕГН **********, адрес: ***, като му предоставят достъп до ползваната от тях част от УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“, съгласно рег. план зап. РД 50307/1995 г., който имот е с идентификатор 68134.4331.1305 с площ от 909 кв.м., съгласно КК и КР, одобрени със заповед №РД-1874 от 20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, за изграждане, при спазване на условията на Наредба №4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, издадена от МРРБ /Обн. ДВ, бр.53 от 28.06.2005 г./, на тръбопровод по трасето, начертано с червен цвят от вещото лице по СТЕ, означено на Приложение №2 от експертизата, неразделна част от решението, свързващ жилищната сграда на ищеца /означена с номер 5 на комбинираната скица/ с ревизионната канализационна шахта за сградното отклонение за УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“ от уличната канализационна мрежа по ул. „Урал“, и в частта, в която В.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, и И.С.Н., **********, адрес: ***, са осъдени да заплатят на Ц.Ц.Д., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 176,19 лв. - съдебни разноски, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Ц.Д., ЕГН **********, адрес: ***, срещу В.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, и И.С.Н., **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователни действия, препятстващи достъпа на ищеца до ползваната от тях част от УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“, съгласно рег. план зап. РД 50307/1995 г., който имот е с идентификатор 68134.4331.1305 с площ от 909 кв.м., за изграждане на канализационна инсталация до уличната канализационна мрежа, и да се въздържат от препятстване на достъпа му до него.

ОСЪЖДА Ц.Ц.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на В.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, и И.С.Н., **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от 400,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 25,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 29.09.2020 г., постановено по гр.д. №29598/2016 г. по описа на СРС, 118 състав.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.