Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен
състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14232
по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ответниците
В.С.Т. и И.С.Н. срещу решение от 28.06.2020 г. по гр.д. №29598/2016 г. на
Софийския районен съд, 118 състав, с което жалбоподателите са осъдени на основание
чл.109 ЗС да преустановят действията, с които смущават правото на собственост
на ищеца Ц.Ц.Д., като му предоставят достъп до
ползваната от тях част от УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“, съгласно рег. план зап. РД 50307/1995 г., който имот е с идентификатор
68134.4331.1305 с площ от 909 кв.м., съгласно КК и КР, одобрени със заповед №РД-1874
от 20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, за
изграждане, при спазване на условията на Наредба №4 от 17.06.2005 г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации, издадена от МРРБ /Обн.
ДВ, бр.53 от 28.06.2005 г./, на тръбопровод по трасето, начертано с червен цвят
от вещото лице по СТЕ, означено на Приложение №2 от експертизата, неразделна
част от решението, свързващ жилищната сграда на ищеца /означена с номер 5 на
комбинираната скица/ с ревизионната канализационна шахта за сградното
отклонение за УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“ от уличната канализационна мрежа
по ул. „Урал“, както и да заплатят разноските по делото.
В жалбата се
твърди, че решението е недопустимо и неправилно. Сочат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е
допустим, тъй като по делото не е уточнено в какво точно се изразяват
неоснователните действия/бездействия на ответниците,
с които създават пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост. Поддържат,
че по делото не е доказано наличието на
неоснователните действия/бездействия на ответниците,
с които създават пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост, както
и че не са създали пречки за нормалното упражняване на правото на собственост
от страна на ищеца, които да са по-големи от обичайните. Предвид изложеното,
жалбоподателите молят въззивния съд да обезсили обжалваното
решение и прекрати производството по делото, а при условията на евентуалност – да
го отмени и отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Въззиваемата страна Ц.Ц.Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Образувано е и по въззивна жалба на ищеца
Ц.Ц.Д. срещу решение от 29.09.2020 г. по гр.д.
№29598/2016 г. на Софийския районен съд, 118 състав, с което са оставени без
уважение молбите на жалбоподателя за допълване на основание чл.250 ГПК на
решение №134206 от 28.06.2020 г. по гр.д. №29598/2016 г. на Софийския районен
съд, 118 състав.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не се е произнесъл по целия
спорен предмет, не се е съобразил с предмета на делото и характера на исканата
защита. Предвид изложеното, жалбоподателя моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да се допълни решението, съобразно исковата
молба. Претендира разноски.
Въззиваемите В.С.Т. и И.С.Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Съдът,
като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По въззивата жалба срещу решението от 28.06.2020 г.:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е твърдението на въззивниците, че
предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е конкретизирал в какво точно
се изразяват неоснователните действия/бездействия на ответниците,
с които създават на ищеца пречки да упражнява правото си на собственост. Съгласно
тайната практика на ВКС, вкл. и цитираното от въззивниците
във въззивната жалба решение, при предявяването на негаторен иск е необходимо да се посочи конкретното
неправомерно действие, което създава пречки на собственика да упражнява правото
си на собственост. В конкретния случай още в исковата молба ищецът е посочил,
че ответникът не разрешава на ищеца да изгради трасе, в което да положи
съоръженията, необходими за канализационната инсталация до предоставеното
отклонение за парцела от уличната канализационна мрежа, намираща се на ул.
„Урал“.
Решението обаче е неправилно по следните съображения:
СРС, 118 състав, е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС за прекратяване на неоснователните действия на ответниците, с които пречат на ищеца да упражнява правото
си на собственост и по-конкретно - да преустановят действията, с които не му предоставят
достъп до ползваната от тях част от имота за изграждане канализационна
инсталация до уличната канализационна мрежа.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва допустимостта и
основателността на предявения иск. Твърди, че искът не е конкретизиран, както и
че за ищеца липсва правен интерес за предявяване на иска. Оспорва да е пречела
на ищеца да изгради процесната канализация.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните по
делото писмени доказателства при условията на пълно и главно доказване, че страните
са съсобственици на процесния недвижим имот – 53,26 %
ид.ч. за ищеца и 46,74% ид.ч.
за първоначалния ответник С.И.Н., както и че страните са индивидуални
собственици на построените в имота сгради.
Съгласно т.3 на ТР №4/2015 г. на ОСГК на ВКС,
двете задължителни условия за уважаването на иска по чл.109 ЗС са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния
иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни,
няма да е налице хипотезата на чл.109
ЗС, като преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което настоящият въззивен състав кредитира напълно, се установява, че по ул.
„Урал“ пред фронта на процесния УПИ съществуват и се експлоатират от „Софийска
вода“ АД водопроводна и канализационна мрежи, показани на изготвена от вещото
лице комбинирана скица – Приложение 1. Вещото лице сочи още, че съществува
техническа възможност за изграждане на канализационно отклонение към ул. „Урал“
по изготвената от вещото лице комбинирана скица – приложение 2, като това е
единствената техническа възможност за присъединяване на сградите на ищеца към
уличната канализационна инсталация.
Разпоредбата на чл.84 ЗУТ
предвижда задължение на собственика на общите водоснабдителни и канализационни
мрежи и съоръжения да включи към тях водопроводните и канализационни инсталации
на всички имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията при спазване
изискването на чл. 125а Закона за
водите, т.е. съобразяване на забраната за включване на нови
потребители, заустващи отпадъчни води, към
канализационните системи в случаите, когато канализационната система не може да
осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води. Свързването на имотите
с водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и поддържането на същите
по начин, който да осигури потребностите на собствениците и ползвателите, е
съществена част от съдържанието на правото на собственост върху обекти в
урбанизираните територии. Разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗУТ
предвижда, че условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на
недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и
съоръжения и за сключването на договорите за присъединяване се определят с
наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като на това
основание е приета Наредба №4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр.88 от 08.10.2004 г./. Според чл.24 ал.1 от
наредбата, присъединяването на имот
към канализационната мрежа се извършва
при условията и по реда на
чл.12-15, които се прилагат съответно
към канализационното отклонение за имота. Разпоредбата на чл.12
от същата наребда урежда изрично изграждането на нови
канализационни отклонения при условията на Глава IV от ЗУТ
и присъединяването на обектите към водоснабдителната и канализационна система.
В конкретния случай предявеният
от ищеца негаторен иск е с петитум
да му се осигури от ответниците изграждане на трасе
за свързване с канализационната инсталация до поставеното отклонение за парцела
от уличната канализационна мрежа. За да бъде основателен този иск е необходимо
да се установи, че ответниците извършват конкретни
действия, с които препятстват или смущават достъпа на ищеца до канализационната
система. Такива действия обаче не са доказани по делото. На първо място, липсват
твърдения ищецът да предприел каквито и да е действия за присъединяване на
имота му към канализационната мрежа, съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. На второ място, не се установява
ответниците да се извършвали някакви действия по
ограничаване достъпа на ищеца до канализационната система, като в тази насока
от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства.
Ето защо, настоящият въззивен
състав приема, че в конкретния случай не е налице изобщо противоправно
поведение на ответниците, което да създава на ищеца пречки за собственика да упражнява
правото си на собственост в неговия пълен обем.
Поради изложеното, обжалваното решение на СРС, с което
исковата претенция по чл.109 ЗС е уважена, се явява неправилно и следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск следва
да бъде отхвърлен. Решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски
по делото.
По въззивната жалба срещу
решението по чл.250 ГПК:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Предмет
на производството по гр.д. №29598/2016 г. е предявеният от Ц.Ц.Д. срещу В.С.Т. и И.С.Н. иск с правно основание чл.109 ГПК за осъждане ответниците да преустановят действията, с които смущават
правото на собственост на ищеца, като му предоставят достъп до ползваната от
тях част от УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“, който имот е с идентификатор
68134.4331.1305, с площ от 909 кв.м., за изграждане на канализационна
инсталация до уличната канализационна мрежа по ул. „Урал“.
С постановеното на 28.06.2020 г. решение по гр.д. №29598/2016
г. по описа на СРС, 118 състав, съдът е уважил предявения негаторен
иск, като е осъдил ответниците да преустановят действията, с които
смущават правото на собственост на ищеца, като му предоставят достъп до
ползваната от тях част от УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“, съгласно рег. план зап. РД 50307/1995 г., който имот е с идентификатор
68134.4331.1305 с площ от 909 кв.м., съгласно КК и КР, одобрени със заповед
№РД-1874 от 20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК,
за изграждане, при спазване на условията на Наредба №4 от 17.06.2005 г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации, издадена от МРРБ /Обн.
ДВ, бр.53 от 28.06.2005 г./, на тръбопровод по трасето, начертано с червен цвят
от вещото лице по СТЕ, означено на Приложение №2 от експертизата, неразделна
част от решението, свързващ жилищната сграда на ищеца /означена с номер 5 на
комбинираната скица/ с ревизионната канализационна шахта за сградното
отклонение за УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“ от уличната канализационна мрежа
по ул. „Урал“.
С молба за
допълване от 28.07.2020 г. ищецът е въвел доводи за непълнота на постановеното първоинстанционно решение – съдът да добави в текста на
решението „до предната лицева страна на жилищната сграда“ и „Осъжда ответника
да не смущава действията на ищеца по поддържане на канализационната инсталация
при експлоатацията“.
С молба за
допълване от 04.08.2020 г. ищецът е въвел доводи за непълнота на постановеното първоинстанционно решение – съдът да добави в текста на
решението текст, касаещ план заповед №РД 50307/1995
г., че е изменен с решение №196/2009 г. и протокол №36/2009 г. на СОС, както и
„да не ми пречи да изградя канализациоинна инсталация
до лицевата западна страна жилищната сграда“ и „както и да не ми пречи да
полагам грижи за поддържането и функционирането на изградената канализационна инсталация“.
С обжалваното
решение СРС, 118 състав е приел, че с постановеното по делото решение се е
произнесъл по целия спорен предмет, като се е съобразил с предмета на делото,
въведен от ищеца и характера на търсената защита.
Съгласно разпоредбата на чл.250
ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото и искане, като това е всяко искане,
отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде
реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на
решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет.
Предмет на иска по чл.109 ЗС е прекратяване на неоснователните
действия на ответниците, с които пречат на ищеца да
упражнява правото си на собственост и по-конкретно - да преустановят действията, с които
не му предоставят достъп до ползваната от тях част имота за изграждане
канализационна инсталация до уличната канализационна мрежа, като с първоинстанционното решение ответниците
са осъдени да преустановят именно тези си свои действия, т.е. не е налице пропуск от страна на първоинстанционния
съд съд да се произнесе по част от спорния предмет.
При тези данни и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на ответниците на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното
производство в общ размер на сумата от 400,00 лв., и на основание чл.78 ал.1 ГПК
разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №134206/28.06.2020 г., постановено
по гр.д. №29598/2016 г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, в частта, в която В.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, и И.С.Н., **********, адрес: ***, са
осъдени на основание чл.109 ЗС да преустановят действията, с които смущават
правото на собственост на ищеца Ц.Ц.Д., ЕГН **********, адрес: ***, като му предоставят
достъп до ползваната от тях част от УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“, съгласно
рег. план зап. РД 50307/1995 г., който имот е с
идентификатор 68134.4331.1305 с площ от 909 кв.м., съгласно КК и КР, одобрени със
заповед №РД-1874 от 20.10.2009 г. на изп. директор на
АГКК, за изграждане, при спазване на условията на Наредба №4 от 17.06.2005 г.
за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации, издадена от МРРБ /Обн.
ДВ, бр.53 от 28.06.2005 г./, на тръбопровод по трасето, начертано с червен цвят
от вещото лице по СТЕ, означено на Приложение №2 от експертизата, неразделна
част от решението, свързващ жилищната сграда на ищеца /означена с номер 5 на
комбинираната скица/ с ревизионната канализационна шахта за сградното
отклонение за УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна баня“ от уличната канализационна мрежа
по ул. „Урал“, и в частта, в която В.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, и И.С.Н., **********, адрес: ***, са
осъдени да заплатят на Ц.Ц.Д., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78
ал.1 ГПК сумата от 176,19 лв. - съдебни разноски, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Ц.Ц.Д., ЕГН **********, адрес: ***, срещу В.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, и И.С.Н., **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователни действия,
препятстващи достъпа на ищеца до ползваната от тях част от УПИ І-5 в кв.13, м. „Горна
баня“, съгласно рег. план зап. РД 50307/1995 г.,
който имот е с идентификатор 68134.4331.1305 с площ от 909 кв.м., за изграждане
на канализационна инсталация до уличната канализационна мрежа, и да се
въздържат от препятстване на достъпа му до него.
ОСЪЖДА Ц.Ц.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на В.С.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, и И.С.Н., **********,
адрес: ***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от 400,00 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното
производство и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 25,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 29.09.2020 г., постановено по гр.д. №29598/2016
г. по описа на СРС, 118 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.