№ 824
гр. Варна , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500443 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Р. Х. срещу решение № 3834/11.08.2020г.,
постановено по гражданско дело №8635 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, в частите, с
която е прието, че вина за прекратяване на брака има и съпругът; определените размери на
дължимите от бащата издръжки в полза на децата Д. и Н. за минало време за периода 05.06.2018г.-
04.06.2019г. и занапред, както и размера на определения месечен наем, дължим от С.Т. Л. за
ползване на семейното жилище. Твърди, че изводите на съда не кореспондират със събраните по
делото доказателства. Счита, че вина за разстройството на брачните отношения има единствено
съпругата, която с предприемането на безпричинно и злоумишлено извеждане на въззивника от
семейното жилище, злоупотребявайки с права по ЗЗДН е предизвикала фактическата раздяла,
влошаване на отношенията и невъзможност съпрузите да постигнат съгласие, разрешаване и
преодоляване на проблемите в семейството. Неправилно и в противоречие на представените по
делото доказателства, съда е приел, че в периода на фактическата раздяла на страните, въззивникът
не е полагал грижи и не е осигурявал издръжка в натура за децата, като е закупувал необходимите
хранителни продукти, дрехи и играчки. Не е взето предвид и обстоятелството, че след напускането
на семейното жилище, на въззивника се е наложило да прави разходи във връзка с осигуряване на
битови условия за живот и вноски за погасяване на кредит, отпуснат за закупуване на семейното
жилище, което е довело до трайно намаляване на възможностите му да дава издръжка. Оспорва
като неверни и некореспондиращи с доказателствата по делото изводите, че след раздялата на
страните, грижи за децата е полагала единствено майката, като не е взето предвид и
обстоятелството, че за период от 6 месеца, бащата е бил лишен от възможност да се вижда с
децата, поради това, че майката е осуетявала срещите им. Счита, че издръжките са определени в
завишен размер, който не кореспондира с нуждите на децата и доходите, получавани от
въззивника. Съдът неправилно е приел, че С. Л. ползва 1/3 ид.ч. от жилището, поради което
неправилно е определен и размера на дължимия от нея месечен наем. Според въззивника
дължимия наем е в размер на 163,75лв. Претедира се отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на ново, с което бракът да се прекрати по вина на С.П., да се определи размер на
1
месечна издръжка, дължима от бащата в полза на двете деца в минимален размер, да се отхвърли
иска за заплащане на издръжка в полза на двете деца да минало време и да се определи месечен
наем за ползването на ½ ид.ч. от семейното жилище, дължим от С. Л. Х.а в размер на 163,75лв.
Пренедира присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата С.Т. Л. –Х.а е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна.
Депозирана е насрещна въззивна жалба от С.Т. Л. –Х.а срещу същото решение, в частите, с
които са отхвърлени исковете за осъждане на Н.Х. да заплаща издръжка в полза на детето Н. за
разликата над 250лв. до претендирания размер от 350лв., считано от датата на исковата молба и
иска за издръжка за минало време за разликата над 3000лв. до претендирания размер от 4200лв.,
както и в частта, с която е определен режим на лични отношения на децата с бащата. Твърди се, че
решението в тези части е неправилно и необосновано, по подробно изложени в жалбата доводи.
Претендира се отмяна на първоинстонционното решение и постановяване на ново, с което да се
осъди Н.ай Хршстов да заплаща месечна издръжка за детето Н. в размер на 350лв., считано от
датата на подаване на исковата молба и се уважи иска за заплащане на издръжка за минало време в
предявения размер от 4200лв.; да се определи режим на лични отношения на бащата с децата,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в петък до 9 часа в понеделник, с
преспиване, като бащата взема децата от училище в петък и ги води в училище в понеделник;
всяка четна година по време на Коледните и новогодишни празнични дни от 10 часа на първия
празничен ден до 17 часа на последния празничен ден.
С писмен отговор Н. Р. Х. е оспорил подадената от С. Л. насрещна въззивна жалба, като
неоснователна.
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна, редовно призована, не изпраща представител и
не изразява становище по делото.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в предвидените в чл.259 и
чл.263 ГПК и са допустими.
Съдът, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна:
Производството пред ВРС е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК. Образувано е по
искова молба от С. Т. П. срещу Н. Р. Х. за прекратяване на сключения между страните брак,
поради виновното поведение на ответника. Твърди се, че разстройството на брачните отношения
на страните е резултат грубото и заплашително поведение и отношение на ответника към ищцата и
децата, честата употреба на алкохол, проява на вербална и физическа агресия спрямо съпругата и
детето на страните Н.. Посочва се, че съпрузите са разделени от 05.06.2018г., след конфликт, по
повод на който ищцата е инциирала и производство по реда на ЗЗДН и от този момент тя сама се
грижи за децата, а бащата ги вижда епизодично за кратки периоди. Предявени са и небрачни
искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение родените от брака
малолетни деца Н. и Д., за определяне на режим на личен контакт на децата с ответника, за
определяне на дължимата от ответника в полза на детето Н. издръжка в размер на 350лв. и в полза
на детето Д. в размер на 200лв. Предявен е и иск с правно основание чл.59, ал.2 СК, вр. чл.149 СК
за осъждане на ответника да заплати издръжка за минало време за периода 05.06.2018г. – 0.6.2019г.
в полза на детето Н. в размер на 420лв. и за Д. - 2400лв. и за предоставяне ползването на семейното
жилище и възстановяване на предбрачното фамилно име – Л..
Ответникът Н. Р. Х., с писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, е оспорил изложените от
ищцата фактически твърдения, като твърди, че причината за изчерпване на отношенията е
поведението на съпругата. Твърди че фактическата раздялата е провокирана от ищцата, която
искала да го отстрани от семейното жилище и да прекъсне връзките му с децата, чрез подаване на
молба по ЗЗДН. Посочва, че тази молба за налагане на мерки за защита е оставена без уважение.
Оспорва твърденията в исковата молба за проявявана от негова страна физическа и вербална
агресия спрямо съпругата и децата, както и да е злоупотребявал с алкохол. Твърди, че след
2
отстраняването му от семейното жилище ищцата отказала на родителите на ответника да се срещат
с децата. Излага, че проблемите в семейството са свързани с начина на обгрижване на децата. През
последните години, преди раздялата на съпрузите, ответникът е осъществявал ежедневните грижи
за децата, поради ангажираност на майката. Той също така работел и в семейния магазин, като
поемал обслужването на клиенти след 20 часа до края на работното време – 23 часа. В магазина
обособил отделна стая с бюро за Н., която често оставала до обяд при него. Ответникът полагал
грижи и за домакинството, като осигурявал необходимите на семейството хранителни и други
продукти; само той се грижел за децата при боледуване. Счита също, че състоянието на Н. се
влошило поради лошото отношение на ищцата към нея. Ищцата проявявала агресия към децата, не
подхождала с разбиране и търпение към проблемите им. Майката отказала да прилага, предписана
от лекар терапия за Н. и прилагала такава, препоръчана от приятелка. След раздялата на съпрузите
– 05.06.2018г. ответникът продължил да се грижи за децата, като предоставял издръжка в натура –
храна и дрехи на стойност не по-малко от 200лв. месечно за всяко от децата. Предявява насрещен
иск за прекратяване на брака по вина на съпругата; отправил е искане за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на децата, като на майката се определи режим
на лични контакти и същата за плаща издръжка в размер на по 150лв.; за предоставяне ползването
на семейното жилище.
Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното:
Видно е от представеното удостоверение за сключен граждански брак Н. Р. Х. и С.Т. Л. са
сключили граждански брак на 07.07.2007 год.
Видно е от приложените по делото Удостоверения за раждане №78260 и № *********, че
децата Н., р. на 14.07.2008г. и Д., р. на 27.07.2013г., са родени от брака на Н. Р. Х. и С. Т. П..
Не се спори между страните, че бракът им е изчерпан от съдържание и от м.юни 2018г. те са
разделени. Семейно жилище, което страните са обитавали до фактическата раздяла е апартамент в
гр.Варна, ул.“Иван Драсов“ №16, вх. Б, ет.5, ап.25 и към момента на разглеждане на делото от
въззивната инстанция, същият е продаден от страните с договор, обективиран в НА № 111, рег.№
1601/2020г. и не се ползва от тях. Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че ищцата и децата са се установили да живеят на адрес в гр. Варна, в жилище, под
наем.
Не са спорни и въпросите относно упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца и местоживеенето им при майката, като решението на ВРС не се обжалва в
тези части.
По делото е приобщено гр.д. № 8998/2018г. по описа на ВРС, образувано по подадена от С. Л.
молба по реда на ЗЗДН за защита срещу Н.Х., по което е издадена заповед за незабавна защита от
11.06.2018г. С влязло в сила решение, постановено по в.гр.д. № 2635/2018г. по описа на ВОС,
молбата на С. Л. е отхвърлена.
От представените по делото служебни бележки се установява, че детето Н. през учебната
2018г./2019г. е било записано в трети клас в ОУ “В.Априлов Варна“, а Д. е посещавала трета група
в детска градина №8, гр.Варна. През учебната 2020/2021г. Н. е ученичка в 5-ти клас в ОУ“Васил
Априлов“ и се обучава по индивидуална програма.
От представените пред въззивната инстанция доказателства се установява, че детето Д. е
ученичка в първи клас, редовна форма на обучение през учебната 2020/2021г..
Пред въззивната инстанция са представени: карта за оценка на индивидуалните
потребности и определяне на необходимост от допълнителна подкрепа за личностно развитие,
план за допълнителна подкрепа за личностно развитие за 2020/2021г. от които е видно, че на
детето Н. се оказва допълнителна подкрепа в училище, чрез осъществяване на психо-социална
рехабилитация, рехабилитация на кмуникативните нарушения, ресурсно подпомагане. Представен
е договор за ползване на социална услуга от 10.07.2020г., въз основа на който на С. Л., в
качеството й на родител на Н. Х.а се предоставя социална услуга в Център за социална
3
рехабилитация и интеграция, включваща ерготерапия, арт терапия, логопедична терапия,
психологична консултация за срок до 09.07.2021г.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че детето Н. е диагностицирано с „разстройство на експресивната реч“;С решение на НЕЛК
№586/23.07.2019г. му е определена степен на увреждане от 75 %, с чужда помощ, определена е
диагноза“ смесени разстройства в поведението и емоциите у дете с леко умствено изоставане,
нарушение на активността и вниманието, разстройство на училищните умения, хиперактивност,
чести възбуди и кризи и поведенчески нарушения“.
От представените пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че
страните са закупили семейното жилище със средства от предоставен им от „Юробанк
България“АД ипотечен кредит в размер на 152 550лв., със срок за погасяване до 09.06.2049г.,
който е обявен за предстрочно изискуем. Представени са и доказателства за теглен от страните
потребителски кредит в размер на 20 200лв. със срок – 28.02.2023г.
В представения пред ВРС социален доклад на ДСП гр. Варна е посочено, че в рамките на
образувано по молба на С. Л. производство по ЗЗДН, Н.Х. не е контактувал с децата поради
наложената със заповед за незабавна защита забрана. След отхвърлянето на молбата с влязлото в
сила решение на ВОС, бащата е възобновил контактите си с децата. По споразумение между
родителите бащата е взема децата през почивните дни, с преспиване в дома му. След като бащата е
напуснал семейното жилище, преките и непосредствени грижи за децата са полагани от майката.
За детето Н. е предоставена социална услуга в ЦСРИ “Вижън“, кадето с детето работи логопед,
психолог, специален педагог. Посочва се, че и двамата родители активно са участвали в
отглеждането на децата. Констатирани са противоречия между родителите относно възпитанието,
развитието и подхода за овладяване на здравословното състояние на детето Н..
При разглеждането на делото от първата инстанция са приети писмени доказателства,
установяващи размера на получаваните от двамата родители доходи, за здравословното състояние
на детето Н. и за закупувани лекарства, храна, дрехи обувки и такси за прегледи, детска градина и
др. от двамата родители. От представените при въззивното разглеждане на делото заверени за
вярност копия от фактури, фискални бонове се установява, че С. Л. е направила разходи за
закупуване на учебни помагала за двете деца през м. септември 2020г., за храна за м. октомври
2020г., за закупуване на дрехи, храна и лекарства /л.92-96/. Представени са: покана за доброволно
изпълнение от 18.08.2020г. и запорно съобщение от 02.09.2020г.; договор за наем от 30.10.2020г.,
за наето от С. Л. жилище с наемна цена – 450лв. жилище, находящо се в гр.Варна.
От представеното удостоверение от ТП на НОИ Варна се установява, че в периода м.
април-м. юни 2020г. на С. Л. са изплатени 639лв. – ПОБ – чл.54б, ал.1 и ал.3 КСО. Съгласно
представената служебна бележка изх. № 7/25.03.2021г. С. Л. получава месечно възнаграждение в
размер на 1089,26лв. За периода м.май 2020г. – м.03.2021г. общия размер на полученото от нея
трудовото възнаграждение е 10505,39лв. Видно от представената заповед № 5/29.03.2021г.,
трудовото правоотношение на С. Л. с „ВТ Трейд“ЕООД е прекратено, считано от 29.03.20121г..
Видно от представеното заверено за вярност копие от регистрационна карта, С. Л. е регистрирана
в Бюро по труда Варна на 05.04.2021г.
Съгласно удостоверение №21/02.04.2021г. Н. Р. Х., на длъжност управител на „Ен-Си-Ен-
Ди“ЕООД се осигурява върху доход в размер на 610лв. От представените писмени доказателства –
договор, разписки се установява, че Н.Х. заплаща наем за жилище в размер на 450лв. месечно,
както и изплаща задължение по запис на заповед на месечни вноски в размер на 50лв.
От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Д., А.Й. и И.М. се
установява, че докато съпрузите са живели заедно са били в добри отношения и двамата са
полагали грижи за децата. Свидетелите не знаят за сериозни конфликти между съпрузите до
раздялата им през м. юни 2018г. Заявяват, че раздялата станала след скандал между тях, по повод
на който имало и образувано производство по ЗЗДН по молба на С..
От показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели К.Н. и В.П.В. се
установява, че детето Н. има проблеми в развитието си, което налага посещения и работа със
4
специалисти- логопед и психолог. Детето учи в общо училище, но по специална програма.
Състоянието му налага постоянни допълнителни разходи за медикаменти, посещения при
психолог и хигиенни материали. Двете свидетелки заявяват в показанията си, че бащата взема
децата в неделните дни, а когато идват неговите родители ги взема за по 1-2 дни с преспиване.
Свид. В., която е близка на двете страни, кръстница на детето Н. и има постоянни, преки и
непосредствени впечатления от живота и взаимоотношенията на страните, посочва в показанията
си, че двамата родителите полагали равностойни грижи за децата. След раздялата си поделят
разходите за закупуване на извънредни неща за децата. Бащата купува дрехи, обувки и храна за
децата, като при закупуване на някои от тези неща, свидетелката е ходила заедно с Н.ай, за да го
консултира. С. правела списъци и двамата си деляли разходите за децата. Свидетелката заявява, че
е виждала и списъци за коледни подаръци. Н.ай купил и подарил смарт часовници на децата,
заплащал сметките за телефоните им. Според свидетелката, по отношение на децата между
страните има разбирателство, споровете им са по финансови въпроси и именно в резултата на тези
спорове и „инат“, никой от двамата не заплащал вноските по кредитите и апартаментът бил
продаден. В момента майката и децата живеят в жилище под наем, в което било пренесена и част
от обзавеждането на семейното жилище.
В дадените обяснения по реда на чл.176 ГПК, С. Х.а отрича, че единствено Н.Х. е водил и
вземал децата от детска градина и училище, а Н. на логопед до раздялата им. Тя е работила с
работно време от 9 часа до 18часа и не е ползвала отпуск до раздялата на страните по настояване
на съпруга, за да може да получава цялото си трудово възнаграждение. Заявява, че не е давала на
децата хранителни добавки без лекарско предписание. Признава, че в периода на извънредното
положение бащата е носил ежеседмично на децата хранителни продукти.
Н.Х. е заявил, че работи като управител на „Ен-си-ен-ди“ЕООД.
Видно от заключенията на СОЕ средният пазарен наем за семейното жилище на страните е
в размер на 655лв. месечно.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВИНАТА:
От съвкупния анализ на показанията на разпитаните пред първата и въззивната инстанция
свидетели се установява, че страните са във фактическа раздяла от м. юни 2018г., като на
05.06.2018г. между тях е имало сериозен конфликт. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Между съпрузите е настъпило отчуждение,
липса на привързаност, уважение, както и желание за полагане на общи усилия за запазване на
семейството. При анализа на показанията на свидетелите се установява, че влошаването на
отношенията между страните първоначално е било провокирано от специфични проблеми в
развитието на по-голямото дете и различията във вижданията им за методите и начините по които
следва да се разрешават тези специфични потребности. В последствие са възникнали несъгласия и
скандали по повод финансови проблеми. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
не се установява по безспорен начин обстоятелството, че ответникът Н.Х. е проявявал агресия и е
осъществил физическо насилие към съпругата. От ангажираните писмени и гласни доказателства
не се установяват по безспорен начин останалите наведените от страна на ищцата брачни
провинения на ответника. Не се установява, че той се е дезинтересирал и не е полагал грижи за
семейството и отглеждането на децата или да е проявявал агресивно отношение към тях. От
ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че закъсненията вечер на ответника
са били свързани с ангажименти за работа в търговския обект, на който той е управител.
От събраните по делото доказателства не се установяват наведените от страна на ответника
брачни провинения на ищцата. Безспорно се установява, че по време на брака същата е полагала
грижи за семейството и отглеждането на децата. Обстоятелството, че тя е подала молба за защита
по реда на ЗЗДН, не може да се тълкува като брачно провинение и да обоснове извод, че ищцата е
предприела действия и е имала поведение, с което е целяла изгонване на съпруга от семейното
жилище.
Независимо от гореизложеното между съпрузите е налице фактическа раздяла и отчуждаване,
между тях няма разбирателство, като отношенията им са изчерпани от съдържание. Съдът приема,
5
че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи. Законовата уредба не
дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”, но съдът приема
това понятие като съвкупност от обективно и субективно отношение на двамата съпрузи към
брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са грижата и
отношението на съпрузите един към друг, към издръжката на семейството, към тяхното съвместно
живеене и др. Установява се поделото, че причината за фактическата раздяла между съпрузите е
поведението на двамата съпрузи, които не са направили опити за запазване на брака, за
подобряване на взаимоотношенията. И двамата съпрузи са допринесли за настъпилото
разстройство на брака, като никой от тях не е направил опит за подобряване на отношенията в
семейството. Не са положили достатъчно усилия да преодолеят конфликтите и да сближат
позициите си, да възстановят хармоничните отношения по между си. И двете страни с поведението
си са разрушили брачната връзка, поради което, вината за настъпилото разстройство следва да се
вмени и на двамата.
Решението в частта, с която е прието, че вина на разстройството на брачните отношения
имат и двамата съпрузи е правилно и следва да бъде потвърдено
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на децата Н. и Д. с бащата Н.Х.:
При съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав намира,
че е в интерес на децата да осъществяват контакти с баща си. Бащата разполага с родителски
качества, като между него и децата има изградени емоционални връзки. Отчитайки възрастта на
децата и като взе предвид, че на бащата следва да се даде възможност да поеме отговорност за
тяхната подготовка за училище след престоя им при него, както и децата да прекарват част от
почивните и празнични дни с бащата, съдът намира, че определеният с първоинстанционното
решение режим на лични контакти е неподходящ. При определяне на режима на лични контакти на
децата с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съдът следва
да се ръководи и съобразява единствено интереса на детето, като не е обвързан от предложените от
страните параметри и искания, освен ако двамата родители не постигнат споразумение, с което да
уредят тези въпроси. В случаят определеният от първоинстонционния съд режимът не осигурява в
достатъчна степен интересите на децата и не дава възможност те да общуват с него пълноценно.
Определените параметри са неясни и създават възможност за различно тълкуване от страните,
което би предизвикало спорове при реализирането на режима. Съдът намира, че подходящ и
отговарящ на интересите на децата е следния режим: бащата да има право да вижда и взема децата
Н. и Д. при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до 17ч. в
неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
разделен на два периода от по 15 дни, по споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато
– от първи до петнадесети юли и от 15 август до 30 август; всяка година на рождения ден на
бащата – 22.08. от 10 до 18 часа, като на 10.07. – рождения ден на майката, децата са при нея,
независимо от определения режим на лични контакти с бащата; всяка нечетна година – дните,
които са официални празници, неучебни и почивни, във връзка с Коледа и през месец май, дните,
които са обявени за официални празници, неучебни и почивни дни от 18 часа на деня предхождащ
първия неучебен ден до 17 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от коледната и
пролетната ваканция от 10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден от периода; всяка четна
година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18 часа на
деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния, последните пет дни от коледната и
пролетната ваканции от 10 часа на първия ден от престоя до 17 часа на последния ден.
Съдът намира, че така определения режим ще осигури възможност за контакти на децата в
рамките на почивните дни и с двамата родители, както и време за пълноценна им подготовка за
учебните занятия в позната за тях среда и обстановка.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА ЗА ДЕЦАТА: Решението е обжалвано от С. Л., в
частта, с която е отхвърлен иска за издръжка в полза на детето Н. за разликата над присъдения
размер от 250лв. до претендирания размер от 350лв., считано от датата на подаване на исковата
молба и за минало време за разликата над 3000лв. до претендирания размер от 4200лв. и от Н.Х. в
частта за присъдена издръжка за периода от 05.06.2018г.г. до 04.06.2019г. за двете деца, както и
размера на определената издръжка за децата, считано от дата на исковата молба.
6
При определяне размера на дължимата издръжка, първоинстанционния съд е взел предвид
възрастта и нуждите на всяко едно от децата и възможностите на родителите. Отчетено е и
обстоятелството, че детето Н. има специфични потребности, които налагат извършване на
допълнителни разходи. Намаляването на доходите, получавани в резултата на упражняваната от
Н.Х. търговска дейност в резултата на влошаването на икономическата обстановка в страната и
наличието на задължения по кредити, не го освобождава от задължението да полага грижи и да
осигурява издръжка на децата си, макар и в размер, който е недостатъчен да задоволяване на
всичките им потребности. Същият е в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние
/липсват данни за обратното/, поради което е във възможностите му да реализира доходи в размер
около размера на средната за страната работна заплата. Освен това по делото са представени
доказателства, че Н.Х. заплаща месечен наем за ползвано от него жилище в размер на 450лв., като
ежемесечно е отделял средства за погасяване на заем, взет от физическо лице, поради което съдът
приема, че същият реализира доходи в размер, който му позволява да заплаща издръжки за децата
в присъдените от първоинстонционния съд размери. Следва да се отбележи, че задължението на
родителите да издържат непълнолетните си деца е безусловно и е преимуществено спрямо всички
останали задължения, поети от тях. Определените размер на издръжката дължими от бащата-
200лв. за Д.- 200лв. незначително надвишава минималния размер на издръжката, определен с
разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, като при определяне на издръжката на Н. съдът е взел предвид
специфичните потребности на детето, като определения размер от 250лв. е достатъчен за
задоволяване на нуждите на детето от храна, облекло и учебни пособия.
По отношение на присъдената издръжка за минало време, за периода от една година преди
предявяване на иска, настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстонционния съд за
основателност на претенциите. От доказателствата по делото не се установява, че след раздялата
на родителите, бащата е давал средства за издръжка на децата. Свидетелските показания, в частта,
в която установяват, че в посочения период, бащата е закупувал дрехи, обувки и подаръци за
децата не могат да обосноват извод, че бащата е предоставял средства за необходимата месечна
издръжка за децата. Не са представени доказателства за давани от бащата суми за обезпечаване на
издръжката на децата. Признанието от страна на майката, че бащата е закупувал ежеседмично
хранителни продукти се отнася за периода след подаване на исковата молба – за времето на
обявеното в страната извънредно положение – м. март 2020г. Представените доказателства за
извършените разходи от бащата за закупуване на различни стоки за децата не изключват
задължението му за изплащане на парична издръжка за покриване на ежедневните разходи за
транспорт, за базисни хигиенни и битови нужди, заплащане на учебни материали и пособия за
електроенергия, вода и др. В този смисъл представените доказателства за разходите, които бащата
е направил за закупуване на играчки, дрехи, обувки за посочения период следва да се съобразят
при определяне на размера на дължимата от него месечна издръжка. Предвид изложеното,
настоящият състав на съда намира, че издръжките, дължими от бащата в полза на децата за
посочения период са в размер, достатъчен да покрие разходите, направени от майката за
задоволяване на нуждите на децата. Решението, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на
издръжка за минало време за детето Н. за разликата на д 2400лв. е правилно и законосъобразно. С
оглед на изложеното решението в тези обжалвани части следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯ НАЕМ ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ: С първоинстанционното решение упражняването на родителските права по отношение
на родените от брака непълнолетни деца са предоставени на съпругата. Не се спори между
страните и съдът приема за установено обстоятелството, че семейното жилище на страните е
придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Ответникът е отправил искане за
определяне на размер на дължимия наем за жилището на основание чл.57 СК. Към момента на
въззивното разглеждане на делото жилището е отчуждено и не се ползва от никоя от страните.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата СОЕ пазарния наем за процесното
жилище е в размер на 655 лв. Жилището се ползва от ищцата С. Л. и от двете деца на страните. С
оглед разпоредбата на чл.57, ал.2 СК, след отчитане на ползваната от ненавършилите пълнолетие
деца, С. Л. дължи наем на Н.Х. в размер на 109,17лв. месечно, за периода от влизане в сила на
решението за предоставяне ползването на семейното жилище - 17.08.2020г. до 30.10.2020г.
7
В заключение, предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в обжалваните части
относно прекратяването на брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство; вината за разстройството на брака, дължимите издръжки от бащата в полза на
децата, определения наем за ползване на жилището.
Съдът намира, че решението, в частите, с които е определен режим на лични отношения на
децата Н. и Д. с бащата Н.Х., следва да се отмени, като се определи режим на контакти, посочен
по-горе в мотивите на настоящото решение, който съдът намира за подходящ и в интерес на
децата.
В останалата част решението на ВРС по гр.д.№ 8635/2019г. Не е обжалвано.
По разноските:Предвид изхода на спора, разноските следва да останат в тежест на всяка от
страните, така както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3834/11.08.2020г. на ВРС, постановено по гр.д. № 8635/2019г., в
частта относно определения режим на лични отношения на бащата Н. Р. Х. ЕГН **********, с
децата Н. Н.а Х.а, ЕГН ********** и Д. Н.а Х.а, ЕГН **********, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н. Р. Х. ЕГН **********, с децата Н.
Н.а Х.а, ЕГН ********** и Д. Н.а Х.а, ЕГН **********, като дава възможност бащата да вижда и
взема децата при себе си, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до 17ч. в неделя, с преспиване;
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, разделен на два периода от
по 15 дни, по споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до петнадесети
юли и от 15 август до 30 август;
всяка година на рождения ден на бащата – 22.08. от 10 до 18 часа, като на 10.07. – рождения ден на
майката, децата са при нея, независимо от определения режим на лични контакти с бащата;
всяка нечетна година – дните, които са официални празници, неучебни и почивни, във връзка с
Коледа и през месец май, дните, които са обявени за официални празници, неучебни и почивни
дни от 18 часа на деня предхождащ първия неучебен ден до 17 часа на последния неучебен ден,
първите пет дни от коледната и пролетната ваканция от 10 часа на първия ден до 17 часа на
последния ден от периода;
всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от
18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния, последните пет дни от
коледната и пролетната ваканции от 10 часа на първия ден от престоя до 17 часа на последния ден.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3834/11.08.2020г. на ВРС, постановено по гр.д. №
8635/2019г., в частите, с които е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения имат
двамата съпрузи; Н. Р. Х. ЕГН ********** е осъден да заплаща в полза на детето Н. Н.а Х.а, ЕГН
**********, чрез неговата майка С.Т. Л., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250лв.,в
полза на детето Д. Н.а Х.а, ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200лв., считано от
04.06.2019г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно със всяка
закъсняла вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване; да заплати
сумите от 3000лв. в полза на детето Н. Н.а Х.а, ЕГН ********** и 2400лв. в полза на детето Д. Н.а
Х.а, ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител С.Т. Л., ЕГН **********,
представляващи издръжки за периода 05.06.2018г. – 04.06.2019г.; Отхвърлени са предявените от
8
С.Т. Л., ЕГН **********, като майка и законен представител на детето Н. Н.а Х.а, ЕГН **********
искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК за осъждане на Н. Р. Х. ЕГН ********** да заплаща
издръжка в полза на детето Н. за разликата над 250лв. до предявения размер от 350лв. и за
разликата над сумата от 3000лв. до предявения размер от 4200лв., както и в частта, с която е
определен дължимия от С.Т. Л., в полза на Н. Р. Х. ЕГН **********, месечен наем за ползване на
семейното жилище в размер на 109,17лв.
В останалата му част решението на ВРС е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9