№ 31676
гр. София, 05.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110120331 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Прроизводството е реда на ГЛАВА XIII ГПК (положителен
установителен иск за собственост)
Гр. Д. № 20331/2023 г. на СРС
Производството е образувано по искова молба от Н. Н. Д., ЕГН
**********, гр. София, кв. Симеоново, ул. „............“ № 18, М. П. Д., ЕГН
**********, гр. София, кв. Симеоново, ул. „............“ № 18, Д. Н. Б., ЕГН
**********, гр. София, кв. Симеоново, ул. „............“ № 18 И А. Н. Д., ЕГН
**********, гр. София, кв. Симеоново, ул. .,............. гр. София, ул. „.........
представлявано от Веселина Стоилова, с която е предявен положителен
установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ЗКИР чл.54, ал.2
ЗКИР, с което да се признае за установено спрямо ответника, че са
собственици върху поземлен имот, представляващ нива с площ от 838 кв.м.,
четвърта категория, находяща се в строителните граници на с. Симеоново,
местност „............., представляващ имот № 3, к.л. № 702 от кадастралния план
от 1950 г., при съседи и граници по решение на ОСЗГ: имот № 7, имот № 4,
имот № 2 и околовръстен път, който имот погрешно не е заснет в сега
действащата кадастрална карта и погрешно попада изцяло в имот с
идентификатор ........, целият с площ от 5000 кв.м., по действащата
кадастрална карта на гр. София, на основание по реституция по реда на
ЗСПЗЗ и наследство.
В исковата молба се твърди, че ищците са придобили правото на
собственост върху описания имот по силата на наследяване и въз основа на
Решение № 6646/31.05.2005 г. на ОСЗГ – Овча купел. Поддържат, че са
подали заявление за нанасяне на имота им в кадастъра, но същият не е бил
заснет като самостоятелен поземлен имот със собствен идентификационен
номер, а е включен в границите на ПИ с идентификатор ........ с площ от 5000
кв.м., чийто собственик – ответното дружество, е подал възражение срещу
1
исканото от ищците изменение и същото е било отказано поради наличие на
спор за материално право. Считат, че ответникът не е станал собственик на
процесния имот, тъй като го е придобил от лице, което не е притежавало
вещни права върху него.
Ответникът оспорва иска, като счита, че издаденото в полза на ищците
решение на ОСЗГ му е непротивопоставимо, като същото е издадено от
административен орган извън неговат териториална компетентност, а
претендираният с исковата молба имот не е идентичен със собствения имот на
ответника. Поддържа, че праводателят му се е легитимирал като собственик
въз основа на констативен акт за придобИ.е на вещното право по наследство
и делба, като ответникът валидно е придобил сосбтвеността върху имот с
идентификатор ...................... след обявяване на сключения предварителен
договор за окончателен по съдебен ред. Твърди, че впоследствие от
придобития имот е обособен ПИ с идентификатор ........ с площ от 5000 кв.м.,
като при условията на евентуалност навежда възражение за придобИ.е на
процесния имот по давност за периода от 2011 година до 2020 г. и в
собствена полза.
Съгласно изготвената СТЕ процесният имот представлява площта,
защрихована с червено между бекви Б, В, Г, Д, Б от скица, находзяща се на
л.462 от делото, том II, и координати, съгласно скица на л.14 от делото, том I.
Гр. д. № 24793/2024 г. на СРС
Първоначално производството е образувано пред СГС под гр. д. №
2308/2024 г., но с определение № 7993/29.03.2023 г. съдът е прекратил
производството, тъй като цената на иска е под 50 000 лева и родово
компетентен е СРС.
Производството е образувано по искова молба от „ВЕ.... ЕООД, ЕИК
..........., гр. София, ул. „Г........... срещу Н. Н. Д., ЕГН **********, гр. София,
кв. Симеоново, ул. „............“ № 18, М. П. Д., ЕГН **********, гр. София, кв.
Симеоново, ул. „............“ № 18, Д. Н. Б., ЕГН **********, гр. София, кв.
Симеоново, ул. „............“ № 18 И А. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, кв.
Симеоново, ул. „............, с която са предявени обективно евентуални
съединени положителни установителни искове с правна квалификация,
както следва:
1. Главен иск по чл.124, ал.1, ГПК – да бъде признато по отношетие на
ответниците, че ищецът е собственик на нива от 838 кв.м., находяща се в
строителните граници на с. Симеоново, местност „............к“,
представляващ имат № 3, кад. Лист № 702 от кад. План от 1950 г., при
граници и съседи: имот № 7, имот № 4, имот № 2 и околовръстен път,
който имат се намира изцяло в ПИ с идентификатор ........, гр. София,
район „Студентски“, кв. „Малинова долина“, улица „Околовръстен път“,
с площ по скица на АГКК от 5 000 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот
за обществена сграда, комплекс, при съседи по скица: поземлен имот с
2
идентификатор № ......... поземлен имот с идентификатор № .........,
поземлен имот с идентификатор № 6........ поземлен имот с
идентификатор № ......., образуван след менение на КККР от разделянето
на собствения на дружеството поземлен имот с идентификатор №
...................... целият с площ от 11696 кв. м., съгласно скица проект № 15-
845665/28.07.2022г., на основание уважен иск по чл.19 ЗЗД, т.е.
покупко-продажба от р м
2. Евентуален иск - чл.124, ал.1, ГПК вр. чл.79 ЗС – на основание
давностно владение, изтекло в полза на ищеца и на неговите праводатели,
както следва: в полза на Гергина Манова за периода от 25.02.1983 г. до
2011 г., в полза на наследник по завещание на Гм р м от 2011 г. до 2020 г.
и в полза на ищеца от 2021 г.
В исковата молба са изложени твъредния, че съгласно делбен протокол
от 1983 г. Гергина Манова получава дял от НИВА, в която попада процесния
имот. Твърди се, че през 2011 г. с нотариално завещение същата завещава
имота на р м Последният сключва предварителен договор за покупко-
продажба на имота, който е обявен за окончателен и решението е влязло в сила
на 22.06.2021 г. по гр . д. № 6898/2020г. по описа на СГС, I-3 състав. Твърди се,
че ищецът е собственик на основание този договор за покупко-продажба, а
при условията на евентуалност на давностно владение, което е изтекло в полза
на неговите праводатели и на него от 1983 г.
Исковата молба се намира по гр. д. № 2308/2024 г. по описа на СГС,
както и уточнение с вх. № 21182/20.03.2024 г. (л.27-28 от делото на СГС).
Другото уточнение на исковата молба се намира по гр. д. № 24793/2023 г.
Ищецът представя следните писмени доказателства и доказателствени
средства: Копие от н.а. № 19, том IV ,рег. № 8792, дело 654/2022, Н.а. за поправка на н.а.
№ 165, том IV, рег. № 9333, дело № 694/2022 г., Решение от 22.06.2021 г. по гр. д. №
6898/2020 г. на СГС, Скица на поземлен имот № 15-77452/31.01.2019 г., Скица на ПИ № 15-
929900-18.08.2022 г., Предварителен договор от дата 29.06.2020 г., Н.а. за собственост,
придобит по наследство № 19, том II, рег. № 4372, дело № 185/2020 г., Решение №
6646/31.05.2005 г. на ОСЗГ – Овча Купел, Удостоверение за наследници на н нв Д..
Моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, при режим на
довеждане.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците Н. Д., М. Д., Д. Б., А. Д., по това
дело подават отговор на исковата молба. Ищците правят възражение за
недопустимост на това производство. Твърди, че това дело е със същия
предмет като другото, като по този начин ищецът се опитва да прескочи
преклузията по недоказаното възражение за давност на имота, като предявява
нов иск и прави същите доказателствени искания. Позовава се, че ищецът се
опитва да санира свои процесуален пропуск, което е недопустимо, нарушение
на основните принципи м гражданския процес като равенство на страните,
състезателни и диспозитивно начало, тъй като по този иска ищецът ще събира
нови доказателства за твърдяната давност, при положение, че по другият иск
са събрани. Излага подробни правни съображения защо второто дело следва
3
да се прекрати.
По отношение на основателността на исковете, ответниците ги оспорват.
Оспорват да е налице изтекла давност в полза на ответника и на неговите
праводатели., като се позовава на чл.86 ЗС и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Позовава се
че от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. не е могла да тече придобивна давност
върху процесния имот, тъй като е бил актуван като общински. Твърди, че
протоколът за делба е подправен. Оспорва, че ищецът е собственик на имота,
тъй като не е могъл да придобие собствеността от несобственици (оспорва
веригата от транслативна сукцесия). Оспорва, че праводателите на ищеца не се
представи доказателства за своите реституционни претенции, тъй като имотът
е попадал в бивше ТКЗС. Навежда доводи, че скицата, послужила за издаване
н.а. 19, том II, рег. № 4372, по дело № 185/2020 г. е невалидна съгласно
Решение № 2080 от 16.04.2020 г. на АССГ, адм. дело № 4336/2019 г. Оспорват
отразеното в КР, че ищецът е собственик на процесния имот. Оспорва
твърдението за давност, тъй като от имота са отчуждение части, според които
не може да се придобие по давност.
Моли съда да отхвърли този иск. Претендира разноски.
Представя и моли да бъдат приети следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Молба от Н. Н. Д. per. № 94-Н-5 от 10.01.2009г. на СО,
район Витоша; 2. РЕШЕНИЕ № 172 от 26 март 2010 г. на Министерски съвет (МС) за
отчуждаване на имоти и части от имоти -частна собственост, за държавна нужда за
изграждане на обект "Път II -Софийски околовръстен път- южна дъга ", участък от км
44+800 (пътен възел „Младост") до км 44+720; 3. Скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ по
молба вх. № ВС-07-379/21.04.20Юг. на наследници на н нв Д.; 4.Решение № 7737 от
24.11.201 Ог. на ОСЗ Овча купел; 5. Писмо от НАГ № ДСК-94-А-21/23.02.2011г.; 6. Писмо на
СО, район „Студентски" изх. № РА-94-00-225/24.06.2011г.; 7. Молба от А. Н. Д. № ТК-94-А-
40/13.04.2011г.; 8. Писмо от НАГ № ДСК-24-32/02.05.2011г.; 9. Писмо на Администрацията
на Министерски съвет № 2287/11 от 03.11.2011 г.; Ю.Писмо на Областен управител на
София област изх.№ 94 А А/16 от 17.05.2012г.; 11.Писмо на Агенция „Пътна
инфраструктура" изх. № 94-00-1214/23.08.2012г.; 12. Писмо на Областен управител на
София област изх.№ 94АА/16-008 от 14.09.2014г.; 13. Решение № 4591 от 03.07.2014 г. на
АССГ, 25-ти състав по адм. дело № 2825/2013г.
Моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели в режим на
довеждане.
При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че събраните по
делото доказателства, не могат да се ползват, моли да се назначи съдебно-
техническа експертиза (СТЕ).
Заявяват, че ще се ползват от представените и събрани до сега
доказателства.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По развитието на процеса и неговата допустимостт
С определение № 22507/30.05.2024 г. по гр. д. № 20331/2023 г. по описа
4
на СРС, настоящият съдебен състав е съединил гр. д. № 24793/2024 г. към гр.
д. № 30331/2023 г. Съдът е приел, че двете дела имат един и същ предмет –
ПИ, представляващ площта, защрихована с червено между бекви Б, В, Г, Д, Б
от скица, находзяща се на л.462 от делото, том II, и координати, съгласно
скица на л.14 от делото, том I.
Двете дела имат едни и същи страни и един и същ предмет. По първото
дело ищците твърдят, че са собственици на реституция и наследствена
трансмисия, а ответникът прави възражения за придобИ.е на имота чрез
покупко-продажба (чл.19 ЗЗД) и давностно владение. Второто дело е заведено
от ответника, като в него той предявява искове на същото основание и за
същия предмет. Единствената разлика между двете дела е, че по първото има
твърдения, че имотът не е нанесен в КК и КР, т.е. искът е за непълнота в КК –
чл.54, ал.2 ЗКИР.
Разлика между двата процеса има и в начина на защита. В първото
цитирано дело ответникът е направил правоизключващо възражение –
придобил имота по силата на чл.19, ал.3 ЗЗД и правопридобиващо – давностно
владение. Същите ответинкът е направил като възражение – процесуално
средство за защита по основния иск. Докато във второто дело, ответникът –
ищец е предял иск – моли от съда със СПН да установи съществуването право.
Разликата е, че по второто дело съдът дължи отделен диспозитив по искането
и ищецът дължи такса, докато при първото съдът дължи произнасяне в
мотивите на акта, но няма отделен диспотизив. От там идва и пределите на
СПН при двете производства, които в процесния случай са без значение,
защото са съединени.
Ето защо позовавайки се на т.4 от ТР 8/23.02.2016 г. По тълк. Д. №
8/2014 на ОСГК на ВКС, а именно че съдът следи служебно за непълноти и
грешки в КК, съдът е съединил двете производства.
С оглед изложеното, съдът приема, че възражението за допустимост на
второто производство е неоснователно. Не е налице пълен обективен
идентитен. Разлика има в основанието на исковете и техните страни. Ищците
твърдят, че са собственици на реституция и наследствена трансмисия, докато
ответникът по давност и покупко-продажба. Ето защо и вторият иск не е
непълно идентичен, за да се приеме, че по-късно заведеното дело е
недопустимо. Освен това двете страни спорят за това кой е собственик на
съответното придобивно основание на тази част от ПИ. Следователно двете
дела се намират в обусловеност, а не изключващи се. Това е така, тъй като по
първото дело ще се реши дали ищците са собственици на земята, а няма да се
реши дали ответникът е собственик на земята, което е предмет на второто
дело. Двете дела имат различен предмет – кому принадлежи правото на
собственост. Ето защо липсва идентитет. Целта е на страните да се установи
правото на собственост, а не да се отрече другата право на собственост.
По наименованието на страните
Тъй като всяка от страните е едновременно ищец и ответник в
5
производството, за процесуална икономия съдът приема, че:
- ищци са: Н. Н. Д., ЕГН **********, М. П. Д., ЕГН **********, Д. Н.
Б., ЕГН ********** И А. Н. Д..
- ответникът е „ВЕ.... ЕООД, ЕИК ..........., гр. София, ул. „Г...........
По представителната власт
Ищците се представляват от адв. А С. и адв. Г В, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „........... което пълномощно важи само за СРС, СГС и САС (л.4 от
делото)
Ответникът се представлява от адв. А. Т. със съдебен адрес: гр. София,
ул. ............. с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции
(л.40,50 от гр.д. № 20331/2023 г. или нарича от делото).
По държавната такса
Данъчната оценка на процесния имот е 31 399.00 лева, поради което
таксата е в размер на 313.99 лева. Същата е платена по иска по чл.54, ал.1
ЗКИР (л.36 от делото).
По отношение на ответника, таксата също е заплатена и е представена
към молба с вх. № 157284/15.05.2024 г. към гр. д. № 24793/2024 г. (л.21 от
делото).
По редовността на исковата молба
Съдът приема, че исковата молба, подадена от „ВЕ.... ЕООД, ЕИК ...........
е редовна.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи
императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
Искането за издаване на съдебни удостоверения е допустимо,
необходимо и относимо. Следва да бъде уважено.
По свидетелите
С определение от о. с. з. съдът се е произнесъл по искането за допускане
до разпит на по двама свидетели на страна, като е определил краен срок за
това в следващото съдебно заседание. След внимателна преценка на предмета
на двете дела, съдът приема, че определението, с което са допуснати двама
свидетели на ответника ВЕ.... ЕООД, ЕИК ........... следва да бъде отменено.
6
Това е така, тъй като предметът на възраженията на ответника и предявения от
него иск е един и същ. Тези доказателства за процесуалния способ – разпит, за
тези факти и обстоятелства, са вече събрани. Същите не са необходими за това
дело, тъй като вече са направени по повод направеното възражение със същия
предмет. А както съдът спомена по-горе разликата между иска и
възражението е държавната такса и пределите на СПН. След като тези
доказателствени средства не се необходими, тъй като са събрани, същите не
следва да бъдат допуснати. Искането следва да бъде оставено без уважение, а
определението в тази част да бъде отменено.
По съдебно-техническата експертиза
По горе изложените съображения, съдът приема, че искането на ищците
за допускане на двойна СТЕ не е необходимо. Следва да бъде оставено без
уважение.
По свой почин съдът приема, че няма необходимите познания от
геодезията, поради което, на основание чл.195 ГПК следва служебно да
допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза, на която вещото
лице, след като направи справка в община, кадастрални планове, листове,
разписни листа, градоустройствени планове, КВС, помощни планове, АГКК,
СВ и където му е необходимо, да отговори на следните въпроси:
1. Да направи оглед на имота и да изготви цветен фотоалбум
2. Да проследи движението на имота през годините
3. Да проследи движението на имота през годините от гледна точка на
градоустройствени планове и предели на собственост
4. Да посочи, дали има уредени взаимоотношения по регулация –
извършени ли са плащания към съседи на имота по промяната на
регулационния план, регулацията приложена ли е.
5. Как е отразено в картата на възстановеното собственост, помощните
планове и други
6. Да установи теренът под ПИ с идентификатор ........ бил ли е включен в
блок на ТКЗС
7. ПИ с идентификатор ........ бил ли е актуван като общинска или държавна
собственост;
8. да установи подавани ли са други искания за възстановяването му от
ОСЗ - Витоша от лицата Радко Минчев Манов и/или Гергина П. Манова;
9. Да проследи вписванията на данни за собственици в разписните
списъци към плановете, включително и помощните планове по чл. 13а
ППЗСПЗЗ.
10. Къде се намира имота на ищците (реституционния имот) спрямо
сегашния имот и как е разположен. Да се направи нанасяне и изготвяне
на проект за нанасяне и да ес опише по граници.
11. да проследи кадастралното заснемане и регулационни отреждания от
първото заснемане и урегулиране на имота (имотите) до действащия към
момента на спора план, както и основанията за промяна на регулациите и
7
да представи скици
12. Да изготви комбинирана на УПИ
Експертизата е назначена по почин на съда и касае въпроси по
основателността и на двата иска. Ето защо на основание чл.160 ГПК,
депозитът следва да бъде внесен по равно и от двете страни, като им се укаже,
че едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение,
следва да представят документ за внесена държавна такса в размер на 1200.00
лева, вносима от двете страни по равно, по депозитна сметка на СРС (IBAN –
BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC – CECBBGSF), както и в същия срок да
представят доказателства за това, като се укаже, че при неизпълнение на
указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и
последствията от разпределената доказателствена тежест, а именно, че е
създал пречки за установяване на тези факти, за които е допусната експертиза.
За вещо лице следва да се назначи инж. Л. М., което да се призове след
внасяне на депозит.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
8
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Гр. Д. № 20331/2023 г. на СРС
Производството е образувано по искова молба от Н. Н. Д., ЕГН **********, гр.
София, кв. Симеоново, ул. „............“ № 18, М. П. Д., ЕГН **********, гр. София, кв.
Симеоново, ул. „............“ № 18, Д. Н. Б., ЕГН **********, гр. София, кв. Симеоново, ул.
„............“ № 18 И А. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, кв. Симеоново, ул. .,............. гр.
София, ул. „......... представлявано от Веселина Стоилова, с която е предявен положителен
установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ЗКИР чл.54, ал.2 ЗКИР, с което
да се признае за установено спрямо ответника, че са собственици върху поземлен имот,
представляващ нива с площ от 838 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните
граници на с. Симеоново, местност „............., представляващ имот № 3, к.л. № 702 от
кадастралния план от 1950 г., при съседи и граници по решение на ОСЗГ: имот № 7, имот №
4, имот № 2 и околовръстен път, който имот погрешно не е заснет в сега действащата
кадастрална карта и погрешно попада изцяло в имот с идентификатор ........, целият с площ
от 5000 кв.м., по действащата кадастрална карта на гр. София, на основание по реституция
по реда на ЗСПЗЗ и наследство.
В исковата молба се твърди, че ищците са придобили правото на собственост върху
описания имот по силата на наследяване и въз основа на Решение № 6646/31.05.2005 г. на
ОСЗГ – Овча купел. Поддържат, че са подали заявление за нанасяне на имота им в
кадастъра, но същият не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот със собствен
идентификационен номер, а е включен в границите на ПИ с идентификатор ........ с площ от
5000 кв.м., чийто собственик – ответното дружество, е подал възражение срещу исканото от
ищците изменение и същото е било отказано поради наличие на спор за материално право.
Считат, че ответникът не е станал собственик на процесния имот, тъй като го е придобил от
лице, което не е притежавало вещни права върху него.
Ответникът оспорва иска, като счита, че издаденото в полза на ищците решение на
ОСЗГ му е непротивопоставимо, като същото е издадено от административен орган извън
неговат териториална компетентност, а претендираният с исковата молба имот не е
идентичен със собствения имот на ответника. Поддържа, че праводателят му се е
легитимирал като собственик въз основа на констативен акт за придобИ.е на вещното право
по наследство и делба, като ответникът валидно е придобил сосбтвеността върху имот с
идентификатор ...................... след обявяване на сключения предварителен договор за
окончателен по съдебен ред. Твърди, че впоследствие от придобития имот е обособен ПИ с
идентификатор ........ с площ от 5000 кв.м., като при условията на евентуалност навежда
възражение за придобИ.е на процесния имот по давност за периода от 2011 година до
2020 г. и в собствена полза.
Съгласно изготвената СТЕ процесният имот представлява площта, защрихована с
червено между бекви Б, В, Г, Д, Б от скица, находзяща се на л.462 от делото, том II, и
координати, съгласно скица на л.14 от делото, том I.
Гр. д. № 24793/2024 г. на СРС
9
Първоначално производството е образувано пред СГС под гр. д. № 2308/2024 г., но с
определение № 7993/29.03.2023 г. съдът е прекратил производството, тъй като цената на
иска е под 50 000 лева и родово компетентен е СРС.
Производството е образувано по искова молба от „ВЕ.... ЕООД, ЕИК ..........., гр.
София, ул. „Г........... срещу Н. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, кв. Симеоново, ул.
„............“ № 18, М. П. Д., ЕГН **********, гр. София, кв. Симеоново, ул. „............“ № 18, Д.
Н. Б., ЕГН **********, гр. София, кв. Симеоново, ул. „............“ № 18 И А. Н. Д., ЕГН
**********, гр. София, кв. Симеоново, ул. „............, с която са предявени обективно
евентуални съединени положителни установителни искове с правна квалификация,
както следва:
1. Главен иск по чл.124, ал.1, ГПК – да бъде признато по отношение на ищците, че
ответникът е собственик на нива от 838 кв.м., находяща се в строителните граници на
с. Симеоново, местност „............к“, представляващ имат № 3, кад. Лист № 702 от кад.
План от 1950 г., при граници и съседи: имот № 7, имот № 4, имот № 2 и околовръстен
път, който имат се намира изцяло в ПИ с идентификатор ........, гр. София, район
„Студентски“, кв. „Малинова долина“, улица „Околовръстен път“, с площ по скица на
АГКК от 5 000 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за обществена сграда, комплекс, при съседи по
скица: поземлен имот с идентификатор № ......... поземлен имот с идентификатор №
........., поземлен имот с идентификатор № 6........ поземлен имот с идентификатор №
......., образуван след менение на КККР от разделянето на собствения на дружеството
поземлен имот с идентификатор № ...................... целият с площ от 11696 кв. м.,
съгласно скица проект № 15-845665/28.07.2022г., на основание уважен иск по чл.19
ЗЗД, т.е. покупко-продажба от р м
2. Евентуален иск - чл.124, ал.1, ГПК вр. чл.79 ЗС – на основание давностно владение,
изтекло в полза на ответника и на неговите праводатели, както следва: в полза на
Гергина Манова за периода от 25.02.1983 г. до 2011 г., в полза на наследник по
завещание на Гм р м от 2011 г. до 2020 г. и в полза на ищеца от 2021 г.
В исковата молба са изложени твъредния, че съгласно делбен протокол от 1983 г.
Гергина Манова получава дял от НИВА, в която попада процесния имот. Твърди се, че през
2011 г. с нотариално завещение същата завещава имота на р м Последният сключва
предварителен договор за покупко-продажба на имота, който е обявен за окончателен и
решението е влязло в сила на 22.06.2021 г. по гр . д. № 6898/2020г. по описа на СГС, I-3
състав. Твърди се, че ищецът е собственик на основание този договор за покупко-продажба,
а при условията на евентуалност на давностно владение, което е изтекло в полза на неговите
праводатели и на него от 1983 г.
Исковата молба се намира по гр. д. № 2308/2024 г. по описа на СГС, както и
уточнение с вх. № 21182/20.03.2024 г. (л.27-28 от делото на СГС). Другото уточнение на
исковата молба се намира по гр. д. № 24793/2023 г.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците Н. Д., М. Д., Д. Б., А. Д., по това дело подават
отговор на исковата молба. Ищците правят възражение за недопустимост на това
производство. Твърди, че това дело е със същия предмет като другото, като по този начин
ищецът се опитва да прескочи преклузията по недоказаното възражение за давност на имота,
като предявява нов иск и прави същите доказателствени искания. Позовава се, че ищецът се
опитва да санира свои процесуален пропуск, което е недопустимо, нарушение на основните
принципи м гражданския процес като равенство на страните, състезателни и диспозитивно
начало, тъй като по този иска ищецът ще събира нови доказателства за твърдяната давност,
при положение, че по другият иск са събрани. Излага подробни правни съображения защо
второто дело следва да се прекрати.
По отношение на основателността на исковете, ответниците ги оспорват. Оспорват да
10
е налице изтекла давност в полза на ответника и на неговите праводатели., като се позовава
на чл.86 ЗС и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Позовава се че от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. не е могла
да тече придобивна давност върху процесния имот, тъй като е бил актуван като общински.
Твърди, че протоколът за делба е подправен. Оспорва, че ищецът е собственик на имота, тъй
като не е могъл да придобие собствеността от несобственици (оспорва веригата от
транслативна сукцесия). Оспорва, че праводателите на ищеца не се представи доказателства
за своите реституционни претенции, тъй като имотът е попадал в бивше ТКЗС. Навежда
доводи, че скицата, послужила за издаване н.а. 19, том II, рег. № 4372, по дело № 185/2020 г.
е невалидна съгласно Решение № 2080 от 16.04.2020 г. на АССГ, адм. дело № 4336/2019 г.
Оспорват отразеното в КР, че ищецът е собственик на процесния имот. Оспорва
твърдението за давност, тъй като от имота са отчуждение части, според които не може да се
придобие по давност.
Моли съда да отхвърли този иск. Претендира разноски.
По развитието на процеса и неговата допустимостт
С определение № 22507/30.05.2024 г. по гр. д. № 20331/2023 г. по описа на СРС,
настоящият съдебен състав е съединил гр. д. № 24793/2024 г. към гр. д. № 30331/2023 г.
Съдът е приел, че двете дела имат един и същ предмет – ПИ, представляващ площта,
защрихована с червено между бекви Б, В, Г, Д, Б от скица, находзяща се на л.462 от делото,
том II, и координати, съгласно скица на л.14 от делото, том I.
Двете дела имат едни и същи страни. По първото дело ищците твърдят, че са
собственици на реституция и наследствена трансмисия, а ответникът прави възражения за
придобИ.е на имота чрез покупко-продажба (чл.19 ЗЗД) и давностно владение. Второто дело
е заведено от ответника, като в него той предявява искове на същото основание и за същия
предмет. Единствената разлика между двете дела е, че по първото има твърдения, че имотът
не е нанесен в КК и КР, т.е. искът е за непълнота в КК – чл.54, ал.2 ЗКИР.
Разлика между двата процеса има и в начина на защита. В първото цитирано дело
ответникът е направил правоизключващо възражение – придобил имота по силата на чл.19,
ал.3 ЗЗД и правопридобиващо – давностно владение. Същите ответинкът е направил като
възражение – процесуално средство за защита по основния иск. Докато във второто дело,
ответникът – ищец е предял иск – моли от съда със СПН да установи съществуването право.
Разликата е, че по второто дело съдът дължи отделен диспозитив по искането и ищецът
дължи такса, докато при първото съдът дължи произнасяне в мотивите на акта, но няма
отделен диспотизив. От там идва и пределите на СПН при двете производства, които в
процесния случай е без значение, защото са съединени.
Ето защо позовавайки се на т.4 от ТР 8/23.02.2016 г. По тълк. Д. № 8/2014 на ОСГК
на ВКС, а именно че съдът следи служебно за непълноти и грешки в КК, съдът е съединил
двете производства.
С оглед изложеното, съдът приема, че възражението за допустимост на второто
производство е неоснователно. Не е налице пълен обективен идентитен. По първото дело се
твърди, че част от имота на ответника е имот на ищците, а по второто има за предмет целия
този имот, за който ответникът твърди, че е собственик. Разликата има и в основанието.
Ищците твърдят, че са собственици на реституция и наследствена трансмисия, докато
ответникът по давност и покупко-продажба. Ето защо и вторият иск не е непълно
идентичен, за да се приеме, че по-късно заведеното дело е недопустимо.
По наименованието на страните
Тъй като всяка от страните е едновременно ищец и ответник в производството, за
11
процесуална икономия съдът приема, че:
- ищци са: Н. Н. Д., ЕГН **********, М. П. Д., ЕГН **********, Д. Н. Б., ЕГН
********** И А. Н. Д..
- ответникът е „ВЕ.... ЕООД, ЕИК ..........., гр. София, ул. „Г...........
Предмет на исковете
на иска на ищците: - ПИ, който не е нанесен в КК и е погрешно нанесен изцяло в
имота на ответниците – ЧАСТ от имот с идентификатор ........ – представляващ нива с
площ от 838 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на с.
Симеоново, местност „............., представляващ имот № 3, к.л. № 702 от кадастралния план
от 1950 г., при съседи и граници по решение на ОСЗГ: имот № 7, имот № 4, имот № 2 и
околовръстен път
на исковете на ответника: - ЧАСТ от имот с идентификатор ........ – представляващ
нива с площ от 838 кв.м., находяща се в строителните граници на с. Симеоново, местност
„............к“, представляващ имат № 3, кад. Лист № 702 от кад. План от 1950 г., при граници и
съседи: имот № 7, имот № 4, имот № 2 и околовръстен път, който имат се намира изцяло в
ПИ с идентификатор ........, гр. София, район „Студентски“, кв. „Малинова долина“, улица
„Околовръстен път“, с площ по скица на АГКК от 5 000 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за обществена
сграда, комплекс, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор № ......... поземлен
имот с идентификатор № ........., поземлен имот с идентификатор № 6........ поземлен имот с
идентификатор № ......., образуван след изменение на КККР от разделянето на собствения на
дружеството поземлен имот с идентификатор № ...................... целият с площ от 11696 кв. м.,
съгласно скица проект № 15-845665/28.07.2022г.,
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ЗКИР
чл.54, ал.2 ЗКИР, с което да се признае за установено спрямо ответника, че ищците са
собственици върху поземлен имот, представляващ нива с площ от 838 кв.м., четвърта
категория, находяща се в строителните граници на с. Симеоново, местност „.............,
представляващ имот № 3, к.л. № 702 от кадастралния план от 1950 г., при съседи и граници
по решение на ОСЗГ: имот № 7, имот № 4, имот № 2 и околовръстен път, който имот
погрешно не е заснет в сега действащата кадастрална карта и погрешно попада изцяло в
имот с идентификатор ........, целият с площ от 5000 кв.м., по действащата кадастрална карта
на гр. София, на основание по реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследство.
Възражения на ответника:
1. Правоизключващо възражение –
- решение на ОСЗГ му е непротивопоставимо, като същото е издадено от административен
орган извън неговата териториална компетентност
- придобит въз основа на покупко-продажба, решение по чл.19 ЗЗД
Правопридобиващо възражение – изтекла придобивна давност.
Двете възражения на ответника напълно съвпадат с предмета на исковете му по
съединеното дело.
Главен иск на ответника с правна квалификация чл.124, ал.1, ГПК – да бъде
признато по отношение на ищците, че ответникът е собственик на нива от 838 кв.м.,
12
находяща се в строителните граници на с. Симеоново, местност „............к“, представляващ
имат № 3, кад. Лист № 702 от кад. План от 1950 г., при граници и съседи: имот № 7, имот №
4, имот № 2 и околовръстен път, който имат се намира изцяло в ПИ с идентификатор ........,
гр. София, район „Студентски“, кв. „Малинова долина“, улица „Околовръстен път“, с площ
по скица на АГКК от 5 000 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: незастроен имот за обществена сграда, комплекс, при съседи по
скица: поземлен имот с идентификатор № ......... поземлен имот с идентификатор № .........,
поземлен имот с идентификатор № 6........ поземлен имот с идентификатор № .......,
образуван след изменение на КККР от разделянето на собствения на дружеството поземлен
имот с идентификатор № ...................... целият с площ от 11696 кв. м., съгласно скица проект
№ 15-845665/28.07.2022г., на основание уважен иск по чл.19 ЗЗД, т.е. покупко-продажба
от р м
Главен иск на ответника с правна квалификация чл.124, ал.1, ГПК вр. чл.79 ЗС
– да бъде признато по отношение на ищците, че ответникът е собственик на нивата от
същата нива, на основание давностно владение, изтекло в полза на ответника и на неговите
праводатели, както следва: в полза на Гергина Манова за периода от 25.02.1983 г. до 2011 г.,
в полза на наследник по завещание на Гм р м от 2011 г. до 2020 г. и в полза на ищеца от 2021
г.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Няма такива.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
№Вид искищецответник
правото си на
Чл.54, ал.2 ЗКИР Правопридобиващо
1
собственост върху
възражение – изтекла
описания имот,
придобивна давност
придобито на
наведеното основание
непрекъснато, спокойно и
– реституция по реда
явно фактическа власт върху
на ЗСПЗЗ, целият
процесната вещ с намерение
фактически състав на
да я свои, респ. действие,
реституцията по ЗСПЗЗ
демонстриращо промяна на
(при наличие на всички
намерението за своене и тези
предпоставки за
действия са стигнали до
възстановяване на
знанието на ответника, с
правото на собственост
което свое поведение,
върху имота в тяхна
ищецът е демонстрирал
полза като наследници
упражняване на
на посоченото лице,
собственическите
доколкото ответникът
правомощия в пълен обем
не е бил участник в
единствено за себе си. На
административното
основание чл. 69 ЗС се
13
производство попредполага, че владелецът
издаване на решениетодържи вещта като своя,
на ОСЗГ – арг. чл. 17,която презумпция е оборима.
ал. 2 ГПК);
Наследственото
Трябва да се докаже:
правоприемство с
владение (период от 5/10
лицето, на когото е
години, непрекъснато,
възстановен имота
постоянно, прекъсване за по-
Имотът не е нанесен в
малко от 6 месеца,
КК – непълнота н КК и
фактическа власт, намерение
КР
за своене на вещта, явно,
Идентичност на
спокойно, открито,
възстановения имот с
необезпокоявано,
мястото на имотите на
несъмнително)
ответника
Начало на владение от 1983
г.
Валиден договор за
Чл.124, ал.1 ГПК
2
покупко-продажба,
влязло в сила решение
по чл.19 ГПК
Праводателите на
ответника по договора
за покупко-продажба
да са собственици на
процесния имот
Процесният имот
представлява
самостоятелен обект
на правото на
собственост
Чл.124, ал.1 ГПК вр. Същото като на ред 1,
3
чл.79 ЗС колоната за ответника
решение на ОСЗГ е същото е издадено от
4
непротивопоставимо административен орган
извън неговата териториална
компетентност
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще приложи императивни
правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
14
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: Копие от н.а. № 19, том IV ,рег. № 8792, дело 654/2022, Н.а. за
поправка на н.а. № 165, том IV, рег. № 9333, дело № 694/2022 г., Решение от 22.06.2021 г. по
гр. д. № 6898/2020 г. на СГС, Скица на поземлен имот № 15-77452/31.01.2019 г., Скица на
ПИ № 15-929900-18.08.2022 г., Предварителен договор от дата 29.06.2020 г., Н.а. за
собственост, придобит по наследство № 19, том II, рег. № 4372, дело № 185/2020 г.,
Решение № 6646/31.05.2005 г. на ОСЗГ – Овча Купел, Удостоверение за наследници на н нв
Д..
1. Молба от Н. Н. Д. per. № 94-Н-5 от 10.01.2009г. на СО, район Витоша; 2.
РЕШЕНИЕ № 172 от 26 март 2010 г. на Министерски съвет (МС) за отчуждаване на
имоти и части от имоти -частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект "Път II -Софийски околовръстен път- южна дъга ", участък от км 44+800 (пътен
възел „Младост") до км 44+720; 3. Скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ по молба вх. № ВС-
07-379/21.04.20Юг. на наследници на н нв Д.; 4.Решение № 7737 от 24.11.201 Ог. на ОСЗ
Овча купел; 5. Писмо от НАГ № ДСК-94-А-21/23.02.2011г.; 6. Писмо на СО, район
„Студентски" изх. № РА-94-00-225/24.06.2011г.; 7. Молба от А. Н. Д. № ТК-94-А-
40/13.04.2011г.; 8. Писмо от НАГ № ДСК-24-32/02.05.2011г.; 9. Писмо на Администрацията
на Министерски съвет № 2287/11 от 03.11.2011 г.; Ю.Писмо на Областен управител на
София област изх.№ 94 А А/16 от 17.05.2012г.; 11.Писмо на Агенция „Пътна
инфраструктура" изх. № 94-00-1214/23.08.2012г.; 12. Писмо на Областен управител на
София област изх.№ 94АА/16-008 от 14.09.2014г.; 13. Решение № 4591 от 03.07.2014 г. на
АССГ, 25-ти състав по адм. дело № 2825/2013г
УКАЗВА на страните, че с определение от о. с. з. съдът се е произнесъл
по искането за допускане до разпит на по двама свидетели на страна, като е
определил краен срок за това следващото съдебно заседание.
ДА СУ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на страните, след
представяне на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.
ОТМЕНЯ определение от о.с.з. от 28.05.2024 г., с което са допуснати до
разпит по двама свидетели на ответника, на основание чл.253 ГПК и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане до
разпит на трима свидетели
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
техническа експертиза, на която вещото лице, след като направи справка в
община, кадастрални планове, листове, разписни листа, градоустройствени
планове, КВС, помощни планове, АГКК, СВ и където му е необходимо, да
отговори на следните въпроси:
1. Да направи оглед на имота и да изготви цветен фотоалбум
2. Да проследи движението на имота през годините
15
3. Да проследи движението на имота през годините от гледна точка на
градоустройствени планове и предели на собственост
4. Да посочи, дали има уредени взаимоотношения по регулация – извършени ли са
плащания към съседи на имота по промяната на регулационния план, регулацията
приложена ли е.
5. Как е отразено в картата на възстановеното собственост, помощните планове и
други
6. Да установи теренът под ПИ с идентификатор ........ бил ли е включен в блок на
ТКЗС
7. ПИ с идентификатор ........ бил ли е актуван като общинска или държавна
собственост;
8. да установи подавани ли са други искания за възстановяването му от ОСЗ -
Витоша от лицата Радко Минчев Манов и/или Гергина П. Манова;
9. Да проследи вписванията на данни за собственици в разписните списъци към
плановете, включително и помощните планове по чл. 13а ППЗСПЗЗ.
10. Къде се намира имота на ищците (реституционния имот) спрямо сегашния имот и
как е разположен. Да се направи нанасяне и изготвяне на проект за нанасяне и да ес
опише по граници.
11. да проследи кадастралното заснемане и регулационни отреждания от първото
заснемане и урегулиране на имота (имотите) до действащия към момента на спора
план, както и основанията за промяна на регулациите и да представи скици
12. Да изготви комбинирана на УПИ
КАТО ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.160 ГПК, депозит в размер на 1200.00
лева, вносим по равно от двете страни, в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение, по депозитна сметка на СРС (IBAN –
BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC – CECBBGSF), както и в същия срок да
представят доказателства за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на
указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и
последствията от разпределената доказателствена тежест, а именно, че е
създал пречки за установяване на тези факти, за които е допусната експертиза.
За вещо лице следва да се назначи инж. Л. М., което да се призове след
внасяне на депозит.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
16
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н.а на тел. 02/8955423 или
на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и
медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
17
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва съответното процесуално действие, на основание чл.101
ГПК.
УКАЗВА на страните, че има насрочено открито съдебно заседание за
07.10.2024 година от 09.00 часа, за която дата и час са редовно призовани от
предходно съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, след внасяне на депозит.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните чрез
техните процесуални представители и лично на ищеца А. Д..
ПРЕПИС от отговора на исковата молба с вх. № 249926/01.08.2024 г. да
се връчи на ответника – търговското дружество.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18