Номер 330.09.2020 г.Град М.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – М.
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Аделина Т. Троева
Членове:Аделина Л. Тушева
Елизабета А. Кралева
Герасимова
Секретар:Даниела М. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Л. Тушева Въззивно гражданско
дело № 20201600500199 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на ГД "Г.
п" гр. С , подадена чрез пълномощник главен ю. Й. С. срещу решение на РС Л. от
30.06.2020г. постановено по гр. дело № 419/2020г., с което е осъден жалбоподателя да
заплати на П. Г. сумата 1881.50 лева –дължимо допълнително възнаграждение за положен и.
т. за периода 12.08.2016г.-12.08.2019г. , ведно със законна лихва от предявяване на иска ,
както и сумата 234.45 лева обезщетение за забава , сумата 427.50 лева разноски по делото и
по сметка на съда държавна такса и разноски .
С жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение поради нарушен материален
закон с подробно изложени в тази насока доводи . Твърди се, че в конкретния казус е
приложима Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като е оспорен изводът на съда, че при
непълнота на уредбата относно заплащането на и. т. и преобразуването на н. т. в д., в ЗМ. и
издадените въз основа законова делегация наредби, следва да се приложи чл. 9,ал. 2 от
НСОРЗ. Разпоредбите на ЗМ. и наредбите на м. в. р. уреждат в пълнота правоотношенията с
д. с. – п. о. и не съдържат непряко препращане към КТ по въпросите за заплащането на и. т.
и преобразуването на н. т. в д.. При паралелно действие на норми, уреждащи една и съща
материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.
Чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, която въззивникът счита, че е приложима в
конкретния случай предвижда възможност да се полага т. през н. при работа на смени между
22, 00 и 6, 00часа, като работните часове не следва да превишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. За п. с. е предвидена еднаква продължителност на работното време през д. и
н. от 8 часа, за разлика от работещите на т. правоотношение, при които продължителността
1
на работното време през н. е 7 часа. С цел да се приравни н. т. на д./при различна
продължителност/, законодателят е предвидил коефициент 1, 143, с който се умножават
часовете н. т., като след съпоставяне с нормалната продължителност на работното време, се
констатира налице ли е и. т.. В жалбата се сочат и други различия в уредбата на т.
правоотношение и с. правоотношение на п. с., които обаче не следва да се третират като
дискриминационни, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишените
изисквания и ограничения при полагане на т. в сравнение с работещите по т.
правоотношения и другите д. служители, за служителите в М. са предвидени редица
компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага,
каквито нито работещите по т. правоотношения, нито останалите д. служители ползват.
Счита, че преизчисляването на н. т. в д. не е абсолютно правило, дори за работещите по т.
правоотношения, тъй като изисква различна продължителност на д. и н. работно време, като
в ЗМ. е предвидена еднаква продължителност на д. и н. работно време от 8 часа. Иска се
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове , ведно със законните
последици . Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна .
Въззиваемата страна П. Г. чрез процесуалния си представител адв. С. И. с подаден в срок
писмен от.ор оспорва жалбата с доводи за правилност на решението и законосъобразно
прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – чл. 9,ал. 2 .
При въззивното разглеждане на делото не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството
доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от.аря на изискванията на чл.260 от ГПК ,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното от РС Л. решение , с което
жалбоподателят като работодател е осъден да заплати на въззиваемия сумата 1881.50 лева
–дължимо допълнително възнаграждение за положен и. т. за периода 12.08.2016г.-
12.08.2019г. , ведно със законна лихва от предявяване на иска , както и сумата 234.45 лева
обезщетение за забава, разноски в размер на 427.50 лева, както и по сметка на съда
държавна такса и разноски в размер на 275.26 лева и 5 лева държавна такса при с. издаване
на изпълнителен лист.
При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение ,
съдът прие, че така постановеното решение е валидно и допустимо постановено по
обективно съединени искове с правно основание чл. 178,ал.1,т. 3 вр. с чл. 187,ал. 6,т. 2,
2
предишна алинея 5 от ЗМ. и чл. 86 от ЗЗД.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П. Г. с твърдения , че
процесния период от 12.08.2016г. до 12.08.2019 г. е работил като командир на отделение в
02 ГОДГ-Л. на ГПУ В. при РДГП Р. на сменен режим на работа при 12 часови смени ,
поради което и е полага повече от 40 часа седмично. За времевия период от 22. 00 часа на
текущия ден до 06. 00 часа на следващия ден е полагал и н. т., който не му е заплащан като
такъв . Ответникът не му е заплатил и. т., формиран чрез превръщане на н. ч. в д. по реда на
чл. 9,ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31,ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. на М. за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата и. редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на д. с. в М. . Общо положеният от него н. т. за периода е 1820 часа,
който при коефициент 1.143 от НСОРЗ се равнява на 2080 часа , от който след приспадане
на 1820 часа се получават положени 260 часа и. т. , който не му е заплатен от ответника .
Счита, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 9.61 лв. или за 260 часа и. т.
му се дължи сумата от 2500 лева . За забавено изпълнение на претендираното за плащане
като и. т. допълнителното възнаграждение му се дължи обезщетение в размер на 350 лева. В
хода на делото съдът е допуснал изменение на предявените искове , вследствие на което се
претендират за плащане сумата 1881.50 лева допълнително възнаграждение за положен и. т.
и сумата 234.45 лева обезщетение за забава.
От фактическа страна по делото безспорно е установено , че между страните съществува
валидно с. правоотношение , по което ищецът работи като командир на отделение 02 ГОДГ-
Л. на ГПУ В. при РДГП Р. с място на работа гр. Л. – отделение 02 на група О. на д. г. .
Работата е на 12-часови смени, дневна и нощна, по утвърдени графици при сумирано
тримесечно отчитане на отработеното време съгалсно чл. 187,ал. 3 от ЗМ.. Не се спори, че
съгласно утвърдените графици за исковия период е полагал и н. т. , отчитан от работодателя
ежемесечно и заплащан на стойност 0, 25 лв. /час, както и че при изчисляване на
отработените часове, положеният н. т. не е преизчисляван с коефициент .
Спорно е дали положеният от ищеца за исковия период 12.08.2016 – 12.08.2019 г. н. т.
следва да се преизчислява като д. такъв с коефициент 1, 143 съгласно чл. 9,ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ – чл. 9,ал. 2 ,
съответно приложима ли е тази наредба към служебните правоотношения по ЗМ. и дали
след превръщане на н. ч. в д. , ищецът е положил и. т. , за който му се дължи допълнително
възнаграждение .
По делото е прието заключението на вещо лице по назначена съдебно-счетоводна
експертиза , прието без възражения от страните , от която се установява, че при изплащане
на т. възнаграждение работодателят не е преобразувал н. ч. положен т. в д. такива и
съответно не му е изплатил възнаграждение за и. т. – отработени 261 часа за процесния
период, формирани след преобразуване на нощните часов в д.. Положеният общо н. т. от
3
ищеца за процесния период е 1861 часа, които, умножени с коефициент 1, 143 се
приравняват на 2122 часа д. т.. Следващото се т. възнаграждение за формираната разлика от
261 часа е в размер на 1881, 51 лв., за периода за периода 12.08.2016 – 12.08.2019 г., а
лихвата за забава върху тази с ума е 234, 45 лв. .
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Безспорно е, че между страните по делото съществува с. правоотношение, което е
регламентирано от ЗМ.. Ищецът има качеството на държавен служител-полицейски орган
по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМ. и като такъв е полагал т. на смени от по 12 часа,
затова на основание чл. 187, ал. 3 от ЗМ. работното му време се изчислява сумарно за
тримесечен период. Ако е положил т. и. редовното работно време, то на основание чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМ. (сега ал. 6 след изменението в ДВ бр. 60/2020 г.) работата и. редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за и. т. за отработени
до 70 часа на тримесечен период. При положен и. т. над отработени 70 часа на тримесечен
период за служителите, работещи на смени, се полагат до 12 дни допълнителен отпуск на
основание чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 5 от ЗМ.. Компенсирането на този отпуск с
парично обезщетение е забранено с нормата на чл. 189, ал. 6 от ЗМ..
Поради специфичния начин на отчитане на работното време на смени, н. т. не се отчита
отделно. За служителите е въведена законова гаранция, че той не може да бъде повече от 8
часа за всеки 24-часов период.
На основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМ. министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.) за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата и. редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на д. с. в М.. Този подзаконов нормативен акт не предвижда специфични
правила за заплащане на нощния т., но това не може да се тълкува като празнота в правото,
както е приел ЛРС. Касае се до специфична уредба на с. правоотношение на п. с., за тях са
уредени други механизми за отчитане на положения т. и за заплащане и компенсиране.
НСОРЗ е неприложима в разглеждания случай. На първо място тя е издадена въз основа на
КТ, който се отнася единствено до т. правоотношения. За да се приложи формулата за
преизчисляване на нощния т. по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, кумулативно изискуемите
предпоставки са: подневно отчитане на работното време; работа на смени; продължителност
на нощното работно време, по-малка от продължителността на д.; т. възнаграждение,
заработено по т. норми. В настоящия случай две от тези кумулативно изискуеми
предпоставки не са налице: продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на д. (в КТ продължителността на работното време през н. е 7 часа, а в
ЗМ. – 8 часа) и работа по т. норми за определяне на т. възнаграждение.
Следва да се отбележи, че едва с последното изменение на Закона за М., публикувано в ДВ
бр. 60 от 7 юли 2020 г., е създадена нова ал. 4 на чл. 187, въвеждаща формула за
4
преизчисляване на н. ч. в д. при сумарното изчисляване на работното време. Тази норма има
действие занапред и не намира приложение в разглеждания случай, който касае период от
август 2016 г. до август 2019 г., за който е приложима Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
(в сила от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата и. редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на д. с. в М..
Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на д. с. се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
При работа на смени, какъвто е настоящия казус, законодателят е допуснал полагането на т.
и през н. между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната
продължителност на д. работно време към нормалната продължителност на допустимия
размер н. т. е 1 към 1. Различната уредбата на продължителносттта на нощния т. в ЗМ. в
сравнение с КТ е съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в
М.. Това е причина техните права и задълженията да се регламентират от специален закон,
като за компенсация на някои по-неблагоприятни условия са предвидени привилегии, с
които работещите по т. договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да
се приеме, че служителите на М. в неравностойно положение спрямо работещите по т.
правоотношение.
В исковата молба ищецът претендира допълнително възнаграждение за и. т., което се
формира от преизчисляването на н. т. в д.. Доколкото нормалната продължителност на
нощния т. за служителите в системата на М. е 8 часа, дневната е също 8 часа, то няма какво
да се преобразува. Превръщането на часовете н. т. в д. с коефициент 1, 143 не води до
полагането на и. т., тъй като и.редният т. е т., полаган и. нормалната продължителност на
работното време. В случая от страна на ищеца не са наведени твърдения за полагане на т. и.
определените 12-часови смени или за полагане на н. т. над 8 часа.
В подкрепа на изложените доводи е приет. в решение № 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 786/2019 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В него е указано, че при
работа на смени/дежурства/ работното време на д. с. в М. се отчита по специален ред, което
прави недопустимо аналогичното приложение на законите за д. с. в гражданските ведомства,
включително конвертиране на часовете т., положен през н., в д. часове.
Предвид гореизложеното въззивиният състав счита, че не е налице празнота в ЗМ. и
издадените въз основа на подзаконови актове за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на д. с. и. редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за д. с., която да налага
прилагането по аналогия на чл. 9,ал. 2 от НСОРЗ, съответно по делото не е установено
ищецът да е полагал за исковия период и. т., който да не му е заплатен, поради което и
предявеният иск за заплащане на такъв е неоснователен. Неоснователността на главния иск
5
води до неоснователност на акцесорния такъв за заплащане обезщетение за забава.
Изводите на въззивния съд не съвпадат с направените такива от първостепенния съд с
обжалваното решение, което като неправилно следва да се отмени, а вместо него се
постанови ново в посочения по-горе смисъл.
При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта за разноските .
С оглед изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на жалбоподателя ГД "Г. п." се
дължи ю. в. , което съдът определя в размер на 200 лева за първоинстанционното
производство и в размер на 100 лева за въззивното производство . На основание чл. 78,ал. 1
от ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 62.63 лева
платена държавна такса по подадената въззивна жалба.
На основание чл. 280,ал. 3,т. 1 от ГПК, предвид цената на исковите претенции под 5000
лева, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд М.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Районен съд – Л. от 30.07.2020г. , постановено по гр. дело
№ 419/2020 г., като НЕПРАВИЛНО , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. , ЕГН ***, с адрес с. В., община Б. , обл. М. , ул. Д."
№ * срещу ГД "Г. п." гр. С. , бул.К. Л. № * искове за заплащане сумата 1881.50 лева
допълнително възнаграждение за и. т. за периода 12 .08. 2016 г. – 12 .08. 2019 г. и за
заплащане сумата 234.45 лева обезщетение за забавено изпълнение , като
НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА П. Г. , ЕГН ***, с адрес с. В., община Б. , обл. М. , ул. Д." № * да заплати
на ГД "Г.п." С. , бул. К. Л. № * сумата 200 лева разноски за първоинстанционното
производство и сумата 162.63 разноски за въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7