Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……..…/…………………… , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря СОФИЯ МАРИНОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1955 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на осн. чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „И.2.“ ООД ЕИК
********* със седалище ***, подадена чрез управителя Иван Николов Луков, против
НП № КХ-001 от 13.01.2020год. на директора на ОДБХ, с което на ЮЛ е било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание
чл. 42, ал.2 от ЗХ за нарушаване нормата на чл.12, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено е при
допуснати съществени нарушения на процес. правила и моли съда да го отмени.
Сочи че нормата на чл. 12, ал.1 от ЗХ визирала множество изпълнителни деяния
като в АУАН и НП не било описано конкретното нарушение с формата на
изпълнителното деяние което било осъществено, не била ясна и нарушената
законова разпоредба тъй като актосъставителя и АНО били посочили неизпълнение
на разпоредбата на чл. 12, ал.2 от ЗХ. Навежда доводи и за маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебното производство процес.
представител на въззивната дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Същият представя писмени бележки в които по
същество изразява становище за липса на допуснати съществени нарушения на
процес. правила, сочи, че нарушението е безспорно доказано, че липсват
предпоставки то да бъде определено като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
както и че правилно е бил определен субекта на адм.
нарушение.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 03.12.2019год., около
15:30ч., св. П. инспектор в „Отдел Контрол на храните“ при ОДБХ Варна, съвестно
със служители на НАП и МВР извършила проверка в склад за съхранение на храни от
животински произход, изискващи съхранение при контролирана температура, находящ
се в гр.Варна, ЗПЗ , ул. „Перла“, складова база НИК и стопанисван от въззивното
дружество. Проверката била с оглед проследяване на храни от животински
поризход0 – млечни продукти произведени от „Интер ес 2000“ ЕООД с. Ситово, обл. Силистра, с търговска марка „Ситово. По време на
проверката било установено, че в склада се съхраняват различни млечни продукти
– кисело мляко, силене, топено сирене, прясно мляко айран (общо 4100.94кг.
млечни продукти). Поискано било удостоверение за регистрация на обекта по ЗХ.
Такова не било представено. Констатациите от проверката били обективирани в
доклад. В последствие била извършена проверка и в регистъра на ОДБХ Варна и
било установено, че удостоверение за регистрация на проверявания обект изобщо
не било издадено.
На 16.12.2019год. св. П. издала
срещу въззивното дружество АУАН № 00389 в което посочила, че същото е нарушило
разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗХ, тъй като на 03.12.2019год. като търговец на
храни съхранявало и търгувало с хранителни продукти (млечни продукти
4100.94кг.) в склад за съхранение на храни …, който не бил регистриран по реда
на ЗХ.
Актът бил надлежно предявен
и връчен на представляващия дружеството
на 17.12.2019год., който вписал в него че има възражения.
На 19.12.2019год. постъпило и
писмено възражение срещу акта.
На 13.01.2020год. въз основа
акта, Директора на ОДБХ Варна издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.12, ал.1,
от ЗХ и на основание чл. 42, ал.2 от същия закон му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Доклад 114382/03.12.2019год. , Доклад № 114052/03.12.2019год.,
Акт за забрана № 00768/03.12.2019год., протокол за отговорно пазене от
03.12.2019год.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети още длъжностни характеристики за
длъжностите директор на ОДБХ, съответно главен инспектор, Удостоверение за
регистрация на обект за производство на храни №40/04.02.2008год. издадено от
ОДБХ Силистра на ЕТ „Интерес 2000 – Муса Мусов“ за обект „Млекопреработвателно
предприятие“ находящ се в с.Ситово, обл.Силистра,
удостоверение за регистрация на транспортно средство № 62196/15.05.2012год.
издадено за транспортно средство собственост на въззивното дружество,
Удостоверение за регистрация на транспортно средство № 156/20.05.2009год.
издадено за транспортно средство собственост на въззивното дружество, търговски
документ № 912/16.12.2019год., декларация изходяща от „Интерес 2000“ ЕООД,
дневник за входящ контрол на приетите храни и опаковъчни материали в склад хл. камера на ул. „Перла“ база НИК, дневник за
температурния режим на хладилните системи в същия склад, документ за произход,
Удостоверение за регистрация на обект със странична локална и ограничена
дейност с преобладаваща търговия на дребно с храни от животински и/или
неживотински произход № 101/12.12.2019год. за обект
склад за търговия на дребно с млечни продукти с адрес гр.Варна, ул.“Перла“ скл. база НИК на фирма „И.2.“ ООД.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие е разпитана Д.П. (актосъставител),
която в показанията си пресъздава възприятията си от извършената проверка и
констатациите от същата с нужната конкретика.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и
гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни
правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
От правна страна.
При извършена служебна проверка
на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление съставено въз основа на него съдът констатира, че
същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В обст. части на АУАН и НП, макар и твърде
лаконични се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
вмененото на въззивното дружество нарушение от обективна страна, а именно
съхранение и търговия с хранителни продукти в обект – склад **** , който не е
регистриран по ЗХ, посочени са дата и място на извършване на нарушението както
и нарушената законова норма както е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата
възражение за липса на описание на конкретно изпълнително деяние в обст. части. Действително нормата на чл. 12, ал.1 от ЗХ
(отм.), в редакцията към датата на нарушението посочена в АУАН и НП, съдържа
няколко под точки. При внимателен прочит на разпоредбата обаче става ясно, че
тези подточки касаят изискванията на които следва да отговарят обектите за да
бъдат регистрирани като горното се извежда по непротиворечив начин и от нормата
на чл. 12, ал.8 и 9 от ЗХ (отм.) съгласно които контролния орган извършва
проверка на място в обекта и едва след това се извършва регистрацията.
В случая повдигнатото обвинение
за извършване на дейност в нерегистриран обект, поради което и описване
на останалите изисквания или което и да е от тях и посочване на конкретна
подточка изобщо не е необходимо. Горното би имало значение ако се касае за
регистриран обект, който към момента на проверката не отговаря на някое от
изискванията взети предвид към момента на регистрацията. Случаят обаче не е
такъв. Обвинението е за извършване на търговия в нерегистриран обект като
липсва каквато и да било неяснота по отношение на волята на актосъставителя и
АНО досежно повдигнатото обвинение. Вмененото нарушение ясно се извежда от
фактите описани в АУАН и НП така, че за каквото и да било нарушено право на
защита и дума не може да става. А това, че въззивникът ясно е разбрал за какво
е наказан с НП явства и от линията му на защитата обективирана в жалбата – същият оспорва да е извършвал
производство и търговия с храни в посочения обект.
Не се споделя от съда и
твърдението в жалбата, че в АУАН и НП било описано нарушение на чл. 12, ал.2 от
ЗХ, която норма обаче не била посочена като нарушена, най-малкото защото тази
норма изобщо не представлява състав нарушение, а е указателна.
С НП на въззивното дружество е
наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 12, ал.1 от ЗХ (отм., бр. 52 от
9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020г.).
Съгласно посочената разпоредба
производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти,
регистрирани по реда на закона като същата норма са изброени и изискванията на
които следва да отговарят регистрираните обекти.
Съгласно разпоредбата на чл. 12,
ал.4 от ЗХ (отм.) удостоверение за
регистрация се издава след подаване на заявление по образец, в което се
посочват име и адрес на лицето, съответно седалище, адрес на управление и код
по БУЛСТАТ, както и адрес на обекта.
Съгласно разпоредбата на §1,
т.60 от ДР на ЗХ (отм.) "Търговия"
е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за
продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и
предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.
По делото няма спор, че
въззивното дружество не имало издадено удостоверение за регистрация на склада,
който е бил обект на проверка от контролните органи и в който са били
установени хранителни продукти от животински произход (млечни продукти).
Спорен е въпроса дали от този
обект се е извършвала търговия съответно подлежал ли е този обект изобщо на
регистрация по ЗХ.
В жалбата си въззивникът сочи,
че в склада не се извършвала търговска дейност, а само преразпределение на
стоката и разнос.
С оглед легалната дефиниция за
„търговия“ дадена в ДР на ЗХ и доколкото в склада стопанисван от въззивното
дружество са се съхранявали стоки от животински продукти изискващи специални
температурни условия – същите са били установени по време на проверката на
място, то търговия по смисъла на ЗХ е била осъществявана и обекта е подлежал на
регистрация. Действително въззивното дружество е притежавало удостоверения за
регистрация издадени за конкретни транспортни средства като съгласно цитираната
по-горе норма на §1, т.60 от ДР на ЗХ (отм)
транспорта на храни също попада в дефиницията дадена за търговия. Тези
удостоверения обаче касаят само транспорта с конкретното регистрирано МПС и не
дават възможност за разтоварване, съхранение и преразпределение на стоката в
обект, който не е регистриран по ЗХ, както счита въззивника. Конкретната
регистрация на МПС-то дава възможност единствено за пренасяне със същото на
храна от един регистриран обект или потребител до друг регистриран обект или до
конкретен потребител. В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че
правилно АНО е приел в случая че нарушение на чл.12, ал.1 от ЗХ е било
извършено от въззивното дружество. Деянието е било осъществено от обективна
страна. Правилно от АНО е била приложена и санкционната разпоредба на чл. 42,
ал.2 от ЗХ (отм.) доколкото точно тази норма предвижда санкция за ЕТ или ЮЛ,
който произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон.
Доколкото
нарушението не се отличава със степен на обществена опасност значително
по-ниска от останалите нарушения от същия вид то не попада и в обхвата на чл.
28 от ЗАНН – не е маловажен случай. В тази връзка фактът, че нарушението е
първо за въззивника, както и издаденото в последствие (след извършване на
проверката) удостоверение за регистрация на посочения обект не са обстоятелства
които да водят на извод за намалена обществена опасност. Тези обстоятелства
следва да бъдат отчетени при определяне размера на санкцията и очевидно са били
отчетени от АНО с оглед наложената в минимален размер санкция. Следва да бъде
посочено още, че това нарушение по принцип е с висока степен обществена
опасност като тази опасност е регламентирана от самия законодател с
предвидените в значителен размер санкции и то с фиксиран минимум. Законът за
храните охранява особен вид обществени отношения, като има за цел да гарантира
висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение
на храните. Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е
необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието.
В
случая доколкото е наложено наказание в предвидения в санкционната норма
минимален размер – имуществена санкция в размер на 2000лв. възражението
направено във въззивната жалба за несъобразяване на АНО с разпоредбата на чл.
27 от ЗАНН се явява неоснователно, а и за съда не съществува възможност да
намали размера на наложеното наказание под предвидения в закона минимален
размер.
Със
Закона за храните,
обн. в Д. В. бр. 52 от 09.06.2020 г., в сила от
09.06.2020 г., е отменен Закона
за храните, действал към момента на осъществяване на процесното деяние,
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. Несъмнено е, че
съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗАНН в случая следва да се приложат разпоредбите на ЗХ (отм.),
който е бил в сила към момента на извършване на деянието. В разпоредбите на
сега действащия Закон
за храните отново е въведен регистрационен режим за "дистрибуция на
храни" съгл. чл.
23, ал. 1 от ЗХ и съотв. имуществена санкция от 2
000 до 4 000 лева за извършване на дейност, без да е вписана в регистъра, съгл.
чл. 128, ал. 1 от ЗХ. Термина
"Дистрибуция на храни" е формулиран в пар.
1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на ЗХ - всеки етап на разпространението на
храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни.
Следователно не е налице нов по-благоприятен закон, който би следвало да намери
приложение в процесния случай, съгл. чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно издадено, същото не страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски претендират и двете
страни в процеса.
По
искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
съдът, с оглед изхода на делото и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН прецени, че такова следва да бъде присъдено в полза на
Областна Дирекция по безопасност на храните Варна в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева. И като взе предвид делото не е с фактическа или правна сложност
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО съдът счете, че следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80 лева. Посочената сума следва да бъде заплатена
от въззивното дружество „И.2.“ ООД.
С
оглед изхода на делото съдът счете, че направеното от страна на въззивника,
чрез процес. му представител искане за присъждане на разноски, се явява
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното Варненския
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
КХ-001 от 13.01.2020год. на директора на ОДБХ - Варна, с което на „И.2.“ ООД
ЕИК ********* е било наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 42, ал.2 от ЗХ (отм.)
за извършено нарушение на чл.
12, ал. 1 от ЗХ (отм.).
ОСЪЖДА „И.2.“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати
на ОДБХ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80лв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „И.2.“ ООД ЕИК ********* за присъждане на
разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: