№ 17661
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110140463 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД - за признаване за установени
задълженията на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на
разноски по настоящото дело
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
отговора на исковата молба, в т.ч. с твърдения за погасяване на задълженията по
давност. Претендира разноски.
Третото лице помагач не взема становище по предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено на 28.02.2023г.
заявление срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за
негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за периода м.05.2019г. до
м.04.2022г.
От представените по делото писмени доказателства /нотариален акт/ се
1
установява, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находещ се в
гр.София, с аб.№ ....
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба,
съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение №
ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. По силата на закона – чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот, поради което е длъжен да заплаща цената на
доставената ТЕ. Доводите в противната насока, поддържани от ответницата, съдът
отхвърля като неоснователни.
Установено е по делото, че сградата е топлоснабдена, като услугата
топлинно счетоводство се извършва от .... От представените от последното
писмени доказателства се установява, че разпределението на ТЕ между
потребителите в сградата е извършвано от ищеца в съответствие с Наредба №16-
334 от 06.04.2007. През процесния период за имота на ответника са начислявани
суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни изравнителни сметки въз основа
на индивидуален отчет на уредите за търговско измерване.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените поделото
писмени доказателства наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота на
ответника е доставена топлинна енергия /по представените прислени
доказателства от ТЛП/, както и правилното отчитане и фактуриране на
задълженията /по представеното извлечение от сметка за аб.№ и издадените
фактури/ за процесния период, които не са платени.
Ответникът не доказа плащане на задълженията си /пълно или частично/, но
като последица от заявеното от него възражение за изтекла погасителна давност,
2
част от тези задължения са погасени. С оглед задължителната практика на ВКС
/ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна
давност. Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия и за
дялово разпредeление, които са станали изискуеми три години преди датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е станалите изискуеми след 28.02.2020г.
Размерът на тези вземания /определен по чл.162 от ГПК и с оглед представеното
извлечение от сметка за аб.№ и фактури за съответния период/е както следва:
624.18 лева главница за доставена ТЕ, както и 84.92 лева лихва за забава върху
главните вземания на ищеца за доставена ТЕ, 62.28 лева главница за извършено
дялово разпределение, както и 11.34 лева лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение.
Исковете са основателни и доказани в непогасената им част – след
28.02.20207г. в посочените размери, в които следва да бъдат уважени. Ответникът
дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, което е постановено с издадената заповед за
изпълнение.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 75 лева в заповедното и 175.00 лева
в исковото производство, при юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер по чл.26 и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ат които
се присъждат 55.77 лева за заповедното и 130.13 лева – за исковото производство,
съответни на уважената част от исковите претенции.
Съдът приема, че възнаграждението по чл.38, ал.2 от ЗА на процесуалния
представител на остветника за оказана безплатна правна помощ, следва да бъде
определено с оглед извършената работа.
Въпросът с минималното адвокатско възнаграждение е разгледан от Съда на
ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, като с Решение от 23.11.2017г.
той се е произнесъл по преюдициално запитване и е приел, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат /под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката/ да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
3
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Предвид това и с
оглед разяснението, че съдилищата във всеки конкретен случай следва да
преценяват приложимостта на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при определянето му, настоящият състав приема, че
в адвокатското възнаграждение, следва да се определи с оглед извършената
работа.
В заповедното производство пълномощникът на ответника е извършил
едно действие – подаване на възражение, за което съдът приема, че ме се дължат
200 лева – минималния размер по чл.16, т.5 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, от които се присъждат 51.28 лева. В настоящото
производство пълномощникът на ответника е извършил също едно процесуално
действие – подаване отговор на ИМ, което ведно с това, че делото не е с
фактическа и правна сложност, налага извода, че на пълномощника на ответника
следва да се определи възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ от 400 лв., от които се присъждат
102.56 лева – съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Сумите са дължими на процесуалния представител на ответника, съгласно
чл.38, ал.2 от ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Ц. Б. П. с
ЕГН: ********** и адрес: ..., дължи на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., сумата от 624.18 лева - главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.0219 г. до 30.04.2022 г. за аб.№
..., ведно със законна лихва за период от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 84.92 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 17.02.2023 г.,
сумата 62,28 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
28.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 11,34 лева - мораторна
лихва за период от 31.03.2020 г. до 17.02.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10772/2023г. на СРС, ІІІ ГО, 138 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за доставена ТЕ и лихва за забава върху сумите
за разликата до пълните им предявени размери.
ОСЪЖДА Ц. Б. П. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК
4
..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 55.77 лева – разноски в
заповедното, както и 130.13 лева – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати
на адв.С. К. К. от ..., адрес ..., сумата от 51.28 лева – адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА в заповедното производство, както и 102.56 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство по чл.38, ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5