№ 20
гр. Шумен, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500500 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №517/20.10.2021г. по гр.д.№269/2021г. на ШРС, е признато за установено в
отношенията между страните, че Т. К. Д. дължи на Г. П. Г. сума в размер на 2000лв.,
представляваща главница по предоставен заем на 18.09.2018г. въз основа на преводно
нареждане №BORD04893648 от 18.09.2018г. на „Интернешънъл Асет банк“АД, ведно със
законната лихва върху сумата, считено от датата на подаване на заявлението в съда-
20.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №260295 от 20.11.2020г. по ч.гр.д.№2597/2020 на ШРС.
Присъдени са и следващите се разноски, включително и тези, направи в заповедното
производство.
Решението е обжалвано от ответника изцяло. Жалбоподателят намира същото
неправилно, постановено при превратно тълкуване на обстоятелствата и фактите,
установени по категоричен начин в хода на съдебното диренене.
Сочи, че никога не бил договарял с ищеца получаване на паричен заем, както и срок
за връщане Действително, получил претендираната сума с банков превод на негова банкова
сметка, но същата не била получена като заем за кредитиране на някакава дейност, както и
не бил определен краен срок за връщане на сумата. Сумата му била предоставена възмездно
за целите на лечение и провеждане на животоспасяваща операция. Предвид това и алогично
било да уговаря срок за връщане. В случая реалната уговорка била за връщане на сумата в
1
момент, когато има финансова възможност да стори това, поради което и заемът не се
явявал изискуем към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Моли
решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената претенция
бъде изцяло отхвърлена.
Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно от представеното по делото преводно нареждане за кредитен
превод№BORD04893648 от 18.09.2018г. на „Интернешънъл Асет банк“АД, на сочената дата
Г. П. Г. е превел на Т. К. Д. сумата от 200лв. с посочено основание заем.
С покана за доброволно изпълнение от 16.10.2020г., получена от Д. на 22.10.2020г., Г.
е поканил Д. в седмодневен срок доброволно да му внесе по сметка сумата 2000лв., ведно
със законната лихва, дължима до момента на погасяване на задължението.
Видно от приложеното ч.гр.д.№2597/2020г. на ШРС, по заявление по чл.410 от ГПК,
подадено от ищеца Г., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№260295/20.11.2020г. за сумата от 2000лв., предоставена предоставен заем, отразен в
преводно нареждане №BORD04893648/18.09.2018г. и законна лихва върху сумата, считано
от 20.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 410лв.
разноски. Срещу заповедта било депозирано възражение от длъжника, в което сочи, че не
бил подписвал договор за заем с лихви и определен срок за връщане на сумата от 2000лв..
Получил сумата с уговорка за връщане, когато е възможно, като средствата му били
необходими за животоспасяваща операция. Посочил е, че ще върне сумата съгласно устната
им договорка с Г..
По делото е представено и експертно решение №0386/12.02.2019г., съгласно което Д. е
с диагноза „Инсулинозависим захарен диабет, с множество усложнения“, както и епикриза
от 31.08.2020г., издадена от МБАЛ“Света Анна-Варна“АД-гр.Варна, съгласно която на Д. е
извършено ексцизионно почистване на рана, ексцизия на лезия на друга мека тъкан, след
което последвала инцизия, лаваж, кюртаж на инфектиралите тъкани.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан свид.Н.Н./приятел и на двете
страни/, който заявява, че знаел за предоставен от Г. на Д. заем в размер на 2000г. през
2018г., както от единия, така и от другия.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане – неиздължена главница по договор за заем.
Заемът е реален договор, по силата на който, едната страна предоставя на другата
2
пари /или заместими вещи/, а последната като получател се задължава да ги върне. Или
елементите на фактическия състав на соченото правоотношение са предаване от заемодателя
в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя, както и съгласието на последния да върне сумата.
Доказателствената тежест за доказване наличието на соченото правоотношение носи
ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за
заем с ответника. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи
или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни
последици.
В случая се установява, ,че страните по делото са били в облигационни
отношения, уредени от сключен между тях договор за заем от 18.09.2018г.- в преводното
нареждане е отразено предоставянето на сумата от 2000лв. от ищеца на ответника, както и
основанието за това-„заем“. Ответникът сам заявява, че е получил предоставената му сума от
Г. в заем-със задължение да му я върне. Възраженията му са досежно липсата на писмен
договор за заема и липсата на уговорен срок за връщане.
Договорът за заем не е формален договор, поради което валидността му не е
обусловена от спазването на някакав форма, включително и сочената от жалбоподателя-
писмена такава. Ето защо и депозираното от жалбоподателя възражение досежно липсата на
сключен писмен договор между страните се явява неотносимо към спора.
Доколкото процесният договор е за заем, то приложение по отношение на същия
следва да намери специалната норма на чл.240 от ЗЗД, съгласно която, заемателят трябва да
върне заетото на уговорения срок, а ако не е уговорено друго, заемателят тръбва да върне
заетите пари в течение на един месец от поканата. По делото не са ангажирани
доказателства досежно уговорен между страните срок, поради което следва да се приеме, че
срокът за връщане на заетата сума е едномесечен от поканата. В случая са представени
доказателства за отправена покана от заемодателя към заемателя от 16.10.2020г. и
получаването й от последния на 22.10.2020г., поради което и изискуемостта на вземането
за връщане на заетата сума е настъпило след месец-на 22.11.2020г... Както бе посочено,
касае се за специална норма, която дерогира действието на общата такава / чл.84, ал.2 от
ЗЗД/. Ищцовата страна не е ангажирала доказателства досежно отправянето на покана до
заемателя преди сочената дата.
Предвид това и действително, към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 20.11.2020г, не е била настъпила изискуемостта на
вземането/същата е настъпила два дена след депозиране на заявлението/. Това обстоятество
в случая не рефлектира върху изхода на спора касателно заявената претенция с правно
основание чл.422 от ГПК. Съгласно т.9 от ТР№4/2013г. на ОСГТК, в производството по
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
3
изпълнение.
В случая не установи, че ответната страна-заемател по сделката е изпълнила в пълен обем
своето насрещно задължение да върне получената сума в срок. Съгласно разпоредбата на
чл.154 от ГПК, всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича
претендираната, изгодна за себе си правна последица. В конкретния случай, тъй като
ищецът претендира връщане на заетата сума в размер на 2000лв., следвало е ответникът да
установи факта на заплащането на тази сума, каквото задължение има в качеството си на
заемател, съгласно чл.240 от ЗЗД. Последният обаче, не ангажира надлежни доказателства в
този смисъл. Не се ангажираха надлежни доказателства и досежно твърдението му, че
уговорката била да върне заема в момент, когато имал финансова възможност да стори
това.
Заявената претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено, с изключение на частта, с която е
посочена дължимост на законна лихва върху сумата от 2000лв, считано от датата на
подаване на заявлението-20.11.2020г.. до 22.11.2020г.. Установи се, че изискуемостта на
вземането е настъпила два дена след депозиране на заявлението.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400лв..
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №517/20.10.2021г. по гр.д.№269/2021г. на ШРС, само в частта,
с която по предявения от Г. П. Г. срещу Т. К. Д. установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК , е призната дължимост на законна лихва върху сумата от 2000лв. от датата
на подаване на заявлението – 20.11.2020г. до 22.11.2020г..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Т. К. Д. с ЕГН********** от с.С.... да заплати на Г. П. Г. с ЕГН**********,
адрес за призоваване: гр.Х...., чрез адв.Д.О. при ХАК, деловодни разноски пред въззивната
инстанция в размер на 400лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5