№ 121
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично при закрити врати заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20212100900320 по описа за 2021 година
Делото е образувано по молба на „Бългериан инвестмент“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“
№43, ет.2, ап.4 с искане за откриване на производство по несъстоятелност,
поради настъпила неплатежоспособност на длъжника. Молителят твърди, че
дружеството не е в състояние да изпълнява свои парични задължения и
конкретно такива от категорията на публичните. Уточнява,че се касае за
дължими осигурителни вноски в размер на 3289.94 лева към фиска. Сочи, че
не разполага с налично имущество- дълготрайни или краткотрайни
материални активи, нито със свободни парични средства в брой.
Затрудненията на дружеството не били временни, а състоянието на
неплатежоспособност било обективно и трайно.Изразява се становище, че
предвид настъпилата декапитализация на търговеца са налице законовите
предпоставки за уважаване молбата за откриване на производство по
несъстоятелност.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявеният иск е допустим. Длъжникът е търговец, тъй като извършва
1
по занятие сделки по чл.1 ал.1 ТЗ и e вписан в търговския регистър, а
активната легитимация на молителя се обосновава от изричната разпоредба
на чл. 625 ТЗ, според която длъжникът е оправомощен да подава молба за
откриване на производство по несъстоятелност.
От служебна справка в електронния търговски регистър се констатира,
че „Бългериан инвестмент“ е вписано като търговец в регистъра на
търговските дружества под №2420, том 127 по ф.д.№3722/2005г. и
пререгистрирано в електронния търговски регистър, воден от Агенция по
вписванията на 07.09.2009г. Вписаният предмет на дейност е многообразен, а
внесеният капитал на дружеството е в размер на 5000 лева.
За установяване твърденията на молителя са представени писмени
доказателства: препис от последния заверен от дипломиран експерт-
счетоводител годишен отчет и счетоводен баланс към датата на подаване на
молбата, отчет за собствения капитал за 2020г., справка за оповестяване на
счетоводната политика за 2020г., отчет за приходите и разходите за 2020г.,
справка за нетекущите материални активи за 2020г., опис и оценка на
активите и пасивите на дружеството, списък на кредиторите и справка за
задълженията към НАП.
Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за
откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ. Тя е обективно трайно
икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608 ал.1 ТЗ и се
изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона
изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар.
краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са
тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен
краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за
способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо
дружество поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи
(т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на
краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението
им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради
2
което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите)
активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период
(1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на
неплатежоспособност по чл. 608 ал.1 ТЗ, следва да се извърши преценка дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да
посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност
от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка
до справедливата пазарна стойност.
В заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза са описани дълготрайните и краткотрайни активи на търговеца,
установени са и вземанията на длъжника в размер на 11 000 лева, които са
отписани поради несъбираемост. Вещото лице е изчислило коефициентите на
ликвидност, финансова автономност, рентабилност и задлъжнялост на
предприятието съответно за 2018г., 2019г., 2020г. и към 30.09.2021г.
Констатирало е, че в края на изследвания период коефициентът за обща
ликвидност е равен на 0, а показателите на финансова автономност към датата
на заключението са с отрицателна стойност. Установило е също така, че
поради прекратяване на стопанската дейност от търговеца през периода
2019г.-2021г. показателите за рентабилност са с нулеви стойности.
Съпоставени са изчислените показатели за финансовото състояние на
дружеството с препоръчителните и общоприети в практиката такива като е
формиран извод, че собственият капитал на дружеството е отрицателна
величина и пасивите превишават активите му, което пък свидетелства за
декапитализация. Вещото лице е проследило в хронология натрупването на
задължения на търговеца, като е установило,че най-старото от тях е с падеж
25.08.2014г., като през 2019г. е образувано публично дело от публичен
изпълнител за събиране на вземанията към фиска. След анализ на състоянието
на търговеца вещото лице е извело извод, че след 31.12.2018г. дружеството е
спряло плащанията към своите търговски контрагенти. Категорично е в
3
становището си, че неплатежоспособността на длъжника е трайни и
обективна.
Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския закон,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на една от трите,
предвидени в цитираната правна норма възможности длъжникът би изпаднал
в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят
изтъква, че има задължения към НАП, които поради липса на парични
средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така
наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по
делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се
установява по безспорен и несъмнен начин, че молителят има задължения към
НАП в размер на 3289.94 лева, които няма как да бъдат погасени предвид
липсата на краткотрайни активи на дружеството, поради и което търговецът-
молител е в състояние на неплатежоспособност. Спирането на плащанията е
установено като обективно състояние и следва да се приеме, че е налице
презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ. Настъпването на неплатежоспособността
като последици се свежда до невъзможност на длъжника да заплаща
паричния си дълг по посочените по-горе три категории задължения.
Спирането на плащанията е факт, който винаги е следствие от самата
неплатежоспособност. Търговското дружество е спряло плащанията си и не е
обслужвало задълженията си, а на 31.12.2018г. е последното извършено
такова. Спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за
изпълнение на паричните задължения на молителя и липса на възможност за
плащане, включително на налични парични средства. От началото на 2019г.
до настоящия момент дружеството не извършва стопанска дейност, от която
същото би могло да реализира приходи и печалба, с които да посреща
текущите си задължения. Принципно началната дата на
неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични
задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ, с наличните си краткотрайни
активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и
4
задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на
плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на
неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво се възприема
разрешението, че релевантен за определяне началната дата на
неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят
задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не
спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички
кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на
спирането на плащанията, а причините за това- липсата на краткотрайни
активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните
задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение,
а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или
нежелание на длъжника. След 01.01.2019г., както бе споменато по-горе
приходи от осъществена дейност не са реализирани и по мнение на
настоящия състав обективният и съвкупен анализ на приобщените по делото
доказателства води до логичното заключение, че към тази именно дата
дружеството е изпаднало обективно в трайно икономическо затруднение, тъй
като не е притежавало бързо ликвидни активи, нито парични средства в брой,
с които да обезпечи финансовата си стабилност.
В конкретния случай при съобразяване на вече казаното като начална
дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 01.01.2019 година,
тъй като към този момент дружеството е имало натрупани задължения към
кредиторите си, но не е разполагало с ликвидни средства, за да погасява
същите, като на практика е било в невъзможност да извършва плащания,
както на стари, така и да посреща текущи задължения.
Съдът намира, че трябва да постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ, тъй
като търговецът не разполага с парични средства, нито с друго,
бързоликвидно имущество, посредством което да могат да се осигурят
средства за разноски при откриване на производство по несъстоятелност,
дори и за шест месеца напред, а същевременно с това разноските не са били
предплатени по реда на чл.629б ТЗ.
При съобразяване на събраните по делото доказателства съдът следва
да постанови решение по чл.632 ал.1 от Търговския закон, с което да обяви
неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие
производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на
обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, да постанови
5
прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в
несъстоятелност и да спре производството.
С настоящото решение, съдът следва да осъди длъжника да заплати
сумата от 250лв. по сметка на Окръжен съд- Бургас, представляваща
държавна такса за водене на производството по настоящото дело.
В съответствие с чл.624 ал.1 от Търговския закон препис от
настоящото решение следва да бъде изпратено за вписване в търговския
регистър по партидата на дружеството.
Мотивиран от горното и на основание чл.632 ал.1 във връзка с чл.607а
от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Бългериан инвестмент“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Сливница“ №43, ет.2, ап.4 като определя 01.01.2019г. за нейна начална
дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„Бългериан инвестмент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ №43, ет.2, ап.4.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи
и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на
„Бългериан инвестмент“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ №43, ет.2, ап.4.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
„Бългериан инвестмент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ №43, ет.2, ап.4.
ОБЯВЯВА „Бългериан инвестмент“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ №43, ет.2, ап.4 в
несъстоятелност.
СПИРА производството по несъстоятелност по настоящото дело №
320 по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Бългериан инвестмент“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ №43, ет.2, ап.4 да
заплати държавна такса по сметка на Бургаски окръжен съд за водене на
делото в размер на 250 лева.
Настоящото решение да се впише в Търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията, по партидата на дружеството.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски апелативен съд в
6
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7