ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 513
гр. Перник , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500291 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 – чл.278, във вр. с чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу
разпореждане № 266339 от 05.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1605/2021 г. по описа на ПРС, в
частта му, с коя е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу А. П. А.
за заплащане на основание извлечение от счетоводните книги по кредитна сделка №
*** – картодържател по договор за кредитна карта № *** г. на следните суми: сумата
от 360.03 лева – такси за периода от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г. и сумата от 179.92
лева – застраховки за периода от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г.
В жалбата се поддържа, че оспореното разпореждане е неправилно и
необосновано, поради което се моли то да бъде отменено в обжалваната му част и се
разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички
заявени суми, включително и пълни разноски в заповедното производство. Моли да му
бъдат присъдени и направените в настоящото производство съдебни разноски. Твърди,
че процесните вземания произтичат от договор за кредитна карта № ***, който бил
сключен между заявителя и кредитополучателя А. П. А., като в съответствие с чл.19,
ал.3, т.1 и т.3 от ЗПК в Годишния процент на разходите (ГПР), не се включвали
разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник. Поддържа, че сумите за такси
били уговорени в Приложение № 1 към общите условия на „Юробанк България“ АД за
издаване и използване на кредитни карти, които били приети и подписани от
кредитополучателя, а застрахователните премии били дължими на основание
Декларация за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма
„Защита на плащания“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от частния
жалбоподател и подписани от застрахованото лице – картодържател и банката. В
частната жалба излага, че претендираните такси са следните:
1
- такси при надвишаване на кредитния лимит в размер на 137.60 лева, за периода
от 10.03.2017 г. до 10.01.2018 г., начислени както следва: сумата от 2.04 лева на
10.03.2017; сумата от 3.41 лева на 10.04.2017 г.; сумата от 4.10 лева на 10.05.2017 г.;
сумата от 5.91 лева на 09.06.2017 г.; сумата от 6.75 лева на 10.07.2017 г.; сумата от
12.57 лева на 10.08.2017 г.; сумата от 14.60 лева на 08.09.2017 г.; сумата от 18.67 лева
на 10.10.2017 г.; сумата от 18.86 лева на 10.11.2017 г.; сумата от 22.97 лева на
08.12.2017 г. и сумата от 27.72 лева на 10.01.2018 г.;
- месечна такса за обслужване на сметката в размер на 29.15 лева, за периода от
10.03.2017 г. до 10.01.2018 г., начислена както следва: сумата от 2.65 лева на
10.03.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.04.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.05.2017 г.;
сумата от 2.65 лева на 10.06.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.07.2017 г.; сумата от 2.65
лева на 10.08.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.09.2017 г.; сумата от 2.65 лева на
10.10.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.11.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.12.2017 г. и
сумата от 2.65 лева на 10.01.2018 г.;
- такса администриране на просрочен кредит в размер на 30.00 лева, начислена
на 29.10.2018 г.;
- такса при блокиране на карта в размер на 45.00 лева, за периода от 07.08.2017 г.
до 06.11.2017 г., начислена както следва: сумата в размер на 15.00 лева на 07.08.2017
г.; сумата от 15.00 на 05.09.2017 г. и сумата от 15.00 лева на 06.11.2017 г.;
- такса за SMS услуги и ДДС върху таксата в размер на 1.32 лева, от които
сумата от 1.10 лева такса SMS услуги, и 0.22 лева – ДДС върху таксата за SMS услуги,
начислени на 10.03.2017 г.;
- такса за разглеждане на заявление за кредитна карта в размер на 15.96 лева,
начислена на 13.02.2017 г.;
- такси при теглене в брой на АТМ на Пощенска Банка в размер на 83.80 лева за
периода от 14.02.2017 г. до 20.02.2017 г., начислени както следва: сумата от 19.00 лева
на 14.02.2017 г.; сумата от 15.00 лева на 14.02.2017 г.; сумата от 19.00 лева на
14.02.2017 г.; сумата от 13.00 лева на 14.02.2017 г.; сумата от 7.80 лева на 16.02.2017 г.;
сумата от 5.00 лева на 20.02.2017 г. и сумата от 5.00 лева на 20.02.2017 г.;
- такса при теглене в брой АТМ друга банка в размер на 17.20 лева за периода от
20.02.2017 г. до 21.02.2017 г., начислени както следва: сумата от 10.00 лева на
20.02.2017 г. и сумата от 7.20 лева на 21.02.2017 г.;
Застрахователна премия към групов застрахователен договор по застрахователна
програма „Защита на плащанията“ в размер на 179.92 лева за периода от 28.02.2017 г.
до 26.01.2018 г., начислени както следва: сумата от 13.44 лева на 28.02.2017 г., сумата
от 13.58 лева на 28.03.2017 г.; сумата от 13.66 лева на 28.04.2017 г.; сумата от 14.11
лева на 26.05.2017 г.; сумата от 14.39 лева на 28.06.2017 г.; сумата от 14.52 лева на
28.07.2017 г.; сумата от 14.82 лева на 28.08.2017 г.; сумата от 15.50 лева на 28.09.2017
г.; сумата от 15.41 лева на 27.10.2017 г.; сумата от 16.16 лева на 28.11.2017 г.; сумата
от 16.80 лева на 28.12.2017 г. и сумата от 17.53 лева на 26.01.2018 г.
С оглед направената конкретизация в частната жалба на претендираните със
заявлението такси и застраховки, не се налага оставянето му без движение за тяхното
уточняване, като въззивната инстанция може да прецени основателността на тези такси
поотделно.
2
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти,
съгласно тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.418, ал.4 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Производството по ч.гр.д. № 1605/2021 г. на ПРС е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от „Юробанк
България“ АД срещу А. П. А. за следните суми: сумата от 1700.00 лева за периода от
24.08.2017 г. до 22.03.2021 г., представляваща главница по договор за издаване на
кредитна карта *** г.; възнаградителна лихва в размер на 428.81 лева за периода от
24.08.2017 г. до 23.11.2020 г.; мораторна лихва в размер на 255.23 лева за периода от
24.08.2017 г. до 12.03.2020 г.; такси в размер на 360.03 лева за периода от 24.08.2017 г.
до 22.03.2021 г.; застраховки в размер на 179.92 лева за периода от 24.08.2017 г. до
22.03.2021 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда до изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат
от Договор за издаване на кредитна карта *** г., сключен между заявителя и А. П. А.,
като картодържател, с разрешен кредитен лимит в размер на 1800.00 лева, а
документът, от който произтича вземането е извлечение от счетоводните книги, с което
се установява вземане на банка за кредитна сделка № ***. Посочено е, че на основание
чл.20.2 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта, банката е
упражнила правото си, поради неплащане на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения (от дати *** г. и *** г.) да обяви цялото
задължение на картодържателя за предсрочно изискуемо и дължимо, без да се
прекратява действието на договора, за което А. бил уведомен чрез ЧСИ, като
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на *** г.
С разпореждане № 266339 от 05.04.2021 г., заповедният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист за заплащане на основание извлечение от счетоводните книги по кредитна сделка
№ *** – картодържател по договор за кредитна карта № *** г. на следните суми:
сумата от 360.03 лева – такси за периода от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г. и сумата от
179.92 лева – застраховки за периода от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г., като е приел, че с
наличието на клаузи за начисляване на разходи при изискуемост, се цели заобикаляне
на ограничението по чл.33 от ЗПК, и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотезата на забава на длъжника.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане,
настоящият състав съобрази следното:
Въззивната инстанция като взе предвид изложеното в частната жалба, и като взе
предвид материалите съдържащи се в ч.гр.д. № 1605/2021 г. на ПРС, намира следното:
Съгласно чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на
закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да
3
има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България
съгласно чл.411, ал.2 от ГПК.
От представените към заявлението писмени доказателства – заявление – договор
от *** г.; Общи условия на „Юробнак България“ АД за издаване и използване на
кредитни карти, се установява наличието на договор за кредитна карта от *** г. От
представеното по делото препис-извлечение от счетоводните книги се установява
размера на задължението на длъжника по пера-главница, лихви, такси и застраховки.
Действително в подаденото заявление от страна на банката липсва конкретизация на
основанието, на което се претендира всяка една такса, но както вече бе посочено в
депозираната срещу разпореждането въззивната частна жалба заявителят - частен
жалбоподател ги е конкретизирал по дата и основание, поради което и не се налага
оставяне без движение на заявлението.
Правилно районният съд е приел, че с оглед качеството на заемателя е налице
договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, спрямо който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
От приложените към заявлението заявление договор, се установява, че А. П. А. е
заявил за известията относно: транзакции, теглене в брой и извлечение да бъде
уведомяван чрез SMS. От приложените общи условия на „Юробанк България“ АД за
издаване и използване на кредитни карти и приложение № 1 към същите, се
установява, че се дължи заплащане на сумата от 0.12 лева (с включен ДДС) от страна
на картодържателя за услугата „кратко съобщение, изпращано от банката“, поради
което и начислената такса на *** г., представляваща такса за SMS услуги и ДДС в
размер на 1.32 лева е дължима.
В приложените общи условия на „Юробанк България“ АД за издаване и
използване на кредитни карти и приложение № 1 към същите, е предвидено, че се
дължи заплащане на такси при ползване на кредитната карта, като се дължи заплащане
на такса в размер на 3.00 лева + 4% от стойността на транзакцията за използване на
картата за теглене в брой от банкомат на Пощенска банка, както и такса за използване
на картата за теглене в брой от банкомат на други банки в България в размер на 6.00
лева + 5% от стойността на транзакцията. Така договорените такси са дължими на
основание чл.10а, ал.1 от ЗПК. В този смисъл претендираните от заявителя такси в
размер на 83.80 лева за периода от 14.02.2017 г. до 20.02.2017 г., представляващи такса
при теглене в брой АТМ на Пощенска банка са дължими. На посоченото основание е
дължима и претендираната в размер на 17.20 лева за периода от 20.02.2017 г. до
21.02.2017 г., представляваща такси при теглене в брой АТМ друга банка.
Останалите такси, претендирани от заявителя до пълния им размер от 360.03
лева настоящия съдебен състав намира, че не са недължими, по следните съображения:
Начислената от Банката такса в размер на 137.60 лева за периода от 10.03.2017 г.
до 10.01.2018 г., представляваща такса при надвишаване на кредитния лимит не следва
да бъде присъждана, тъй като нито в заявлението, нито в частната жалба се съдържат
твърдения за надвишен кредитен лимит от А.. Такива обстоятелства не са отразени и в
приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги. Нещо повече, в него
е посочено, че разрешения кредитен лимит е в размер на 1800 лева, като в същия
размер е и усвоеният кредит. С оглед на това не може да се направи извод за
4
превишаване на кредитния лимит, за да бъде начислена такса при надвишаване на
кредитния лимит, поради което и тази такса не се дължи.
Начислената месечна такса за обслужване на сметката в размер на 29.15 лева за
периода от 10.03.2017 г. до 10.01.2018 г. също не се дължи, тъй като настоящия
съдебен състав намира, че клаузата от общите условия за издаване и използване на
кредитни карти и приложение № 1 към същите е недействителна. По естеството си
дейността по управление на кредита по смисъла на чл.10а от ГПК съставлява комплекс
от действия по неговото администриране и мониторинг, които се осъществяват от
банката с крайна цел връщане на заетите средства и за постигането на крайната цел,
като банката обслужва ежемесечно сметката по която се отчита връщането на кредита.
Следователно тази такса е пряко следствие от дейността по администриране и
мониторинг на кредита, т. е. от неговото управление, поради което същите
представляват разходи свързани с управлението на кредита. Разпоредбата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, забранява изискването и заплащането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява обслужването на
сметката, поради което тази клауза е недействителна, а начислената въз основа на нея
месечна такса за обслужване на сметката е недължима.
Недължима е и таксата за администриране на просрочен кредит в размер на
30.00 лева, начислена на *** г. По отношение на тази такса, настоящия съдебен състав
намира, че тя противоречи на закона и морала. Дължимостта на тази такса е в
противоречие с нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като в посочената разпоредба е
предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузата противоречи на закона и
добрите нрави, тъй като по същество с нея се цели заобикаляне на ограничението
предвидено в чл.33 от ЗПК, като в същото време с нея се оскъпява кредита, и води до
неоснователно обогатяване. Администрирането на просрочен кредит е дейност, която
се извършва евентуално от кредитора във връзка със събиране на задължението, и няма
характеристиката на "допълнителни услуги" в полза на потребителя. По своето
естество това са разходи във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, и не
попадат в изброените в чл.10а, ал.1 от ЗПК услуги. Дори и да се приеме, че това са
услуги, свързани с договора за кредитна карта, то те са такива по управление на
кредита, поради което и тази такса противоречи на забраната на чл.10а, ла.2 от ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия по управление на кредита.
Претендираната такса при блокиране на карта в размер на 45.00 лева за периода
от 07.08.2017 г. до 06.11.2017 г. не следва да бъде присъждана, тъй като нито в
заявлението, нито в частната жалба се съдържат твърдения за вина и/или проявена
небрежност на картодържателя, каквато такса е предвидено да се дължи в приложение
№ 1 към общите условия, но при блокиране на карта и/или лимити при и/или по вина и
небрежност на картодържателя. Такъв извод не може да бъде направен и от
приложеното към заявлението извлечение от сметка, тъй като заявлението не съдържа
такива данни, като такива данни не са посочени и в извлечението от сметка. В тази
връзка и не може и да се направи и извод за дължимост на подлежащо на изпълнение
вземане, поради което и тази такса не е дължима.
Таксата за разглеждане на заявление за кредитна карта в размер на 15.96 лева
също не се дължи, тъй като по съществото си тази клауза от общите условия на
„Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти е
недействителна. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по кредита за
5
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия“. От изложеното следва извода, че разходът за „такса за
разглеждане на заявление за кредитна карта“ е известен на кредитора при
подписването му, т. е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита" по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР" по
процесния договор за кредитна карта. На следващо място тази такса е във връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че
попада в приложеното поле на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Поради това претендирането от
картодържателя противоречи и на забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия по
управление на кредита. В тази връзка така претендираната такса за разглеждане на
заявление за кредитна карта не се дължи.
От приложения към заявлението сертификат № *** г. към групов
застрахователен договор по застрахователна програма „защита на плащанията“ № ***
застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“ се установява, че А. П. А. се
е присъединил към груповия застрахователен договор чрез посредника „Юробанк
България“ АД, със застрахователна премия в месечен размер от 0,736 % от усвоения,
но непогасен кредитен лимит по кредитната карта. Съгласно чл.8 от Общите условия за
застрахователна програма „Защита на плащанията“ на картодържателите на кредитна
карта, издадени от „Юробанк България“ АД, за застрахователен пакет „Покритие на
задълженията Плюс“, заплатената от застраховащия месечна застрахователна премия
се начислява като задължение по кредитната карта на съответния застрахован
картодържател на посочената в предходното извлечение дата. След като А. се е
присъединил към груповия застрахователен договор, то същия дължи и заплащане на
застрахователната премия, уговорена в същия. При това положение се дължи
заплащане на претендираната сума за застраховки в размер на 179.92 лева за периода
от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г.
По изложените съображения следва да се отмени оспореното разпореждане в
частта, с която е отхвърлено заявлението по отношение на сумите от 1.32 лева с
начислено ДДС, представляващо начислена на 10.03.2017 г. такса за SMS услуги,
сумата от 83.80 лева за периода от 14.02.2017 г. до 20.02.2017 г., представляваща такса
при теглене в брой на АТМ на Пощенска банка, сумата от 17.20 лева за периода от
20.02.2017 г. до 21.02.2017 г., представляваща такса при теглене в брой АТМ друга
банка, както и за сумата от 179.92 лева, представляваща застрахователна премия в
размер на 0,736 % от усвоения, но непогасен кредитен лимит по кредитната карта, по
групов застрахователен договор съгласно Сертификат № *** към по застрахователна
програма „Защита на плащания“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от
„Юробанк България“ АД, като за посочените суми се издаде заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, а в останалата част до пълния претендиран размер на сумата от
360.03 лева, представляваща такси за периода от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г.,
разпореждането следва да се потвърди.
При този изход на въззивното производство, следва да се присъдят и сумата от
40.40 лева, представляваща съразмерна част от уваженото вземане, към присъдените от
6
заповедния съд разноски от 341.20 лева, като разликата до пълния претендиран размер
на съдебно-деловодни разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената
част от заявлението от дължимите общо 381.60 лева до пълния претендиран размер на
същите от 418.48 лева не следва да бъдат присъждани.
Съразмерно на уважената част от частната жалба и съобразно направеното
искане на частния жалбоподател следва да се присъди сумата от 8.10 лева за държавна
такса за обжалване, съразмерно с уважената част от жалбата, поради което и за тази
сума за разноски в заповедното производство следва да бъде издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 266339 от 05.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1605 по описа на ПРС
за 2021 г., в частта, с която е отхвърлено заявление по чл.417 от ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на "Юробанк
България"АД, гр.С., с ЕИК ********* срещу длъжника А. П. А., с ЕГН **********, по
отношение на сумите: сумата от 1.32 лева с начислено ДДС, представляваща такса за
SMS услуги, начислена на *** г., сумата от 83.80 лева за периода от 14.02.2017 г. до
20.02.2017 г., представляваща такса при теглене в брой на АТМ на Пощенска банка,
сумата от 17.20 лева за периода от 20.02.2017 г. до 21.02.2017 г., представляваща такса
при теглене в брой АТМ друга банка, както и за сумата от 179.92 лева за периода от
24.08.20217 г. до 22.03.2021 г., представляваща застрахователна премия в размер на
0,736 % от усвоения, но непогасен кредитен лимит по кредитната карта, по групов
застрахователен договор съгласно Сертификат № *** по застрахователна програма
„Защита на плащания“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк
България“ АД, както и в частта за разноските за сумата от 40.40 лева, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда
чл.417 от ГПК в полза на "Юробанк България"АД, гр.С. против длъжника А. П. А., с
ЕГН ********** за следните суми: сумата от 1.32 лева с начислено ДДС,
представляваща начислена на *** г. такса за SMS услуги, сумата от 83.80 лева за
периода от 14.02.2017 г. до 20.02.2017 г., представляваща такса при теглене в брой на
АТМ на Пощенска банка, сумата от 17.20 лева за периода от 20.02.2017 г. до
21.02.2017 г., представляваща такса при теглене в брой АТМ друга банка, както и за
сумата от 179.92 лева за периода от 24.08.20217 г. до 22.03.2021 г., представляваща
застрахователна премия в размер на 0,736 % от усвоения, но непогасен кредитен лимит
по кредитната карта, по групов застрахователен договор съгласно Сертификат № ***
по застрахователна програма „Защита на плащания“ на картодържателите на кредитни
карти, издадени от „Юробанк България“ АД, и сумата от 40.40 лева – разноски по
заповедното производство, както и сумата от 8.10 лева, представляваща държавна
такса за въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 266339 от 05.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1605 по
описа на ПРС за 2021 г. в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Перник за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
7
Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8