Р Е
Ш Е Н
И Е
№___
гр. Русе, 04.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд, Първи граждански състав в публично заседание на четвърти август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Надежда Александрова
при секретаря Борянка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6595 по описа за
2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) от Т.Д.Д.- Ц. *** АД за заплащане на сумата 4000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени щети, частично от 8000.00 лева.
Претендира се законната лихва, считано от 27.11.2015 год. до изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът в законовоопределения срок е подал писмен
отговор. Не оспорва изложените в исковата молба факти, че на 20.02.0015 год.
около 19.30 часа е настъпил пътен инцидент в гр. Русе по път І- 2 с участници:
лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № Р 9630 РВ и водач А* Т* и лек автомобил Рено Меган с рег. № Р 6106 ВК, управляван от Д* Ц*. Не оспорва, че при това ПТП ищецът е пострадала като возеща се на
предната седалка. Оспорва останалите, изложени в исковата молба факти относно
вида, интензитета и периода на търпените болки и страдания, както и наличието
на причинно- следствена връзка между тях и настъпилото ПТП. Ответникът заявява,
че е заплатил обезщетение на ищеца по заявена от нея извънсъдебна претенция в
размер на 350.00 лева, като сумата била преведена на 18.09.2017 год. Прави
възражение за съпричиняване на претърпените от ищеца вреди, за изтекла
погасителна давност, както и възражение срещу началния момент, от който се
дължи лихва за забава.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 20.02.0015 год. около 19.30 часа е настъпил пътен инцидент в гр. Русе по
път І- 2 с участници: лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № Р 9630 РВ и водач А*Т* и лек автомобил Рено Меган с рег. № Р 6106
ВК, управляван от Д*Ц*. Не оспорва, че при това ПТП ищецът е
пострадала като возеща се на предната седалка на лек
автомобил Рено Меган, както и че към тази дата МПС с рег. № Р 9630 РВ е
имал сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество. Тези
обстоятелства се установяват и от приложения по делото констативен протокол за
ПТП с пострадали № 244/47 от 20.02.2015 год. на МВР.
Видно от съдебномедицинско
удостоверение № 7035/23.02.2015 год. на Отделение по съдебна медицина при МБАЛ
РУСЕ АД, ищецът е получила охлузвания по гръбната повърхност на двете ръце с
корички до 7- 8 мм. По двете колена, горната трета на лява подбедрица, дясната
гърда и дясната гривнена става са били налице синкавозелени кръвонасядания до 5
см, охлузвания с корички до 7- 8 мм. Няма данни да е назначена терапия.
С
Постановление от 18.12.2015 год. по ДП № 364/2015 год. по описа на ОПІ Русе (ДП
№ 46/2015 по описа на ОСО в ОП) наказателното производство е прекратено, тъй
като е било установено, че пострадалите (включително ищецат) са получеле леки
телесни повреди, които не са съставомерни, поради което и не е налице
престъпление по чл. 343, ал. 4 от НК.
По делото няма данни за
ексцес.
Издаден е болничен лист Е20141048104
от 24.02.2015 год., от който е видно, че на ищеца е предписано домашно лечение
в продължение на 14 дни. Липсват данни да са предписани лекарства, спазване на
постелен режим, ограничение в движенията. Няма данни ищецът да се е явявала на
контролен преглед на 09.03.2015 год., съгласно предписанието.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза,
ищецът при ПТП от 20.02.2015 год. е получила
следните увреждания: кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците. От представените данни
вещото лице приема, че не е било налице травматично увреждане на опашната кост
при процесното ПТП. Както заяви в съдебно заседание, вероятното състояние,
описано от рентгенолога е получено вследствие
предходно раждане. В случай, че беше настъпила луксация на 20.02.2015
год., на 25.02.2015 год. тя би била видима и ясно различима на рентгеновата
снимка.
Причинените травми са причинили болки в рамките на 3 до 5 денонощия, като
напълно са отшумели след 14- 15 дни. Според експерта е възможно очите на ищеца
да са били запрашени вследствие отварянето на въздушните възглавници, но не е
имало увреждане. Според експерта уврежданията не са изисквали болнично лечение,
не са нарушили възможността пострадалата да се обслужва сама, нито са затруднявали
основните функции. Не е бил необходим постелен режим.
Съдът кредитира писменото и устнто заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, предвид неоспорването им от страните и с оглед
специалните знания на вещото лице.
Разпитаните по делото свидетели- С* и Д* И.- родители на ищеца, установиха,
че когато я видели непосредствено след ПТП, лицето й било зачервено, също и
ръцете, тъй като ги вдигнала пред лицето си, за да се предпази, виждайки
връхлитащия автомобил. Оплакала се от болки по цялото тяло. Това наложило майка
й да я изкъпе и да помага в следващите дни в грижите за децата. Свидетелят Д.
наблюдавала промяна в настроението на дъщеря си, не й се говорело, отбягвала
децата, не искала да я виждат в това състояние, за да не се изплашат. Затворила
се в себе си. В рамките на месец след инцидента свидетелят Д. карал децата на
училище в гр. Р*, тъй като ищецът се страхувала да управлява автомобил.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като разкриват
лично възприети факти и обстоятелства, кореспондират с писмените доказателствени
средства и заключенията на назначената
експертиза.
При
така установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 226 от КЗ/отм./ дава право на увредено при пътно-
транспортно произшествие лице да претендира обезщетяване на претърпените вреди
направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка Гражданска
отговорност. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е
виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
Гражданска отговорност между водача и застрахователя.
С представения по делото протокол за ПТП се установи по категоричен начин,
че деликвентът е нарушил правилата за движение по пътищата. Това е така, тъй
като
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК.
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
документ.
В
резултат от противоправното деяние- нарушаване
на правилата, установени в ЗДвП от водача на процесния лек автомобил, са настъпили
за ищеца неимуществена вреди, които са пряка и
непосредствена последица от него, изразяващи се в
кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците.
Доказан
е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно- следствена връзка с противоправното
деяние-причините са травматични увреждания на тялото
на ищеца вследствие катастрофата, тя е преживяла и емоционална травма, като в периода на домашно лечение
била затворена, не искала да контактува с децата си.
Съобразно това съдът намира, че е осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане, тъй като са налице неимуществени вреди,
причинени от виновното и противоправно поведение на деликвента. Осъществяването
на елементите на непозволеното увреждане се явява правопораждащ юридически
факт, тъй като за увреденото лице възниква субективното право на обезщетение, а
за причинилият го - задължението да го обезщети. Настъпването на застрахователният
риск по застраховка Гражданска отговорност, каквато собственикът на автомобила
притежава, води до възникването на обезщетителната отговорност на ответника.
Страните не спорят, че между собственика
на Фолксваген Голф с рег. № Р 9630 РВ и водач А*Т* (починал при ПТП) и ответника е било налице валидно
застрахователно правоотношение. Съдът приема, че
пасивната легитимация на ответника е установена, както от отбелязването в
представения по делото констативен протокол, така и че
този факт е признат
в отговора на исковата молба.
Налице
са предпоставките за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на
застрахователя- ответник: противоправно и виновно
поведение на водача на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № Р 9630 РВ за настъпване
на процесното ПТП, претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на произшествието, както и наличие на
застрахователно отношение, произтичащо от договор за застраховка
Гражданска отговорност между водача и ответника- застраховател.
Действително виновният водач не е страна по
застрахователния договор, нито упълномощено лице и съответно няма валидно
застрахователно правоотношение, но съгласно законовата разпоредба - чл. 267, ал. 2, т. 1
от КЗ/отм./, застраходвателят
покрива и неговата отговорност поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките за
уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 226 от КЗ/отм./.
Обезщетението
за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по
справедливост. При определяне на неговия размер се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно
отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
По
делото се установи, че от действията на деликвента ищецът е търпяла
болки, страдания в рамките на 14 дни, промяна в настроението, затвореност и страх при
шофиране в рамките на месец. Съобразявайки възрастта на ищеца, характера и тежестта на получените
травми, периода на възстановяване, липсата на
остатъчни последици от травмите, приема, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 1000.00 лева и предявеният
частичен иск в размер на 4000.00 лева следва да бъде уважен до тази сума.
Съдът намира, че наведеното от ответника възражение за съпричиняване, което
предполага груба небрежност от страна на пострадалото лице, е неоснователно,
тъй като по делото липсват доказателствата за такова.
Възражението на ответното дружество, че не дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на деликта съдът
счита за частично неоснователно,
тъй като съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането. Доколкото
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
деликвента, разпоредбата на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД ще се приложи и по отношение на застрахователя, като
същият дължи законната лихва върху претенцията за обезщетение считано от 20.02.2015 год.
Страните не спорят, че на 18.09.2017 год. ответникът е изплатил на ищеца
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 350.00 лева. При
това положение ще дължи обезщетение за забава само върху разликата до 1000.00 лева
или за сумата 650.00 лева. Основателно е
възражението за изтекла на основание чл. 111, б.
"в" ЗЗД давност за вземането за законна лихва по чл. 86 ЗЗД
за периода от датата на деликта 20.02.2015 год. до 01.11.2016 год., предвид
подаването на исковата молба на 01.11.2019 год.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК направените от ищеца деловодни разноски съобразно
уважената част от иска в общ размер на 99.75 лева са в тежест на ответника. Ищецът
дължи на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 623.25
лева, т.е ищецът дължи на ответника разноски в размер на 523.50 по компенсация.
На основание чл.38 ал.1 от ЗА ответникът дължи на адвокат М.Н.- Т. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 127.50 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. С*, район Л*, бул. Д* Б* №*, представлявано от С* С*
П* и К* Д. К*- заедно да заплати на Т.Д.Д.-
Ц., ЕГН ********** ***. Св. К*и М* № * сумата 1000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от претърпяно ПТП
на 20.02.2015 год., ведно със законната лихва върху част от тази
сума- 650.00 лева, считано от 01.11.2016
год. до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 1000.00 лева до 4000.00 лева, както и претенцията
за присъждане на лихва за забава върху сумата 350.00 лева за периода от
20.02.2015 год. до 01.11.2016 год.
ОСЪЖДА Т.Д.Д.- Ц., ЕГН ********** ***. Св. К*и М* № * да заплати на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С*,
район Л*, бул. Д* Б* № *, представлявано от С*С* П*и К* Д. К*- заедно сумата 523.50 лева-разноски по компенсация.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. С*, район Л*, бул. Д* Б*№ *, представлявано
от С*С*П* и К* Д. К*- заедно да заплати на адвокат М.Н.- Т. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 127.50 лева.
Решението
подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: