РЕШЕНИЕ
№ 1505
гр. Пловдив, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20225330116295 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК.
В исковата молба от Е. Д. М. против „Профи Кредит България“ ЕООД се твърди, че ищецът
е страна по договор за потребителски кредит № *** от 11.07.2022г., съгласно който ищецът
следвало да върне сумата по кредита в размер на 729.54 лв., при заемна сума от 600 лв., ГПР
46.62 %, ГЛП 40.90 %, със срок на кредита от 11 месечни погасителни вноски. Постигната
била договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги Фаст в размер на 330 лв.,
на 11 месечни вноски по 30 лв. Така общо дължимата по договора сума била в размер от
1059.54 лв. Клаузата относно заплащането на възнаграждение за допълнителна услуга била
нищожна, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и поради това, че била сключена при неспазване на
нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22, както и чл.143, ал.1 ЗЗП.
Накърнен бил принципът на добрите нрави, което водило до значителна нееквивалентност
на насрещните престации по договора. Освен това ЗПК не допускал кредиторът да изисква
заплащане на допълнителни такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК, а в случая допълнителните услуги водили до
заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК. Услугата „Фаст“ представлявала такса за
усвояване и управление на кредита. Позовава се ищецът е на чл.143 ЗЗП. Клаузата била
неравноправна по смисъла на т.5, тъй като била необосновано висока. По този начин се
уговаряло едно допълнително възнаграждение за кредитора в размер близък до размера на
отпуснатия кредит. Заобикаляла се и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради невключване
на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР,
1
последният не съответствал на действително прилагания от кредитора. Това представлявало
заблуждаваща търговска практика. Нарушена била Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. Нарушена била и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Поради това е
направено искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на
клаузата, касаеща заплащането на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер
на 330 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за
неоснователност на предявените искове. Ищецът сам изявил желание да ползва
допълнителна услуга „Фаст“. Тази услуга била незадължителна. Заявените допълнителни
услуги не противоречали на добрите нрави. Възнаграждението за закупени допълнителни
услуги по клауза VІ от договора за кредит не можело да се отнесе към хипотезата на чл.10а,
ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги били заявени като възможност, на базата на които
кредитополучателят да се ползва с преференции, но не били задължително условие за
отпускане на кредита. Всички предпоставки за упражняване на закупените допълнителни
услуги били ясно и точно описани. Изборът за това бил изцяло на клиента.
Възнаграждението за допълнителни услуги не било такса за дейност по усвояване и
управление на кредита. С тези допълнителни услуги клиентът си осигурявал приоритетно
разглеждане и отпускане на кредита. Неоснователни били доводите за нарушение на ЗЗП.
Не било налице и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Възнаграждението за закупен пакет
допълнителни услуги не следвало да се включва в ГПР, тъй като в ГПР попадали разходи за
допълнителни услуги, но само когато получаването на такива било задължително условие за
сключване на договора за кредит. Била спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – бил
посочен ГПР и общата сума за плащане. ГПР бил неизменен, формиран от фиксирано
вземане – възнаградителна лихва. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 11.07.2022г. между ответното дружество в качеството на кредитор и ищеца в качеството
на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
при следните параметри: сума на кредита – 600 лв.; срок на кредита 11 месеца, размер на
вноска по кредита – 66.32 лв., ГПР – 46.62 % и ГЛП – 40.90 %, лихвен процент на ден 0,11 и
обща дължима сума по кредита от 729.54 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет
допълнителни услуги са следните: 330 лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“. Общото задължение по договора е 1059.54 лв. Приет е по делото подписан от
клиента погасителен план, в който са отразени дата на плащане на вноската, като са
индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва, размер на
вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер
на месечната вноска. Падежът на последната погасителна вноска е 20.06.2023г.
От страна на ответното дружество са представени искане за отпускане на потребителски
2
кредит от 11.07.2022г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, както и допълнителна преддоговорна информация – приложение
към формуляра.
Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит, като ищецът има качеството на потребител и
съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, като в исковата молба са изложени обстоятелства
относно недействителността на клаузата, уреждаща заплащане на допълнителни услуги.
Съгласно договора при кандидатстването си за кредит клиентът изрично е поискал да закупи
допълнителна незадължителна услуга – Фаст, която предоставя право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Възможността за събиране на
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по
процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за
предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата "Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит", представлява
по своята същност "такса за усвояване на кредита". С оглед изложеното съдът приема, че
тези уговорки за предоставяне на допълнителен пакет услуги, противоречат на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради и което съдът
приема, че клаузите са нищожни на това основание. Наред с това, доколкото съдът приема,
че се касае за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са
включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 1 ЗПК, като уговарянето им като
отделно възнаграждение има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от
потребителя, без значение дали услугата ще бъде използвана от потребителя, което е в
разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за
услуги, които може и да не се използват. Наред с това посочените допълнителни услуги, не
би следвало да се предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно
залегнали - като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече
погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава
задължение за кредитополучателя да плаща за права, които по закон има. Поради
3
изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, в
размер от 50 лв. внесена държавна такса. В производството ищецът е бил представляван от
адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА. Поради това в полза на адв.М. В. М. ще се присъди
сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни
услуги Фаст в размер на 330 лв., обективирана в договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт от 11.07.2022г., сключен между Е. Д. М., ЕГН ********** и „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Е. Д. М., ЕГН
********** от *** сумата от 50 лв. /петдесет лева/ лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на адв. М. В. М.,
вписан в ***, *** на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 /четиристотин лева/ лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4