Решение по дело №484/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 879
Дата: 27 април 2021 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20217180700484
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    № 879.

 

гр. Пловдив, 27 април 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО  ДИЧЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН  РУСЕВ

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ                                                                                            

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 484 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.  

          С решение № 260004/08.01.2021г., постановено по АНД № 835/2020г.  районен съд- Асеновград, III н. състав е отменил НП № 454913-F495445/01.08.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална Агенция за приходите,  с което на „Държиков” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. /шестстотин лева /, за нарушение на чл. 3, ал.9 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от ЦУ на НАП, чрез процесуален представител по пълномощие. Поддържаните касационни основания се съдържат в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. В тази връзка се оспорва наличието на по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал. 2 от ЗАНН във връзка с изменение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Искането е да се отмени решението и с това да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.          

Ответникът по касация – „Държиков” ЕООД, редовно призован, в писмено становище от пълномощник, оспорва депозираната жалба. Моли да се остави в сила решението на АРС. Претендира разноски.              

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.   

Административен съд-Пловдив, ХХ състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.     

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК,  настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. 

Предметът на съдебната проверка по настоящото касационно производство  се заключава в анализ  и обсъждане само на посочените в жалбата пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието  му с материалния закон съдът следи служебно.

         Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт и при надлежно упражнено право на съдебно производство, предвид на което е валидно и допустимо. 

РС-Асеновград е бил сезиран по жалба от „Държиков” ЕООД, ЕИК ********* против наказателно постановление № 454913-F495445/01.08.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална Агенция за приходите. За да отмени наказателното постановление, районният съд се е позовал на чл.3, ал. 2 от ЗАНН във връзка с изменение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в нейния текст на чл. 3, ал. 9, обнародвано в ДВ, бр. 8 от 28.01.2020 г. 

Обжалваното решение е правилно.  

В допълнение на казаното от АРС следва да се наблегне и на това:

На първо място неоснователно е възражението на касатора, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Този текст от ЗАНН предвижда едно изключение, а именно, че „Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя”. В конкретния случай наказателното постановление не е влезнало в сила, а до влизането му в сила разпоредбата, за чието неизпълнение е санкционирано наказаното лице, е изменена. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. Съгласно  чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. (редакция ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019), лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител.

С изменения в ДВ бр. 8 и бр. 9 от 2020 г. ал. 9, на чл.  3 от Наредбата придобива следната редакция: „Лице, което извършва продажби на услуги по обмяна на валута чрез автомат на самообслужване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител“. Т.е. законодателят е извадил вмененото на наказаното лице нарушение от деянията, които представляват нарушение и за които се ангажира административнонаказателната отговорност за тези нарушения. Това при всички случай е по – благоприятно за наказания. В тази връзка настоящият състав намира, че законосъобразно АРС е приел, че до постановяването на решението е последвал по благоприятен закон и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

По изложените съображения настоящият състав намира, че решението на РС – Асеновград като валидно, допустимо и съответно на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

         При този изход на спора на ответника по касация се дължат сторените разноски за настоящата инстанция, които се установиха в размер на 200лв. заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,  административен съд-Пловдив, ХХ к.състав,

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260004/08.01.2021г., постановено по АНД № 835/2020г.  районен съд- Асеновград, III н. състав.

ОСЪЖДА ЦУ НА НАП да заплати на „Държиков” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 200(двеста) лева разноски по делото. 

 Решението е окончателно.  

     

     

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/   

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:/П/

 

                                               /П/