Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 13.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, IX – ти
граждански състав, в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди
и деветнадесет година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА
ПОПОВА
при участието на секретаря Иванка
Панчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4137 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от Производството по
делото е образувано по предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:
*********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
пълномощник юриск. К.К., А., редовно
упълномощен с пълномощно с peг. №14357/31.08.2018г. на нотариус с peг. № 271
против: Г.Т.Б. ЕГН: **********, с адрес: *** и И.Д. ЕГН:**********, адрес: ***,
иск с правно основание: чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предявен е
установителен иск от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД относно вземанията на
заявителя срещу Гоерги Б. и И.Д. в размер на 4432.70 лв. /четири хиляди
четиристотин тридесет и два лева и седемдесет стотинки/, представляващи
главница в размер на 3310 лв./три хиляди триста и десет лева/, неустойка в
размер на 1122.70лева. ( хиляда сто двадесет и два лева и седемдесет стотинки),
законова лихва забава в размер на 293.44 лв. /двеста деветдесет и три лева и
четиридесет и четири стотинки/ от 26.04.2009г., дата на изпадане на длъжника в
забава по договора за потребителски кредит № ********** до 11.11.2009г. дата на
прекратяване на договора и законова лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Твърди се ИМ се твърди, че вземането на молителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД произтичало от следните обстоятелства: На 27.02.2009г. бил сключен Договор
за револвиращ заем /ДРЗ/ № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като
кредитор от една страна Г.Т.Б., в качеството на длъжник и И.Д., в качеството си
на солидарен длъжник от друга страна.
На основание
общите условия към процесния договор във връзка с чл. 121 - чл. 127 от Закона
за задълженията и договорите И.Д., в качеството си на съдлъжник по договора за
потребителски кредит, се задължава да отговаря за задължението на Г.Б. при
условията посочени в договора.
Параметрите на
сключения Договор за револвиращ заем са както следва: Общо задължение по
договора: 4320 лева, включващо: Сума на заема: 2030 лв.; Срок на заема: 24
месеца; Размер на месечната вноска: 180 лева; Дата на погасяване на вноска по
време на изплащането на заема: 25-ти ден от месеца; Годишен процент на
разходите (ГПР %) 114.25. По револвинга: Сума на револвинга: 886 лв.; Договорно
възнаграждение при револвинга: 1274лв. Общо дължимо по револвинга: 2160 лв.
Ищцовото
дружество твърди, че изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора,
като превело паричната сума в размер на 2030 лв. по посочена от длъжника Г.Б.
банкова сметка, *** с уникален регистрационен номер: BORD06818696 от
27.02.2009г.
Твърди се предвид обстоятелството, че
длъжниците не са изпълнявали поетите с договора задължения и са платили 5 пълни
месечни вноски, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в чл. 10.3 от Общите условия към Договора за револвиращ заем, а
именно: „....5 случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30
(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други.“ На 11.11.2009г. договорът бил
прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. На 12.11.2009г.
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изпраща на ответниците Уведомително писмо, с което
ги информира за прекратяването на ДРЗ и че задължението по ДРЗ № **********
ставало предсрочно изискуемо.
Ищецът твърди,
че поради нарушение на общите условия, на основание чл.10.4 от ОУ, се
начислявала неустойка за обезщетение на вреди поради настъпилото разваляне на
договора, платима еднократно. Размерът на неустойката се определял на базата на
неизплатената част от задължението на длъжника към датата на прекратяване на
договора като процент, изрично посочен в ОУ.
Моли се, в
условията на евентуалност, ако съдът прецени, че ответника не е бил уведомен
редовно за прекратяване на договора, респективно за обявяване на предсрочната
изискуемост. То да счете, че същите били редовно уведомени с получаването на
препис от исковата молба.
Поради неизпълнението на договорното
задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ТПК, входирано в Районен съд
- гр. Пазарджик. По заявлението е образувано дело № 3014/2018г. срещу
издадената заповед за изпълнение било подадено възражение на основание чл. 414,
ал.2 от ТПК от страна на длъжниците, получено от заявителя на 12.09.2018г.
В съответствие с изложеното се твърди,че
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. От
представеният по делото ДРЗ било видно, че същият е сключен съгласно исканите
от ответника параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на
искания револвиращ заем“. Съгласно ОУ, попълнената до точка V и подписана
бланка на проектодоговор за ДРЗ е искане от клиента за отпускане на заем до
размер на посочения или по-малък, одобрен от кредитора. След извършена преценка
съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от КЛ и СД ДРЗ е подписан и
от страна на кредитора, съответно влиза в сила. „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
изпълнява точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем № **********,
задължението си като превежда по посочена от КЛ в ДРЗ банкова сметка ***. По
силата на сключения Договор общата дължима сума е посочена в т. VI от ДРЗ като
общо задължение.
Видно било, че
параметрите на договора били посочени от ответника в искането за отпускане на
заема в т. V на бланката и впоследствие бил одобрени от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД. От представения договор за револвиращ заем се установява, че на ответника
била отпусната в заем сума с по-нисък ГПР от заявения, или параметри за които
същият е бил наясно, изразил е воля и съгласие да поеме задължение в същия
размер и е бил запознат с размера на общо дължимата в края на периода сума за
връщане.
В чл.2 от ОУ
било описан начина на попълване образеца
за договора за револвиращ заем, като е посочено, че същият се попълва съвместно
от потребителя с кредитния експерт до раздел V. Попълненият образец проекто -
договор не представлявал договор за кредит, а съгласно ОУ това било искане от
клиента за отпускане на заем до размер на посочения или по-малък. Видно от
начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДРЗ, било че още при
подписване на искането за кредит, клиентът е бил информиран за общо дължимата
сума по ДРЗ. Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на размера
на ГПР общо дължимата в края на периода сума, тъй като била изразена воля от
страна на КЛ за приемането им.
Твърди се, че
ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита, без да посочва
причина и да дължи обезщетение съгласно чл. 2.4 ОУ. КЛ не е сторил това, а е
усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което считам
за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при
одобрените параметри. Г.Б. и И.Д. се е съгласила с цената на кредита на
преддоговорния етап и със сключването на договора, към който момент е била
наясно с общата сума и условията произтичащи от Договора за револвиращ заем.
Оформен е петутим с искане, да бъде
постановено решение, с което съдът да установи съществуването на вземане в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжниците Г.Б. и И.Д., възникнало
на основание неизпълнение на Договор за револвиращ заем № ********** в общ
размер 4432.70 лв. /четири хиляди четиристотин тридесет и два лева и седемдесет
стотинки/, представляващи главница в размер на 3310 лв./три хиляди триста и
десет лева /, неустойка в размер на 1122.70лева. ( хиляда сто двадесет и два
лева и седемдесет стотинки), законова лихва забава в размер на 293.44 лв.
/двеста деветдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ от 26.04.2009г.,
дата на изпадане на длъжника в забава по договора за потребителски кредит №
********** до 11.11.2009г. дата на прекратяване на договора и законова лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Направено е
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Представени са следните писмени
доказателства:
1. Договор
за револвиращ заем № **********, ведно с общи условия;
2. Преводно
нареждане с уникален регистрационен номер: BORD06818696 от 27.02.2009г.
3. Извлечение
по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски.
Депозиран е отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответниците: И.Д. и Г.Т.Б.,
представлявани от адвокат Д.Л.Ф. от Софийска адвокатска колегия, с който е
направено искане да се отхвърлят изцяло исковете за неустойка и за лихва за
забава и частично за главница, по следните съображения:
Моли се да бъде
оставена исковата молба без движение като нередовна. В обстоятелствената й част
ищецът твърдял, че вземането му за неустойка се основавало на чл. 10.4 от ОУ. В
отговора се твърди, че в ОУ не съществувала такава норма, поради което ответниците не могат да организират защитата
си в пълен обем, тъй като те не били запознати с договорното основание на
претенцията на кредитора за неустойка.
Счита се, че
поради незавеждане от страна на кредитора на исково производство в шестмесечния
преклузивен срок, визиран в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД било преклудирано правото на
ответника да предявява вземания, произтичащи от процесния договор спрямо ответницата И.Д..
Страните по
договора за потребителски заем са постигнали договореност ответницата Д. да отговаряла за неизпълнението на главния
дълг при условията на солидарност. Счита, че уговорената солидарност следвало
да се квалифицирала като учредено лично обезпечение по смисъла на чл. 138 и сл.
от ЗЗД.
В отговора се
излага становище относно – Квалификацията “солидарен длъжник“ , твърди се
че била обща и не давала информация за същината и характеристиките на
отговорността на длъжниците към кредитора. Законът, предвиждайки в чл. 121 от ЗЗД, че освен на законно основание, пасивна солидарност може да възникне и по
уговорка между страните в договорното отношение не въвежда някаква обща и
абстрактна солидарна отговорност. Солидарна отговорност „по принцип“ не
съществувала, поради това страната, която се позовавала на такава, следвало да
докаже правното основание за възникването й, т.е. да установи, че страните били
съдлъжници и за тях трябва да се прилагат само общите правила на чл. 121 и сл. ЗЗД
или че бил осъществен фактическият състав на друг вид договор, от който можело
да възникне солидарност: встъпване в дълг, авал, поръчителство, делкредере.
В подкрепа на
твърденията си в отговора и възраженията по предявената искова молба се сочи, практика на различни състави на
ВКС, в подкрепа на изложеното цитират Решение № 213 от 06.
01.2017г. по гр.дело № 5864/2015 г. на ВКС, 4 г.о; решение № 654 от
08.01.2008г. на ВКС по т.д. № 320/2007г. на ВКС, ТК, 2 т.о; решение № 161 от
20.03.2006г. по гр.д. № 47/2005г. на ВКС, II г.о.; решение № 788 от
15.12.2005г. по гр.д. № 513/2004г. на ВКС, II г.о/. Аналогични са разрешенията
и в хипотези, в които предмет на делото са били различни от кредит обезпечени
договорни правоотношения /така Решение № 24/03.04.2013г. по т.д. № 989/11г. на
ВКС, 1 т.о. и др./
Твърди се в отговора, че на плоскостта
на процесния случай били изпълнени всички условия, за да бъде квалифицирана
отговорността на посочените в титулната част на договора като „солидарна
длъжница“ И.Д. като поръчителска, тъй като действителната обща воля и целените
от страните правни последици била да бъде обезпечено кредитното задължение на
кредитополучателя Г.Б., в чийто патримониум била постъпила заемната сума,
съществуването на този дълг била
предпоставка за съществуването на дълга на И.Д., Г.Б. дължал връщането й
на кредитира и с отпадането на което задължение, отпадал и дълга на И.Д., чийто
дълг бил акцесорен и функция на главния дълг на „Ивкос“ ООД.
Поръчителят,
съгласно чл. 147, ал, 1 ЗЗД, не отговарял за главното задължение, ако
кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа. Договорът за
револвиращ заем бил прекратен автоматично на 11.11.2009г., като от този момент
е започнал да тече шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка, се
моли съдът да приеме за безспорно в отношенията между страните, че ищецът е
изпратил на 12.11.2009г. до кредитополучателя Г.Т.Б. уведомително писмо, с
което го е информирало за прекратяването на ДРЗ № **********, настъпило при
условията на чл. 13. 3, 1, б. „в“ от ОУ към договора. Съгласно т. 4 б от
Тълкувателно решение № 2/13г. на ОСГТ на
ВКС срокът, регламентиран в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не бил давностен, а бил краен
и преклузивен, поради което с изтичането му се прекратявало самото
поръчителство и за спазването му се следяло служебно от съда. Шестмесечният
преклузивен срок за предявяване на иск бил
изтекъл на 12.05.2010г., поради което не може да се ангажира отговорността
на поръчителката И.Д. за вземанията на кредитора, произтичащи от договора за
потребителски заем понеже по силата на закона е прекратено учреденото лично
обезпечение.
На основание чл.
142 от ЗЗД, поръчителката И.Д. и лично кредитополучателят Г.Б. релевирали следните
правопогасяващи възражения:
Процесният
договор за потребителски кредит не бил сключен в предвидената писмена форма за
действителност, съгласно материално - правните изисквания на нормата на чл. 10,
ал.1 ЗПК и не са изпълнени предпоставките на чл.. 11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11,
т.12 и т. 20 от ЗПК за неговата валидност. Поради използваната от кредитодателя
заблуждаваща търговска практика съществените реквизити по чл. 11 ЗПК, наличието
на които обуславяло действителността на кредитния контракт, по аргумент на
противното от чл. 22 ЗПК, са били попълнени едностранно от търговеца в
централния му офис. При кандидатстване за кредит, кредитоискателят и
солидарният длъжник, съгласно чл. 2 от ОУ, се подписали под празна бланка на
договора, именувана „проектодоговор за ДРЗ", която се изпращала до
централата на кредитора в София, където той попълва договора с конкретните
параметри на заема /чл. 2.5 от ОУ/. Чрез прилагането на тази практика,
потребителите са се оказали обвързани от условия по кредитната сделка, различаващи
се от първоначално оферираните им.
Със заповед № 675 от 08.08.2013 год. на
председателя на КЗП горепосочените търговски практики на „Профи Кредит
България” ЕООД били забранени на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в,
чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предл. 3 от Закона за защита на потребителите,
поради това, че заблуждават потребителите. При проверката на КЗП, преди
издаването на заповед № 675 от 08.08.2013 год. на председателя на КЗП, било
констатирано, че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД упражнява следната търговска
практика: окончателно обвързване на
потребителя с условия, с които той не е имал реална възможност да се запознае
преди сключването на договора за потребителски кредит. Проверяващите служители
на КЗП установяват, че потребителят се срещал с кредитен консултант, пред който
се подписва договор с непопълнени параметри с обяснението, че кредита се
одобрявал от централния офис в София на дружеството. В централния офис се
изготвял погасителен план и се определят окончателно характеристиките на
кредита, като сума на заема, ГПР, лихвен процент, размер на погасителните
вноски, общо задължение и др., които заедно с документ - Общи условия се
изпращали на адреса на потребителя. При проверката, служителите на КЗП са
констатирали, че в офиса на дружеството на видно място били окачени „Ред и
условия за получаване на паричен заем от Профи Кредит България ЕООД", от
които в т. ІІІ: “Процес за кандидатстване за заем” били записани стъпките за
получаване на заем: „Среща с кредитен експерт и уточняване параметрите на
заема, попълване на апликация, изпращане на апликация в централен офис на Профи
Кредит България за разглеждане, даване на крайно становище до два работни дни
след попълване на апликацията. При одобрение сумата се превеждала по
предоставената от кредитоискателя сметка до 72 часа след получаване на
становището по заема му”. КЗП е приела, че от така предоставената информация за
потребителя няма яснота, че апликацията представлява договор и има силата на
договор.
Заповед № 675 от
08.08.2013 год. на председателя на КЗП била потвърдена с влязло в сила решение
на ВАС № 5365 от 13.05.2015г.. 7- мо отделение, по адм. дело №6571/2014.
Обстоятелството,
че на кредитоискателите се представял проектодоговор, който се подписвал
впоследствие от кредитора било видно и от самите Общи условия /чл. 2 от същите/
на дружеството към договора за потребителски кредит. Неизгодният факт, че
характеристики от същественото договорно съдържание се попълвали от кредитора и
че клиентът се подписвал под бланка на проектодоговор, съставляваща искане за
отпускане на заем бил признат и от ищеца в исковата молба и неговата материална
доказателствена сила следва да бъде ценена като признание на това неизгодно
обстоятелство, което било подкрепено и от останалите доказателствени материали по
делото.
Следвало да се
има предвид, че и съгласно общите правилата и разпоредби на ЗЗД в настоящия
случай не било налице сключване на сделка с характеристиките по раздел 6 от
договора, тъй като не са съвпаднали насрещните волеизявления на преговарящите
страни, а кредиторът едностранно определил съдържанието на договора, като е
променил предложението, направено на потребителя по раздел 5 от договора /арг.
от чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД/. По - конкретно потребителят не бил изразил съгласие
за елементи от същественото съдържание на кредитния контракт, а именно не е
изразил воля за сключване на сделката при посочения от кредитора ГПР в размер
на 114, 25 % каквито са императивните изисквания на чл. 11. т. 10 от ЗПК и на
основните правни принципи и разпоредби на ЗЗД относно сключването на
съглашение.
Договор за
револвиращ заем № ********** бил нищожен съгласно чл. 22 от Закона за
потребителския кредит с произтичащите от това правни последици по силата на чл.
23 от същия закон, а именно когато един договор е недействителен, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други
разходи. По-конкретно договорът бил нищожен, поради неизпълнение на следните
изисквания по чл. 11 ЗПК:
Твърди се, че нищожността
на договора произтичала от неспазването от страна на ответното дружество на
императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т. 7 от ЗПК, като в договора при
подписването на проекта МУ не са били посочени окончателните общ размер на
кредита и условията за усвояването му. Същите били попълнени в последствие в
централния офис на кредитната институция.
Сочи се,че съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент. В договора за паричен кредит, от който произтичало вземането на
ищцовото дружество, в нарушение на императивните изисквания на нормата на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК не е посочен фиксиран или референтен лихвен процент,
нито пазарен индекс, поради което на основание чл. 22 от ЗПК същият не обвързвал
страните по него.
Не били спазени
и условията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора в момента на
подписването на проекта му не са били посочени, годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК задължавала кредитора по потребителски
заем да представи на потребителя при сключването на договора за заем
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. При подписването на договор за паричен
кредит на кредитополучателя и на поръчителя не е бил предоставен погасителен
план, като това обстоятелство се установява от самите Общи условия на
дружеството, в чл. 2.5 във вр. с чл. 3.2 от тях се сочи, че информацията, която
следва да се представи с погасителният план се представя след като договора
бъде подписан от кредитора. Кредитополучателят Г.Б. не бил разполагал с
информация, закрепена в самия договор при какви условия ще погасява кредита,
което било самостоятелно основание за неговата недействителност съгласно чл. 22
от ЗПК.
Твърди се, че в чл.
11, ал. 1, т. 12 от ЗПК се постановява, че договорът за потребителски заем
трябва да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. В договорът
за потребителски кредит и ОУ не била обективирана клауза, съдържаща законово
изискуемата информация за правото на кредитополучателя Г.Б. да получи
извлечение по обслужващата заема сметка, поради което и на основание чл. 22 във
връзка с чл. 11. ал. 1. т. 12 от ЗПК, същият не пораждал права и задължения в
нейната правна сфера.
Заявява се,че по
силата на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. договорът за
потребителски кредит трябвало да включва клаузи относно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право можело
да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6. както и размера на лихвения процент на ден.
Ищцовото дружество не било изпълнило тези императивни законови изисквания,
което също обуславяло нищожността на договора /за тези й права се съдържал
регламент в ОУ, но те не са й предоставени при подписването на проектодоговора
и не я обвързват/.
С оглед на
изложеното се счита договора за недействителен на основание чл.22 от ЗПК във
връзка е чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК с произтичащите
от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема,
а договора за револвиращ заем № ********** бил нищожен и като противоречащ на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и като съдържащ
неравноправни уговорки, които били нищожни съгласно чл. 143 ЗЗП. Макар договора
да не съдържал изрична разпоредба за дължимата от кредитополучателя лихва, с
него страните се уговорили, че при заемна сума в размер на 2030лв., последният
дължи на кредитора за ползване на заемния ресурс за срок от 24 месеца
заплащането на договорно възнаграждение от 2290лв., т.е. страните са уговорили
договорна лихва надхвърляща 100 % получената в собственост сума. Не на последно
място – към датата на сключване на договора за кредит липсвали императивни
разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При
положение обаче, че се касаело за потребителски договор, при който едната
страна е по- слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита
на ЗЗП и ЗПК, следвало да се приеме, че максималният размер на лихвата (било
възнаградителна, било за забава) бил ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно,
като недостигът на материални средства за един субект се използвал за
облагодетелстване на друг.
В настоящият
случай договорената между страните лихва в размер на над 100 % годишно
надхвърля драстично законната, което представлявало нарушение на добрите нрави,
като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Процесната клауза
на договора, обективирана в раздел 6 от договора накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави, представлява уговорка
в ущърб на потребителя и бил в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което същата се явявала нищожна. Поради това, че нищожните
уговорки не произвеждали никакво действие, следвало да се приеме, че лихва не
била уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е
възникнало за доверителя й.
Твърди се, че са
нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на
чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е
посочено, че годишният процент на разходите бил в размер на 114,25 %, а
действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на заема. Същевременно по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не бил установен
механизмът, по който е изчислен този процент и по - конкретно какви други
разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.
На следващо
място, договорът за потребителски кредит бил прекратен на 11.11.2009г. при
условията на чл. 13. 3. 1, б. „в“ от ОУ към договора поради просрочване на две
вноски и след изпращане на уведомление от кредитора до кредитополучателя.
Прекратяването представлява прекъсване на облигационната връзка поради неизпълнение
от страна на длъжника, което по същество съставлява разваляне на договорното
съглашение.
Съгласно
константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК договорът за кредит не бил такъв за
продължително или периодично изпълнение - така Решение № 261 от 12.07.2011 г.
по гражд. д. № 795 от 2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 28 от 05.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК и др. В този смисъл, развалянето му
поражда обратно действие. В хипотезата, в която двустранен договор, който не е
за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна
сила се заличавало всичко онова, което е било негово съдържание и остава
единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното
неизпълнение - така Тълкувателно решение от 13.11.2014 по тълк. д. 7/2013 на
ОСГТК, както и връщане на предоставената в кредит парична сума на основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл, на кредитодателя не се дължат суми, които намират
основанието си във вече разваления договор за кредит като такива за
възнаградителна лихва, както и за натрупани мораторни лихви и неустойки от
неизпълнение на договорните задължения. В чл. 13.3.2. от ОУ било разписано, че
след прекратяване на правната връзка, клиентът и солидарният длъжник дължат да
заплатят всичко по договора, като в този случай върху целия заем се начислявала
неустойка в размер на 50 %. По изложените по-горе съображения, не можело и да
се направи извод, че с прекратяването на договора се запазвало действието на
задълженията на кредитополучателя за възнаградителни лихви, както и други
плащания по договора, но не и задължението на кредитодателя за предоставяне за
ползване на сумите по кредита. По този начин би се нарушил синалагматичния
характер на договора. По волята на страните било допустимо да бъде уговорено,
че в случай на прекратяване /разбирано като разваляне/, поради виновно
неизпълнение на кредитополучателя се дължали сумите по погасителен план, но
това задължение би имало характера на неустойка, дължима при развалянето на
договора.
Ако се приемело, че плащанията се
дължали като неустойки за развалянето на договора, то съгласно Решение по дело
С-377/14 на СЕС, за да се определи дали неустойката, която потребителят трябва
да заплати при неизпълнение на задълженията си била неоснователно висока по смисъла
на точка 1 буква д) /аналогична на разпоредбата на чл. 143. т. 5 ЗЗП/ от
приложението към тази директива, следва да се прецени кумулативното действие на
всички клаузи за неустойка в съответния договор за кредит. Преценката за
неравноправността на клаузата следва да се извършва с оглед общите критерии по
чл. 143 ЗЗП, както и конкретната хипотеза на т. 5 от тази разпоредба.
Ако се приеме,
че вземанията по погасителния план и начислените 50 % върху целия са по
същество неустойка за разваляне, то преценката за обоснования размер на
неустойката следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди. Максимално
тежките вреди, които един кредитор може да претърпи са от виновното пълно
неизпълнение, като съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително
определено обезщетение за вредите от неизпълнението. Чл. 33 от ЗПК предвиждал,
че при забавено изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит
размерът на обезщетението била законната лихва върху непогасената част от
дълга. Следователно размерът на законната лихва било максималното обезщетение
за пълното неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение.
От развалянето на договора, кредиторът можел да претърпи вреди, чиято стойност
била по- малка от тази при пълно неизпълнение. Предвиждането в процесния
договор, че при неустойка за развалянето му кредиторът имал право на
обезщетение, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при
неизпълнение не защитава негов легитимен интерес и внася неравноправност в договорното
съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.
Освен това,
договорната лихва е възнаграждение, което финансовата институция получава за
услугата по договора за потребителски кредит, което след като договорът бил
прекратен, респ. след като е обявен за предсрочно изискуем кредита не се дължи.
Договорната лихва е възнаградителна и се дължи до датата, на която длъжникът
реално изпълнявал задълженията си по договора за банков кредит и е
възнаграждение за кредитора за това, че е предоставила паричен ресурс на
длъжника. Датата, на която договорът бил прекратен, респ. кредитът се обявявал
за предсрочно изискуем е момента, от който е настъпило пълно неизпълнение,
поради което се претендира връщане на цялата сума по главницата и за кредитната
институция не съществувало вземане за договорна лихва, тъй като от този момент
тя може да претендира връщане на цялата сума, ведно с обезщетение за забава,
като това обезщетение не е договорената лихва, /така Определение № 974 от
07.12.2011г. по ч.търг. д. № 797 по описа на ВКС, II ТО за 2010г./ Договорната
лихва, дължима по погасителния план била цена за използването на финансовия
ресурс за определен срок и изискването потребителя да заплаща тази цена след
като договорът бил прекратен, респ. погасен нарушава материалния закон / чл. 33 ЗПК и чл. 86 ЗЗД/ и го поставя в неравностойно положение спрямо доставчика на
финансова услуга.
Предвид
изложеното клаузата на чл. 13.3.2. от общите условия, с която се установява
задължението за заплащане на всички дължими суми по погасителен план и
неустойка, при прекратяване на договора по реда на чл. 13.3.1 от общите
условия, се явявала неравноправна, като с нея се задължавал потребителят да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка по смисъла на чл. 143, т.
5 ЗЗП и следвало да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
Неустоечната
уговорка е нищожна и на още едно основание: съгласно чл. 33, ал. I и ал. 2 от ЗПК. при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва
за забавата, която не можела да бъде по-висока от законната лихва, която била в
размер на основния лихвен процент, който считано от 01.10.2016г. е 0.00%,
увеличен с десет пункта /Съгласно Постановление № 426 от 18.12.2014г. на МС/.
Уговорката по процесния договор да се заплаща неустойка противоречи на нормата
на чл. 33 от ЗПК, която като създадена в обществен интерес била императивна и
не може да се дерогира по волята на страните.
Възразява се, че
било невярно твърдението, че доверителят й е платил само 5 пълни вноски, както
и че представеното извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №
********** не отразявало действително извършените плащания по договора.
Доверителите й – ответниците са извършили плащания, за които представят
платежни документи, както следва:
На датата 27.04.2009г. - 180лв.;На
датата 30.06.2009г - 180лв.;На датата 20.07.2009г- 180лв.;На датата
01.09.2009г. - 180лв.;На датата 02.11.2009г.-90лв.;На датата 08.12.2009г. -
300лв.
Извършено
било и още едно плащане в размер на
300лв., за което служителят на ищеца, който е получил плащането не е издал
разписка. Сумите, чието плащане можем да докажем са в размер на 1 110лв.
В исковата молба
ищецът претендирал заплащането на главница в размер на 3310лв., а съгласно
договора и направените от самия него твърдения в обстоятелствената част
главницата била в размер на 2030лв., от които успешно се доказва погасяването
на 1 110лв., поради което искът за главница бил само частично основателен за
сумата от 1200лв. /респ. ако експертизата установи плащането на още 300лв за
сумата от 900лв./ и следва да се отхвърли за пълния размер да заявените 3
310лв. Поради нищожността на кредитната сделка, неоснователни са претендираните
вземания за неустойка и за законна лихва за забава като намиращи основанието си
в непородилия изначално правни последици контракт, а относно неустойката и като
нищожна уговорка на самостоятелно основание.
Оформен е
петитум съдът да отхвърлени изцяло
исковете за неустойка и за лихва за забава и частично за главница.
Моли се на И.Д.
да бъдат присъдени направените от нея разноски.
Моля, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
, ако се отхвърли изцяло или частично исковете на ищеца, да се присъдят на адвокат Д.Л.Ф., ЕГН **********
адвокатски хонорар в размер на 1300лв. съобразно Наредба № 1 за минималните
размера на адвокатските възнаграждения на ВАС и съобразно фактическата и правна
сложност на делото. Съгласно чл. 2. ал. 5 от Тарифата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приета с Наредба № 1 на ВАдвС адвокатските
възнаграждения се определят съобразно вида и броя на предявените искове за
всеки от тях поотделно. По делото били предявени три иска при условията на
кумулативност - по иска с цена 3310 лв., претендирана главница минимално
дължимия хонорар, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата е в
размер на 461, 70 лв., по иска с цена 1122,70 лв. минимално дължимия хонорар,
определен по реда на чл. 7. ал. 2, т. 2 от наредбата бил в размер на 308, 59
лв., по иска с цена 293,44 лв. минимално дължимия хонорар, определен по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата бил в размер на 300 лв. Чл. 6. т. 13 от ТМРАВ
гласял, че за заверяване на преписи от документи по чл. 32 от Закона за
адвокатурата, предоставени на адвоката във връзка или по повод защитата на
правата и законните интереси на негов клиент, на него му се дължи адвокатско
възнаграждение по 3 лв. за първа
страница и по 2 лв. за всяка следваща. Определен на основание чл. 6. т. 13 от
ТМРАВ дължимият адвокатски хонорар за извършената заверка на представените като
доказателства по делото шест документа била на стойност 18 лв. Общият размер
съобразно минималните императивни размери на адвокатския хонорар бил 1088,
29лв. Освен това, с Решение № 179 от 27.11,2012 г. по търг. д. № 527/2011 г. на
Върховен касационен съд е изведено разрешението, че препращането в чл. 38 ЗА
към наредбата по чл. 36. ал. 2 от същия закон, т. е. към Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не налагат
извод, че възнаграждението на адвоката за оказана безплатна правна помощ
следвало да се определя единствено съобразно посочения нормативен акт.
Минималният размер, определим съгласно Наредбата, се явявал гарантиран винаги и
се присъждал само ако в самия договор за правна помощ не бил уговорен друг
размер на адвокатското възнаграждение". Предвид на факта, че адвокатът и
доверителя му постигат съгласие само относно безвъзмездността на оказваната
адвокатска защита, не и относно размера на цената на адвокатския труд и с оглед
на приетото в горецитираното решение на ВКС, се счита, че било допустимо
предявяване на искане за определяне на адвокатски хонорар над определения в
тарифата минимум съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от
горната и съобразно приетото по делото заключение на вещото лице Д. по
допуснатата СИЕ, то искат е частично основателен до сумата в размер на 4320лв.,
като за разликата от 4320лв. до претендираният размер от 4432.70 лв. /четири
хиляди четиристотин тридесет и два лева и седемдесет стотинки/, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на страните се дължат разноски по
съразмерност, които съдът ще определи в нарочно определение.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Т.Б. ЕГН: **********, с адрес: *** и И.Д. ЕГН:**********, адрес: ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл.
53Е, вх. В, чрез пълномощник юриск. К.К., А., редовно упълномощен с пълномощно
с peг. №14357/31.08.2018г. на нотариус с peг. № 271 против: Г.Т.Б. ЕГН: **********,
с адрес: *** и И.Д. ЕГН:**********,
адрес: ***, иск с правно основание: чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, че дължи сумата от 4320.00 лева на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД срещу длъжниците Г.Б. и И.Д., възникнало на основание
неизпълнение на Договор за револвиращ заем № ********** в общ размер 4320 лв.,
законова лихва забава в размер на 293.44 лв. /двеста деветдесет и три лева и
четиридесет и четири стотинки/ от 26.04.2009г., дата на изпадане на длъжника в
забава по договора за потребителски кредит № ********** до 11.11.2009г. дата на
прекратяване на договора и законова лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник юриск. К.К., А., редовно
упълномощен с пълномощно с peг. №14357/31.08.2018г. на нотариус с peг. № 271
против: Г.Т.Б. ЕГН: **********, с адрес: *** и И.Д. ЕГН:**********, адрес: ***, иск с правно основание: чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата
над 4320.00 лева до пълния предявен размер от 4432.70 лв. /четири хиляди
четиристотин тридесет и два лева и седемдесет стотинки/ – дължими такси за
периода от 12.03.2015 г. до 21.03.2016 г.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: