№ 84
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д в закрито заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506603 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК,
вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - З.“ АД, ЕИК **** срещу Постановление за разноски с изх.
№5680/28.04.2021г. на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839, с р-н на действие СГС,
постановен по изп.д. 20218390400258 и обективиран в Съобщение до
длъжника, с изх. № 5682/28.04.2021 г., с което е отказано намаляване на
приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, представляващи
адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното делото до
размера от 200,00 лева, както и определения по изпълнителното дело размер
на таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 652,00 лева е завишено и несъобразено с
фактическата и правна сложност на спора, както и с извършените от
процесуалния представител действия в изпълнителното производство.
Твърди, че възнаграждението следва да бъде определено в минималния
размер от 200,00 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като
не следва да се включва сума по т. 2 от Наредбата за водене на
1
изпълнителното дело.
Взискателят „ДЗИ- Общо З.“ ЕАД, ЕИК: ****, чрез адв. Т.М., подава
отговор, в който оспорва жалбата. Твърди се, че адвокатското възнаграждение
не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото, че е
поискано предприемане на конкретни изпълнителните способи, както се както
и че длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви, в които поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като уговореното
между взискателите и процесуалния им представител адвокатско
възнаграждение в размер на 652,00 лева е установено в съответствие със
закона, същото се дължи за образуване и процесуално представително в
изпълнителното дело, в което са извършени и изпълнителни действия,
обективирани в молба с вх.№4394/21.04.2021г., като приетата сума е в
минималния размер съгласно Наредбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на
изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен когато
изпълнението бъде изоставено, делото се прекратява по реда на чл. 433 от
ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или са
направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за
сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде
освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се твърди
осъществяване на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от
ГПК.
От представените по делото доказателства се установява, че
изпълнителното дело е образувано по молба на процесуалния представител на
взискателя на 20.04.2021г., към молбата е приложено пълномощно, с което
представляващите взискателя упълномощават адв. Т.М., да ги представлява
по искове от и срещу дружеството, както и е приложена фактура и платежно
нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 652,00 лева
за извършване действие по образуване на процесното изпълнително дело и
2
процесуално представителство. Поканата за доброволно изпълнение е
получена от длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД
на 22.04.2021 г. На 27.04.2021 г., в срока на доброволно изпълнение, е
постъпило възражение от страна на длъжника относно размера на
претендираното адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса в
полза на частния съдебен изпълнител. С обжалваното постановление за
разноски частният съдебен изпълнител се е произнесъл по възражението на
длъжника, като е отказал да намали приетото адвокатско възнаграждение в
размер на 652,00 лева и начислената пропорционална такса, в размер на
1 207,72 лева с ДДС.
С оглед установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че не следва да намалява размера на претендираното адвокатско
възнаграждение. Същото е в минимален размер, съобразно чл. 10, т. 2 вр. пар.
2 „а“ ДР от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при материален интерес от 12455,15 лева. Следва да се
посочи, че разпоредбите на чл. 10, т.1 и .т 2 от Наредба № 1/2004 г се
прилагат кумулативно, а не в условия на евентуалност.
По отношение на т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, следва да се посочи, че
тя също е определена правилно съгласно материалния интерес от 13107,15
лева.
При това положение процесното Постановление е законосъобразно и
следва да се потвърди.
По разноските.
С оглед изхода на спора, право на разноски има само взискателя, който
не представя доказателства за уговорено и платено адвокатско
възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - З.“ АД, ЕИК **** срещу срещу Постановление за разноски с
изх. №5680/28.04.2021г. на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839, с р-н на действие СГС,
постановен по изп.д. 20218390400258 и обективиран в Съобщение до
длъжника, с изх. № 5682/28.04.2021 г., с което е отказано намаляване на
приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, представляващи
адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното делото до
размера от 200,00 лева, както и определения по изпълнителното дело размер
на таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за
сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4