Определение по дело №629/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260167
Дата: 16 декември 2020 г.
Съдия: Стела Венциславова Дандарова
Дело: 20205000500629
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

    260 167

 

 

гр. Пловдив, 16.12.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2-ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година  в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                      РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

разгледа докладваното от съдия Дандарова въззивно частно гражданско дело № 629по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Б. Д...“ АД против определение № 260064/07.10.20г. по гр.д.№ 123/20г. по описа на Окръжен съд Пазарджик с което се е прогласил за некомпетентен да разгледа предявените от „Б. Д...“ АД искове против М.Т.Й. от Г.,с местоживеене Р.Г., гр. Г. на осн. чл. 28 от Регламент/ЕО/1215/2012.Иска се отмяна на определението и връщане делото на съда да продължи разглеждане на спора по същество,като компетентен да го разгледа.Твърди,че компетентността следва да бъде определена по чл. 7 от Регламент/ЕО/1215/2012 по мястото на изпълнение на задължението.Съда неправилно е приложил защитната компетентност по чл. 17 от регламента.Не се спори,че ответницата и към момента на сключване на договора през 2016г. и към момента на подаване на исковата молба е имала местоживеене в Р.Г.По отношение на договора с ответницата не са налице предпоставките установени в чл. 17.Не е налице приетата от съда предпоставка по чл. 17 б.“б“тъй като кредита не е предоставен за финансиране на продажбата на стоки.Освен това съдът бил задължен служебно да проверява компетентността си само в случаите на чл. 24.

Постъпил е отговор от особения представител на ответницата адв.Г.Г. с който се приема,че жалбата е основателна.

Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима,а по същество частично основателна.

На 16.12.2016г.  е сключен договор за кредит за текущо потребление между „Б.Д.“ ЕАД като кредитор и М.Т.Й.,л.к.№ ...,изд.на ...г. от гр. Г.,с постоянен адрес гр. Г. ,Р. Г. и настоящ адрес ***.Кредита е бил за 50 000 лв. за текущо потребление и срок на издължаване 120 месеца. Предявен е осъдителен иск от банката за плащане на главница,лихви,разноски.Твърди се,че длъжникът е обслужвал кредита да 20.03.18г.,след което служители на банката не успели повече да се свържат с него,като изпратените писма се връщани непотърсени.От МВР е постъпила справка,че М.Й.,с гръцко гражданство е била със статут на продължително пребиваващ в РБ гражданин на ЕС до 26.06.2018г. Последният настоящ адрес *** от 29.01.16г.

На 28.05.20г. съдът е изпратил на ответницата препис от исковата молба на адреса в гр. В.,макар че и към момента на подаване на исковата молба и към този момент,ответницата вече не е имала настоящ адрес в РБ.Съобщението се е върнало невръчено с данни,че лицето не живее на адреса.Съдът е постановил да се залепи обявление по чл. 47 ал.1 ГПК,приел е че съгласно чл. 47 ал.5 същото е връчено и е назначил особен представител. Особеният представител с отговора не е оспорил компетентността на българския съд.

След това с обжалваното определение съдът е приел,че местоживеенето на ответницата е в гр. Г., Р.Г. и съгласно чл. 17 б.“б“ от регламента иска може да се предяви в държавата членка,където има местоживеене потребителят,тъй като договорът е сключен с потребител с цел, която може да се приеме,че е извън неговата търговска дейност или професия и доколкото се отнася до кредит за текущо потребление,изпълним на вноски.

Спорът по настоящото дело е за частноправни отношения с международен елемент по смисъла на чл.1 ал.2 КМЧП,доколкото ответницата не е българска гражданка и има местоживеене в Р.Г.Въпросът за компетентния да се произнесе по спора съд,следва да бъде решен съобразно разпоредбите на Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съдът се е произнесъл по този въпрос преждевременно,като се е обявил служебно за некомпетентен, преди да връчи исковата молба на ответницата  и да изчака отговора,респективно явяването и по делото.Призоваването на ответницата на адрес в РБ ,който вече не е неин настоящ адрес е незаконосъобразно. Съществува Регламент /ЕО/ 1393/2007г. относно връчване в държави-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела и съдът следваше да призове ответницата по неговите правила. След връчването на исковата молба поведението на ответника определя и действията на съда.Ако се яви и не оспори компетентността на съда ще се приложи чл. 26 от регламента и съда ще гледа делото.Това правило няма да се приложи,ако ответникът оспори компетентността на съда. Ако ответникът не се яви,не подаде отговор съгл.чл. 28 от регламента съдът служебно прогласява,че не е компетентен.Във всички случаи ответникът трябва да знае,за делото,тоест да му е връчена исковата молба.Чл.28 ал.2 урежда въпроса какво трябва да направи съда,докато се увери,че ответникът е получил препис от исковата молба.

По изложените съображения,определението следва да се отмени и делото да се върне на съда да предприеме процедура по връчване на исковата молба по Регламент 1393/07 и едва след като се убеди,че е връчена и е изминало достатъчно време за организиране на защитата да се произнесе по компетентността си с оглед поведението на ответника.

На адв.Г. не се дължат разноски за настоящето производство по няколко причини.С писмения си отговор тя взема становище,което не е в интерес на лицето,което представлява,а именно,че частната жалба на банката е основателна.С това тя не е защитила интереса му. Участието и в това производство се свежда до подаване на един лист с няколко изречения,с който взема становище в интерес на жалбоподателя. И на последно място настоящия състав взе становище,че призоваването на ответницата,респективно назначаването на особен представител е незаконно и не е следвало да се прави.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260064/07.10.20г. по гр.д.№ 132/20г. по описа на Окръжен съд Пазарджик и ВРЪЩА делото на окръжния съд да предприеме процедура по връчване на исковата молба на ответницата в Р.Г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

                                                           2.