№ 31
гр. П., 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Б. П. БР.-Здравкова
при участието на секретаря Ц. Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Б. П. БР.-Здравкова Гражданско дело №
20211720103780 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М. ЗЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., жк. ******, чрез пълномощника й адв. М.П., срещу „Топлофикация – П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на следните вземания:
сумата 1530,30 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.06.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата 284,58 лв. – мораторна лихва за периода
08.07.2014 г. – 23.05.2017 г., както и сумата 86,30 лв. – разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 3623 по описа за 2017 г. на Районен съд – П. и образувано
изп.д. № 674/2018 г. на ЧСИ С. Б., с район на действие ОС-П..
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист в полза на ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 674/2018 г. по описа
на ЧСИ С. Б. с район на действие Окръжен съд – П.. Сочи се, че изпълнителното дело е
перемирано на 30.03.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Твърди, че не
дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като същите са погасени с изтичане на
предвидения в закона давностен срок. Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на
ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-П.” АД, чрез юрк. Т., е депозирал
1
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че с изтичане на
срока за възражение по чл. 414 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение и
започва да тече нова 5-годишна давност. Твърди, че давността за вземанията е прекъсната с
образуване на изп. д. № 674/2018 г. по описа на ЧСИ С. Б. и е спряла да тече до приемане на
ТР № 2//26.06.2015 г., а след това многократно е прекъсвана с извършваните изпълнителни
действия. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за
давността. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложения заверен препис на изп.д. № 674/2018 г. по описа на ЧСИ С. Б. се
установява, че е образувано по молба с вх. № 6954/26.03.2018 г. на „Топлофикация - П.” АД
с приложен изпълнителен лист от 05.09.2017 г. за сумите по влязлата в сила Заповед № 2991
от 20.06.2017 г. по ч.гр.д. № 03623 по описа за 2017 г. на РС-П.. С молбата е направено
искане да бъде проучено имущественото състояние на длъжника и наложен запор върху
банковите сметки или доходи.
По изпълнителното дело е извършена справка за трудови договори, осигурителен
доход и банкови сметки, изискана е информация от ТД на НАП-П. за публични задължения
на длъжника.
На 30.03.2018 г. е изпратено запорно съобщение до длъжника, за налагане на запор
върху трудовото му възнаграждение, получено на 17.06.2018 г., както и запорни съобщения
до „*****“ ООД и „****“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и
до „Обединена българска банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника.
С молба от 14.01.2021 г. взискателят „Толофикация-П.“ АД е поискал е отправил
искане до съдебния изпълнител за извършване на справка за наличието на банкови сметки и
трудови възнаграждения на длъжника и налагане на запор върху тях.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията,
за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да
бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
2
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и
др./. С оглед изложеното, съдът приема за неоснователно твърдението на ищеца, че в случая
е приложима кратката тригодишна давност.
По делото не са представени доказателства за момента на влизане в сила на заповедта
за изпълнение, поради което съдът приема, че предвиденият в закона петгодишен давностен
срок е започнал да тече от датата на издаване на изпълнителния лист - 05.09.2017 г., към
който момент страните не спорят, че заповедта е влязла в сила.
От приложения препис на изп.д. № 369/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява, че
въз основа на молба от 26.03.2018 г. на взискателя е образувано изп.д. № 674/2018 г. по
описа на ЧСИ С. Б. за вземанията по изпълнителния лист. Съобразно постановките
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случая
погасителната давност за вземанията е прекъсната с молбата от 26.03.2018 г. за образуване
на изпълнителното дело, съдържаща искане за предприемане на конкретен изпълнителен
способ, а след това е прекъсната с изпращането на 30.03.2018 г. на запорното съобщение до
длъжника и получаването му на 17.06.2018 г.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Тъй като молбата от 14.01.2021 г. е депозирана след изтичане на 2 г.
от последното изпълнително действие /молбата от 17.06.2018 г./, следва извод, че
изпълнителното дело е прекратено на 18.06.2020 г. по силата на закона, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато изпълнителният процес е
3
прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК новата давност започва да
тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или
признание на вземането от длъжника. В случая от прекъсването на давността с получаване
на запорното съобщение от длъжника на 17.06.2018 г. петгодишният давностен срок за
вземанията не е изтекъл.
За пълнота следва да се отебележи, че дори при приложение на краткия тригодишен
давностен срок исковете биха билки неоснователни, тъй като след перемирането на
изпълнителното производство с молба от 14.01.2021 г. е поискано от взискателя да бъде
наложен запор върху банковите сметки и трудови възнаграждения на длъжника. В Решение
№ 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато
длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по
т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от
граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“
на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по
в.гр.д. № 714/2020 г. на ОС-П. и Решение № 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021 г. на
ОС-П./. Поради това молбата от 14.01.2021 г. с искане да бъде наложен запор прекъсва
давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изпълнително
производство.
Предвид горното, съдът прави извод, че предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
направените разноски, които съобразно представения списък са в размер на 124,00 лв., от
4
които 24,00 лв. - платена такса за заверен препис от изпълнително дело, и 100,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. ЗЛ. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., жк. ******, срещу „Топлофикация – П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на следните вземания:
сумата 1530,30 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.06.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата 284,58 лв. – мораторна лихва за
периода 08.07.2014 г. – 23.05.2017 г., както и сумата 86,30 лв. – разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 3623 по описа за 2017 г. на Районен съд – П. и образувано
изп.д. № 674/2018 г. на ЧСИ С. Б., с район на действие ОС-П..
ОСЪЖДА М. ЗЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., жк. ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД, ЕИК *********, гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
сумата 124,00 лв. /сто двадесет и четири лева/ – разноски за производството по делото, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5