Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 05.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 982 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от Ц.В.Р. против „Талго
- Консулт“ ЕООД.
В исковата молба се
сочи, че страните били в трудовоправни отношения по силата на сключен трудов
договор № 49/23.07.2018 г., като ищцата изпълнявала длъжността „рецепционист“.
На 03.12.2018 г. със Заповед № 53/03.12.2018 г. трудовото
правоотношение било прекратено.
След прекратяването на трудовия договор не било
изплатено трудовото възнаграждение за м. ноември 2018 г., както и полагащото се
обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 187,80 лв., за неизползвания
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, в което страните са били в
трудовоправни отношения.
С оглед горното се
поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищцата следните суми: 800.00 лв., неизплатено
брутно трудово възнаграждение за м. ноември 2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
им изплащане; както и сумата от 187.80 лв., дължима за неизплатено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за времето, в което страните са били в
трудовоправни отношения (23.07.2018 г. – 03.12.2019 г.), ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответната страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от заверено копие на Трудов
договор № 49/23.07.2018 г. е, че между страните е възникнало трудово
правоотношение за неопределен срок, с шестмесечен срок за изпитване и уговорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800.00 лв., по силата на
което ищцата заемала при ответника длъжността „рецепционист“, код по НКПД 42262003,
Код по КИД 9602, Код по ЕКАТТЕ 41112.
Със Заповед № 53/13.12.2018 г. на
Управителя на ответното дружество трудовото правоотношение между страните било
прекратено на осн. чл. 325, т.1 от КТ, считано от 03.12.2018 г.
От заверено копие на писмо изх. №
19008326/15.02.2019 г. на Изпълнителна агенция, Главна инспекция по труда,
Дирекция „ИТ-гр. Кюстендил“ се установява, че на работодателя са дадени
задължителни предписания за изплащане на трудовото възнаграждение и полагащото
се на ищцата парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
процесния период.
В приетото по делото заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза вещото лице сочи, че съгласно данните
във ведомост за заплати за м. ноември 2018 г., на ищцата Р. е начислено месечно
възнаграждение в размер на 800.00 лв. Начислени са и лични удръжки в размер
общо на 179.22 лв. (вноски ДОО, ЗОВ, УПФ и ДОД) и чиста сума за получаване –
620.78 лв. Съгласно отбелязаното във ведомост за изплатени заплати за м.
декември 2018 г., на ищцата е начислено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 187.80 лв., върху сумата е начислен данък върху
доходи на физически лица в размер на 10% - 18.78 лв., или чиста сума за
получаване 169.02 лв., като няма данни сумите, дължими като възнаграждение за
м. ноември 2019 г. и обезщетение за неизползван отпуск, начислено за м.
декември 2018 г., да са получени от Ц. Р. Р..
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 от Кодекса на труда (КТ) за сумата в
размер на 800.00 лв, представляваща неизплатено брутно
трудово възнаграждение за м. ноември 2018 г. и с правно основание чл. 224 от КТ за сумата в размер на 187.80 лв., дължима за неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за времето, в което страните са били в
трудовоправни отношения (23.07.2018 г. – 03.12.2019 г.). Те са разгледани по правилата на Глава Тринадесета от ГПК –
Основно производство с оглед нормата на чл. 310, ал.
3 ГПК, т.к. са предявени няколко обективно съединени иска, поне един
от които подлежи на разглеждане по общия ред.
По
аргумент на указаното в чл. 1, ал.2
от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови. Те възникват по силата на предвидено в
закона юридическо основание (юридически факт), като съответните такива са
уредени в КТ.
В случая ищецът изрично основава претенциите си на възникнало между
страните трудово правоотношение, по силата
на сключен Трудов договор № 49/23.07.2018 г. Не се спори, че то е било
прекратено със Заповед №
53/13.12.2018 г. на Управителя на ответното дружество.
По иска с правно
основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ):
В съдебната практика е застъпено становището, че
съществена характеристика на трудовото правоотношение е неговата възмездност, а
основно задължение на работодателя,
съгласно чл. 128 КТ,
е заплащането му, но за извършената от работника работа – така решение № 171 от
10.07.2013 г. по гр. д. № 843/2012 г. на IV г. о. Неговият размер се
определя от договора – спр. чл. 66 от КТ, а съгласно чл. 6 от
НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ)
то се състои от основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения,
определени в КТ, в наредбата или друг нормативен акт.
При
посочените правни разрешения и с оглед доказателствата по делото е безспорно,
че ищцата е престирала труд при ответното дружество за процесния период (в този
смисъл няма наведени от ответната страна възражения, чието процесуално
бездействие трае в хода на цялото производство). Съгласно уговореното между
страните основното й трудово възнаграждение е било в размер на 800.00 лв. Ищцата сочи, че й се дължи сумата от 800,00 лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2018 г. и това
й твърдение се подкрепя от заключението по приетата съдебно - счетоводна
експертиза, неоспорено от страните. Така, претенцията за заплащане на сума в
размер на 800.00 лв., представляваща неизплатено от ответника брутно трудово
възнаграждение за м. ноември 2018 г., се възприема за изцяло основателна и като
такава ще бъде уважена.
Като законна последица от горното ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 15.05.2019 г., до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ):
За да
възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната
действителност две материални предпоставки – 1. да е прекратено трудовото
правоотношение и 2. работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се
платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни
години.
Фактът, че е
прекратено трудовото правоотношение и че са се полагали съответния брой работни
дни платен годишен отпуск, следва да бъде установен от ищеца, а задължението за
установяване на обстоятелството, че е ползвал полагащия му се отпуск, респ. че
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заплатено принадлежи
на ответника – работодател.
При така
указаната доказателствена тежест тук страните не спорят, че процесното трудово
правоотношение е прекратено. Ответното дружество не ангажира доказателства, от
които да се установи ползването на този вид отпуск, поради което с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
полагащият се платен годишен отпуск не е ползван.
От
заключението на ССчЕ се установява, че съгласно ведомост за изплатени заплати за м. декември
2018 г., на ищцата е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 187.80 лв., върху сумата е начислен данък върху доходи на физически
лица в размер на 10% - 18.78 лв., или чиста сума за получаване 169.02. лв. като
не се установиха данни да е изплащана сума на ищцата на това основание. С оглед
изложеното претенцията ще бъде уважена в пълен размер и в тази си част.
Като законна последица от горното ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 15.05.2019 г., до окончателното й
изплащане.
Само за яснота съдът следва да посочи, че съгласно
съдебната практика присъждането на суми за трудово възнаграждение може да бъде
както в брутен, така и в нетен размер. В диспозитива на съдебното решение,
обаче следва ясно да се посочи дали се присъжда брутно трудово възнаграждение,
в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на
тези задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово
възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски (в
този смисъл решение № 154/24.06.2015 г. по гр.д. № 6134/2014 г. на III г.о. на ВКС).
По разноските: Ищцата
претендира разноски, а от доказателствата по делото се установи, че тя е
заплатила сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
(видно от договор за правна помощ на л. 26 от делото). Тя именно следва да й
бъде възстановена от ответника, а с оглед изхода от спора, на ответното
дружество не се следват разноски.
По
следващите се държавни такси и разноски: Работникът или
служителят е освободен от такси и разноски в производството по трудови спорове,
на основание чл. 359 от КТ, доколкото обаче той не е станал причина да се
направят разноски от насрещната страна по делото, в който случай те се дължат.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
по делото, а именно сумата от 100.00 лева, както и 164
лв., възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Талго - Консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, бул.
„Цар освободител“ № 8, ет.5, офис10, да заплати на Ц.В.Р., ЕГН: **********, с
адрес ***, следните суми:
-
800.00 лв. (осемстотин лева), представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.
ноември 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 15.05.2019 г., до окончателното им изплащане;
-
187.80 лв. (сто осемдесет и седем
лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за времето, в което страните са били в трудовоправни отношения
(23.07.2018 г. – 03.12.2019 г.), ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.05.2019 г., до
окончателното им изплащане;
ОСЪЖДА „Талго - Консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, бул.
„Цар освободител“ № 8, ет.5, офис10, ДА ЗАПЛАТИ на
Държавата, по сметка на ВСС, чрез сметката на Кюстендилски районен съд, следващата се
държавна такса в размер на 100.00 лв. (сто лева),
както и 164.00 лв. (сто шестдесет и четири лева), заплатено от Бюджета на
съда възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „Талго - Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, бул. „Цар освободител“
№ 8, ет.5, офис 10, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата
в размер на 300.00 лв. (триста лева),
представляваща сторени по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред
Окржен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от датата на съобщаването му.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: