Решение по дело №764/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Б. Р. – ВАК, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000356/21.03.2023г., издадена от Полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, упълномощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с която на основание чл. 171, т. 1, б „б“ ЗДвП, е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

С жалбата се релевират доводи, че атакуваната заповед е необоснована и издадена при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта разписана в чл.22 от ЗАНН. Твърди се, че атакуваната заповед е издадена преди да се изяснят всички правнорелевантни факти и обстоятелства по случая. Излагат се възражения, че преди издаването на заповедта, органът е следвало да съобрази резултата от изследването на дадената кръвна проба, тъй като тя е определяща. Моли съда за отмяна на атакуваната заповед.

В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител, моли за отмяна на атакувания акт по изложените в жалбата съображения. Подчертава, че именно резултатът от изследване на дадената кръвна проба е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества. Т.е., преди наличието на резултат от изследването, противоправното поведение на водача, като основание за налагане на ПАМ, се явява недоказано, а заповедта – преждевременно издадена. Моли за присъждане на сторените разноски.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор към ОД МВР - Варна – В.С.И., чрез процесуалния си представител - юриск. Г.Г., в хода по същество на делото моли за потвърждаване на заповедта като правилна и законосъобразна. Сочи, че процесната заповед се издава до решаване на въпроса за отговорността, което става в хода на воденото досъдебно производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е депозирана в Административен съд Варна на 03.04.2023г., видно от поставения входящ номер на същата, т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 21.03.2023 г., удостоверено на гърба на самата заповед.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 20.03.2023 г., около 22:00 ч., в гр. Варна, по бул. ***на около 300 метра преди кръстовището с ул. „Г.Пеячевич” посока ул. „Девня”, жалбоподателят М.А.С. управлявал лек автомобил марка „***“ с рег. № *** , собственост на А. М.С., когато бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна. На водача била извършена проверка за употреба за наркотични вещества с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“, с фабричен № ARРК-0014, одобрено със Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. Същото отчело положителен резултат за амфетамин на проба 108.

Предвид положителния резултат, мл.автоконтрольор И.М.съставил срещу С. АУАН серия „GA“ № 897445/20.03.2023г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като от водача били отнети СУМПС № ********* и Контролен талон №6884551. Издаден бил талон за изследване на кръвна проба № 0155329/20.03.2023г. и С. бил придружен до ВМА МБАЛ-Варна за вземане на проба за химичен анализ.

Било образувано ДП № 106/2023г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, поради което с Резолюция № 23-0819-М000123/21.03.2023г., н-к група в ОДМВР-Врана, с-р Пътна полиция, на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 897445/20.03.2023г.

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000356/21.03.2023г., административният орган - Полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна – В.С.И., наложила на М.А.С. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Описанието на нарушението от АУАН (управлява МПС с рег. № ***, под въздействието на наркотични вещества, а именно: амфетамин, установен с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“, с фабричен № ARРК-0014), било възпроизведено в заповедта и било посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.

С определение № 1020 от 12.04.2023 г. съдът е изискал от ВМА МБАЛ-Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, резултатите от извършените изследвания на М.А.С., по талон за изследване № 0155329 от 20.03.2023 г. Според постъпилия отговор - писмо с.д. № 6467/28.04.2023 г. от Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при ВМА МБАЛ – Варна, във връзка с посоченият талон за изследване на М.А.С., са постъпили биологични проби за химико-токсикологичен анализ /№ № 10322, 10323/. По случая е образувано досъдебно производство и е назначена съдебно-химическа експертиза за определяне наличието на наркотични вещества или техни аналози в предоставените биологични проби. При постъпването в специализираната лаборатория е извършен предварителен имунохимичен скрининг на уринната проба, с отрицателен резултат за употреба на наркотични вещества. Подчертано е, че този резултат притежава ориентировъчен характер, без доказателствена стойност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Във връзка с разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи /приета по делото/, е била издадена от директора на ОД на МВР - Варна и приета по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с чиято т. 1.8 полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП, между които е и процесната.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 897445/20.03.2023г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „DRUG TEST 5000“. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е и случаят, в който водач управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Мярката, наложена в тази хипотеза, е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, който е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че е употребил наркотични вещества или техни аналози. Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо М.А. С.е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, удостоверено след извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по делото доказателства. В случая от С. не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, т.е. че е бил водач на МПС. Наличието на положителната проба за наркотични вещества или техни аналози в това му качество, установени с техническо средство, съставлява релевантна материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Действително, процесната ПАМ се прилага при наличие на извършено административно нарушение, съгласно чл. 22 ЗАНН, а в случая са налице данни за извършено престъпление. Административно нарушение, съгласно чл. 6 ЗАНН, е това деяние, действие или бездействие, което нарушава установения ред в държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. По своите правни белези административното нарушение е правонарушение – виновно неправомерно юридическо действие, което е причинило общественоопасни вреди и е породило юридическа отговорност. Точно такова по своята правна същност е и престъплението. Разликата е единствено в степента на обществената опасност на деянието. Поради това тогава, когато едно лице е извършило правонарушение, което с оглед на определени факти би могло да бъде третирано като административно или като престъпление, органът е длъжен да приложи принудителната административна мярка на още по-голямо основание. Дали ще се реализира административнонаказателната или наказателната отговорност на лицето е въпрос на преценка на компетентните органи. Независимо коя от двете отговорности се реализира, за принудителната мярка е релевантно, че е налице правонарушение. Per argumentum a contrario, щом с цел да се преустанови и предотврати едно административно нарушение законодателят е допуснал прилагането на държавна принуда под формата на принудителна административна мярка, на още по-голямо основание той следва да допуска това за деяние, което евентуално е престъпление. По-високите общественоопасни последици на престъплението правят не само допустимо, но задължително прилагането на принудителна административна мярка.

С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, а именно –управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, удостоверени с извършена проверка с техническо средство. При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, т.е., оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за отпадане на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, предвид извършеното на 21.03.2023г. изследване, обективирано във Фиш за токсикологичен анализ /л.10/, както и предвид дадените от него по надлежния ред биологични проби, чиито резултати са определящи.

Посоченото на първо място изследване не е извършено по предвидения с Наредба № 1/2017г. надлежен ред, поради което не би могло да има доказателствена стойност. Що се отнася до твърденията на жалбоподателя досежно дадените биологични проби и тяхното значение за наложената ПАМ, съдът намира следното. Съставомерните факти по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП са установени и безспорни - водач на МПС, извършена редовна проверка, приключила с годно средство за доказване на главното съставомерно обстоятелство, а именно - употреба на нароктични вещества или техни аналози, като всички те са възприети от компетентен контролен орган в хода на процедурата по образуване на административно - наказателно производство. Действително, съгласно изречение последно на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Това условие, обаче, за установяване употребата на наркотични вещества не отрича сбъдването на състава на принудителната административна мярка. Обратното тълкуване би обезсмислило целта на принудителните административни мерки и момента, в който законодателят е определил да бъдат прилагани съобразно тяхната функция, а именно – към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, когато се отнема и СУМПС. Само по този начин принудителните мерки могат да имат преустановяваща функция. Резултатите от проведено контролно изследване по реда на Наредбата, приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, са определящи за административнонаказателната и наказателната отговорност на водачите. Съответно, ако те са отрицателни за употреба на наркотични вещества или техни аналози, този факт ще бъде основание за прекратяване прилагането на принудителната мярка, защото в този момент ще се реши и въпросът за отговорността. Принудителната мярка, обаче, се налага при положителни резултати от извършената на място проверка, а тя се извършва с тест и той е годен за употреба, съответно и показаните от него резултати са факт -основание да се отнеме СУМПС на водача, именно до момента, в който окончателно ще се реши спорният въпрос за това употребил ли е наркотични вещества и техни аналози, или не. Изчакването на резултатите обезсмисля принудителната мярка и текстът на закона е пределно ясен - ПАМ се налага до решаване на въпроса за отговорността в момента на образуване на административно наказателно производство, дори когато водачът е решил да се ползва от правата си да оспори резултатите от проверката на място, и съответно медицинските и лабораторни изследвания да решат въпроса за неговата административно наказателна или наказателна отговорност. До изготвяне на резултатите от медицинско изследване, мярката има своето законно основание и дори отрицателните резултати не могат да го отрекат с оглед на нейната превантивна цел - до решаване на въпроса за отговорността. Мярката е законосъобразна, съобразно известните към момента на нейното прилагане резултати, а медицинските изследвания, и то техните крайни резултати, липсващи към момента на приключване на устните състезания, имат значение за разрешаване на административно наказателна или наказателна отговорност на лицето, поради което не могат да бъдат основание за предсрочно прекратяване на изпълнението на мярката.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като по такъв начин се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия, и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора насрещната страна не дължи направените от жалбоподателя разноски в производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл.143, ал.3 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна, ІХ състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на М.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000356/21.03.2023г., издадена от Полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.

ОСЪЖДА М.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: