Р Е Ш Е Н И Е №260317
Гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана
Божилова, като разгледа докладваното от съдията Руневска гр. д. № 791 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
М.И.В., А.Г.В., А.Г.В., М.А.В., Г.А.В.,
действащ като непълнолетен лично и със съгласието на баща си А.Г.В., Е.Е.Т. и А.Б.П., действаща като малолетна
чрез своята майка и законен представител А.Г.В.,***“ АД обективно и субективно
съединени искове, както следва /вж. протоколно определение от 18.06.2021 г., с
което е допуснато изменение на предявените от първите трима ищци искове чрез
увеличение на размерите им/: обективно съединени искове, предявени от ищцата М.И.В.,
за плащане на сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – страдание поради смъртта на съпруга й Г.А.В., настъпила в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
15.05.2016 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от датата на ПТП до окончателното плащане и за
плащане на сумата от 1333 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
търпени в резултат на същото ПТП – разходи за погребение, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на ПТП до
окончателното плащане; обективно съединени искове, предявени от ищеца А.Г.В.,
за плащане на сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – страдание поради смъртта на баща му Г.А.В., настъпила в резултат на
причинени при ПТП, настъпило на 15.05.2016 г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на ПТП
до окончателното плащане и за плащане на сумата от 1333 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, търпени в резултат на същото ПТП – разходи за
погребение, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от датата на ПТП до окончателното плащане; обективно съединени искове,
предявени от ищцата А.Г.В., за плащане на сумата от 120000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на баща й Г.А.В.,
настъпила в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 15.05.2016 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от датата на ПТП до окончателното плащане и за плащане на сумата от 1333
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, търпени в резултат на
същото ПТП – разходи за погребение, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от датата на ПТП до окончателното плащане;
обективно и субективно съединени искове, предявени от ищците М.А.В., Г.А.В., Е.Е.Т.
и А.Б.П., за плащане на сумата от по 30000 лв. на всеки от тях, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на дядо им Г.А.В.,
настъпила в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 15.05.2016 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от датата на ПТП до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 15.05.2016
г. общият наследодател на ищците Г.А.В. пътувал за Република Германия с л. а.
„Фолксваген Поло“ заедно с други лица по главен път I-8 от гр. София към с.
Калотина, като автомобилът бил управляван от В. Т.. Тъй като заваляло, водачът
спрял на банкета на км. 27+500, за да постави чистачките, а пътниците слезли от
колата. Наследодателят им застанал пред автомобила. В същия момент от гр. С.
към гр. Сливница се движел л. а. „Рено Меган Сценик“, управляван от К.В.Н., със
скорост около 74 км./ч. Наближавайки мястото, където бил спрял л. а.
„Фолксваген Поло“, на около 30 м., без видима причина л. а. „Рено Меган Сценик“
се отклонил вдясно и се врязал в задната част на л. а. „Фолксваген“, който
рязко се преместил напред с 23 м., при което блъснал наследодателя на ищците,
подхвърляйки го във въздуха, като след падането на земята автомобилът преминал
през тялото и долните крайници на Г.А.В. и по този начин му били нанесени
множество травми по главата и вътрешните органи, които се оказали несъвместими
с живота и пострадалият починал на мястото на ПТП. Ищците били много близки със
своя наследодател и преживели тежко неговата загуба. Особено тежко преживяла
смъртта му първата ищца – негова съпруга, за която същият се грижел, тъй като
страдала от сериозни заболявания. Децата му – вторият и третият ищец и
останалите ищци – негови внуци, също силно страдали от загубата на любимия баща
и дядо, който винаги ги подкрепял и обичал. В исковата молба са изложени
фактически твърдения относно характера на отношенията между ищците и починалия
техен наследодател, както и относно характера и интензитета на търпяното от тях
страдание поради загубата му, както и са изложени твърдения за търпени от
първите трима ищци имуществени вреди – разходи за погребение в общ размер от
4000 лв. Тъй като към момента на ПТП относно управляваното от виновния водач К.В.Н.
МПС - л. а. „Рено“, имало действащ, сключен с ответника, договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се предявяват
настоящите искове, след като по предявените извънсъдебни претенции
застрахователят определил /но не платил/ обезщетение в размер на 35000 лв. за
съпругата на починалия и в размер на по 40000 лв. за всяко от двете му деца,
които обезщетения не удовлетворявали ищците, а за останалите четирима ищци –
внуци на починалия, отказал да определи и плати обезщетение.
Исковете са с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не
оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение и настъпването
на посочената дата и в резултат на настъпилото на тази дата ПТП смърт на Г.А.В.,
както и родствената връзка между него и ищците. Оспорва механизма на ПТП, както
и твърдението, че ПТП е настъпило в резултат на виновното противоправно
поведение само на водача на л. а. „Рено“, като в тази връзка навежда фактическо
твърдение, че л. а. „Фолксваген“ е бил управляван от наследодателя на ищците, а
не от соченото в исковата молба лице, съответно навежда възражение за
съпричиняване от страна на наследодателя на ищците в качеството му на водач и в
качеството му на пешеходец поради нарушение на цитирани в отговора на исковата
молба правила на ЗДвП. Отнесено към наведените конкретни фактически твърдения в
тази връзка /а не само към бланково цитираните от ответника правила на ЗДвП/
възражението за съпричиняване се свежда до твърдения, че наследодателят на
ищците като водач на л. а. е спрял автомобила на неразрешено място, управлявал
го е без свидетелство за правоуправление, евентуално - в случай на установяване, че се е намирал в
автомобила по време на ПТП, че го е управлявал без поставен предпазен колан, а
като пешеходец не е спазил задължението си да се движи по тротоара или банкета
и да не навлиза внезапно на платното за движение. Оспорва твърденията относно
характера на отношенията между ищците и техния наследодател и съответно
характера и интензитета на търпяното от тях страдание, оспорва и твърденията за
наличие на особено близка връзка между починалия и неговите внуци /четвъртият,
петият, шестият и седмият ищци/, която да е предпоставка за търпяна от тях
вреда и съответно за плащане на обезщетение. Навежда и възражение за
прекомерност на търсените обезщетения за неимуществени вреди, като по отношение
размера на евентуално дължимите обезщетения на внуците се позовава и на § 96
ПЗР към ЗИД на КЗ. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на исковете
за плащане на обезщетение за имуществени вреди поради липса на доказателства за
направени разходи за погребение. Излага и самостоятелни доводи за
неоснователност на акцесорните искове.
По искане на ответника е
конституирано трето лице – помагач, а именно соченият за виновен водач К.В.Н.,
който чрез процесуалния си представител е изразил становище по делото едва в
хода на устните състезания, а именно такова за частична неоснователност на
главните искове с оглед твърдяното съпричиняване от страна на наследодателя на
ищците и частична неоснователност на акцесоринте искове от гледна точка на
началния момент, от който следва евентуално да се присъди обезщетението за
забава.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Установява
се от представения препис-извлечение от акт за смърт, че Г.А.В. е починал на
15.05.2016 г. /не се и спори относно този
факт/.
Установява
се от представените по делото удостоверение за наследници и удостоверения за
раждане, че първата ищца е съпруга на Г.А.В., вторият и третият ищци са негови
деца, а четвъртият, петият, шестият и седмият ищци са негови внуци /не се и
спори относно тези факти/.
Установява
се от представения КП за ПТП с пострадали лица, чиято доказателствена сила не е
оспорена по делото /а в същата насока е и заключението по допуснатата САТЕ/, че
л. а. „Фолксваген Поло“ е бил управляван от Г.А.В. /а не от лицето, сочено в
исковата молба/.
Не се
спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилитите“ относно управляваното от Г.А.В. МПС, сключен с ответника.
Не се спори относно датата на предявяване на извънсъдебните претенции на
ищците, а имено 14.08.2020 г., същата се установява и от представените писма от
застрахователя до ищците, не се спори и относно факта, че по отношение на
първите трима ищци е предложено /но не е платено и до момента/ обезщетение
съответно в размер на 35000 лв. за съпругата и по 40000 лв. за всяко от двете
деца, а по отношение на останалите четирима ищци – внуци на Г.А.В., е отказано
плащане на обезщетение.
С влязла в сила на 02.10.2019 г.
присъда № 8 от 13.03.2019 г. по н. о. х. д. № 15/2019 г. по описа на СОС, която
съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански съд
относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата противоправност
и наказуемост и вината на дееца е установено, че К.В.Н. е виновен в това, че на
15.05.2016 г. на първокласен път I-8 в посока от гр. София към
с. Калотина, в участъка на км. 27+500 в района на община Сливница при управление
на МПС – л. а. „Рено Меган Сценик“ е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват“ и по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.А.В. и средни телесни повреди на две лица
- престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 1,
б. „в“ вр чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От
заключението по допуснатата САТЕ се установява следният механизъм на ПТП: На
15.05.2016 г. към 15.00 ч. - светлата част на денонощието, нормална видимост,
продължително прав в двете посоки равнинен участък, на км. 27+500 на
първокласен път № 8 от републиканската пътна мрежа в землището на гр. Сливница
в дясната част на дясната пътна лента по отношение посоката на движение от гр.
София към с. Калотина бил паркиран л. а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ВТ 17 03
BP, управляван от Г.А.В., като левите гуми на автомобила се намирали на пътната
маркировка, ограничаваща платното за движение. Автомобилът бил сигнализиран само
с аварийни светлини. Платното за движение в този участък било двупосочно, с
оформени две самостоятелни платна за движение в противоположните посоки,
отделени едно от друго с двойна непрекъсната линия М2. Всяко платно се състояло
от по две ленти за движение в съответната посока, отделени една от друга с
единична бяла прекъсната линия МЗ. Вдясно от десния край на платното,
предназначено за движение в посока гр. София – с. Калотина, се намирал
неоформен земен каменист банкет със средна широчина около 0.8 м. и вдясно на
него - водосточна канавка. В същото време и условия на движение в дясната пътна
лента в посока от гр. София към с. Калотина със скорост около 73 км./ч. се
движел л. а. „Рено Меган“ с рег. № СО 16 89 АТ, управляван от К.В.Н.. В зоната
на ПТП този автомобил плавно изменил посоката си вдясно по отношение
първоначалната си посока и с челната си лява част ударил задната дясна част на
паркирания л. а. „Фолксваген Поло“. Вследствие на удара л. а. „Фолксваген“ се
придвижил в посока напред и с челната си част ударил намиращите се пред него Г.А.В.
и В.И.Т.. След удара л. а. „Фолксваген Поло“ продължил в посока напред преди да
се установи на място. Предвид условията на пътя в зоната на ПТП - прав участък
без видими неравности и наклон, водачът на л. а. „Рено“ е имал реална
възможност да възприеме опасността за по-нататъшното си движение от разстояние
не по-малко от 200 м. В зоната преди удара между автомобилите не са открити
спирачни следи, при което скоростта на л. а. „Рено“ и към момента на удара е
била 73 км./ч., а опасната му зона за спиране е била 59 м. Т. е. водачът на лек
автомобил „Рено“ е имал възможност да възприеме опасността и да задейства
спирачната система, при което удар не би настъпил. Според вещото лице от
техническа гледна точка причините за възникване на ПТП следва да се търсят в
субективните действия на водача на л. а. „Рено“, който в зоната на възникване
на ПТП не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е
управлявал, и в субективните действия на водача на л. а. „Фолксваген“, който
при паркиране извън населено място е спрял управляваното от него пътно превозно
средство в зоната на платното за движение. В тази връзка вещото лице уточнява в
о. с. з., че левите гуми на л. а. „Фолксваген“ са се намирали върху
маркировката /която е част от платното за движение/, но части от автомобила
встрани от гумите с широчина около 15 см., а с огледалото даже около 25 см., са
били изцяло върху платното за движение.
От
заключението по допуснатата СМЕ се установява, че в резултат на ПТП на Г.А.В. са причинени следните травматични
увреждания: съчетана травма - закрита черепно-мозъчна травма, шийна травма,
гръдна травма, коремна травма; травма на крайниците. Причина за смъртта е
тежката съчетана травма. Установените травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети със значителна кинетична
енергия и могат да се получат при ПТП. Според вещото лице предвид морфологията
и локализацията на уврежданията от една страна и констатираните повреди по
двата автомобила от друга страна се налага извод, че травмите са резултат на
значително по сила притискане на тялото между твърди тъпи предмети. Липсата на
деформации и/или забърсвания в предната част на л. а. „Фолксваген“, липсата на
описани деформации по долната му част, както и мястото на намирането на тялото
на пострадалия изключват като механизъм на получаване на травмите удар от л. а.
„Фолксваген“, задвижен напред от удара на л. а. „Рено“, отхвърляне на тялото
напред и последващо прегазване от л. а. „Фолксваген“, съответно не може да се
направи заключение, че в момента на удара между двата автомобила пострадалият В.
се е намирал пред л. а. „Фолксваген“. Наличието на парчета стъкла в областта на
гърба и отпред в половата област, както и видът на травматичните увреждания
сочат според вещото лице, че в момента на удара между двете превозни средства
пострадалият е бил между двата автомобила с гръб към л. а. „Рено“. В подкрепа
на това според вещото лице е установеното счупване на гръбнака с пълно
прекъсване на нивото между първия и втория шийни прешлени, получено по
механизма на рязко разгъване на главата назад. Тялото е било притиснато със
значителна сила между двата автомобила, като мекотъканните травми, включително
характерното на лявото бедро, и счупванията на долните крайници в областта на
двете подбедрици сочат притискане между предмети със сравнително ограничена
контактна повърхност и могат да се обяснят с контакт в областта на предната броня
и решетка на л. а. „Рено“ и задната броня и повърхност на л. а. „Фолксваген“
Счупванията на ребрата двустранно до гръбнака сочат директен удар с направление
отзад напред и могат да се получат при удар на тялото на пострадалия в предния
капак на л. а. „Рено“, а на гръдната кост - от удар в задната /пета/ врата на
л. а. „Фолксваген“. Главата е достигнала до челното стъкло на л. а. „Рено“,
което се потвърждава според вещото лице и от счупването му с направление на
въздействието отвън навътре. Според вещото лице при последвалото завъртане на
л. а. „Фолксваген“ по посока, обратна на часовниковата стрелка, тялото на
пострадалия е отхвърлено надясно и се е установило на мястото на намирането му
между двата автомобила.
От
показанията на свидетелките У. и Б., които са изцяло кореспондиращи си, се
установява, че семейството на Г.А.В. било „образцово“ – задружни и сплотени,
спазващи патриархалните традиции и живеещи в обич и уважение. Заедно прекарвали
празниците, пътували заедно по екскурзии. Стожер на семейството бил Г.А.В., той
се грижел за всичко – за ремонтите на дома, за съпругата си, за децата си,
обичал много внуците си. Семейството
много тежко понесло смъртта му и липсвал на всички.
При така установеното от фактическа страна
съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете
са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира
следното:
За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
както и да са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител /застрахован/ спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В
настоящия случай е безспорен фактът на наличието на твърдяното от ищците
застрахователно правоотношение.
Установиха
се и всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител /застрахован/ спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Не се установиха по категоричен и безспорен
начин всички факти от механизма на ПТП /според заключението на САТЕ механизмът
на ПТП е описаният в исковата молба, според заключението на СМЕ обаче, което
също е убедително, пострадалият към момента на удара не се е намирал пред л. а.
„Фолксваген“, а между двата автомобила и уврежданията му са получени от
притискането на тялото между двата автомобила/. Независимо от горното, надлежно
установени са фактите относно настъпването на ПТП на посочените в исковата
молба дата и място между посочените автомобили, в резултат на което ПТП е
настъпила смъртта на Г.А.В., надлежно установени са и вината и противоправното
поведение на водача на л. а. „Рено“.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване от страна на починалия /същото съдът
разглежда, тъй като разглеждането и приемането за налично съпричиняване в
наказателното производство не обвързва настоящия съд с оглед обективните
предели на СПН на присъдата, налична е и съдебна практика в този смисъл/.
Установи се надлежно по делото, че водач на л. а. „Фолксваген“ е бил пострадалият
Г.А.В.. Съответно съдът следва да разгледа възраженията на ответника за
съпричиняване, основани както на твърденията за нарушения от страна на
пострадалия на правилата за движение в качеството му на пешеходец, така и тези,
основани на твърдения за нарушения на правилата за движение от негова страна в
качеството му на водач на МПС. Настоящият съдебен състав намира, че
възраженията са неоснователни поради следното: Установи се, че л. а. „Фолксваген“
е бил паркиран от пострадалия частично върху платното за движение – левите му
гуми са се намирали на пътната маркировка, ограничаваща платното за движение
/която е част от платното за движение/, а части от автомобила встрани от гумите
с широчина около 25 см. са се намирали изцяло на платното. Освен това
автомобилът е бил сигнализиран само с аварийни светлини, без светлоотразителен
триъгълник. Това безспорно са нарушения на правилата на ЗДвП, но за да е налице
съпричиняване, не е достатъчно формалното извършване на нарушение на правилата
за движение и спиране/паркиране, а е необходимо
именно това поведение да е допринесло за настъпването на вредоносния
резултат, а в случая не е така. Предвид установените по категоричен начин факти
от механизма на ПТП, а именно отклоняването /без конкретна причина и без опит
за спиране или намаляване/ на л. а. „Рено“
вдясно спрямо първоначалната му посока на движение още преди
настъпването на удара между двата автомобила, предвид и контактните повърхности
на двата автомобила /челна лява част на л. а. „Рено“ и задна дясна част на л.
а. „Фолксваген“/ очевидно ударът би настъпил дори л. а. „Фолксваген“ да би бил
спрян изцяло извън платното за движение. Като се има предвид широчината на
частите /встрани от гумите/ от този автомобил, които са се намирали изцяло на
платното за движение /около 25 см. според вещото лице/ и при добавяне на
широчината на пътната маркировка, ограничаваща платното за движение /която не е
установена по делото, но максималната такава съгласно нормтивно-установените
правила е 15 см./, дори автомобилът да е бил спрян изцяло извън платното за
движение, т. е. с 40 см. или дори с 50 см. по-вдясно от мястото, на което в
действителност е бил спрян, той оново би бил ударен от л. а. „Рено“ предвид
габаритите на автомобилите, при това ударът би бил челен /и вероятно с още
по-тежки последици/. По тези съображения съдът не споделя изцяло изводите на
вещото лице по САТЕ относно причините от техническа гледна точка за настъпване
на ПТП, а приема, че с това си поведение /спиране на автомобила частично на
платното за движение/ пострадалият не е
допринесъл за настъпването на ПТП. Би могло да се коментира съпричиняване, ако
л. а. „Фолксваген“ бе ударен странично /или „забърсан“/ в частите му, които са
се намирали на платното за движение /и то само ако не се отчетат опасната зона на спиране на л. а. „Рено“ и разстоянието,
от което водачът му е имал възможност да забележи опасността за движението си и
да реагира, както и че на мястото на ПТП е имало две ленти за движение в
посоката на движение на двата автомобила/. В случая обаче ударът е със съвсем
друг механизъм и не би бил предотвратен при паркирането на л. а. „Фолксваген“
изцяло извън платното за движение. Други нарушения на правилата за движение,
допуснати от Г.А.В. в качеството му на водач на МПС, не се установиха /както
сочените от ответника, вкл., че В. е управлявал автомобила без свидетелство за
управление, което само по себе си дори да бе установено, е ирелевантно, така и
други такива/, не се установи и да се е намирал вътре в автомобила без поставен
колан /отделен въпрос е релевантността на това твърдение при спрян автомобил/,
не се установиха и нарушения на правилата за движение, допуснати от Г.А.В. в
качеството му на пешеходец.
Установена
е и родствената връзка между ищците и починалия Г.А.В., както и характера на
отношенията помежду им.
Неоснователно
е възражението на ответника относно характера на отношенията между ищците и техния
наследодател и съответно характера и интензитета на търпяното от тях страдание
поради смъртта му. От обсъдените по-горе свидетелски показания безспорно се
установи, че семейството на Г.А.В. било задружно и сплотено, живеело в обич, уважение
и разбирателство, членовете на семейството винаги заедно прекарвали празниците,
пътували заедно по екскурзии, а стожер на семейството бил Г.А.В., който се
грижел и за дома, и за смейството, поради което цялото семейство много тежко понесло смъртта му и той липсвал
на всички.
С оглед гореизложените общи за
всички предявени искове съображения съдът намира следното досежно отделните
искове:
По
главния иск на ищцата М.И.В. за плащане на обезщетение за неимуществени
вреди:
Искът е основателен и следва да
бъде уважен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при
определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото
му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите
в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване
на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV
г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото
/решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и решение №
124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата
на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди
/решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените
вреди са във формата на душевно страдание, търпяно от тази ищца поради смъртта
на нейния съпруг. Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо,
което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга –
най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по
справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на
вредите бяха установени от показанията на свидетелите. Ищцата е имала
изключително близки и топли отношения на грижа и обич със съпруга си, той се е
грижел за нея и за общия им дом. Поради това ищцата е преживяла изключително
тежко загубата на своя съпруг.
В заключение и съобразно установеното
в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за
неимуществени вреди, търпени по повод смърт на близък, съдът намира, че за
репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно
възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта необходимата сума, която
ответникът следва да плати на тази ищца е в размер на 150000 лв. /съответно
неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното
обезщетение/. Тази сума е съобразена с обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи.
По акцесорния иск на ищцата М.И.В.
за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
С
оглед изводите за основателност на главния иск основателен е и акцесорният иск
- същият следва да бъде уважен като се присъди обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху цялата сума от 150000 лв. По отношение периода на
дължимост на обезщетението за забава – съобразно правилата на действащия КЗ,
приложим в случая, обезщетението за забава се дължи от 17.11.2020 г. – датата, от която ответникът е в забава,
тъй като срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 16.11.2020 г.
/застрахователните претенции пред застрахователя са предявени на 14.08.2020 г.,
съответно тримесечният законов срок за произнасяне би следвало да изтече на
14.11.2020 г., но той е неприсъствен ден - събота, а първият присъствен ден
след него е понеделник – 16.11.2020 г., именно в този ден е изтекъл срокът и
съответно от следващия ден застрахователят е в забава/. Съобразно изложеното
искът следва да бъде уважен за периода от 17.11.2020 г. до окончателното
плащане, а за периода от датата на ПТП до 16.11.2020 г. /вкл./ следва да бъде
отхвърлен.
По главните искове на ищците А.Г.В.
и А.Г.В. за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Исковете са основателни и следва да
бъдат уважени по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при
определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото
му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите
в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на
настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на
ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о.
и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща
в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно
покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени
вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените
вреди са във формата на душевно страдание, търпяно от тези двама ищци поради
смъртта на техния баща. Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко
благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от
друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи
по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на
вредите бяха установени от показанията на свидетелите. Ищците са имали
изключително близки и топли отношения на грижа и обич с баща си, тази връзка се
е запазила през годините, вкл. след създаване от тях на свои семейства. Поради това
ищците са преживели изключително тежко
загубата на своя баща.
В заключение и съобразно установеното
в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за
неимуществени вреди, търпени по повод смърт на близък, съдът намира, че за
репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно
възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта необходимата сума, която
ответникът следва да плати на всеки от тези двама ищци е в размер на 120000 лв.
/съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
търсеното обезщетение/. Тази сума е съобразена с обсъдените конкретни факти по
делото, които са обективно съществуващи.
По акцесорните искове на ищците А.Г.В.
и А.Г.В. за плащане на обезщетение за забава в размер на законаната лихва върху
сумите на главните искове за обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за основателност на
главните искове основателни са и
акцесорните искове – същите следва да бъдат уважени като се присъдят
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху целите суми от по
120000 лв. По отношение периода на дължимост на обезщетението за забава -
съобразно правилата на действащия КЗ, приложим в случая, обезщетението за
забава се дължи от 17.11.2020 г. –
датата, от която ответникът е в забава, тъй като срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е
изтекъл на 16.11.2020 г. /застрахователните претенции пред застрахователя са
предявени на 14.08.2020 г., съответно тримесечният законов срок за произнасяне
би следвало да изтече на 14.11.2020 г., но той е неприсъствен ден - събота, а
първият присъствен ден след него е понеделник – 16.11.2020 г., именно в този
ден е изтекъл срокът и съответно от следващия ден застрахователят е в забава/.
Съобразно изложеното исковете следва да бъдат уважени за периода от 17.11.2020
г. до окончателното плащане, а за периода от датата на ПТП до 16.11.2020 г.
/вкл./ следва да бъдат отхвърлени.
По главните искове на ищците М.А.В.,
Г.А.В., Е.Е.Т. и А.Б.П. за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Исковете са основателни и следва да
бъдат уважени по следните съображения:
Съгласно приетото с т. 1 от ТР №
1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС №
5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете
постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди.
Съгласно приетото в ТР № 1/2018 г.
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
От събраните в хода на
производството по делото гласни доказателства бе установена съществувалата
между тези четирима ищци и починалия техен дядо трайна и дълбока емоционална
връзка и причиненото им от неговата смърт страдание, което в достатъчна степен дава
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961
г. и № 5/1969 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при
определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото
му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите
в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на
настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на
ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о.
и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща
в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно
покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени
вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените
вреди са във формата на душевно страдание, търпяно от ищците поради смъртта на
техния дядо. Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което
прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга –
най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по
справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на
вредите бяха установени от показанията на свидетелите. Тези четирима ищци са
имали близки и топли отношения на грижа и обич с дядо си. Поради това те са
преживели тежко загубата му.
В заключение и съобразно
установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на
обезщетения за неимуществени вреди, търпени по повод смърт на близък, съдът
намира, че за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие
съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта необходимата сума,
която ответникът следва да плати на всеки от тези четирима ищци, е в размер на
30000 лв. /съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност
на търсеното обезщетение/. Тази сума е съобразена с обсъдените конкретни факти
по делото, които са обективно съществуващи.
При определяне размера на
обезщетението съдът не следва да прилага
§ 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018
г./, съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, какъвто е и настоящият случай, се определя в размер до 5000 лва. Този
текст влиза в противоречие с постановено
по преюдициално запитване решение на Съда на Европейските общности, което
съгласно чл. 633 ГПК е задължително за съдилищата в Република България –
решение на Съда (втори състав) от 24.10.2013 г. по дело C-277/12 (Vitalijs
Drozdovs срещу Baltikums AAS).
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Директива
2009/103/ЕО от 16.09.2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка: „Без да се засягат всякакви
по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка
държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна
най-малко по отношение на следните минимални суми: а) в случай на телесно
увреждане – минимална застрахователна
сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие, независимо от броя
на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди – 1000000 евро за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.“
Цитираното по-горе решение на СЕС
по дело C-277/12 е постановено във връзка с тълкуването на член 3, § 1 от
Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване на
законодателствата на държавите-членки относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка и член 1, § 1 и § 2 от Втора
директива 84/5/EИО на Съвета от 30.12.1983 г. за сближаване на
законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства. С решението по
втория от поставените за тълкуване въпроси е постановено, че: „Член 3, § 1 от
Директива 72/166 и член 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, §
2 от Втора директива 84/5.“
Доколкото решението на Съда не
съдържа дефиниция на понятието „близки членове на семейството“, за да се
прецени дали този кръг лица изключва лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ – лица, които
не са съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на
съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител,
включително осиновител или отглеждащ, следва да се отчете следното: Посочените
в ал. 4 лица /извън кръга на лицата по ал. 3/, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, са тези,
създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Именно това са лицата, неизчерпателно посочени със същата формулировка и в т. 1
от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. Видно от мотивите към
това ТР, ОС на трите колегии на ВКС е приело, че с оглед преценката, че има
основание да се изостави възприетото от Пленума на ВС изчерпателно определяне
на лицата с право на обезщетение, следва да се съобразят и произтеклите от
присъединяването на Република България към Европейския съюз задължения за
синхронизиране на българското законодателство с европейското, по-конкретно –
освен сочената по-горе Директива 2009/103/ЕО, така и Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални
стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за
замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Съгласно чл. 16 от Директива
2012/29/ЕС държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното производство
жертвите имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на
престъплението в рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се
предвижда това решение да бъде постановено в друго производство. Понятието
„жертва“ е дефинирано в чл. 2, § 1, б. „а“, според който за целите на
директивата „жертва“ означава физическо лице, което е претърпяло вреди,
включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа
вреда, които са пряка последица от престъпление, и членовете на семейството на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда
в резултат на смъртта на лицето. В чл. 2, § 1, б. „б“ като „членове на
семейството“ са посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините
по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица.
Съпоставяйки горното, съдът
намира, че очертаният с горната дефиниция за „членове на семейството“ кръг лица
включва както лицата, изчерпателно изброени в чл. 493а, ал. 3 КЗ, така и тези,
визирани в чл. 493а, ал. 4 КЗ, респ. в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС.
Очевидно и лицата, сочени в решение на СЕС по дело C-277/12 като „близки
членове на семейството“ попадат в дефиницията, дадена в чл. 2, § 1, б. „б“ на
Директива 2012/29/ЕС, като спорен е единствено въпросът дали допълнително
използваното определение „близки“ може да стесни този кръг и как.
Съдът приема, че определението
„близки“ като връзка между членовете на едно семейство не е формален белег,
който ясно и категорично да стесни кръга от лицата по чл. 2, § 1, буква „б“ –
като дефинирана степен на родство например, нито постановеното с решението по
дело С-277/12 има тази цел. Така използваното понятие „близки“ в горното
решение се доближава максимално като смисъл и контекст до формулировката в т. 1
от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС за лица, създали трайна и дълбока емоционална
връзка помежду си, поради което роднините по пряка линия от втора степен,
братята и сестрите и издържаните лица, ако установят съществуването на тази
трайна и дълбока връзка, са от кръга на лицата, за които решението на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12 изключва възможността с национална правна уредба
да бъдат лимитирани присъжданите им обезщетения за претърпени неимуществени
вреди до размер, по-малък от сочения в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО – минимална застрахователна сума 1000000
евро за пострадал или 5000000 евро за събитие /чл. 9, ал. 1, посочен по-горе/.
Доколкото § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД
на КЗ лимитира за този кръг лица присъжданото обезщетение до размер от
5000 лева, то той е в пряко противоречие с постановеното по преюдициално
запитване цитирано решение на Съда на Европейските общности, поради което в случая
националната правна уредба следва да остане неприложена.
По акцесорните искове ищците М.А.В.,
Г.А.В., Е.Е.Т. и А.Б.П. за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумите на главните искове за обезщетение за неимуществени
вреди:
С оглед изводите за основателност
на главните искове основателни са и
акцесорните искове – същите следва да бъдат уважени като се присъдят
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху целите суми от по 30000
лв. По отношение периода на дължимост на обезщетението за забава - съобразно
правилата на действащия КЗ, приложим в случая, обезщетението за забава се дължи
от 17.11.2020 г. – датата, от която
ответникът е в забава, тъй като срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на
16.11.2020 г. /застрахователните претенции пред застрахователя са предявени на
14.08.2020 г., съответно тримесечният законов срок за произнасяне би следвало
да изтече на 14.11.2020 г., но той е неприсъствен ден - събота, а първият
присъствен ден след него е понеделник – 16.11.2020 г., именно в този ден е
изтекъл срокът и съответно от следващия ден застрахователят е в забава/.
Съобразно изложеното исковете следва да бъдат уважени за периода от 17.11.2020
г. до окончателното плащане, а за периода от датата на ПТП до 16.11.2020 г.
/вкл./ следва да бъдат отхвърлени.
По главните искове на ищците М.И.В.,
А.Г.В. и А.Г.В. за плащане на обезщетение за имуществени вреди:
По делото не са ангажирани никакви
доказателства за направени от тези ищци разходи за погребение /в общ размер от
4000 лв./, съответно исковете им за плащане на обезщетение за имуществени вреди
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По акцесорните искове на ищците М.И.В.,
А.Г.В. и А.Г.В. за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата на главните искове за обезщетение за имуществени вреди:
С оглед изводите за неоснователност
на главните искове на тримата ищци за плащане на обезщетение за имуществени
вреди акцесорните им искове също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото съдът
намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищците са направили искане в
исковата молба за присъждане на разноски по делото, но не са представили списък
по чл. 80 ГПК. Същевременно те са освободени от такси и разноски по делото на основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, съответно не са сторили такива разноски. Не е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗАдв., нито са представени доказателства за уговорена по реда на чл. 38 ЗАдв.
правна защита. Съответно на ищците не следва да се присъждат разноски, а на
процесуалния им представител - възнаграждение.
Ответникът е направил разноски по
делото съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в
размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лв. за
възнаграждения на вещи лица и в размер на 30 лв. за възнаграждения на призовани
свидетели. В последното по делото с. з. призованите свидетели са заличени от
списъка за призоваване и по искане на ответника с протоколно определение от
15.10.2021 г. е разпоредено връщане на внесения депозит от 30 лв., съответно
тези разноски не следва да се присъждат с настоящото решение. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 23.35 лв. за адвокатско възнаграждение и в рзамер на 4.67 лв. за
възнаграждения на вещи лица, като същите са дължими само от ищците М.И.В., А.Г.В.
и А.Г.В., чиито искове за плащане на обезщетение за имуществени вреди са
отхвърлени.
Ответникът следва да бъде осъден на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за
производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в
размер на 20400 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Л. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д.,
да плати на М.И.В. с ЕГН ********** *** сумата от 150000 лв. /сто и петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание
поради смъртта на съпруга й Г.А.В., настъпила в резултат на причинени при ПТП,
нъстъпило на 15.05.2016 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 17.11.2020 г. до окончателното
плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ акцесорния
иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 150000 лв. за периода от датата на ПТП – 15.05.2016 г., до 16.11.2020
г. /вкл./.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.И.В. с ЕГН ********** *** срещу „Л. И.“ АД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори М. М. – Г. и П. Д., искове за плащане на сумата от 1333 лв. /хиляда
триста тридесет и три лева/, предсталяваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за погребение, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 15.05.2016 г.,
при което е причинена смъртта на съпруга й Г.А.В., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на ПТП – 15.05.2016
г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Л. И.“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати на
всеки от двамата ищци А.Г.В. с ЕГН ********** *** и А.Г. В. с ЕГН
********** *** сумата от по 120000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на
баща им Г.А.В., настъпила в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
15.05.2016 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 17.11.2020 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ акцесорните искове за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите от по 120000
лв. за периода от датата на ПТП – 15.05.2016 г., до 16.11.2020 г. /вкл./.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.Г.В. с ЕГН ********** *** и А.Г. В. с ЕГН
********** *** срещу „Л. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д.,
искове за плащане на сумата от по 1333 лв. /хиляда триста тридесет и три лева/
на всеки от тях, предсталяваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
погребение, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 15.05.2016 г., при което е
причинена смъртта на баща им Г.А.В., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от датата на ПТП – 15.05.2016 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА
„ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати на
всеки от четиримата ищци М.А.В. с ЕГН ********** ***, Г.А.В. с ЕГН ********** ***,
действащ като непълнолетен лично и със съгласието на баща си А.Г.В. с ЕГН **********,
Е.Е.Т. с ЕГН ********** *** и А.Б.П. с ЕГН ********** ***, действаща като
малолетна чрез своята майка и законен представител А.Г.В. с ЕГН **********,
сумата от по 30000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – страдание поради смъртта на дядо им Г.А.В., настъпила в
резултат на причинени при ПТП, нъстъпило на 15.05.2016 г., телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
17.11.2020 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумите от по 30000 лв. за периода от датата на
ПТП – 15.05.2016 г., до 16.11.2020 г. /вкл./.
ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН ********** ***, А.Г.В. с ЕГН ********** ***
и А.Г. В. с ЕГН ********** *** да платят по равно на „Л. И.“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., общата сума от 23.35 лв. /двадесет
и три лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете, и общата сума от 4.67 лв. /четири лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
„Л. И. АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати по
сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 20400 лв.
/двадесет хиляди и четиристотин лева/ върху уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на К.В.Н. с ЕГН **********
*** като трето лице – помагач на ответника „Л. И. АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: