Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.12.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
м.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 8811 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.01.2019 г. по гр.д. № 17947/18 г.,
СРС, ІІ ГО, 164 с-в е отхвърлил предявените
от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** чрез юрисконсулт. К.А.срещу
С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3 690,62 лева по Договор за револвиращ заем № ********** от 22.02.2013 г., от
която сума 2321,36 лв., представлява непогасена част от главницата и
договорната лихва от датата на предсрочната изискуемост до датата на падежа на
кредита, а 1369, 26 лв. – начислена
договорна неустойка, поради
предсрочното прекратяване на договора, ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
20.10.2017 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 74866/17 г. по описа на СРС,
30-ти състав. Осъдил е на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 500 лева, представляваща съдебни разноски в настоящото производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** чрез юрисконсулт К.А.с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че се явява необосновано и недоказано
твърденито на съда за нищожност на договора и ОУ поради неравноправност на
уговорките. Според правилото на чл.143 от ЗЗП, три са критериите, чрез които
може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи,
чрез които се злепоставят интересите на потребителя, а именно клауза сключена
във вреда на потребителя, клауза,
която която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите и клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. ЗЗП транспонира Директива 93/13/ ЕИО за
неравноправните клаузи в п отребителските договори. Определението за
неравноправни клаузи се съдържа в чл.3, ал.1 от същата и налага да са обхванати следните кумулативни
изидсквания: 1. клаузата да не е индивидуално уговорена, 2. да води до
значително и неоправдано неравновесие в правата и задълженията на страните по
договора, 3. неравновесието да е от такова естество, че да може да ощети
потребителя, 4. неравновесието да е в противоречие с принципа на
добросъвестността. Заявява, че възнаградителната лихва е уговорена индивидуално,
но и дори да се приеме обратното, то пораметрите на договора за потребителски
кредит/ДПК/ са договорени по искане
на ответника, поради което не може да се п риеме, че клаузите на самия ДПК и в
частност на лихвения процент на кредита, представляващ възнаграждението на
кредитора, не са договорени индивидуално. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, но „добрите нрави“ не е
изрично дефинирано понятие, а преценката
се прави във всеки конкретен случай. За да се даде отговор на въпроса дали
уговореният лихвен процент противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа
на добросъвестността следва да се вземе предвид и последните изменения на ЗПК,
логиката на небанковото кредитиране, изменение в общестевните условия. С
изменение на ЗПК от 2014 г. е въведен максимален размер на годишния процент на разходите/ГПР/. Този максимален процент на ГПР
предполага лихвен процент от максималния размер 50%, който надвишава размера на
законната илхва, който се твърди, че е определен като максимален размер от
добрите нрави в обществото. Ето защо счита, че добрите нрави при лихвени
равнища на небанковото финансово кредитиране не следва да е размерът на
законната лихва, двукратният или трикратният размер на същата. Преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
поради което п араметрите на ктредита не биха могли да се подлагат на преценка
за неравнопоставеност съгласно п равилото на чл.145, ал.2 от ЗЗП.
Счита за неоснователно и недоказано твърдението на
съда, че след прекратяването на Договор за револвиращ заем/ ДРЗ/ № **********,
настъпилата предсрочна изискуемост не е изрично обявена на длъжника С.Г.. Заявява, че това изискване е
въведно с ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК и
предпоставките за издаване на ЗНИ, залегнали в т.18 от ТР, следва да се
прилагат единствено за вземания, произтичащи от договори за банкови кредити,
без да се засягат заемните съглашения, по които в позицията на кредитодател се
явяват небанкови субекти от категорията на ищеца „П.к.Б.“
ЕООД, а и съдебната практика свързана с настъпването на предсрочната
изискуемост при договори с небанкови финансови институции не е еднозначна.
Освен това, непризнаването на настъпилата предсрочна изискуемост, не е пречка
да бъдат присъдени на кредитора съществуването на вземане на неизплатената част
на задължението, съставляващо сбор от непогасените вноски с настъпил падеж до
момента на приключване на устните състезания, като в края на съдебното дирене
всички неизплатени вноски са били падежирали, респ. е следало да бъдат
присъдени на ищеца „П.к.Б.“ ЕООД.
Ето защо моли съда да отмени процесното решение и
вместо него да постанови друго, с което да се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните от последното суми по ДРЗ
в размер на 3690,62 лв. Претендира присъждане на разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Въззиваемата С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника по делото адвокат С.Х.,***, офис 35 оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Претендира
разноски
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД вр с чл.9 и сл. от зПК и чл-86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3 690,62 лева-главница, дължима по Договор за револвиращ
заем/ДРЗ/ № ********** от 22.02.2013 г., от която сума 2321,36 лв., представлява
непогасена част от главницата и
договорната лихва от датата на предсрочната изискуемост до датата на падежа
на кредита, а 1369, 26 лв. - начислена
договорна неустойка, поради предсрочното прекратяване на договора, платима
еднократно, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.10.2017 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 74866/17 г. по описа на СРС, 30-ти състав.
Ищецът
„П.к.Б.“ ЕООД твърди, че на 22.02.2013г. сключил с
ответника С.Г.И., ЕГН **********, договор за револвиращ заем/ДРЗ/ №
**********, въз основа на който й предоставил сумата от 1000 , със срок на
договора - 48 месеца. Ответницата заплатила само 20 вноски по 84 лв., след
което изпаднала в забава по отношение на главницата и договорната лихва, поради
което на основание чл. 10.3. от общите условия към договора същият е прекратен
автоматично, а кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 04.03.2014 г., за
което ответницата била уведомена с писмо. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да се установи, че ответницата дължи сумата от общо 3690,62
лв., представляваща непогасена главница по договор за заем, в т.ч. и
начислената еднократно неустойка, съгласно уговореното в договора. Правният
интерес от предявения иск ищецът обосновава с подаденото от ответницата възражение
по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 74866/2017 г. Твърди още, че неразделна част от договора били Общи условия, приети от ответника без
забележки. Заемната сума била преведена по сметка на длъжника на 25.02.2013г.
Длъжникът извършил само частично погасяване на задължението си, като
преустановил плащанията след 21-та вноска, която съща не била платена в пълен
размер и в уговорения по погасителния план срок. След тази дата, плащания по
кредита не са постъпвали, което провокирало кредитора да обяви целия кредит за изцяло предсрочно изискуем, считано
от 04.03.2014 г. и да начисли уговорената по т.10.4. от ОУ неустойка, в размер на 50 % върху целия размер на заема. Твърди, че
е съобщил за волята си да обяви кредита за предсрочно изискуем, с писмо до
ответника. Договорът бил сключен съгласно
исканите от ответника параметри, като и че при подписването на искането за
кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума, в т.ч. за ГПР и
ГЛП. Ответникът се бил съгласил с цената на кредита както на преддоговорните
срещи, с връчване на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, връчен на ответника на 19.02.2013 г.,
така и със сключването на договора на 22.02.2013 г. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът има непогасено задължение в общ размер на 3690,62 лв.,
от която 1369,26 лв. представлява неустойка за неизпълнение на задължения по
договора, предвидена съгласно ОУ на ищеца, а 2321, 36 лв. непогасена главница
по Договор за револвиращ заем № **********/22.02.2013 г. Претендират се и
разноски.
Ответникът С.Г.И. е оспорила предявените искове. Направила е възражение
за нищожност на ДПК. Твърди, че при сключването на
договора са нарушени разпоредбите на ЗПК, тъй като ищецът не предоставил в
пълен обем преддоговорна информация, липсвало съгласие от нейна страна относно
размера на ГПР, ГЛП и крайния размер на кредита. Ищецът не предоставил
погасителен план, което лишило потребителя от възможността да вземе информирано
решение, като това противоречи на принципа на добросъвестността. Твърди, че липсва
индивидуално договаряне относно размера на възнаградителната лихва, тъй като
посочените разпоредби са част от общите условия и е нямала възможност да влияе
върху съдържанието, като били неравноправни и по смисъла на чл. 146, ал.1 ЗЗП.
Прави възражение за нищожност на уговорката за неустойка в размер на 50% от целия
размер на заема, а не само върху неплатената част, поради противоречие с
добрите нрави и поради прекомерност. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, доколкото твърди, че
не е налице писмено волеизявление на кредитора, отправено до длъжника. В
условията на евентуалност, релевира възражение за погасяване вземанията за лихви и неустойки по давност, с
изтичане на 3 години от настъпване на изискуемостта, за която се твърди, че е настъпила от 14.03.2014 г.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че страните са сключили Договор за револвиращ
заем/ДРЗ/ № **********/22.03.2013 г., по силата на който кредиторът и настоящ
ищец е отпуснал в заем на ответника сумата от 1000 лв., която сума превел на
кредитополучателя на 25.02.2013 г. на посочената от нея сметка, открита в банка
„ДСК" ЕАД. Съгласно приложения Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, на ответника срещу
подпис е била предоставена преддоговорна информация относно кредита „Профи Made VIP" за размер от - 5000, срок на договора - 48; ГПР /%/ - 110,40; фиксиран лихвен процент на заем:
76,76; изисквани обезпечения - поръчителство от едно лице; право на отказ от
договора в рамките на 14 календарни дни и др. На стр.12 от преддоговорната
информация е положен подпис за ответника, който не е оспорен.
На 22.02.2013 г. страните са сключили Договор за
револвиращ заем/ДРЗ/ № **********, с който са договорили следните параметри на
заема, посочен като вид „Профи Made": Сума на заема - 1000 ., срок на заема - 48; размер
на вноска: 84; общо задължение: 4077,76; ГПР /%/: 147, 02: годишен лихвен
процент/ГЛП/: 97, 66: лихвен процент на ден: 0,27; сума на всеки револвинг:
786; договорно възнаграждение при
револвинг: 2238 и общо
дължимо по револвинга: 3024.
Съгласно Извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №
**********, с клиент С.Г.И., последната е извършила плащания по кредита в общ
размер на 1766,05 лв., като е преустановила плащанията по кредита след
14.10.2016 г. /за която дата има данни, че е извършено последно плащане на
месечна вноска, с падеж 14.11.2014 г./. Съгласно извлечението, длъжникът е
погасявал дължимите месечни вноски, със закъснение от порядъка на между 2 и 700
дни от падежа на всяка вноска, т.е. бил е неизправна страна по договора.
Ищецът е представил оригинал на подписания между
страните Договор за револвиращ заем № **********/22.02.2013 г., от който се
установява, че ръчно попълнените данни относно клиента и параметрите на кредита
са изпълнени с различна химикална паста
и различен почерк, т.е. са изпълнени от различни лица. Липсват
доказателства, че данните в различните
части от договора са попълнени по едно и също време и в присъствието на
клиента. Настоящата инстация също приема за очевидно, че сумата на заема, срокът на
заема, размерът на вноската и общо дължимо по револвинга са попълнени
с друг химикал и от друго лице, различно от лицето, попълнило останалата
ръкописна част от договора. По делото е приобщено като писмено доказателство уведомително
писмо до длъжника С.И., което ищецът твърди,че е изпратил и с което е
съобщил, че договорът е едностранно прекратен, считано от 04.03.2014 г., поради
нарушение на задълженията на кредитополучателят, както и че непогасената част
от заема му възлиза на 3 334, 40 лв., плюс 2, 96 лв. лихва за забава, но не са
представени доказателства, че това уведомително писмо е стигнало до знанието на
ответника. Съгласно уговореното в ОУ, при просрочие при плащането на
главницата, върху остатъчния размер на задължението била начислена неустойка в
размер на 50 %, като така общия размер на задължението възлизал на сумата от
5004, 56 лв. Индиция в посока обратния
извод, че длъжникът не е бил уведомен редовно за предсрочната изискуемост на
задълженията си по договора, е фактът, че е продължил изплащането на кредита, в
размери, съгласно уговорените месечни вноски по кредита, а именно от 84 лв.
Тоест и след твърдяната от ищеца дата на настъпване на предсрочната изискуемост
- 04.03.2014 г., длъжникът е продължил да внася по кредита си още 10 вноски от
по 84 лв.
По направените във
въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:
Договорът за кредит/заем/, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална
дифиниция в т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Към момента липсва изрична
законова дефиниция на "договор за револвиращ кредит", респ. на „договор за револвиращ заем" . Съгласно правната теория револвиращият кредит /заем/ е вид банков кредит, който представлява възобновяем банков кредит в рамките на предварително
уговорена кредитна линия. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския ктредит, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат
съобразени. Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 ТЗ с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Въззивното дружество няма качеството и статута на Банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ, а представлява
финансова институция, която по смисъла на чл.3 от ЗКИ е регистрирана с основна дейност отпускане на заеми
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Съгласно легалното определение в чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на
ЗПК този закон въвежда разпоредбите
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните
разпоредби следва да се приеме, че договорът за револвиращ
кредит по своята правна характеристика е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия даговор. Въззивният съд приема, че
договорът за револвиращ кредит както и останалите търговски сделки се подчинява на
общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в
гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му. Съгласно чл.11 от ЗПК/ в редакцията
му към 26.03.2013 г./, договорът трябва да съдържа погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. От доказателствата по делото не се установи, на ответника при
сключване на ДРЗ да е бил предоставен погасителен план, съдържащ посочената
информация.
СГС констатира, че процесният ДРЗ от 22.02.2013 г. съдържа подпис на ответника,
но не удостоверява по безспорен начин, че същият е попълнен и подписан
двустранно, в присъствието на клиента /ответника И./, както и че вписаните с
различен цвят химикална паста данни относно
параметрите на одобрения кредит, не са дописани, след подписването на
кредита. В този смисъл, остава неизяснено по делото, кредитополучателят по ДРЗ
дали е бил запознат предварително с всички параметри на договора за заем и
особено с тези относно размера на одобрения му заем /след като видно от раздел
V. Параметри на искания заем/, същия е кандидатствал за сумата от 3000, а
посочените в този раздел параметри на ГПР е с различна стойност от окончателно
одобрения ГПР по договора. Предоставената от ищеца - кредитор преддоговорна
информация също касае различен вид кредит, с различни от посочените в ДРЗ от
22.02.2013 г. параметри, поради което СТС също приема, че ищецът не е изпълнил
и това си задължение, а именно да предостави разбираема и изчерпателна преддоговорна информация на
кредитополучателя относно основните параметри на заема - размер, срок, ГПР,
ГЛП, възнаградителна лихва и др. Следва да се отбележи, че както в
преддоговорната информация, така и в процесния ДРЗ от 22.02.2013 г., липсва
яснота относно валутата, в която е уговорен заема /посочена е само цифра 1000/,
срокът на договора /посочено е число 48, без уточнение на дни, седмици, месеци
и т.н./, размер на вноска /също е посочено само число 84, без уточняване на
валута/, същото е и при останалите параметри: общо задължение по договора, сума
на всеки револвинг; общо дължимо по револвинга и договорно възнаграждение при
револвинга.
Освен това и както бе посочено по-горе, по делото липсват данни относно обстоятелството, че ответникът е редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
на вземането преди подаване на заявлението за издаване на ЗИ, а трайно
установената съдебна практика е длъжникът да
редовно уведомен за това, включително и когато става въпрос за небанкова
институция. Не се установява и какъв е размерът на вземането по отделните пера
и как е формирано задължението. В уведомителното писмо, за което липсват данни,
че е връчено на ответника, ищецът твърди, че е
начислил неустойка в размер на 50
% върху остатъчното задължение по заема, а съгласно ОУ на ищеца, т.10.4 се
предвижда „след прекратяване
на ДРЗ, на което и да е от основанията по чл.10.3. от ОУ, остава в сила
задължението на кредитополучателят да заплати всички дължими суми, като в този случай върху целия размер на заема се начислява неустойка в
размер на 50 %. При тези данни, на ответника не е могло да стане
ясно в какъв размер и съгласно коя разпоредба му е начислена претендираната за
плащане неустойка, като в случая дори не се обсъжда нейния прекомерен размер.
Изводът е, че ищецът не е доказал, че потребителят/ответник по делото е
уведомен за за всички условия по потребителския кредит преди сключването му. Не
се установи ответникът/цата да е била запозната с размера на годишния процент
на разходите/ГПР/, годишния лихвен процент/ГЛП/, размера на дължимата неустойка
при неизпълнение на задължения от нейна страна, включително и по основните
параметри на договора, преди сключване на договора за револвиращ заем от
22.02.2013 г. Съгласно т.2.3. от Общите условия, кредиторът по негова преценка
може да отпусне заем в искания или по-малък
размер, какъвто е настоящия случай,
искан е заем от 3000 лв., отпуснат за 1 000 лв., при което обосновава това свое решение в известие за одобрение на заема, съгл. т.2.1., а клиента декларира, че е съгласен с това. След като
кредиторът попълни в ДРЗ конкретните параметри на заема, с което клиента се
съгласява изрично, кредитора изпраща на клиента екземпляр от попълнения и
подписан от кредиторът и клиента ДРЗ, заедно с известие за одобрение, както и
погасителен план за вноските по заема. Попълненият и подписан от клиента
проектодоговор на ДРЗ влиза в сила от момента на подписването му от страна на
кредитора, която дата е датата на сключване на ДРЗ. В настоящия казус, няма представени известие за одобрение на заема, нито предоставен подписан от
клиента погасителен план, още
по-малко данни за датата на
подписване на кредита от кредитора, от който момент следва да се счита
договорът за сключен. Изводът е, че данните в раздел VI съдържащи размер на заема, ГПР и ГЛП и общ размер на
задължението се попълват от кредитора след одобрение на кредита и не се представят предварително на
потребителя. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.7, 10 и
11 от ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем на основание чл.
22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В случая е безспорно, че ответникът е извършил погасяване по кредита до размер от
1766,05 лв., т.е. чистата сума по кредита, ако се приеме, че в ДРЗ е уговорен
размер от 1000 лв. е погасена, чрез плащане в периода от 16.04.2013 г. до
14.10.2016 г.
Действително, има изменение на обществените условия в небанковото финансово кредитирането
на бързи кредити, като финансовите
институции отпускат кредити със значително по-високи лихви- на лица с по-лоша
кредитна история и кредитоспособност, за да са конкурентно способни на пазара с
банковите кредити. Тези условия обаче следва да бъдат уговорени индивидуално с
потребителя, да не са в негова вреда, да не бъде поставян в значително
неблагоприятно положение и да не противоречи на законодателството ЗПК, ЗЗП и
трайната съдебна практика. В противен случай няма да има законодателен и
съдебен контрол. Освен това, към
датата на сключване на ДРЗ от 22.02.2013г между страните е действал ЗПК обн. ДВ
бр. 18 от 05.03.2010г в сила от 12.05.2010 г. в редакцията му към 26.03.2013 г. В конкретния казус е неприложим
ЗПК в сила от 23.07.2014г и не би следвало да се изследват мотивите на
законодателните изменения в ЗПК относно границата на добрите нрави при т.нар.
бързи кредити.
Освен това ответникът има
качеството на потребител по смисъла на ЗЗП, поради което клаузите на ДРЗ, уреждащи годишния процент на разходите и годишен лихвен процент са
неравноправни по смисъла на ЗЗП и обуславят недействителност на договора за
заем и на това основание. Клаузата за ГПР и годишен лихвен процент водят до
явно неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, с
оглед размера на получения заем /1000 лв./ и сумата подлежаща на връщане
/4077,76 лв./, надвишаваща
4 пъти отпуснатия кредит, което нарушава изискването за добросъвестност при
осъществяване на принципа на договорна свобода и използване на икономически
по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид договори. Освен
това, по делото липсват доказателства тези клаузи от ДРЗ да са били
индивидуално уговорени. Ето защо, при установени в процесния ДРЗ условия,
поставени от кредитора в договора, отговарящи на понятието „неравноправна
клауза по см. на чл.143, ал.1 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или досдтавчика и потребителя, като
т.5 задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка; т. 9 налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не
е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, настоящата
инстанция също ги намира за нищожни, влечащи след себе си и недействителност на
целия договор, доколкото същият не би бил сключен без тях /размер на кредита,
ГПР, ГЛП, общ размер на задължението и т.н./. В конкретният казус, посоченият годишен процент на разходите, включващ договорната лихва е 147,02 % и е
по-висок от максималната стойност, съгласно действащото законодателство към
момента - чл. 19, ал. 4 на ЗПК - "Годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България", а към момента тази стойност е 50%. Всъщност по -висок е и годишния лихвен
процент от 97, 66%. С оглед размера на получения заем 1000 лева и сумата
подлежаща на връщане - 4077, 76 лева, надвишаваща 4 пъти отпуснатия кредит е видно,
че само по себе си нарушава изискването за добросъвестност при осъществяване на
принципа на договорната свобода и използване на икономическо по- силното
положение на търговеца при сключване на такива договори.
Искът е неоснователен и поради нищожност на клаузата за
заплащане на неустойка по договора в размер на 50% или сума в размер на 1 369,
26 лева, които противоречат на добрите нрави съгласно чл 26 ЗЗД. Претендираната
неустойка в размер на 50% от дълга от Общите условия на основание чл.
10.4 е прекомерна и нищожна клауза. Съгласно т. 10.4 от ОУ към договора след прекратяване на договора, на което
и да е от основанията по чл. 10.3. от ОУ остава в сила задължението на
кредитополучателят да заплати всички дължими суми, като в този случай върху
целият размер на заема се начислява неустойка в размер на 50%. А в т. 10.3.1.
от ОУ е предвидено, че в случай, че кредитополучателят просрочи една вноска с
повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без
да е необходимо кредитодателят да изпраща на кредитополучателя уведомление,
покана, предизвестие или други. Според
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, добрите нрави са морални норми, които не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
следват от тях. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, като се отчита естеството и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава е неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено е други правни способи; видът на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнението
на задължението (съществено или за незначителна негова част); съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди и др. Процесната неустойка е компенсаторна-същата обезпечава
неизпълнението на договора и защитава интереса на кредитора при прекратяване на
облигационната връзка по вина на длъжника. Неустойката е дължима при разваляне
на договора поради забава в заплащането на която и да е от месечните
погасителни вноски, а размерът на същата е 50%
от стойността на целия заем (а не от остатъчната му стойност). Подобна
уговорка позволява частично удовлетвореният кредитор да получи едновременно
неизплатената част от дълга, ведно с неустойка върху тази непогасена част, но и
върху погасената вече сума, което противоречи на принципа на справедливостта и
излиза извън обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката. Размерът
на подобна неустойка, предвид уговорения процент (50%) и основата за
изчисляване (целия заем), прекомерно надвишава стойността на очакваните от
неизпълнението вреди. Това значително несъответствие не може да бъде оправдано
със санкционната функция на неустойката, тъй като последната цели да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора,
но не следва да създава предпоставки за неоснователно обогатяване на насрещната страна. В тази връзка е и съдебна практика на ВКС- Решение №
906 от 30.12. 2004г. на ВКС по гр. д. №1106/2003г„ II г.о.; Решение № 1270 от
09.01.2009г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ
г.о., според която съглашението
за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече ог три пъти законната лихва, налице трайноустановена практика на
Върховен касационен съд на Р.България, която
посочва добросъвестния и съответстващия на добрите нрави /като ограничение на
свободата на волята/ предел на волята на страните за заплащане на
възнаградителна лихва, а именно: три пъти законната лихва. Освен поради противоречие с добрите нрави,
обсъжданата неустоечна клауза е също и неравноправна, респективно нищожна, и на
основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 143, т. 5 от Закона за защита на
потребителите.
Изводът е, че предвид недействителността на сключения договор за заем ответникът дължи
връщане само на чистата стойност на кредита т.е. на получената главница в
размер от 1000 лв., която към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 20.10.2017 г. е била погасена изцяло.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК,
първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид предявената претенция и изхода на делото възивникът следва да
заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция във вид на
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.01.2019 г. по гр.д. № 17947/2018г.
на СРС, ІІ ГО, 164 с-в.
ОСЪЖДА „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** чрез юрисконсулт К.А.да заплати на С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника по делото адвокат С.Х.,***, офис 35 направените разноски за
настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.