Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

    

                     гр.София, 30.01.2020 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ Д.                                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №14339 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД„А.”, подадена чрез юрисконсулт И.Й. - длъжник по изпълнително дело №20199200400713 по описа на ЧСИ Й.М., с рег.№920 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление за разноски с изх.№5056 от 07.10.2019г., в частта, с която се оставя без уважение възражение с вх.№04496/03.10.2019г. за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 600.00 лв. на 200.00 лв.. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200 лв.. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.. Излага се още, че следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която не е правилно изчислена, дължи се само върху материалния интерес по изпълнителното дело, без да се включват и разноските по изпълнението.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението –Г.В.К., чрез адв.Г.Х., депозира отговор, в който взема становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на постъпилата жалба. Поддържа се, че жалбата е просрочена, тъй като е подадената след едноседмичния преклузивен срок и като такава е недопустима. Алтернативно в случай, че съда прецени за допустима жалбата, с която е сезиран, се релевират доводи за неоснователност. Твърди се, че договореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение е в минимален размер, не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което възражението на длъжника за намаляване на направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без разглеждане като недопустима подадената жалба алтернативно без уважение като неоснователна.

ЧСИ Й.М., с рег.№920 при КЧСИ, е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20199200400713 по описа на ЧСИ Й.М., с рег.№920 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 20.09.2019г. по молба наГ.В.К., чрез адв.Г.Х., срещу длъжника - ЗАД„А.”, въз основа на изпълнителен лист от 05.09.2019г., издаден по гр.дело №776/2018г. по описа на СГС, І Г.О., 25 състав. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие за договорено адвокатско възнаграждение за адвокатско дружество „Д.и Х.“, представлявано от адв.Г.Х. в размер на 600.00 лв. за образуване и за процесуално представителство по изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист от 05.09.2019г., издаден по гр.дело №776/2018г. по описа на СГС, І Г.О., 25 състав. Приложена е вносна бележка от  „Р.Б.“ АД за плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Приложено е удостоверение от НАП за регистрация по ЗДДС на адвокатско дружество „Д.и Х.“.

На длъжника - ЗАД„А.” е връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен дължимите по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата от 2230.00 лв., разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя, както и сумата от 7907.84 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ в т.ч. и по т.26.

 В срока за доброволно изпълнение длъжникът - ЗАД„А.” е депозирал писмено възражение с вх.№04496/03.10.2019г., в което е направено възражение за прекомерност на определените разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 2230.00 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв..

С постановление за разноски с изх.№5056 от 07.10.2019г. съдебният изпълнител намалява размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 2230.00 лв. на 600.00 лв., като оставя без уважение възражение с вх.№04496/03.10.2019г. за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 600.00 лв. на 200.00 лв.. Изложени са мотиви, че разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 600.00 лв., който е договорен и платен, не е прекомерен и е съобразен с минималните размери, съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:        

           Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка поддържаното от жалбоподателя възражението за недопустимост на подадената жалба е неоснователно.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.           

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – така определение №403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762  от 2008г. на ВКС, V Г.О..

 В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.Г.Х. не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.    

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2  от съответните възнаграждения, посочени  в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 600.00 лв. за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист от 05.09.2019г., издаден по гр.дело №776/2018г. по описа на СГС, І Г.О., 25 състав. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 240.00 лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г., с вкл.ДДС. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението  на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 240.00 лв. с ДДС.

 С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600.00 лв., следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на сумата от 240.00 лв. с ДДС, който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.10, т.1 във връзка с §2а от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /след изменението от ДВ, бр.28/28.03.2014г./. С оглед факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г..

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление за разноски с изх.№5056 от 07.10.2019г., в частта, с която се оставя без уважение възражение с вх.№04496/03.10.2019г. за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 600.00 лв. до размер на сумата от 240.00 лв., следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600.00 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 240.00 лв. с ДДС.

По отношение на заявеното в жалбата, че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е правилно изчислена, настоящият състав не може да се произнесе доколкото в постановление за разноски с изх.№5056 от 07.10.2019г. няма произнасяне на съдебния изпълнител в тази част, респективно няма наведени доводи в подаденато от длъжника възражение с вх.№04496/03.10.2019г. за неправилно изчислена от съдебния изпълнител пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, предвид на което съдът не би могъл да упражни контрол за законосъобразност досежно размера на начислена пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

 Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав

 

                                                 Р     Е     Ш     И   :

          

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разноски с изх.№5056 от 07.10.2019г., издадено по изпълнително дело №20199200400713 по описа на ЧСИ Й.М., с рег.№920 при КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с която се оставя без уважение възражение с вх.№04496/03.10.2019г. за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 600.00 лв. до размер на сумата от 240.00 лв.,

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя -Г.В.К., ЕГН **********, по изпълнително дело №20199200400713 по описа на ЧСИ Й.М., с рег.№920 при КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 600.00 лв. до размер на сумата от 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/ с вкл.ДДС. 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

 

                                                         2.