№ 11441
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110120650 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 77246/18.04.2022 г.,
с която от името на т.с. ЕАД, ЕИК ********* против Г. Н. Д., ЕГН ********** и
Б. Н. Д., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за стопански нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 57608/21.09.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Н. Д., ЕГН ********** и Б. Н. Д.,
ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 5520,16 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г. до имот, представляващ таван, находящ се в гр. София, ул. Стефан
Киров № 6, ет. 4, абонатен № 33570, ведно със законна лихва от 21.09.2021 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 740,52 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.08.2019 г. - 31.08.2021 г., върху главницата за цена на
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 43,90 лева, представляваща
1
цена на услуга дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. - 31.03.2020 г.,
имот, представляващ таван, находящ се в гр. София, ул. Стефан Киров № 6, ет. 4,
абонатен № 33570, ведно със законна лихва от 21.09.2021 г. до изплащане на
вземането; 4/ сумата от 9,36 лева, представляваща лихва за забава за периода
01.10.2018 г. – 31.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение. На 27.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е
разпоредено, че всеки от длъжниците /ответници в настоящото производство/
дължи по ½ част от горепосочените суми /съобразно волята на заявителя,
обективирана в цитираното заявление и при спазване нормата на чл. 6, ал. 2
ГПК/. Заповедта е връчена на ответниците, като в законоустановения срок същите
са депозирали възражения срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 17.03.2022 г.
Исковата молба е подадена на 18.04.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – при
съобразяване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 вр. ал. 6 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „т.с.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с т.с. ЕАД, като в тази
връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от отдел
„Дялово разпределение“ към т.с. ЕАД, извършващ дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава
по отношение на последното.
Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния
период, поради което и изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това
си задължение, респективно дължат лихва за забава върху непогасената сума,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че Г. Н. Д., ЕГН ********** и Б. Н. Д., ЕГН
2
********** дължат разделно в полза на т.с. ЕАД, ЕИК *********, по ½ част от
суми, както следва: 1/ сумата от 5520,16 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. до имот,
представляващ таван, находящ се в гр. София, ул. Стефан Киров № 6, ет. 4,
абонатен № 33570, ведно със законна лихва от 21.09.2021 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 740,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.08.2019 г. - 31.08.2021 г., върху главницата за цена на доставена и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 43,90 лева, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.08.2018 г. - 31.03.2020 г., имот, представляващ таван,
находящ се в гр. София, ул. Стефан Киров № 6, ет. 4, абонатен № 33570, ведно
със законна лихва от 21.09.2021 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 9,36
лева, представляваща лихва за забава за периода 01.10.2018 г. – 31.08.2021 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на
27.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 54876/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав. Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Г. Н.
Д. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Оспорва се, че ответникът Г. Н. Д. има качеството клиент на топлинна
енергия за посочения в исковата молба имот, като се излагат съображения в
подкрепа на това възражение. Оспорва се акцесорната претенция за лихва за
забава върху претендираната главница за цена на доставена и потребена в
процесния имот топлинна енергия. Оспорват се и исковете за цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, както и акцесорната претенция за
лихва за забава върху претендираната главница. Прави се възражение за
погасяване по давност на претендираните с исковата молба вземания.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Б. Н.
Д. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Оспорва се, че ответникът Б. Н. Д. има качеството клиент на топлинна
енергия за посочения в исковата молба имот, като се излагат съображения в
подкрепа на това възражение. Оспорва се акцесорната претенция за лихва за
забава върху претендираната главница за цена на доставена и потребена в
процесния имот топлинна енергия. Оспорват се и исковете за цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, както и акцесорната претенция за
3
лихва за забава върху претендираната главница. Прави се възражение за
погасяване по давност на претендираните с исковата молба вземания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
им клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, както и изпадането на ответниците в забава за заплащане на
дължимите главници за топлинна енергия и дялово разпределение, периодът на
забавата и размерът на обезщетението за забава.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
подаден от името на ответниците, чрез адвокат Мариана Цветкова, възражение за
погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване
течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото
производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
4
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
5
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т.с." ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
6
дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
настоящото производство, че апартаментът, чиято прилежаща част съставлява
процесния таван, към датата на провеждане на откритото съдебно заседание в
настоящото производство /10.10.2022 г./ е продаден от ответниците.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт № 260, том XII, дело № 2931/1974 г., се установява в
производството, че на 02.11.1974 г. Живка Г.а Д.а и Никола Божилов Д. са
придобили собствеността върху апартамент на трети етаж в ляво на входа на
сградата, разположена на ул. „Стефан Киров“ № 6 в гр. София, гараж и таванско
помещение с описани в акта за собственост граници. От представеното и
приобщено към доказателствения материал по делото удостоверение за
наследници на лицето Никола Божилов Д., се установява в производството, че
негови наследници по закон са съпругата му Живка Г.а Д.а и синовете му – Г. Н.
Д. и Б. Н. Д.. По делото не е спорно и се установява от представените в
производството документи, че Живка Г.а Д.а също е починала, което обуславя
извода, че процесният недвижим имот е придобит по наследство ответниците по
делото - Г. Н. Д. и Б. Н. Д., при равни квоти по ½ идеална част, на основание чл. 5,
ал. 1 ЗН. Допълнителен довод в този смисъл е и извършеното от ответниците
признание на неизгоден за тях факт, а именно, че същите са се разпоредили в
имота в полза на трето за производството лице.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна
собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на
сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от
приложения по делото протокол от проведено Общо събрание на собствениците
на ЕС, находяща се в гр. София, ул. „Стефан Киров“ № 6 и 8, с което етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост, както и от декларация, с която председателят на домсъвета на
живущите в гр. София, ул. „Стефан Киров“ № 6 и 8 декларира, че етажните
собственици са дали съгласие за сключване на такъв договор. Въз основа на
гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение
по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение процесния обект, обвързващо ищеца т.с. ЕАД и ответниците Г. Н. Д. и
7
Б. Н. Д..
От гореизложеното се налага извод, че през процесния период именно
ответниците Г. Н. Д. и Б. Н. Д. е следвало да отговарят за заплащането на
потребената в процесния имот топлинна енергия.
Действително в проведеното на 10.10.2022 г. открито съдебно заседание по
делото, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в настоящото
производство, че апартаментът, чиято прилежаща част съставлява процесния
таван, към датата на провеждане на откритото съдебно заседание в настоящото
производство /10.10.2022 г./ е продаден от ответниците /съобразно направеното
искане в този смисъл от името на ответниците с молбите им от 10.10.2022 г. и
изразеното от името на ищцовото дружество становище, че не оспорва така
посоченото в молбите, подадени от името на ответниците, обстоятелство/. От
друга страна, обаче, само по себе си това обстоятелство не води до извод, че
ответниците Г. Н. Д. и Б. Н. Д. не е следвало да отговарят за заплащането на
потребената в процесния имот топлинна енергия, през заявения в исковата молба
период. Периодът, за който се претендира стойност на доставена и потребена в
процесния имот топлинна енергия е 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., т.е. период от
повече от две години преди датата на образуване на настоящото производство и
обстоятелството, че имотът е бил продаден след процесния период е ирелевантно
по отношение извършване на преценка, кое е лицето, което е следвало да отговаря
за заплащането на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия,
през заявения в исковата молба период. По делото не са ангажирани доказателства
в законоустановените срокове, от които да се установява, че през процесния
период, посочения в исковата молба имот с абонатен № 33570, е бил със
собственици, различни от ответниците.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата етажна
8
собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема за
установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и
от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Количеството на реално доставената до границата на собствеността топлинна
енергия, чиято стойност е дължима съгласно правилото на чл. 156 ЗЕ, се измерва
чрез отчетите от средствата за дялово разпределение – топломери, монтирани на
отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от
стойността на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от
общия топломер монтиран в абонатната станция.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се също, че са взети предвид и технологичните разходи в
абонатната станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното
предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се, че през процесния период в процесния имот е имало 3 броя
отоплителни тела с поставени ИРРО с радиоотчет, 1 брой щранг-лира в банята,
като за отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване имало
монтиран 1 бр. водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана: 1/ топлинна
енергия за отопление на имот, начислявана на база реален отчет на монтираните
върху отоплителните тела в имота уреди за дялово разпределение; 2/ топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално
на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент
отопляемия обем по проект е 87,00 кубически метра; 3/ топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, определяна по отчет на монтирания и узаконен в
имота 1 бр. водомер за топла вода. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
9
процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за
отопление на имот на обща стойност от 3093,89 лева, топлинна енергия отдадена
от сградна инсталация на обща стойност от 184,57 лева и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване на обща стойност от 1629,60 лева. Установява се
също, че общо за процесния период е налице изравнена сума за „доплащане“ в
размер на 107,40 лева, която следва да бъде прибавена към общия размер на
стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От заключението
на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се
установява още, че абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се
намира процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния
период, като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната
станция спрямо проектните й размери, както и че редовно е приспадана топлинна
енергия за технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на
ищеца, съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната
станция през процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че
общият топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал
задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 4908,06 лева, за чието заплащане следва да отговарят
ответниците Г. Н. Д. и Б. Н. Д..
В отговорите на исковата молба, подадени от името на ответниците Г. Н. Д. и
Б. Н. Д. е релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени
от ищеца през исковия период.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
10
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
11
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 21.09.2021 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
погасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., доколкото изискуемостта на
вземането за месец май 2018 г. е настъпила считано от 16.07.2018 г., като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-
годишния погасителен давностен срок е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.09.2021 г., респективно е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец октомври 2018 г. е следвало да изтече на 16.09.2021 г./. Изискуемостта на
вземането за месец юни 2018 г. е настъпила считано от 15.08.2018 г., като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-
годишния погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.09.2021 г., респективно не е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец юни 2018 г. е следвало да изтече на 15.10.2022 г./. Следователно, погасени
по давност са вземанията за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., респективно,
непогасени по давност са вземанията за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., като
за вземанията, които са обхванати от погасителната давност не следва да
12
отговарят ответниците Г. Н. Д. и Б. Н. Д..
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства, включително и от заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза е установено в производството, че през процесния период, за
топлоснабдения имот стойността на потребената топлинна енергия, за
заплащането на която следва да отговарят ответниците Г. Н. Д. и Б. Н. Д., е в
размер от общо 4821,71 лева, като всеки от ответниците следва да отговаря за
заплащането на ½ част от горепосочената сума.
От ответниците Г. Н. Д. и Б. Н. Д. не са представени доказателства или
наведени твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и потребена
топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Г. Н. Д. дължи на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера от 2410,85 лева
и за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен за тези период и
размер, като за разликата над уважения размер от 2410,85 лева до пълния
предявен размер от 2760,08 лева и за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., искът
следва да бъде отхвърлен. Върху главницата следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /21.09.2021 г./ до
окончателното й изплащане.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Б. Н. Д. дължи на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера от 2410,85 лева
и за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен за тези период и
размер, като за разликата над уважения размер от 2410,85 лева до пълния
предявен размер от 2760,08 лева и за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., искът
следва да бъде отхвърлен. Върху главницата следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /21.09.2021 г./ до
окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
13
от общо 740,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. -
31.08.2021 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „т.с.“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “т.с.” ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответниците са изпаднали в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 4821,71 лева /или всеки за сума от
по 2410,85 лева/ и дължат лихва за тази забава за периода от 16.07.2018 г. до
31.08.2021 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за по-кратък
период, а именно 15.08.2019 г. – 31.08.2022 г., то при спазване принципа на
диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да приеме, че
ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък
период, която съдът определя в общ размер от 646,82 лева /изчислена по реда на
чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответниците Г. Н. Д. и Б. Н. Д. не са представени доказателства или
14
наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Г. Н. Д. дължи на ищеца сума,
представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. - 31.08.2021 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, следва да бъде
уважен за сумата от 323,41 лева и за периода 15.08.2019 г. - 31.08.2021 г., като за
разликата над уважения размер от 323,41 лева до пълния предявен размер от
370,26 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Б. Н. Д. дължи на ищеца сума,
представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. - 31.08.2021 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, следва да бъде
уважен за сумата от 323,41 лева и за периода 15.08.2019 г. - 31.08.2021 г., като за
разликата над уважения размер от 323,41 лева до пълния предявен размер от
370,26 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на направеното възражение за погасяване по давност на
сумите начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за лихва за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от
ЗЗД. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение).
В процесния случай се дължи лихва за забава за периода 15.08.2019 г. –
31.08.2021 г., като към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /21.09.2022 г./,
тригодишният давностен срок не е бил изтекъл.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
15
разпределение за сумата от общо 43,90 лева за периода 01.08.2018 г. – 31.03.2020
г., съдът намира следното:
В исковата молба са изложени твърдения, че дялово разпределение на
топлинна енергия през процесния период е извършвано от отдел „Дялово
разпределение“ при т.с. ЕАД въз основа на сключен между етажната собственост
/в която се намира процесния имот/ и ищцовото дружество договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Същевременно, обаче, по
делото не се събраха доказателства, от които да се установява това обстоятелство.
Дори напротив, от събраните в производството доказателства, в това число
Договор от 26.08.2002 г., сключен между етажната собственост с административен
адрес гр. София, ул. Стефан Киров № 6 и № 8 и МХ Елвеко ООД, протокол от
проведено на 23.08.2002 г. общо събрание на собствениците в етажната
собственост с административен адрес гр. София, ул. Стефан Киров № 6 и № 8 и
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, неоспорена от страните
и приета в производството съдебно-техническа експертиза, от които се установява
по делото, че през процесния период, в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния топлоснабден имот, услугата дялово разпределение на
топлинна енергия е извършвана от трето за производството лице, а именно Техем
Сървисис ЕООД. Горното обстоятелство се установява от обсъдените по-горе
доказателства и изрично се посочва от вещото лице в заключението му.
Следователно по делото не е проведено пълно и главно доказване на
твърдените в исковата молба обстоятелства, на които ищецът основава
претенцията си за сумата от общо 43,90 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.08.2018 г. – 31.03.2020
г., а именно, че именно ищецът, чрез отдел „Дялово разпределение“ е извършвал
услугата дялово разпределение на топлинна енергия /въз основа на сключен с
етажната собственост договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, респективно, че на това основание в негова полза се дължи и
стойността на предоставената услуга, която не е заплатена от потребителите на
услугата.
Следва да се отбележи, че служебно известно е на съда, че съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „т.с.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
16
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение, но в конкретния случай цитираните
разпоредби са неприложими, доколкото в исковата молба не са наведени
твърдения за факти, от които да се направи извод, че стойността на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия през процесния период, се претендира
именно на това основание.
По делото не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че
стойността на предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия
през процесния период, е дължима от ответниците на релевираното в исковата
молба основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. При спазване на
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в цитираната
по-горе разпоредба на процесуалния закон, съдът е длъжен да се произнесе
единствено по исканията, с които редовно е сезиран от страните.
Действително от събраните по делото доказателства се установи, че за
процесния период услуга дялово разпределение на топлинна енергия за процесния
имот е извършвана от дружеството Техем Сървисис ЕООД, като съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „т.с.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, стойността на предоставените услуги за дялово разпределение на
топлинна енергия се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Такова основание за възникване в полза на
ищцовото дружество на вземане за цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, обаче, не е наведено в исковата молба. Същевременно, при
спазване на принципа на диспозитивното начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6,
ал. 2 ГПК, съдът не може да се произнася по претенции и искания, произтичащи
от основания, различни от заявените от ищеца в исковата молба.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.08.2018 г. – 31.08.2021 г. се явява недоказана на
заявеното в исковата молба основание, респективно, следва да бъде отхвърлена
Предвид достигането до извод за неоснователност на претенцията за
17
главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия,
неоснователна се явява и акцесорната претенция, с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от общо 9,36 лева, представляваща лихва за забава за периода
01.10.2018 г. – 31.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
Независимо от горното, като допълнение следва да се посочи, че по
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната
претенция се явява неоснователна и на това допълнително основание.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат,
както ищецът, така и ответниците.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 224,15 лева;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 54876/2021
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 126,28 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 54876/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Дружба – 2, бл.
319, вх. Г, ап. 81 и Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София,
***************, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца т.с. ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, **********,
сумата от 152,68 лева, представляваща разноски за държавна такса и
18
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. №
54876/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците Г. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Дружба – 2, бл. 319, вх. Г, ап. 81 и Б. Н. Д.,
ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ***************, следва да бъдат осъдени
да заплатят в полза на ищеца т.с. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, **********, сумата от 540,58 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 20650/2022 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника Г. Н. Д., ЕГН ********** е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 20650/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 20650/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, в размер на 645,00 лева, като са представени и доказателства за
извършването на претендираните разноски
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника активни процесуални действия намира, че
възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно, като в
полза на ответника Г. Н. Д., ЕГН ********** следва да се определи
възнаграждение около минималния предвиден размер в Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съобразно защитимия
от ответника Г. Н. Д. материален интерес в производството/, а именно 480,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „т.с.” ЕАД, ЕИК *********
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. Дружба – 2, бл. 319, вх. Г, ап. 81, сумата от 64,27 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
20650/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
19
отхвърлената част от исковете срещу ответника Г. Н. Д..
От името на ответника Б. Н. Д., ЕГН ********** е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 20650/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 20650/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, в размер на 645,00 лева, като са представени и доказателства за
извършването на претендираните разноски
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника активни процесуални действия намира, че
възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно, като в
полза на ответника Б. Н. Д., ЕГН ********** следва да се определи
възнаграждение около минималния предвиден размер в Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съобразно защитимия
от ответника Б. Н. Д., ЕГН ********** материален интерес в производството/, а
именно 480,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „т.с.” ЕАД, ЕИК *********
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в
гр. София, ***************, сумата от 64,27 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д. № 20650/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете
срещу ответника Б. Н. Д..
От името на ответника Г. Н. Д., ЕГН ********** е направено искане за
присъждане на разноски в заповедното производство по гр.д. № 54876/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 54876/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, в размер на 645,00 лева, като са представени и доказателства за
извършването на претендираните разноски
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника активни процесуални действия намира, че
20
възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно, като в
полза на ответника Г. Н. Д., ЕГН ********** следва да се определи
възнаграждение около минималния предвиден размер в Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съобразно защитимия
от ответника Г. Н. Д. материален интерес в производството/, а именно 480,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „т.с.” ЕАД, ЕИК *********
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. Дружба – 2, бл. 319, вх. Г, ап. 81, сумата от 64,27 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
54876/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника Г. Н. Д..
От името на ответника Б. Н. Д., ЕГН ********** е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 54876/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 54876/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, в размер на 645,00 лева, като са представени и доказателства за
извършването на претендираните разноски
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника активни процесуални действия намира, че
възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно, като в
полза на ответника Б. Н. Д., ЕГН ********** следва да се определи
възнаграждение около минималния предвиден размер в Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съобразно защитимия
от ответника Б. Н. Д., ЕГН ********** материален интерес в производството/, а
именно 480,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „т.с.” ЕАД, ЕИК *********
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в
гр. София, ***************, сумата от 64,27 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д. № 54876/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете
срещу ответника Б. Н. Д..
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
21
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т.с. ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********** против Г.
Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Дружба – 2, бл. 319, вх. Г, ап. 81
по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Г. Н. Д., ЕГН
********** дължи на т.с. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 2410,85 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. до имот, представляващ таван, находящ се в гр.
София, ул. Стефан Киров № 6, ет. 4, абонатен № 33570, ведно със законна лихва
от 21.09.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума на 27.09.2021 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54876/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ , предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 2410,85
лева до пълния предявен размер от 2760,08 лева и за периода 01.05.2018 г. –
31.05.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т.с. ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********** против Г.
Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Дружба – 2, бл. 319, вх. Г, ап. 81,
по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Г. Н. Д., ЕГН ********** дължи на т.с. ЕАД, ЕИК ********* сумата от
323,41 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. -
31.08.2021 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, за която сума на 27.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 54876/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ,
предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 323,41 лева до пълния
предявен размер от 370,26 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т.с. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ********** против Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. Дружба – 2, бл. 319, вх. Г, ап. 81, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за признаване за установено, че Г. Н. Д., ЕГН
22
********** дължи на т.с. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 21,95 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. -
31.03.2020 г., имот, представляващ таван, находящ се в гр. София, ул. Стефан
Киров № 6, ет. 4, абонатен № 33570, за която сума на 27.09.2021 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54876/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т.с. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ********** против Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. Дружба – 2, бл. 319, вх. Г, ап. 81, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Г. Н. Д., ЕГН ********** дължи на т.с. ЕАД, ЕИК *********
сумата от 4,68 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.10.2018 г. –
31.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за
която сума на 27.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
54876/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т.с. ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********** против Б.
Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ***************, по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Б. Н. Д., ЕГН **********
дължи на т.с. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 2410,85 лева, представляваща цена
на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020
г. до имот, представляващ таван, находящ се в гр. София, ул. Стефан Киров № 6,
ет. 4, абонатен № 33570, ведно със законна лихва от 21.09.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума на 27.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 54876/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за
разликата над уважения размер от 2410,85 лева до пълния предявен размер от
2760,08 лева и за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т.с. ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********** против Б.
Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ***************, по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Н. Д.,
ЕГН ********** дължи на т.с. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 323,41 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. - 31.08.2021 г., върху
23
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, за която сума на
27.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54876/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата
над уважения размер от 323,41 лева до пълния предявен размер от 370,26 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т.с. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ********** против Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в
гр. София, ***************, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 ЗЗД, за признаване за установено, че Б. Н. Д., ЕГН ********** дължи на
т.с. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 21,95 лева, представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. - 31.03.2020 г., имот,
представляващ таван, находящ се в гр. София, ул. Стефан Киров № 6, ет. 4,
абонатен № 33570, за която сума на 27.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 54876/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т.с. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ********** против Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в
гр. София, ***************, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б. Н. Д., ЕГН
********** дължи на т.с. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 4,68 лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.10.2018 г. – 31.08.2021 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за която сума на 27.09.2021
г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54876/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Дружба – 2,
бл. 319, вх. Г, ап. 81 и Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София,
*************** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на т.с. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, **********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 152,68 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. №
54876/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Дружба – 2,
бл. 319, вх. Г, ап. 81 и Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София,
*************** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на т.с. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, **********, на основание чл. 78, ал.
24
1 ГПК, сумата от 540,58 лева, представляваща разноски в исковото производство
по гр.д. № 20650/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА т.с. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ********** да заплати на Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. Дружба – 2, бл. 319, вх. Г, ап. 81, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
64,27 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.
№ 54876/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно
на отхвърлената част от исковете срещу ответника Г. Н. Д..
ОСЪЖДА т.с. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ********** да заплати на Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр.
София, ***************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 64,27 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
54876/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника Б. Н. Д..
ОСЪЖДА т.с. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ********** да заплати на Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. Дружба – 2, бл. 319, вх. Г, ап. 81, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
64,27 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.
№ 20650/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно
на отхвърлената част от исковете срещу ответника Г. Н. Д..
ОСЪЖДА т.с. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ********** да заплати на Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр.
София, ***************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 64,27 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
20650/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника Б. Н. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25