№ 55
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно
търговско дело № 20215001000849 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:29 часа се явиха:
Жалбоподателят „Т. С. г.“ ЕООД , редовно призован, се представлява от адв.
Т. И., който представя 2 пълномощни, ведно с договор за правна защита и
съдействие.
Въззиваемото дружество „Р. 1“ ЕАД, редовно призован, се
представлява от адв. К.М. и адв. Г. К. , упълномощени от по-рано, като и в
момента представят договор за правна помощ с пълномощно.
Адв. М.: Моля да се отведете от настоящето производство, тъй като в
същия си състав сте участвали в произнасянето на предишното решение на
Пловдивския окръжен съд, с което е отменено неприсъственото решение на
Пловдивския окръжен съд, с което ищцовата страна е осъдена да ни заплати
претендираните от нас суми – разноски, лихви и всичко останало. Считам, че
са налице предпоставките на ГПК за липса на непредубеденост, тъй като
макар че се касаеше за разглеждане на жалба за това дали да се отмени
неприсъственото решение въз основа на представен болничен лист, то по
делото изразих изрично становище, че не отговаря на изискванията на
Наредбата за медицинската експертиза и че има обвързана компетентност на
съда. Въпреки това делото беше отменено и върнато. Ето защо моля на
основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК да си направите отвод и делото да се
1
разпредели на друг състав на ПАС, който да го разгледа.
Адв. И.: Считам, че искането е неоснователно и формално направено.
Действително е имало произнасяне на настоящия състав, но то е по съвсем
различна процедура, а именно производство по чл. 240 от ГПК за отмяна на
неприсъствено решение. Там предмет на спора е било само и единствено за
допуснати от съда процесуални нарушения, с оглед постановяване на самото
решение, като съставът изобщо не е разглеждал спора по същество. Затова
считам, че са чисто формални възраженията на ответната страна и моля да не
ги уважите.
Адв. М.: Моля да уважите искането ни на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 и
6 от ГПК, тъй като в предишното си решение съдът е отменил
първоначалното решение на ПОС. Дали е разгледал по същество спора или не
е без значение и няма как настоящият състав да се произнася отново по същия
казус.
Съдът намира, че не са налице основанията за отвод, посочени в чл. 22,
ал. 1, т. 5 и 6 от ГПК. Действително настоящият състав е участвал при
вземане на решение във връзка с обжалване на неприсъствено решение, но
той се е произнесъл във връзка с наведени процесуални нарушения при
постановяване на неприсъствено решение във връзка с представен болничен
лист. Не е взел становище по същество на спора и следователно, няма пречка
да разглежда делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането за отвод на настоящия състав, направено
в днешното съдебно заседание от ответника.
С оглед редовното призоваване на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Образувано е по постъпили две въззивни и една частна жалби против
съдебни актове, постановени по т. д. № 255/2020 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд.
Първата въззивна жалба е от „Т. С. г.“ ЕООД. С нея се обжалва
2
постановеното решение по т. д. 255/2020 г. в частта му за разноските и в
осъдителната му част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата 3175,50 лв. мораторна лихва, представляваща сбор от дължими
суми - лихви по всяка фактура, предмет на делото, от деня, следващ датата на
издаване на всяка от фактурите, до датата на завеждане на исковата молба.
Втората въззивна жалба е също подадена от „Т. С. г.“ ЕООД и е
срещу постановеното допълнително решение по делото, с което е допуснато
допълване на решението и поправка на ОФГ, с присъждане на законна лихва.
Частната жалба е също подадена от „Т. С. г.“ ЕООД против
определението, постановено по делото, с което е оставена без уважение
молбата за изменение на решението в частта за разноските, инкорпорирана
във въззивна жалба, против същото решение.
Основните оплаквания по въззивната жалба са свързани с това, че
следва да се измени решението с присъдените разноски, като се отхвърлят
изцяло разноските, присъдени в полза на ищеца „Р. 1“ ЕАД, като
неоснователни.
На следващо място във връзка с претенцията за мораторна лихва се
счита, че в тази част решението е неправилно, необосновано и постановено
при нарушение на материалния закон, като е посочено, че неправилно са
тълкувани събраните по делото доказателства, вкл. представеното тристранно
споразумение, прието като доказателство по делото. Посочено е, че съдът е
допуснал процесуални нарушения, като е отказано искане на ответника за
допускане до разпит на двама свидетели. Моли да се отмени решението в тази
му част, да се отхвърли претенцията за мораторна лихва, както и на основание
чл. 266 от ГПК да се допуснат двама свидетели, при режим на довеждане, за
установяване на обстоятелствата и данните около водените преговори между
страните и подписването на въпросното тристранно споразумение, сключено
на 13.08.2019 г. - какви срещи и разговори са се провеждали между законните
представители на двете страни по настоящето дело, с оглед тълкуване на
действителната воля на страните.
Срещу въззивната жалба е подаден отговор, с който тя се счита за
неоснователна, вкл., че не следва да се допуска направеното доказателствено
искане.
Втората въззивна жалба касае допълнителното решение, като в нея е
3
посочено, че с молбата за неговото постановяване се прави ново искане,
каквото не е недопустимо, както и че не се дължи акцесорното задължение,
каквото се явява посочената лихва. Счита се, че не е допусната ЯФГ и че няма
съществуваща такава страница. Моли се да се отмени решението.
Срещу нея е постъпил отговор, с който се счита въззивната жалба за
неоснователна, като се иска да се потвърди допълнителното решение.
Частната въззивна жалба касае решението в частта му за разноските,
като се моли да се измени решението в тази част, като се присъдят на „Т. С.
г.“ ЕООД изцяло сторените разноски в първата инстанция, както и разноските
във връзка с отмяна на неприсъственото решение.
Срещу частната жалба е постъпил отговор, в който се счита същата
за неоснователна.
Адв. И.: Поддържам подадените от нас първоначална въззивна жалба и
допълнителната, подадена против допълнителното решение, както и частната
жалба.
Изрично поддържаме и направеното възражение за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения, с оглед ограничаване правото на
доверителя ми да ангажира необходимите доказателства за установяване на
обективната истина, като държа да подчертая, че в случая възраженията са
насочени именно, с оглед на обстоятелството, че тези гласни доказателства са
били искани за установяване на преговорите и действията преди, по време и
след сключване на въпросното споразумение и не целят установяване на
писмени съглашения, както колегата възразява. Целим да установим
действителната воля на страните, на уговорките, които са неясни, съответно
твърдим, че първата инстанция неправилно ги е тълкувала. Възраженията ни
са, че има клаузи, по които другата страна се е отказала от претенциите си,
съответно първата инстанция е отхвърлила това наше искане. Искаме да
установим не писмени съглашения, а отношенията, комуникацията,
кореспонденцията, разговорите на страните във връзка със съставяне на
въпросното споразумение. Твърдим, че ние влагаме едно значение в
споразумението, а другата страна го тълкува по друг начин и явно съдът по
трети начин. В тази връзка има практика на ВКС, която представям за
улеснение на съда.
4
Уговорките от споразумението в т. 1.1. и 1.2., където страните се
съгласяват, че няма да имат финансови претенции, искаме да установим чрез
свидетелски показания. Касае се за две производства и във връзка с тези
клаузи искаме свидетели. Първата неяснота е във връзка с втората,
комплексно е.
Адв. М.: Поддържам подадените отговори на двете въззивни и на
частната жалба по съображенията, изложени в тях.
Категорично се противопоставям на изразеното становище на колегата,
че трябва да се призовават свидетели, с които да се изяснява действителната
воля на страните по това тристранно споразумение. Първо, споразумението е
тристранно, т.е. посочено е по кои фактури се уреждат взаимоотношенията
между „Т. С. г.“ ЕООД и „Р. 1“ ЕАД. Това са 22 фактури от общо 43, т.е.
става въпрос за частично уреждане на взаимоотношенията. След това в това
споразумение много ясно е казано, че тъй като „Т. С. г.“ ЕООД не плаща
дължимите суми, а трето задължено към нея лице, неучастващо в това
производство – фирма „А.“ дължи на „Т. С. г.“ ЕООД и „А.“ се съгласява да
плати парите на „Р. 1“ и по този начин изцяло да си уредят отношенията. За
това по отношение на фирма „А.“ в споразумението пише, че „Т. С. г.“ ЕООД
и „А.“ изцяло си уреждат отношенията – лихви, разноски, дела и всичко, но за
„Р. 1“ ЕАД такива клаузи няма. Споразумението е за частично плащане и
това, което твърди колегата, че имало клаузи, че с това частично плащане
изобщо отпада всяко задължение на „Т. С. г.“ ЕООД да плати - извинявайте,
но това е изцяло процесуално недопустимо. Те се опитват да оспорят част от
платената главница по втората вноска. Как ще оспориш главницата, която
твърдиш, която си я платил доброволно и сега твърдиш, искаш със свидетели
да оспориш, че това частично плащане на тези 18 000 лв. всъщност означава,
че „Р. 1“ се отказвала от всички претенции и дела. Нито има такава клауза,
нито могат да се допускат свидетели за такива обстоятелства. Клаузите на чл.
164 и 165 са категорични. Няма как да се установяват със свидетелски
показания писмени съглашения, по които страната, която иска свидетелите, е
участвала или в тяхното изменение или отменяване. Това е установено с
писмен акт задължение, което е платено доброволно. Страната се позовава,
че с него е погасила част от главницата си, не е предмет на въззивното
производство и да се искат свидетели за това нещо, при положение, че се
5
изкривява ситуацията и това, което е записано за третото лице „А.“ важало и
за „Р. 1“ е абсурд. Опитват се да оспорят споразумение, с което има
доброволно платена сума, която е част от главницата. Няма как това да стане
със свидетелски показания. Това е абсолютно процесуално недопустимо, вкл.
и съгласно чл. 165 от ГПК, където се казва кои са изключенията на
недопустимостта. Нито е загубен писмения документ, нито пък фирма „Р. 1“ е
правила някакви насрещни заявления пред официален орган или по делото, че
тези суми не са дължими.
Адв. К.: Изцяло поддържам становището на колегата.
Съдът намира, че не следва да уважава доказателственото искане за
разпит на свидетели поради следното:
По принцип искането за разпит на свидетели за тълкуване волята на
договора е допустимо и следва да се уважи. В случая пред първата инстанция
обаче е поискан разпит на свидетели за установяване на договорките в
сключеното споразумение, което искане е оставено без уважение, поради
наличието на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 5 и 6 от ГПК. Във въззивната
жалба доказателственото искане не е идентично с искането пред първата
инстанция досежно установяването на обстоятелства, като сега се иска
допускане на свидетели във връзка водените преговори и с тълкуване на
волята на страните, което се явява преклудирано.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането за допускане на двама свидетели,
направено във въззивната жалба.
Адв. И.: Държа да подчертая, че искането е направено с писмено
становище, което е депозирано в първото съдебно заседание по върнатото
дело и именно там е посочено, че се искат свидетели, чрез които да се
установи какви срещи и договорки са имали, кога и къде са били, какво са се
разбирали, относно действителните им отношения, а не допълнителни
договорки, които ние да подписваме към съдържанието на договора.
Моля на основание чл. 253 от ГПК да отмените четеното определение, с
което отказахте разпит на свидетели, тъй като неправилно изтълкувахте
искането, което направих.
6
Адв. М.: Изцяло неоснователно е искането на колегата. Съдът се
обоснова аргументирано и от тук нататък всяко тълкуване от другата страна е
без значение.
Съдът намира, че няма основание за отмяна на определението, като
поддържа първоначалното си становище, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на пълномощника на жалбоподателя за
отмяна на определението.
Адв. И.: Други доказателствени искания нямам.
Представям само списък на разноските.
Адв. М.: Нямаме доказателствени искания.
Също представям списък на разноските
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Адв. К.: Също.
Адв. И.: Също правя възражение за прекомерност.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от пълномощниците на страните договори за
правна защита и съдействие и пълномощни.
ПРИЛАГА представените от пълномощниците на страните списъци на
разноските по чл. 80 от ГПК.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. И.: Моля да уважите и трите жалби, вкл. частната, по
съображенията, изложени в тях.
Моля да ми дадете срок, в който подробно да изложа съображения в
писмена защита.
Адв. М.: Моля да потвърдите обжалваните съдебни актове, съответно
да отхвърлите двете въззивни жалби и частната жалба.
Подробни съображения също моля да ни дадете възможност да
7
изложим в писмена защита.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Дава възможност на страните в едноседмичен срок от днес да
представят писмени бележки.
Обявява, че ще се произнесе в законния едномесечен срок.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:06 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8