Решение по дело №12485/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5306
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия: Галя Димитрова Алексиева
Дело: 20193110112485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 28.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА

                  

при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12485/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на спора е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК предявен от С.К.М., ЕГН ********** с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е” за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 11541,50лева, от която 8701,10лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия от 44017кВтч за минал период 01.07.2018г.- 28.03.2019г. и 2840,40лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия от 15268кВтч за минал период 29.03.2018г.- 30.06.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Долни Чифлик, ул. „Бузлуджа” № 10, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/08.07.2019г.

В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. Долни Чифлик, ул. „Бузлуджа” № 10. На 09.07.2019г. след проверка установил, че дължи на ответното дружество сумата от общо 11541,50лева по издадена фактура № **********/08.07.2019г. Посочва, че фактурата е била издадена въз основа на становище от 03.07.2019г. за начисление на ел. енергия по извършена корекция за общ период от 29.03.2018г. до 28.03.2019г. Така, за периода 29.03- 30.06.2018г. са били служебно начислени 15258кВтч на стойност 2840,40лева, а за периода 01.07.2018г. до 28.03.2019г. 44017кВтч на стойност 8701,10лева. Оспорва дължимостта на сумата, като твърди, че липсва законово основание за извършване на корекцията, а и сочи да не е потребил това количество ел. енергия. Излага доводи, че предвидената методика за това в ОУ противоречи на закона и правото на ЕС. Не можела да намери приложение и процедурата по чл. 47 ПИКЕЕ, защото към датата на проверката с влязло в сила решение на ВАС с № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС вече са били отменени чл. 1- 47 и чл. 52- 56 ПИКЕЕ. Липсвали клаузи относими към извършване на корекцията и в действащите ОУ. И доколкото СТИ било собственост на ЕРП, то и негова била отговорността по поддържане на изправността му. И доколкото липсвало виновно поведение на абоната относно изправността на СТИ, то липсва основание за ангажиране на договорната му отговорност. В тази връзка на 11.07.2019г. депозирал възражение пред ЕРП, отговор на което нямал и понастоящем. Оспорва констатациите обективирани в изготвения КП от проверката. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 28.03.2019г. в присъствието на абоната е извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен констативен протокол с № 1202683. При проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 8246кВтч, 1.8.2- 23350кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 59285кВтч. и 1.8.0- сумарен регистър 90881кВтч. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Русе за експертиза. Такава е била извършена и е изготвен протокол № 1197/25.06.2019г., в който е документирано, че при софтуерно четене е установена налице намеса в тарифната схема на електромера, преминала ел.енергия в трети регистър, която не е визуализирана. Посочва, че натрупването му при ежемесечните отчети е било невъзможно да се установи, защото за това бил нужен специализиран софтуер, с какъвто  инкасаторите не разполагали. На 03.07.2019г. е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.

  По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение № 12400/24.09.2019г. съдът е присъединил за съвместно разглеждане производството по гр. дело № 12486/2019г. на 14състав на ВРС, към производството по гр. дело № 12485/2019г. на ВРС, 7 състав, на осн. чл. 213 ГПК. Възраженията на ищеца, че в случая се касае за две самостоятелни искови претенции не могат да бъдат споделени. Спорното право се индивидуализира с неговия правопораждащ факт. В случая това е извършена корекция и служебно начисляване на количества ел.енергия на основание извършена на 28.03.2019г. проверка на СТИ, изготвена експертиза от БИМ и софтуерен прочит на паметта на СТИ. Обстоятелството, че в изготвеното становище и издадената фактура е налице разделяне на така начисленото служебно количество ел.енергия на два подпериода в рамките на общия такъв от една година, не влияе върху основанието на корекцията, а единствено има отношение към стойността на това количество ел. енергия предвид различните действащи цени определени от КЕВР в рамките на периода, което е видно и от издадената фактура.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, възлагащ в доказателствена тежест на ответника установяване фактическия състав на правото, обосноваващ дължимост на процесната сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната методика при корекцията на сметката.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и период.

От констативен протокол № 1202683/28.03.2019г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в регистри 1.8.1- 0082463, 1.8.2- 023350, 1.8.3- 059285, 1.8.4- 000000 и 1.8.0- 090881. Отразено е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с ново при нулеви показания по всички регистри. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и ищеца. Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, за която е съставен констативен протокол № 1197/25.06.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа- 1.8.3- 059285,594кВтч. Електромерът не съответства на техническите характеристики, но съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.

Със становище от 05.07.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на общо 59285квтч., от което 15268кВтч за периода 29.03.2018г. до 30.06.2018г. и 44017кВтч за периода 01.07.2018- 28.03.2019г. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 29.03.2018- 28.03.2019г. в размер на 59285квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/08.07.2019г. за сумата от 11541,50лева. 

По делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество ел. енергия е с посочено основание- служебно.

Процесното СТИ е било монтирано да отчита потреблението в имота на ищеца на 09.12.2015г. при нулеви показания по дневна и нощна тарифа, което е видно от протокол за монтаж № 1032777.

От заключението на в.л. инж. Л.Б. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването му се установява, че СТИ е в метрологична годност, без дистанционен отчет. В КП е налице документиране налично количество ел.енергия в тарифа 3, която касае върхова енергия, която не се ползва от битови абонати, какъвто е ищецът. В протокола на БИМ е документирано, че така натрупаното количество в невизуализирания регистър е  преминало през измервателната система на СТИ, като в резултат от софтуерна намеса в тарифната му схема, това количество е било преразпределено в регистър 3. За това според в.л. може да се съди и от обстоятелството, че това количество е било вписано в сумарния регистър, имащ за цел именно това. В експертизата на БИМ липсва вписване на количествата ел. енергия отклонявани по този регистър по време на проведения тест. Показанията по тарифа Т3 не се визуализират и не са регистрирани при редовните отчети за процесния период. Въпросното СТИ е било монтирано в обекта на 09.12.2015г. при вписани нулеви показания единствено по първа и втора тарифа, което според в.лице означава, че нулеви са били показанията и по останалите тарифи, доколкото заводът производител не допуска в търговската мрежа уред без да е преминал задължителната техническа и метрологична проверка. Наличието на данни по третата тарифа според в.лице се дължи на промяна в тарифната му схема в следствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация. Така, измерена е била от СТИ цялата потребена ел. енергия от абоната, но част от нея е записвана във въпросния невизуализиран регистър, съответно не е отчитана и фактурирана. Липсва възможност да се определи кога е извършено въпросното софтуерно вмешателство, респ. от кой момент е започнало натрупване в този регистър. Така определеното количество според в.лице би могло да бъде премине през измервателната система на СТИ.

Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът има качество на потребител на ел.енергия доставяна в процесния имот. Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

Ответникът е твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.

Позовавайки се на това основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е реално потребено от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3 на СТИ и касае минал период 29.03.2018- 28.03.2019г. СТИ е правилно отчитало консумираната ел. енергия и не е документирано да е налице неточно измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ, в който смисъл е и констатацията на БИМ. Липсват доказателства относно момента на извършването й, още по- малко такива, от които да следва извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя при положение, че при монтажа на СТИ в протокола за това са отразени единствено показанията му по дневна и нощна тарифа. Становището на в.лице, че след като по тези тарифи са нулеви показанията, то нулеви са и по другите тарифи почиват на предположение, без налични подкрепящи ги обективни данни това да е така. Когато се касае за договорна отговорност, какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на договорни задължения, не може да бъде презюмирано. Неясно е за какъв период и в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. Начисляването е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година и изчисления по цена за компенсиране на разходи по чл. 94 ЗЕ и по ДДИЕЕ. Т.е ползвана е процедурата на чл. 50 ПИКЕЕ. Посочените правила са обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г. Правилата са издадени по законова делегация и затова имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ обаче нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени.  А тези на чл. 48, 49, 50 и чл. 51 са били отменени с решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г. по адм.д. № 4785/2018г. на ВАС. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение, което в случая за първото решение е станало на 14.02.2017г., а за второто на 23.11.2018г.  Следователно, проверката от 28.03.2019г. и извършената въз основа на нея корекция по реда на ПИКЕЕ е изначално лишена от правно основание. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/2012г. е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия. По въпроса относно наличие на основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите изменения с ДВ бр.54/17.07.2012г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т.д. № 582/2010г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т.д. № 39/2010г., Решение № 29/15.07.11г. по т.д. № 225/10г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 12/11.02.2013г. по т.д. № 1080/11г. на ВКС Т.О., решение № 201/21.12.13г. по т.д. № 799/12г. на ВКС, ІІ Т.О., докладчик съдията Камелия Ефремова и много други/.

Ако и да се касае за реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи цената. Липсата на проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е дължима от потребителя.

Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за дължимо платена ДТ за образуване дело и издаване на СУ в размер на 471,66лева, и адв. възнаграждение от 1195лева по договор за правна помощ. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Минималният размер на същото изчислен на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения възлиза на сумата от 876,25лева. Затова и възражението за прекомерност се явява основателно и адв. възнаграждение следва да се редуцира до размера от 900лева, съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на спора и явяването на процесуалния представител на страната в проведеното по делото едно единствено съдебно заседание. Ето защо, искането за присъждането на разноските по списъка по чл. 80 ГПК, следва да бъде уважено, като в полза на ищцата се присъдят такива от общо 1371,66лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът  С.К.М., ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответникаЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 11541,50лева, от която 8701,10лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия от 44017кВтч за минал период 01.07.2018г.- 28.03.2019г. и 2840,40лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия от 15268кВтч за минал период 29.03.2018г.- 30.06.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Долни Чифлик, ул. „Бузлуджа” № 10, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/08.07.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.М., ЕГН ********** сумата от 1371,66лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: