Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
втори касационен състав в публично заседание
на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков КАНД № 146/2023
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
„Виваком България“ ЕАД гр. София против Решение № 92/19.05.2023 г. на
Габровския районен съд, постановено по АНД
№ 252/2023 г.
Твърди се, че обжалваното решение е
издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, без съблюдаване
целта на закона и е необосновано, поради което се иска отмяната му, както и
отмяна на издаденото наказателно постановление (НП). Претендира се присъждане
на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сто и
двадесет лева.
Касационният жалбоподател – редовно
призован – не се представлява в съдебно
заседание.
Ответникът по делото – Старши инспектор в Регионална дирекция (РД) Русе към
Комисия за защита на потребителите (КЗП)
– редовно призован – не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана
по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Габровският районен
съд (ГРС)
е потвърдил НП № Р-000670/ 19.08.2022 г. на ст.инспектор в РД Русе към КЗП , с
което на „Виваком България“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на хиляда лева за нарушение на чл. 230д от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и е осъдил „Виваком
България“ ЕАД да заплати на РД Русе към КЗП разноски в общ размер на сто и
шестдесет лева за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 252/2023 г. и по АНД №
640/2022 г. по описа на ГРС, което също е било със същия предмет – обжалване на
същото НП.
За да
постанови този резултат, ГРС е приел, че обжалваното пред него НП е издадено от
компетентен по степен, място и материя орган, както и че извършеното от дружеството административно
нарушение на чл. 230д от ЗЗП е категорично доказано. НП съдържа всички
задължителни за своята валидност реквизити по чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Извършеното нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Наложената имуществена санкция е
в минималния възможен размер.
Решението е правилно.
Районният съд е събрал и анализирал относимите за
правилното решаване на спора доказателства. Обсъдил е фактите, имащи отношение
към спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от
касационният състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните
доказателства. Същото е издадено в съответствие с приложимите материално правни
разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.
Извършеното от
търговското дружество административно нарушение е доказано с писмените и гласни
доказателства по делото. В това отношение
касационният състав споделя напълно становището на представителя на Окръжна
прокуратура Ловеч.
Правилен е извода на въззивния съд, че наказанието е
правилно индивидуализирано, тъй като е в минималния размер. По този начин
размера на наказанието е съобразен с критериите на чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Касационната
инстанция споделя изводите на ГРС, че в случая не са налице предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че
в издаденото НП не е посочена датата на извършване на нарушението и не е
конкретизирано мястото на извършване на същото. Тези възражения са правени в
производството пред ГРС, който ги е обсъдил и правилно е приел същите за
неоснователни с мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Касационните основания са посочени в чл. 348 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК) и сред тях не присъства необоснованост на съдебния акт, поради
което касационната инстанция не дължи произнасяне по това възражение на
касационния жалбоподател.
С оглед изложеното твърденията и възраженията в
касационната жалба са неоснователни. Не са налице пороци на оспорения съдебен
акт, които да представляват касационни отменителни основания по смисъла на НПК.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
92/19.05.2023 г. на Габровския районен съд, постановено по АНД № 252/2023 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: