Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26.07.2021 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и втори юни две
хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
2015 по описа за
2020 г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди,
че между страните е сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен № ++359********* за срок от 24 месеца, по
абонаментен план «тотал 10.99» и стандартен месечен абонамент в размер на 10.99
лева. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора,
поради което съгл.чл.11 от същия мобилния оператор е начислил наустойка в
размер на 27.48 лв. На същата дата между страните е сключен и договор за
лизинг, съгласно които на ответника е предоставено възмездно ползване на
устройство Nokia
2 Black, за 243.57 лв., дължима на 23 лизингови вноски – всяка
по 10.59 лв.
По договора за лизинг ответникът дължи сумата 229.98 лв.,
формирана от лизингови вноски за периода от 05.07.2018 г. до 04.10.2018 г.
Вследствие на неизпълнието по договора за мобилни услуги ответникът дължи сума
в размер на 43.76 лв., представляваща разликата между цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по същия договор. За събиране на вземането му,
представляваща стойността на начислени такси, ползвани услуги и лизингови
вноски, дължими по фактури № **********/05.08.2018 г. – за отчетен периода от
05.07.2018 г. до 04.08.2018 г. на стойност 22.60 лева, № **********/05.09.2018
г. - за отчетен период 05.08.2018 г. до 04.09.2018 г. на стойност 7.40 лв. и №
**********/05.10.2018 г. - за отчетен периода от 05.09.2018 г. до 04.10.2018 г.
на стойност 293.63 лв., дължими по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи тази сума, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането й. Ангажира
доказателства, претендира направените по делото разноски, както и тези,
направени в заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който
оспорва предявения иск. Оспорва представените: Договор за мобилни услуги,
Договор за лизинг, ОУ, посочените фактури. Моли да бъде задължен ответника да
представи същите в оригинал, както на осн.чл.193 ал.3 от ГПК да се открие
производство по оспорване истинността на тези документи. Твърди, че между
страните не е възникнало облигационно правоотношение. Моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
По приложеното ч.гр.д. № 210/2020 г. е издадена заповед
за изпълнение № 92 от 11.02.2020 г., с която е разпоредено ответникът да
заплати на заявителя посочените в исковата молба суми. Срещу
нея не е подадено възражение, а заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5
от ГПК - за което заявителят е бил уведомен и е предявил настоящия иск в
предвидения едномесечен срок, поради което същият е допустим.
Между страните по делото е сключен договор за мобилни
услуги с предпочетен № ++359********* за срок от 24 месеца, по
абонаментен план «тотал 10.99» и стандартен месечен абонамент в размер на 10.99
лева. Съгласно същия ищецът се е задължил да
предоставя мобилни услуги, а ответникът – да заплаща абонаментна такса в размер
на 10.99 лева на месец. На същата дата между
страните е сключен и договор за лизинг, съгласно които на ответника е
предоставено възмездно ползване на устройство Nokia 2 Black, за 243.57 лв., дължима на 23 лизингови вноски – всяка по 10.59 лв.
За ползваните услуги за отчетен период 05.07.2018 г. до 04.08.2018
г. е издадена фактура № ********** от 05.08.2018
г. на обща стойност 22.60 лева – със срок на плащане 20.08.2018 г.; за отчетен период 05.08.2018 г. до 04.09.2018 г. е издадена
фактура № ********* от
05.09.2018 г. на обща стойност 7.40 лева – със срок на плащане 20.09.2018 г.; за отчетен период 05.09.2018 г. до 04.10.2018 г. е
издадена фактура № ********** от
05.10.2018 г. на обща стойност 293.63 лева – със срок на плащане 20.10.2018 г.
От ответника са
направени следните възражения: 1. Че договора за мобилни услуги и договора за
лизинг са недействително – тъй като не е ясно от кои служител на ищеца са
подписани, служителя фигурира само с две имена – без ЕГН; *. Липсва представено пълномощно от ищеца за
упълномощава на служителя; 3. Липсва
печат на договорите и 4. Договорите противоречат на разпоредбите на ЗЗД.
Оспорват се общите условия и издадените фактури, към които липсва приложен
касов бон, няма печат и подпис на фирмата – която ги е издала, липсва подпис на
ответник, няма конкретизирано основание за издаване. ОП на ответника е заявил,
че същия е неграмотен – не е запознат със съдържанието на подписаните от него
договори.
Възраженията на
ответника са неоснователни. Между страните съществува валидни облигационни
правоотношения – въз основа сключените между ищеца „Теленор България“ ЕАД и
ответника Г.Т.П. Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 16.06.2018
г. Същите носят подписа на ответника,
които е изписал саморъчно трите си имена на всяка страните по същите и ги е
подписал. Подписаните от ответника договори се ползват с формална доказателства
сила, съгл.чл.180 ГПК, задължаващи съда да счита лицето, подписало документа за
автор на съдържащите се в тях изявления, освен ако ответника не докаже, че
подписите не са положени от него и че не е страна по тези договори.
Ищецът е търговец
и при сключване на сделки приложение намира разпоредбата на чл.301 от ТЗ,
според която търговецът потвърждава действията на пълномощника, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В случая договора е сключен между
ответника и служител на ищеца, които има представителна власт за това от
сключения между него и ищеца (мобилния оператор) трудов договор. Липсва
законово изискване за посочване на трите имена на служителя, сключващ договора
и ЕГН на същия, както и за полагане на печат от страна на ищеца – които не са
задължителни реквизити при сключване на договор, макар и една от страните да е
юридическо лице.
Неоснователно е
твърдението на ОП на ответника, че ОУ на мобилния оператор не са относими по
делото, тъй като същите установяват договорни клаузи, които са еднакви за
всички потребители на ищеца – мобилния оператор.
По оспорване на фактурите: Фактурите
не носят подписа на длъжника, поради което доказателствената им сила не може да
му се противопостави. Задължението на ответника за плащане на претендираните
суми обаче, произтича от сключенте договори и не е обвързано с предоставените му
услуги. Ето защо в негова тежест е да установи, че е изпълнил същото за процесния
период, което не е сторено от същия.
При издаване на фактурите не е възможно прилагане на касов бон, тъй като
същия е счетоводен документ – които се издава при плащане, което не е направено
от ответника (и е причина за завеждане на делото), полагане на печат и подпис
на фактурите също не е задължителен реквизит.
Във връзка с твърдението, че ответника е неграмотен, при оказана
доказателствена тежест това не бе доказано, а и неграмотността не е обстоятелство, което би довело до
унищожаване или нищожност на договорите.
След като ответника не е заплатил дължимите от него месечни такси и
лизингови вноски в уговорения между страните срок, то той дължи сумата от общо
301.22 лева, представляващи както следва: неплатена/начислена неустойка 27.48
лева по договор за мобилни услуги от 16.06.2018 г., сумата 229.98 лева дължими
лизингови вноски по договор за лизинг от 16.06.2018 г. за периода от 05.07.2018 г. до 04.10.2018 г.
и сумата 43.76 лева, представляваща разликата между цената на закупеното
мобилно устройство.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК: 385 лева в заповедното производство и 685 лева в
исковото производство.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Г.Т.П.,
ЕГН ********** ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, Ж.К.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К.– Изпълнителен директор, сумата от 301.22 лева (триста и един лева и двадесет и две стотинки),
представляваща неплатена неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за
мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 16.06.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението 03.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед
за изпълнение № 92 от 11.02.2020 год. по ч.гр.д.№ 210/2020 г. по описа на Асеновградския
РС.
ОСЪЖДА Г.Т.П., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К.“Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.– Изпълнителен
директор, сумата от 385 лева (триста
осемдесет и пет), направени в заповедното производство разноски и сумата 685 лева (шестотин осемдесет и пет)
направени в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: