РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Велико Търново , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102613 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 10.12.2019г. около 17:50 ч., на
пешеходна пътека в г*****, на кръстовище между ул.******** лек автомобил марка „Ф”,
модел „Б” с рег.**********, управляван от М. Й. А., не пропуснал преминаващата по
пешеходната пътека в ляво от автомобила И. Г. Р., като блъснал и съборил Р. на пътното
платно, в резултат от което са й причинени телесни увреждания в областта на главата, лява
подбедрица и ляво седалище. Сочи се, че след ПТП-то Р. е приета в Спешно отделение на
МОБАЛ ****, където са й направени изследвания и е освободена за домашно лечение. Сочи
се, че на 19.12.2019г посетила психиатър поради болки в главата, които не били напълно
отшумели, неспокоен сън и световъртеж на моменти, като й била поставена диагноза
„Разстройство в адаптацията, кратка депресивна реакция”. Същият ден ищцата посетила и
съдебен лекар, като при извършения преглед били установени охлузни рани в областта на
носа; кръвонасядане с размери 9х7см по външно страничната и предна част на лява
подбедрица, по ляво седалище мораво зеленикаво кръвонасядане с размери 10х9 см. Сочи
се, че получените телесни увреждания причинили на ищцата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Ищцата изпитвала болки, което налагало употреба на
болкоуспокояващи и други медикаменти. Излагат се твърдения, че процесното ПТП
настъпило по вина на водача на МПС-то -М.А., на която бил съставен АУАН и издадено
наказателно постановление, влязло в сила. Сочи се, че за управлявания от водача А. лек
автомобил „Ф” с ДК ******** има сключена застраховка „гражданска отговорност” в
1
ответното дружество, която застрахователна полица е със срок на действие 16.03.2019г.-
16.03.2020г. Излагат се твърдения, че ищцата отправила претенция до застрахователя-
ответното дружество, който й определил и изплатил обезщетения за имуществени вреди в
размер на 85лв. и за неимуществени вреди в размер на 315лв. Ищцата счита, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди не покрива действително претърпените
такива вреди. Ищцата отправя искане за осъждане на ответника да й заплати сумата 2
000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ПТП от 10.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от
13.05.2020г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове по основание и размер, по съображения изложени в отговора на исковата молба.
Оспорва механизма на ПТП, както и че водача на МПС-то е отнела предимството на
ищцата. Счита, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, като твърди, че ищцата е пресичала неправилно.
Оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди. Счита, че ищцата не е провела
адекватно лечение. Оспорва и претенцията за лихва за забава и периода, за който се
претендира. Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 10.12.2019г., около 17.50ч. в гр*****, на пешеходна пътека на кръстовище между
******** лек автомобил марка „Ф***” с рег.№ *****, управляван от М. Й. А., движещ се по
ул.”******* не пропуснал преминаващата по пешеходна пътека в ляво от автомобила И.Р.,
като автомобилът блъска и събаря Р. върху пътното платно, в резултат на което са й
причинени телесни увреждания в областта на главата, лява подбедрица и ляво седалище.
Мястото на произшествието е посетено от органите на МВР и по делото е представен
като доказателство заверен препис от протокол за ПТП от 10.12.2019г., в който са описани
обстоятелствата при възникване на ПТП, посочени по-горе.
Видно от представената по делото в заверен препис преписка, за възникналото ПТП е
съставен акт за установяване на административно нарушение №**** от 10.12.2019г. срещу
лицето М. Й. А., като въз основа на него е съставено наказателно постановление от
27.12.2019г., в което е посочено, че нарушението, което водачът М. Й. А. е извършила е, че
„на кръстовище, регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа,
предприема маневра да завие на ляво в посока към **** на разрешен зелен сигнал на
светофарна уредба и не пропуска и блъска преминаващи също на зелен сигнал на
светофарна уредба лица, в следствие на това реализира ПТП, което представлява нарушение
на разпоредбата на чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Видно от амбулаторен лист от 10.12.2019г. на ищцата е поставена диагноза
„повърхностна травма на подбедрица”. Направени са рентгеново и ултразвуково
2
изследвания, които не са установили фрактури на ребра или травми по вътрешни органи.
По делото е представен заверен препис от съдебно-медицинско удостоверение,
издадено на 19.12.2019г. от д-р Д.Гицов-съдебен лекар към МОБАЛ ****, видно от което
след извършен преглед на ищеца И. Г. Р., съдебният лекар е установил охлузна рана на носа
с давност, кръвонасядане по лявата подбедрица, кръвонасядане по ляво седалище,
субективни оплаквания от главоболие, болки в ляво седалище и лява подбедрица.
Не е спорно, че за лек автомобил „Ф**” с рег.№ *****е бил сключен в ответното
дружество договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в
застрахователна полица №*****, валидна за период 16.03.2019г.-16.03.2020г.
По делото са представени заверени преписи от претенция от ищцата до
застрахователя, отправена на 11.02.2020г. и уведомление от ответното дружество до ищцата
във връзка с заявената застрахователна претенция, с което я уведомяват, че е определено
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 400лв. , които са
изплатени с платежно нареждане от 12.05.2020г.
По делото е допусната съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на
която се установява, че ПТП на 10.12.2019г. е настъпило при нормална пътна обстановка,
при сумрак, на пешеходна пътека, намираща се на кръстовище на ул.****в гр.***. Вещото
лице е описало механизма на ПТП, при който лек автомобил „Фиат” след подаден зелен
сигнал на светофарната уредба разрешаващ преминаването му и завиване наляво, не
пропуска преминаващите също на зелен светофар пешеходци, като реализира ПТП. Вещото
лице е посочило, че водачът на автомобила марка „Ф” с рег.№**** М. Й. А. е имала
техническа възможност във всеки един момент да спре и предотврати ПТП, като се вземе
предвид характеристиките на района на ПТП, в условията на открита и неограничена от
предмети, сгради и обекти видимост. В съдебно заседание вещото лице уточни, че
действията на водача са в причинна връзка за произшествието, а действията на пешеходците
не следва да са в причинна връзка с произшествието, като при движението, организирано на
кръстовището, завиващият наляво трябва да пропусне пешеходците и насрещно движещите
се на зелен светофар.
От заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на претърпяното ПТП на 10.12.2019г. като пешеходец, ударен от
лек автомобил при пресичане на пешеходна пътека, ищцата получила множество травми на
главата, тялото и крайниците: охлузване и хематом на носа, повече в ляво, оток и хематом
по външна и предна част на лява подбедрица 9/7см.; оток и хематом на ляво коляно,оток и
хематом на лява седалищна област с размер 10/9см. Вещото лице е посочило, че ищцата е
направила консулт с психиатър, като е поставена диагноза „разстройство в адаптацията,
придружено с кратка депресивна реакция”. В заключението е посочено, че на ищцата е била
оказана помощ в спешно отделение на МОБАЛ ****, извършена графия на гръден кош, лява
подбедрица и ляво коляно, ехография на коремни органи, извършена хирургична обработка
3
на носа. Вещото лице е достигнало до извод, че посочените травматични увреждания може
да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалата, а именно при
претърпяно ПТП, при удар от лек автомобил и падане върху твърда повърхност, каквато е
асфалтовата повърхност. Вещото лице е посочило, че на пострадалата са причинени болки и
страдания, както и затруднение в движението на ляв долен крайник за срок от 20 до 30 дни,
като през първите 10-14 дни болките и страданията са били с особено висок интензитет,
поради натъртванията по цялата лява половина на тялото. Вещото лице заявява, че до 30-40
ден от ПТП се е стигнало до пълно възстановяване на физическите увреждания. Вещото
лице е установил при прегледа прекаран препателарен бурсит на лявото коляно с умерено
изразена болка при крайна флексия на коляното, както и при палпация на левия глутеус е
установил фиброзна тъкан в дълбочина на мястото на получения при травмата хематом. В
заключението е посочено, че оздравителния процес е протекъл без усложнения, като срокът
на пълното възстановяване е между 30-45 дни. Относно психическите травми, вещото лице е
посочило, че при прегледа ищцата е обяснила, че изпитва периодични паник атаки, особено
при пресичане на пешеходна пътека. Според вещото лице срокът за възстановяване от
психическата травма е 2-3 месеца. Вещото лице уточни в съдебно заседание, че ищцата е
провеждала адекватно лечение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е К У, П Р Р и
М. Й. А.. Свидетелката У, разпитана каза, че с ищцата са колеги. На 10.12.2019г.се връщали
от работа, като се движели пеша по бул.”Б**”, посока от центъра към С. На кръстовището с
ул.”****”, след като светофарът светнал в зелено за пешеходци, тръгнали да пресичат и по
средата на пешеходната пътека, ищцата я дръпнала и изпищяла, като в следващия момент
свидетелката чула звук от кола, която ги ударила и спряла след пешеходната пътека.
Свидетелката каза, че преди да пресекат пътното платно, се огледали и видели, че колите са
спрели на светофар, а автомобилът, който ги ударил влязъл с висока скорост в
кръстовището. Свидетелката каза, че лицето на ищцата било обляно в кръв, имало рана
върху носа, изпитвала много силна болка в крака от коляното към кръста. Водачът на лекия
автомобил казала, че не ги видяла ,защото много бързала. Свидетелката заяви, че на място
дошла полиция, екип на спешна помощ и с линейка били откарани в „Спешно отделение”
двете с ищцата, където им направили изследвания. Свидетелката каза, че ищцата била с
огромна синина, започваща от кръста до средата на коляното, кракът я болял. Изпитвала
главоболие, стрес. Свидетелят Р, съпруг на ищцата, разпитан каза, че вечерта, около 18:15ч.
ищцата му се обадила по телефона и му казала, че е в „Бърза помощ”, тъй като я блъснал
автомобил. Свидетелят каза, че веднага отишъл до „Спешно отделение”, където видял
съпругата си цялата ожулена по лицето. Казала му, че я боли кракът. Била с колежката си,
когато станал ударът. Свидетелят заяви, че около месец след това се оплаквала, че я боли
там, където е ожулена, станала страшно притеснена, когато пътува в кола по тъмно, както и
на пешеходни пътеки. Свидетелят каза, че съпругата му не е вземала болнични, работела от
вкъщи. Свидетелката А. заяви, че тя управлявала лекия автомобил, с който завила към
ул.”****”. Било тъмно, светофарът на кръстовището бил със зелена светлина. Понеже
4
бързала да мине преди автомобил пътуващ срещу нея, не видяла пешеходците. Усетила, че
ги бутнала с колата, едната жена паднала. Те били на пешеходната пътека, когато ги ударила
с дясната част на автомобила. Веднага спряла и им предложила помощ, но те отказали. На
място дошли КАТ и „Бърза помощ”.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно
цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на
причинителя на вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност»
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска
отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да
са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412
от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна
застрахователна претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост
на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства
ищцата е отправила до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е
спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена
по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се явява допустима.
Разгледан по същество, за искът за обезщетение за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Безспорно, от събраните по делото доказателства се установи, че на 10.12.2019г. е
настъпило ПТП, в резултат на което ищцата е получила увреждания- травми на главата,
тялото и крайниците: охлузване и хематом на носа, оток и хематом по външна и предна част
на лява подбедрица, оток и хематом на ляво коляно,оток и хематом на лява седалищна
област. Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от
приетите по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели, както
5
и от заключенията на приетите по делото съдебна автотехническа и съдебно-медицинска
експертизи. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички
предпоставки на деликтната отговорност на деликвента М.А., а именно противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вина.
Противоправното поведение на А. се изразява в несъобразяване с правилата за движение от
нейна страна, която управлявайки лек автомобил „Ф” с рег.№ **** допуска да се стигне до
удар в ищцата, докато тя пресича по пешеходна пътека на кръстовище, регулирано със
светофарна уредба, като светофарът е бил със зелена светлина и от удара са причинени
вреди. Противоправното поведение на деликвента и механизма на ПТП се доказват от
приложения като доказателство по делото протокол от ПТП, както и от заключението на
автотехническата експретиза, видно от което водачът А. е имала техническа възможност във
всеки един момент да спре и предотврати ПТП, но се е стигнало до удар в пресичащата на
пешеходната пътека И.Г.. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на причинителя на
увреждането се предполага до доказване на противното. В хода на настоящото производство
ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства, които да изключват или
ограничават вината на застрахованото лице за настъпването на ПТП. Неоснователно е
възражението на ответника, че ПТП-то е резултат от случайно събитие, а М.А. няма вина за
настъпилото ПТП. Съдът намира, че допуснатото от водача на лекия автомобил нарушение
на правилата за движение се изразява в това, че същата е следвало при завой на ляво, първо
да пропусне преминаващите на зелен светофар пешеходци по пешеходната пътека и ако
беше спазила това правило, нямаше да се стигне до удар в пешеходците. В отговора на
исковата молба ответникът наведе твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, но не агажира доказателства в тази насока. Съпричиняване по смисъла на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносните последици, т.е. когато приносът за
настъпването им е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза
ще е допустимо само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или техния размер няма да е в този обем. Приносът за съпричиняване следва да е
безспорно доказан, а не предполагаем, за да бъде зачетен при определяне размера на
вредите. В конкретния случай, от заявеното от вещото лице се установи, че ищцата е
провела адекватно лечение. Вещото лице по автотехническата експертиза каза, че ПТП-то не
се дължи на действия от страна на пешеходците, пресичащи на зелен светофар пътното
платно, на пешеходна пътека. Няма доказателства ищцата да е допуснала нарушение на
правилата за движение, поради което направеното от ответника възражение за
съпричиняване е неоснователно.
По делото не е спорно и от представените доказателства се установи наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка "гражданска отговорност", сключена
между деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от
10.12.2019г. При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице основание за
6
ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на вредите причинени от
деликвента. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен
да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по реда
на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятно отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и
тежестта на увреждането. В конкретния случай причинените на ищцата телесни увреждания
са от категорията на леки телесни повреди, като оздравителния процес видно от изложеното
в заключението на съдебно-медицинската експертиза е продължил за срок повече от месец,
до около 45 дни след ПТП-то. Вещото лице е посочило, че първите две седмици ищцата е
изпитвала болки и страдания с особено голям интензитет. При прегледа вещото лице е
установило при палпация на левия глутеус фиброзна тъкан в дълбочина на мястото на
получения при травмата хематом. От събраните по делото докаателства се установи, че
освен телесните увреждания, при ищцата са настъпили и психически травми, довели до
депресивно състояние, за което е провеждала консулт със психиатър и лечение. При разпита
свидетелите У и Р казаха, че ищцата изпитвала силна болка в крака, както и имала
охлузвания по лицето, огромна синина на левия крак, изпитвала силен стрес. Съдът взе
предвид показанията на свидетеля Р-съпруг на ищцата, преценени по реда на чл.172 от ГПК,
но ги кредитира, тъй като отразяват преки негови впечатления и кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, вкл. и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля У, която е очевидец на ПТП-то, била е заедно
с ищцата и е възприела удара от автомобила, както и настъпилите травми и състояние на
ищцата. Като взе предвид горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за
справедливост, съдът намира, че следва да определи размер на обезщетението за
неимуществени вреди в размер от 2000лв., в какъвто размер е исковата претенция. По
делото се установи, че застрахователят е определил и изплатил на ищцата сумата 400 лв. за
имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП. В претенцията си до
застрахователя ищцата е претендирала сумата 85лв. за имуществени вреди, като съдът
приема, че тези вреди са обезщетени от застрахователя и те не са предмет на настоящия
съдебен процес, като остатъкът от изплатената сума в размер на 315лв. следва да се приеме
за обезщетяване на неимуществените вреди. Тази сума следва да бъде приспадната от
определеното от съда по реда на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, като
след приспадането, сумата, която се дължи на ищцата от ответника за обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 1685лв., до който размер исковата претенция се явява
основателна и доказана, а за разликата над сумата 1685лв. до пълния претендиран размер от
2000лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.
По отношение акцесорната претенция за лихва за забава, съдът намира следното:
7
С оглед изричната разпоредба на чл.429 от КЗ застрахователят по застраховка
«гражданска отговорност» дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенеция от увреденото лице, като се вземе най-ранната
от горните дати. В производството по делото не се установи кога и дали застрахованият е
уведомил застрахователя за настъпване на събитието, като видно от доказателствата
увреденото лице е предявило застрахователната си претенция на 12.02.2020г. По
застрахователната претенция е направено плащане на 13.05.2020г. и от тази дата ищцата
претендира и лихва за забава върху неизплатената част от обезщетението. Съдът намира, че
от този момент застрахователят е изпаднал в забава за плащане на останалата част от
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като от тази дата /13.05.2020г./ се дължи
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва за забава, до
окончателното изплащане.
По разноските:
Ищцата е претендирала присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за държавна такса, за възнаграждения за вещи лица и
адвокатско възнаграждение в общ размер 572,90 лв., изчислени съразмерно на уважената
част на исковата претенция.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение. По отношение претенцията на ответника за юрисконсултско
възнаграждение съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското
възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата
на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
намира, че предвид на това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност,
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в
размер от 150лв. При това положение общият размер на разноските на ответника за
възнаграждения за вещи лица, свидетел при призоваване и юрисконсултско възнаграждение
възлиза на общо 370 лв., като с оглед отхвърляне на част от исковата претенция и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК следва в полза на ответника да се присъди сумата 58,28 лв. за
разноски за възнаграждения за вещи лица, свидетел при призоваване и юрисконсултско
възнаграждение, изчислени съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД *****”АД, с ЕИК ******, със седалище ********, да заплати на И.
8
Г. Р. с ЕГН **********, с адрес г***** сумата 1685лв. /хиляда шестстотин осемдесет и пет
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 10.12.2019г. около 17:50 ч., на пешеходна пътека в гр.****, на
кръстовище между***** дължими по застраховка “Гражданска отговорност", по
застрахователна полица №******, валидна за период 16.03.2019г.-16.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата , считано от 13.05.2020г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над
1685лв. до пълния претендиран размер от 2000лв., като неоснователен и недоказан в тази
част.
ОСЪЖДА „ЗАД******, с ЕИК ******, със седалище ******* да заплати на И. Г. Р.
с ЕГН **********, с адрес гр.***** сумата 572,90лв. /петстотин седемдесет и два лева и
деветдесет стотинки/, представляваща разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи
лица и адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на уважената част на исковата
претенция.
ОСЪЖДА И. Г. Р. с ЕГН **********, с адрес гр.******* да заплати на „ЗАД
*****”АД, с ЕИК *****, със седалище гр.******, сумата 58,28лв. /петдесет и осем лева и
двадесет и осем стотинки/, представляваща разноски за възнаграждения за вещи лица, за
свидетел при призоваване и юрисконсултско възнаграждение, изчислени съразмерно на
отхвърлената част на исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9