РЕШЕНИЕ
№ 1011
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.” ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 45140 от 06.01.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 68в, вр. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от
Закона за защита на потребителите на основание чл. 210а от същия закон е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като излага твърдения, че е
нарушен материалния закон, не е налице обективната страна на нарушението, както и че
липсват доказателства за извършването му. Жалбоподателят, редовно уведомени, не се
представляват.
АНО - Комисия за защита на потребителите чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Д. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да
бъде потвърдено като законосъобразно. Счита нарушението за безспорно доказано.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
В Комисия за защита на потребителите в гр. Бургас постъпила жалба от потребител за
това, че в сграда в гр. *************************, се ползва като хотел или къща за гости.
Във връзка с подадената жалба на 27.05.2019 г. била извършена проверка от свидетелката
Н.П. – на длъжност инспектор в КЗП в сайта www.booking.com., като след въвеждане на
наименованието на обекта къща за гости „Г.в.“ на страницата се появила обява със следното
съдържание: „Хотел Г.в., три звезди, бул.**************, България-отлично
местоположение. Хотел Г.в., три звезди е разположен точно до Казиното в Морската
градина на гр.Бургас, центъра на града е само на 500м. от хотел Г.в.. На 200 метра от хотела
има обществен паркинг.“ Установило се, че обектът се рекламира като хотел. На 31.05.2019
г. свидетелката П. и свидетелят Д.Р. мл. специалист в КЗП извършили проверка на място в
обекта на адрес гр. Бургас, бул. ***************. Установило се, че обектът притежава
удостоверение за категоризация за къща за гости, а не за хотел. Последвала още една
проверка от свидетелката П. в сайта www.booking.com, при която констатирала, че обявата е
качена от дружеството-жалбоподател, стопанисващо обекта. При така установеното
свидетелката П. съставила на 26.08.2019 г. срещу жалбоподателя АУАН за това, че
търговецът "М." ООД въвежда в заблуждение потребителя относно вида на туристическия
обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният
потребител не би взел, ако не беше използвана тази търговска практика. Впоследствие на
06.01.2020 г. било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите П. и Р. изцяло се
подкрепят от писмените доказателства, находящи се в преписката. Приложени са множество
разпечатки от сайта www.booking.com, от които категорично се установява, че процесният
обект, който по категоризация представлява къща за гости, се рекламира като хотел от
жалбоподателя. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (Заповед № 675/21.08.2021 г. и Заповед № 563
М/01.07.2016 г. и двете на председателя на Комисия за защита на потребителите) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Процесното нарушение и обстоятелствата, при които е
2
извършено са описани в пълна степен както в АУАН, така и в НП. Недвусмислено е
отразено, че стопанисваният от жалбоподателя обект – къща за гости „Г.в.“ съгласно
категоризацията, се рекламира от търговеца в инернет сайт като хотел.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 68в, вр. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1,
предл. 1 от Закона за защита на потребителите, съгласно които норми се забраняват
нелоялните търговски практики. Според законодателя търговска практика е заблуждаваща,
когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв
начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе
в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически
точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно
да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването
на търговската практика.
От фактическа страна по делото като безспорно се установи, че обект къща за гости
„Г.в.“, находящ се в гр. Бургас, стопанисван от жалбоподателя е бил рекламиран от
жалбоподателя в интернет сайт като хотел за гости. Безспорно това обстоятелство
представлява нелоялна търговска практика, тъй като обект, който е категоризиран като
хотел разполага с повече удобства за клиентите, за разлика от обект къща за гости. Тази
разлика намира отражение в издаваните удостоверение за категоризация, като в случая
обект „Г.в.“ притежава удостоверение за категоризация за къща за гости, а е бил рекламиран
като хотел. Следователно потребителите се заблуждават от търговеца, че къща за гости
„Г.в.“ предлага удобства и услуги като хотел. По тази причина правилно АНО е приел, че е
налице реална възможност запознавайки се с обявата в www.booking.com потребител да
избере да посети къща за гости „Г.в.“, заблуден от обявата, че е хотел. Нарушението е било
установено от свидетелката П., която е извършила справка в интернет сайта, като подробно
е описала всички действия, които е извършила в съставения протокол от проверката.
Отделно е била извършена и проверка на място от свидетелката П. и свидетелят Р., които са
констатирали, че категорията на обекта от офертата не съответства на действителната. Ето
защо настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на
процесното нарушение, което безспорно се доказва от събраните по делото доказателства.
Правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 210а от Закона за защита на
потребителите, в която се предвижда наказание за юридическите лица „имуществена
санкция“ в размер от 1000 лева до 30 000 лева. На жалбоподателя е била наложена санкция в
минимален размер от 1000 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. В производството
представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е потвърдено и по
3
тази причина на АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото съдът намира, че в полза на АНО следва да се присъдят 120 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 45140 от 06.01.2020 г., издадено от
директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на „М.” ООД, ЕИК ********* за нарушение
на чл. 68в, вр. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите на
основание чл. 210а от същия закон е наложено наказание „имуществена санкция” в размер
на 1000 лв.
ОСЪЖДА „М.” ООД, ЕИК ********* да заплати на Комисия за защита на
потребителите сумата от 120 лева, представялваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4