МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 2596/ 2017г. по описа на СпНС, 6 състав
Специализираната прокуратура е внесла
обвинителен акт , с който П.П.Ч., ЕГН **********е предаден на съд за това,че в периода месец юли - месец август
2014 год. в гр.*** и в гр.*** в съучастие като помагач, с М.Р.
/извършител/ и С.В. /извършител/, умишлено улеснил М.Р. и С.В., да извършат
престъпление, а именно: да преведат през границата на страната с Р.Румъния
групи от лица, които не са български граждани, без разрешение на надлежните
органи на властта, като помагачеството се е изразило в предоставяне на МПС за
транспортирането им от гр.*** - България до гр.Виена -Австрия с моторно
превозно средство - влекач, марка Мерцедес, рег.№ ***, собственост на „***-клон ***", като лизингодател и ЕТ „П.Ч."***
като лизингополучател, влекач, марка Мерцедес, рег.№ ***, пререгистриран на
05.11.2014 год. с № ***, собственост ЕТ„П.Ч."***, полуремарке, марка
Кроне, per. № ***, пререгистрирано на 05.11.2014 год. с номер ***, собственост
на ЕТ„П.Ч."***, като превеждането е организирано от група, състояща се от М.Д.Р.,
С.М.В., С.З.М., всички български граждани, Т.А., роден на *** год., М. EJI-О., роден на *** год., Е.Ч., роден на *** год., А.М.А.,
роден на *** год., Б.О., роден на *** год., О.Ф., роден на *** год., всички
сирийски граждани, Н.Н., роден на *** год., П.А., роден на ***год., ирански
граждани, Б.К., роден на *** год., И.Д., роден на *** год., Х.Т.., роден на ***год.,
притежаващи австрийско гражданство, А.Б., роден на *** год., притежаващ
германско гражданство, С.Б., роден на *** год. в Република Ирак, К.Б., родена
на *** год. в Република Австрия, Е.Г., роден на *** год. в Република Босна и
Херциговина, К.А.А., роден на *** год. и Ф.Й., роден на *** год., - престъпление по чл. 280, ал.2, т.З, т.4 и
т.5 от НК, във връзка с ал.1, пр.2, във вр. с чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК .
В хода на съдебните прения, прокурорът
поддържа изцяло повдигнатите обвинения спрямо подсъдимият П.П.Ч.. Представителят
на държавното обвинение изразява становище, че описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка до голяма степен намира потвърждение от събраните и
проверени в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени
доказателства. В подкрепа на подобен извод следва да се кредитират ,според
прокурора свидетелските показания на лицата М.Р., които лично е бил ангажиран
от подсъдимия, и който в пълнота изяснява дейността на подсъдимия като част от
група за трафикиране на мигранти, начините и средствата, чрез които са
осъществявали превеждането през границите на мигрантите , С.В. който е бил
вербуван за дейността на групата от свидетеля Р. по поръчение на подс. Ч., и е
участвал в трафикирането на мигрантите през границите, С.М., участвал в групата
и изпълняващ ролята на ескортираща кола по време на извършваната инкриминирана
дейност от страна на обвиняемия. Представителя на държавното обвинение посочва
и свидетелските показания по НП №705 STl 3/15h, по описа на Виенската
прокуратура, в които се описват начина на свързване с трафикантите, механизма
на транспортиране и провеждането им през границите, всички писмени
доказателствени източници по НП №705 STl 3/15h по описа на Виенската
прокуратура.
В пледоарията си
представителят на държавното обвинение посочва, че между всички цитирани
доказателствени средства е налице единствено взаимна свързаност и
последователност, както и липса на противоречия.
Прокурорът изразява становище, че не следва да се
кредитират показанията на свидетелката Л.Г., с която подсъдимият е живял на
семейни начала, както и показанията на свидетеля Ж.Д., който е бил шофьор във
фирмата на подс. Ч., и се намира в отношения работодател – работник.
Обвинителят изразява становище, че подсъдимият е осъществил както от
обективна,така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 280, ал.2,
т.З, т.4, и т.5 от НК, вр. ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК.
При индивидуализация на наказанията по вид и размер
заявява, че следва да се има в предвид както обстоятелствата, които
определят характера и степента на обществената опасност на деянието, така и събраните
доказателства за личността на подсъдимия Ч. , че същият е неосъждан което дава основание да приеме извода, че
наказателната отговорност на подсъдимия следва да се реализира при превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
По така изложените съображения, прокурорът пледира за
осъдителна присъда с която подсъдимия П.П.Ч. да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението от НК, за което е обвинен, и да се определи
наказание под средния размер, а именно 3 години "лишаване от
свобода", което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от 5
години, както и „глоба“ в размер на 3000 лева и конфискация на инкриминираното
превозно средство, както и конфискация на 1/3 част от имуществото на дееца, предвидено
в чл. 280, ал. 2 от НК.
Адвокат Д.
смята , че обвиненията срещу подзащитния му не са доказани. На първо място ,
според защитника не става ясно фактическите обстоятелства, които са изложени от
прокуратурата, с кои доказателства се установяват, поради което моли съда, на
първо място да вземете предвид, че Ч. е подпомогнал извършителите, предоставяйки
им влекач „Мерцедес“ с рег. № ***, като в тази част са посочени 4 пъти, когато
са извършвали превози с този влекач и с въпросното ремарке, докато в диспозитива
на обвинителния акт е посочено, че освен с този влекач, моят подзащитен е
подпомогнал извършителите на деянията, предоставяйки им и влекач марка
„Мерцедес“ с рег.№ ***.
Защитникът
подчертава, че нито от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, се установяват извършени превози с този влекач, нито пък в
обстоятелствената част на обвинителния, е посочено такова обстоятелство, поради
което настоява подзащитният му да бъде
оправдан за това, че е подпомогнал
извършителите, предоставяйки им за използване влекач „Мерцедес“ с рег.№ ***.
Адвокат Д.
заявява, че неговия подзащитен следва да бъде оправдан и по отношение на
квалифициращото обстоятелство по чл. 280, ал. 2, т.5 от НК тъй като не са
налични доказателства , че той е познавал,
или е бил във връзка с всеки един от изброените в диспозитива на обвинителния
акт лица, квалифицирани в него като група, организирана група, която се е занимавала с превозване на мигранти през границата.
Защитата
счита, че не е налице и квалифициращото обстоятелство, че превежданите през
границата не са били български граждани.
Адвокат Д.
изразява становище , че от събраните по делото доказателства, не се установява
по несъмнен начин, че при преминаването на управлявания от М.Р. и впоследствие
на С.В. товарен автомобил с ремарке през границата с Р Румъния през „Дунав
мост“, че в ремаркето на този автомобил е имало лица, които са били преведени
без съответното разрешение.
След като
излага митиви показанията на свидетелите Р. и В. да не бъдат кредитирани с
доверие защитника пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият
П.Ч. подържа защитника си и също прави искане да бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
П.П.Ч., ЕГН ********** е роден на *** год.
в гр. K., българин, българско гражданство,
разведен, със средно образование, собственик и управител на ЕТ"П.Ч.",
неосъждан, настоящ адрес:***, притежаващ л.к. № ***, изд. на ***год. от МВР -
гр. ***.
Подсъдимият
П.Ч. към 2014г. е бил собственик на
транспортна фирма ЕТ„П.Ч.", която превозва стоки за чужбина. Към
инкриминирания период фирмата е притежавала един собствен влекач марка „“Мерцедес”“ с рег.№ ***, полуремарке
марка „“Кроне”“ с рeг. № *** и друг влекач, марка „“Мерцедес”“ с рег.№ ***,
взет на лизинг от „***- България"- клон ***. Ч. сам е извършвал
международни превози като шофирал влекача.
Ч. е извършвал
международни превози с един от камионите , а именно влекач, марка „“Мерцедес”“
с рег.№ ***, взет на лизинг от „***- България"- клон ***.
В този период свидетеля С.М. държал ресторант
„***“, намиращ се в близост до ГКПП – Капитан Андреево.Подсъдимият често преминавал
през ресторанта и двамата със свидетеля М. се познавали.В заведението отсядали
и много турски международни шофьори.С.М. бил привлечен към групата за трафик на
сирийски бежанци от Република Турция към Западна Европа.Свидетелят често пътувал до Германия във връзка с
доставка на месо и бил нает от А.Т.- сирийски гражданин пребиваващ в Р.Австрия,
който бил организатор на трафика на сирийски бежанци и е бил в телефонен и
личен контакт с намиращия се в Турция основен организатор на трафика на
сирийски бежанци Ф.О.. Ролята на С.М.
била да съпровожда камионите с бежанците и да предупреждава при наличие на
полицейски постове и проверки. В групата ,чиято дейност подпомагал М. участвали
М.Д.Р., С.М.В., С.З.М., всички български
граждани, Т.А., роден на *** год., М. ЕЛ-О, роден на ***год., Е.Ч., роден на ***
год., А.М.А., роден на *** год., Б.О., роден на *** год., О.Ф., роден на ***
год., всички сирийски граждани, Н.Н., роден на *** год., П.А., роден на ***
год., ирански граждани, Б.К., роден на *** год., И.Д., роден на *** год., Х.Т..,
роден на *** год., притежаващи австрийско гражданство, А.Б., роден на *** год.,
притежаващ германско гражданство, С.Б., роден на *** год. в Република Ирак, К.Б.,
родена на *** год. в Република Австрия, Е.Г., роден на *** год. в Република
Босна и Херциговина, К.А.А., роден на *** год. и Ф.Й., роден на *** год.
С.З.М. убедил подсъдимия П.Ч. да подпомага
незаконния трафик на чужди граждани със своя камион - влекач, марка Мерцедес,
рег.№ *** и полуремарке марка „Кроне" с per. № ***.Превозното средство
имало хладилна инсталация и напълно отговаряло на нуждите на организаторите на
престъпната група.
При едно от пътуванията си през 2013год. П.Ч. се запознал със свидетеля М.Д.Р.,
който също бил международен шофьор и го поканил да работи в неговата фирма.
Една година по-късно, през пролетта на 2014 година, М.Р. започнал работа като
шофьор във фирмата на П.Ч. - ЕТ „П.Ч.", като Ч. му дал да управлява
влекач, марка Мерцедес, рег.№ ***. Уговорката между двамата била, П.Ч. да
товари камиона със слънчоглед, да оправя всички документи, а М.Р. само да го
управлява до Р.Австрия и обратно, като за всеки курс ще получава възнаграждение
от П.Ч. в размер на 500 евро.
Подсъдимият
дал на свидетеля документите за пътуването.След като ги разгледал , Р. се
усъмнил, че нещо не е наред, тъй като на тях пишело „България-Литва", а в
обратна посока „Полша-България", а не спрямо уговорката им за курсове до
Р.Австрия, но въпреки това решил да замине.
На
20.07.2014год., както се били разбрали, М.Р. взел камиона - влекач, марка
Мерцедес, рег.№ *** и полуремарке марка „Кроне" с per. № *** от паркинг в
гр.***, който камион предварително е бил натоварен от П.Ч.. Ч. му дал
документи, на които пишело, че камиона е натоварен със слънчоглед в големи
чували - бигбегове. Преди тръгване, Ч. му казал, че ще поддържат връзка по
телефона и ще му каже накъде да пътува. На 20.07.2014год. в 17,45 часа Р.М. с
управляваното от него МПС минал през ГКПП Дунав мост от България за Румъния.
Когато Р. пристигнал в Унгария, Ч. по телефона му казал да пътува за Австрия,
да отиде в гр.Виена на паркинга на сервиз „МАН". На 21.07.2014год. в 23,24
часа е установено от предоставените данни от ASFINAG - Австрия, че Р. влязъл в
Р.Австрия при Никелсдорф, като продължил да кара по А-4 към пътен възел Швечат,
където преминал по S-1 в 00,01 ч. На 22.07.2014 год. в 00,12 часа превозното
средство е регистрирано на S-1 при пункта за пътни такси Рустенфелд -
Леополдсдорф, който се намира на изхода на магистралата и води по пътя към
Голфклуба, където се намира и паркинга на сервиза на „МАН".
През
целия път Р. е бил съпровождан от движещ се пред него лек автомобил, управляван
от свидетеля С.М.. Според показанията на свидетеля Р. в автомобила е пътувал и П.Ч., като поддържали визуална и
телефонна връзка.
С.М.
е бил нает от А.Т.- сирийски гражданин пребиваващ в Р.Австрия, който бил
организатор на трафика на сирийски бежанци и е бил в телефонен и личен контакт
с намиращия се в Турция основен организатор на трафика на сирийски бежанци Ф.О..
След
като Р. пристигнал и спрял на посочения паркинг, Ч. слязъл от придружаващата
кола и отишъл при него. Тук разтоварили 53 сирийски бежанци, които били скрити
в товарното пространство на полуремаркето. След разтоварването, Ч. взел от Р.
старите ЧМР-та и му дал нови, все едно е натоварил слънчоглед в Полша, а в
същото време слънчогледа не е разтоварен и му казал да се връща в България.
На
22.07.2014 год. в 01,18 часа в Никесдорф, Р. напуснал Р.Австрия през Унгария.
След като се върнал в България, оставил камиона на паркинга на Митница „***",
където при него дошъл Ч., който му дал 500 евро за курса. Няколко дни по-
късно, П.Ч. отишъл на една бензиностанция, намираща се в близост до селото,
където живеел Р. и го попитал дали не познава и някой друг шофьор, който да
пътува и „работи" с него.
Тогава
Р. се обадил на С.В. - негов познат, бивш колега и му предложил да работи за Ч.,
като му обяснил в какво се състои работата, че ще превозват бежанци с
тежкотоварни камиони до Австрия. В., който по това време бил в тежко финансово
положение се съгласил. На 31.07.2014 год. Р. и В. се срещнали на паркинг в гр.***,
където провели среща с Ч., на която той им дал указания, документи и пари за
пътя. Документите, които Ч. им дал за камиона пак били подготвени за Литва и се
отнасяли за превоз на слънчоглед. Камиона пак бил натоварен и пломбиран
предварително от Ч..
На
31.07.2014г. в 17,25 часа влекач, марка Мерцедес, рег.№ *** и полуремарке марка
„Кроне" с per. № ***, управляван от Р.М. и пътник С.В. преминал през ГКПП
Дунав мост от България за Румъния. На 01.08.2014год. в 22,15 часа Р. и В. с
автомобила влезли в Австрия при Никелсдорф, след което Р. продължил да кара по
А-4 към пътен възел Швехат където в 22,53 часа излязъл към S-1. На 01.08.2014
год. в 23,05 часа превозното средство е регистрирано на S-1 при пункта за пътни
такси Рустенфелд - Леополдсдорф, който се намира на изхода на скоростния път,
изхода на който води към пътя за Голфклуба, където се намира и паркинга на
сервиза на „МАН". Отново през целия път Р. е бил съпровождан от движещ се
пред него лек автомобил, управляван от С.М.. След като спрял на паркинга, по
телефона на Р. се обадил Ч., който му казал да отвори камиона, да пусне
намиращите се вътре хора, да ги остави там и да се връща. На паркинга Р. и В.
разтоварили 74 сирийски граждани, скрити върху товарната повърхност на
полуремаркето. След като ги разтоварили, на 01.08.2014 год. в 23,21 часа, Р. и В.
били регистрирани на тол портала в Лаксенбургер Щрасе - Ротнойзилд в посока на
пътуване Швехат, след което на 02.08.2014 год. в 00,12 часа са напуснали
Австрия през Унгария.
На
05.08.2014год. в 05,55 часа влекач, марка Мерцедес, рег.№ *** и полуремарке
марка „Кроне" с per. № ***, управляван от Р.М. и пътник С.В. минали през
ГКПП Дунав мост от България за Румъния. На 06.08.2014год. в 01,54 часа Р. и В.
влезли в Р.Австрия при Никелсдорф, след което Р. продължил да кара по А-4 към
пътен възел Швехат, където в 02,31 часа се качил на S-1. На 06.08.2014 год. в
02,42 часа превозното средство било регистрирано на S-1 при пункта за пътни
такси Рустенфелд - Леополдсдорф, който се намира на изхода на магистралата и
извежда на улицата, водеща към Голфклуба. Отново през целия път Р. е бил
съпровождан от движещ се пред него лек автомобил, управляван от С.М.. След това
разтоварили намиращите се вътре хора - сирийски граждани, скрити в
полуремаркето. След като ги разтоварили на 06.08.2014 год. за времето от 02,42
часа до 02,59 часа, в 02,59 часа, Р. и В. били регистрирани на тол портала в Лаксенбургер
Щрасе - Ротнойзилд в посока на пътуване Швехат, след което на 06.08.2014 год. в
03,53 часа са напуснали Австрия през Унгария.
На
06.08.2014год., служители на полицейската инспекция в Леополдсдорф съобщили за
извършеното нелегално разтоварване на бежанци. При извършен оглед били намерени
остатъци от храна, шишета и слънчогледови семки на извеждащата улица, както и
по съседния насип, които са били иззети, както и записи от монтираната камера
за наблюдение на диви животни на улицата, водеща към голфклуба.
На
17.08.2014 год. в 17,11 часа, влекач, марка Мерцедес, рег.№ *** и полуремарке
марка „Кроне" с per. № ***, управляван от Р.М. и пътник С.В. минал през
ГКПП Дунав мост от България за Румъния, като на това пътуване отново били
изпратени от П.Ч., който им предоставил камиона запечатан и пломбиран и им дал
документите за него. Отново през целия път били съпровождани от движещ се пред
тях лек автомобил, управляван от С.М., който е имал телефонен контакт с М.Р. и
му е давал напътствия и го е предупреждавал за полицейски проверки. С.М. е имал
телефонен контакт и с Абдула Тахсин, който е бил отговорен за поемането в
Австрия и извозването по- нататък на нелегално пътуващите хора. От своя страна А.Т.предавал
информацията на своите съучастници Н., А., Д., Т.и К.. М. е информирал по
телефона и установените в Турция организатори на трафика относно натоварването
на хората, които предавали информацията на човека, който е поел имигрантите в
чужбина. В 23,25 часа на паркинга пред Голфклуба, описан по- нагоре разтоварили
укриващите се върху товара от слънчоглед сирийски граждани, след което тръгнали
да се връщат обратно. В 23,40 часа на 18.08.2017 год. двамата са задържани от
австрийски полицаи в Хенерсдорф на ул."***" № 32, като по същото
време са задържани и Н. Н., който пътувал към мястото на разтоварването на бежанците
с нает от него автомобил м."Фиат Дукато" с рег.№ ***от Автокъща ****
в Линц, А. П. и другите участници в групата, с изключение на П.Ч..
Р.М.,
С.З.М. и С.В., както и другите задържани, били осъдени и изтърпяли присъди в
Р.Австрия.
Виенската
прокуратура е изпратила молба за трансфер на наказателното производство ведно с
приложените материали по наказателно производство №705 Stl 3/15h, по описа на
Виенската прокуратура.
С
постановление от 9.11.2015г. прокурор от СП е уважил молбата за трансфер на наказателно производство №705 Stl 3/15h, по описа на Виенската
прокуратура от Ръководителя на Виенската прокуратура - прокурор Едгар Лушин,
във връзка с водено в Р.Австрия наказателно производство срещу група лица
включително и П. ПетковЧолаков за извършено престъпление „трафик на хора", приел
по компетентност материалите по цитираното досъдебно производство и е възложил
разследването на следовател от СО -СП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото гласни доказателства – обяснения на подсъдимия, показанията на
свидетелите М.Д.Р., С.М.В. , С.З.М.,Ж.И.Д. , Л.И.Г., Л.К.В. дадени в хода на
съдебното следствие, както и тези, дадени във фазата на досъдебното
производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда и на чл. 281 НПК .Установената фактология
се подкрепя и допълва и от писмените доказателства и доказателствени средства,
приложени по делото, в това число всички писмени доказателствени източници по
НП №705 STl 3/15h по описа на Виенската прокуратура, които са приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 26 от Конвенцията за трансфер на
наказателни производства от 01.07.1980 г., ратифицирана от Р България и
обнародвана в ДВ брой 104 на 01.07.2004 г., свидетелство за съдимост, както и
останалите писмени документи, съдържащи релевантни по делото факти, прочетени и
предявени на процесните страни по реда на чл. 283 от НПК.
Основен доказателствен източник
за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите М.Д.Р.
и С.М.В..Техните показания са обективни,
логични, изключително подробни, последователни, непротиворечиви и житейски
правдиви и се кредитират в цялост от настоящия съдебен състав.Двамата
свидетели непосредствено са възприели релевантни за
предмета на делото факти и техните показания са преки доказателствени средства.
Показанията на свидетелите Р. и В.
са идентични относно конкретните действия на подсъдимия Ч. при транспортирането
на чуждите граждани без разрешение през границите на страната.
В показанията си от 4.12.2017г.
свидетелят Р. подробно разказва , че е бил шофьор нает от подсъдимия и описва
конкретните действия на Ч. при осъществяване на превоза на нелегалните
мигранти.В показанията си ясно посочва,че Ч. е знаел за превозването на хората
със камиона и помагал като е осигурявал документи за превоз които били
необходими при проверка и при преминаване на границите.
Непълнотата в показанията на
свидетеля , дадени в хода на съдебното следствие и констатираните противоречия
се преодоляха чрез прочитане на показанията му от досъдебното производство по
реда на чл.281,ал.4 вр.ал.1 т.1 и 2 НПК.
След прочитане на показанията ,
свидетелят М.Р. категорично ги потвърждава.
Съдът не приема тезата на
защитата, че показанията на Р.М. са дадени заради това, че подсъдимия не му
платил искана сума пари.Обективния анализ на доказателствата по делото
мотивират съда да приеме , че изложеното от подсъдимия и допълнително
допуснатите и разпитани свидетели Ж.И.Д. , Л.И.Г., Л.К.В. обслужват единствено
изградената защитна версия и не издържат на съпоставката им с други
доказателствени източници.Тримата посочени свидетели описват едно изключително
агресивно поведение на Р.М. което не е било взето под внимание към момента
.Едва при разпита в хода на съдебното следствие те описват това поведение.Като
се има предвид близките отношения и на тримата свидетели с подсъдимия Ч.,
липсата на реакция към момента на случване на твърдените от тях факти и житейската
логика , съдът смята тези показания за недостоверни и изцяло обслужващи
защитната теза на подсъдимия.Няма конкретни доказателства, че Р. е взел под
наем камиона и ремаркето на подсъдимия и той е уреждал всичко свързано с
транспорта.Намерените транспортни документи от австрийските власти в кабината
на камиона подкрепят думите на Р., че е работил при Ч..Такова е и убеждението
на свидетеля В.. Версията за това,че М.Р. е сключил договор за наем с фирмата
на П.Ч. фактически не се подкрепя с конкретика и от свидетелката В. –
счетоводител на фирмата на подсъдимия.
Съдът кредитира с доверието си
думите на свидетеля относно факта на знанието на подсъдимия за превозването на
мигранти.В подкрепа на този извод са думите „Първия път като отворих, видях, че
има хора, викам: „Какво става тука“, разговарях с П. и той ми каза ми, че няма
страшно. Не знам по телефона с кого съм разговарял. С П. се виждах, с друг не
съм се виждал. От различни номера ми се звънеше човека, на български език
разговаряхме. По никакъв начин този човек не ми се е представял. „
Свидетелят Р. описва в
показанията си точните действия на подсъдимия П.Ч. и категорично отрича да е
имал уговорка да взема камиона под наем“Точно не мога да се сетя дали за Латвия
или Литва бяха издадените ЧМР-та. Когато тръгвам, питам: „Тия ЧМР, защо пише
Литва, а аз тръгвам за Австрия?“. П. казва: „Недей гледа какво пише в ЧМР-то“. П.
товари камиона, аз не товаря камиона. Те ми се обаждат по телефона, вдигам, и
говоря, така получавах инструкции какво да правя. Когато разтоварвах хора на
паркинга в Австрия, никой друг не е имало, тъмно е, даже не спирам на паркинга,
на улицата пред паркинга, хората слизат, аз затварям и тръгвам. П. ми дава и за
обратно ЧМР, все едно съм разтоварил. Възнаграждението П. ми го даваше.
Последните 3 курса вземах това момче С. с мене, но той нямаше договор. Идваше
за да види, да опознае работата. Заедно със С. ни арестуваха. Тогава аз
шофирах. Като съм разтоварвал, не съм виждал никого. Аз казах, че ми е тежко и
не може да се кара постоянно, уморително е. П. ми каза да намеря колега, който
да кара. Тогава С. беше безработен и аз му предложих да работи с мен. С. ми каза:
„Ще дойда“, и аз го извиках. Не съм имал уговорка с П. на по - късен етап да
взимам камиона под наем. Всички знаем, че лизингов автомобил не се дава под
наем.“
Съдът кредитира с доверието си
показанията на свидетеля С.З.М., дадени в хода на досъдебното производство и
прочетени в хода на съдебното следствие.Те кореспондират с показанията на
свидетелите В. и Р. и съответстват на установените в трансферираното
наказателно производство факти.Показанията на свидетеля относно ролята на
подсъдимия Ч. следва да се приемат като опит да бъде оневинен за извършеното от
него.
В показанията си и в хода на
съдебното следствие от 6.11.2017г. практически признава , че е съпровождал на
два пъти камиона с нелегалните мигранти до Република Австрия и е говорил по
телефона със свидетеля Р..Този свидетел подробно разказва за ролята си при
съпровождане на камионите и за пътуване заедно с подсъдимия до
Букурещ.Разгледани в контекста на доказателствената съвкупност показанията на З.М.
допълват и подкрепят, както показанията
на свидетелите Р. и В., така и опровергават изложената от подсъдимия версия.
На последно място в категорията
на гласните доказателства следва да се анализират и обясненията на подсъдимия,
дадени по делото.Обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа – те
са едновременно доказателствено средство и средство за защита, което налага във
всеки конкретен случай да бъдат подложени на внимателен, прецизен и критичен
анализ и съпоставка с останалите доказателства.След като разгледа обстойно
обясненията на подсъдимия, съдът ги намира за защитна теза, която се
опровергава от останалите доказателства по делото.
Всички изложени от Ч. обстоятелства
се приемат от съда като негова защитна версия .
На първо място не могат да се
кредитират обясненията за това , че Ч. не е знаел за извършваните от
свидетелите Р. и В. превозване на чужденци.Тези негови обяснения се
опровергават от показанията на двамата свидетели и от материалите по приетото
трансферирано наказателно производство.Твърденията за заплахи от страна на Р. и
това, че е бил мотивиран от отказа на подсъдимия да му даде конкретна сума пари
не намират опора в доказателствата и не следва да бъдат кредитирани с
доверие.Подсъдимият Ч. и разпитаните по негово искане свидетели твърдят,че
поведението на Р. било изключително агресивно и те са се страхували , но в
същото време не предприели абсолютно никакви законни действия по уведомяване на
държавните органи.Това е показателно,че тази версия се вписва в защитната
тактика и цели дискредитация на показанията на свидетеля Р..
При горните мотиви за
недостоверност на обясненията на подсъдимия относно всеки един изложен от него
факт, свързан с поведението му свързано с правно-значими обстоятелства по
делото, настоящият съдебен състав приема изложените от него твърдения за
защитна версия, а не за такива обективно осъществени в реалната действителност.
Необходимо е да се посочи, че
събраните в хода на съдебното следствие и кредитирани от съда гласни доказателства
изцяло кореспондират с писмените такива. Последните са приобщени по делото по
реда на чл.283 НПК и доколкото са събрани по установения законов ред, могат да
се ползват за годен доказателствен източник.
При така установените факти съдът приема
следното от
ПРАВНА СТРАНА:
От събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства се доказва по изискуемия категоричен и
безспорен начин фактът на осъществяване от страна на подсъдимия на престъпния
състав по чл. 280, ал.2, т.З, т.4, и т.5
от НК, вр. ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така изяснената фактическа обстановка
подсъдимият П.П.Ч. е осъществила състава
на престъпление по чл. чл. 280, ал.2, т.З, т.4, и т.5 от НК, вр. ал.1, пр.2,
вр. с чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК.
Твърденията на защитата, че подсъдимият не
е преминал държавната граница, не е превел през границата на страната чужди
граждани, поради което не може да и се търси наказателна отговорност по чл.280
от НК, са неоснователни поради следното: Обект на престъплението по чл.280 от НК са обществените отношения, свързани с дейността на държавните органи,
обществените организации и лица, изпълняващи публични функции. Предмет на
престъплението са именно тези отношения, насочени против дейността на
държавните органи - в случая дейността на ГКПП през което следва да се премине
държавната граница с Р. България. Непосредствен обект на
престъплението по чл. 280 от НК са обществените отношения, свързани с опазване
на установения ред за преминаване на държавната граница, защитен от закона.
Изпълнителното деяние на престъплението, в помагачество на извършването на
което е обвинен подсъдимият П.Ч. е
посочено от законодателя като „преведе” / през границата на страната /.
Превеждането по смисъла на чл. 280 от НК е налице тогава, когато деецът е
започнал непосредствено преодоляване на контрола, осъществяван на границата на
Р. България, като това преодоляване е съпътствано да бъде преведено през границата на страната, но без разрешение
на надлежните органи на властта, отделно лице. В настоящия случай от
анализираното и безспорно установено поведение на подсъдимият, се извеждат
обективните признаци на престъплението, в извършването на което е обвинен. Не
се изисква деецът да е преминал границата, заедно с превежданите лица, а само
да извърши всичко необходимо за настъпването на този резултат.
По делото са налични показания на свидетели,
свалените данни от паметта на дигиталния тахограф на седлови влекач с полуремарке,
категоричните доказателства за натоварването на чуждите граждани на територията
на Република България и преминаването им през границите на страната без
надлежно разрешение.Материалите от австрийските официални власти – справки от
тахографи, разпечатки от проведени телефонни разговори , разпити на
превозваните лица категорично доказват извършено престъпление по чл.280 НК.
От субективна страна: Деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.II, пр.I от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на
тези последици.
Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, съзнавал неправомерността на поведението си и е искал настъпването
на последиците от него. Подсъдимият е съзнавал, че се насочва пряко и
непосредствено към преодоляване на граничните власти и препятствия, за
превеждане на чужди граждани. Това обстоятелство се установява от
предварителната подготовка извършена от подсъдимия Ч. към предоставяне на камион с полуремарке, от
начина, по който е следвало да бъдат
качени лицата в камиона , подготвените транспортни документи, указанията
дадени на свидетелите Р. и В..
Предвид това подсъдимият е
действал виновно с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. ІІ пр. 2 от НК. Настоящия съдебен състав счита, че
деянието извършено от подс.П.Ч. е съставомерно от неговата обективна и
субективна страна и безспорно доказано, тъй като анализирайки разпоредбата
на чл. 280 от НК следва да се направят необходимите
правни изводи относно съставомерността на престъплението по чл.280 ал.І от НК
от обективна и субективна страна, а именно - за да бъде осъществено от
обективна страна престъплението по чл. 280 ал. І от НК, е необходимо да бъдат
предприети действия за непосредствено преодоляване на надлежния граничен
контрол, съпроводено с превеждане през границата на страната отделно или група
лица, но без разрешение на надлежните органи на властта. От субективна страна,
престъплението може да бъде осъществено само при пряк умисъл. Престъплението по
чл. 280 НК е умишлено допринасяне друго лице да извърши деяние, като това друго
деяние не следва непременно да бъде престъпление. Достатъчно е то - последното,
само от обективна страна да осъществява признаците на престъпния състав по чл.
279 НК. Дори и когато лицето извърши престъплението по чл. 279 НК, то деянието
на превелия го пак ще се квалифицира по чл. 280 НК, а не като дейност по
подпомагане или подбуждане към престъпление по чл. 279 НК, защото самата
деятелност по превеждането е въздигната в самостоятелен престъпен състав.
Изпълнителното деяние по чл. 280, ал. І НК се осъществява чрез превеждане през
границата на лица или група от хора без разрешение или на не установени места,
а престъпният резултат е самото преминаване на тези лица през границата.
Необходимо е извършителят му ясно да съзнава какви общественоопасни последици
ще предизвика с поведението си и в същото време да цели тяхното настъпване.
Такъв пряк умисъл е налице у подс.Ч..
В подкрепа на тезата на съда, че
е налице изпълнително деяние по този текст от наказателния кодекс, е изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. на
ВКС по тълк.д.№2/09 г. ОСНК, където е изрично посочено, че основанието за „
…ангажиране на наказателната отговорност на дееца е създаването на условия за
превеждане на другиго през границата на страната. С преминаване на
прехвърленото лице отвъд пределите на страната, престъплението е довършено,
защото законът не изисква същото условие и за прехвърлящия, т.е. за дееца.”
Не се споделя и довода на
защитника на подсъдимият, че обвинението
срещу него почивало само на косвени доказателства, което от своя страна
изключвало възможността за постановяване на осъдителна присъда. Процесуалния закон не изключва
постановяването на осъдителна присъда и само въз основа на косвени
доказателсва, стига анализа и отношението им към главния факт на доказване да
водят до единствения възможен извод за деянието и неговото авторство, какъвто е
и процесния случай.
Следва да се посочи, че
помагачеството е форма на физическо или интелектуално участие в престъплението
и допринася за неговото извършване чрез създаване на условия за това, като чл.
20,ал. 4 от НК обявява за помачач, онзи който умишлено е улеснил извършването
на престъплението чрз съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след
деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. В
този смисъл от обективна страна помагачеството като форма на съучастие винаги се
изразява в улесняване извършването на престъплението, създаване на условия,
които в някаква степен благоприятстват изършителя /но не и в участие на самото
изпълнително деяние/, а от гледна точка момента на изпълнение следва да предшества
или съпътства изпълнителното деяние на извършителя.
В процесния случай съдът намира,
че от установените по делото действия на
подсъдимият П.Ч. безспорно се установяват не само обективните, но и
субективните признаци на престъплението. Анализът на събраните по делото
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност води до единствения и
категоричен извод, за участие на подсъдимият
в престъпното посегателство като помагач. Самото помагачество се е изразило в
улесняване на извършеното престъпление, чрез обещание да се даде помощ след
извършване на деянието – осигряване
придвижването/транспортирането със собствения му товарния автомобил ,управляван от св.Р. и св.В.
на незаконно преминалите границата
афганистански граждани срещу заплащане.
Последния факт се установява от показанията на св. Р. и св.В., които излага
подробно фактическата обстановка през процесния период от време.
Налице са и квалифициращите
обстоятелства по чл.280,ал.2 , т.3,4 и 5 от НК.
Доказателствата категорично
сочат,че превежданите са чужди граждани.Тяхната самоличност се установява по
категоричен и несъмнен начин от изпратените от Виенската прокуратура
материали.В трансферираното производство категорично е доказано, че
превеждането на границата на групи лица чужди граждани е организирано от
престъпна група с установена организация,участници и разпределени роли между
тези участници.Доказан е начина на функциониране на групата.Доказателствата
категорично сочат, че превозването е извършено с влекач, марка Мерцедес, рег.№ ***
и полуремарке марка „Кроне" с per. № ***, управляван от Р.М. и пътник С.В.
минал през ГКПП Дунав мост.
Съдът частично оправда П.Ч. по
обвинението , че е предоставил за транспортирането им от гр.*** - България до
гр.Виена -Австрия моторно превозно
средство - марка „“Мерцедес”“ с рег.№ ***.Доказателствата по делото категорично
сочат, че с посочения влекач не са превозвани мигранти.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в незачитането на установения в държавата
правов ред.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.280 ал. 2 т. 1 и 3 вр. ал. 1 от НК законът предвижда наказание ЛОС от една до
десет години, глоба от хиляди до три
хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца./редакцията
ДВ бр.62/1997г./ При индивидуализацията на наказанията следващо се на подсъдимата, съдът прецени следното:
Съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и на дееца.
Обществената опасност на дееца съдът
намира,че не е висока предвид обстоятелството,че същият не е осъждан.
Съдът намира,че степента на
обществена опасност на деянието е висока,предвид изложените обстоятелства,
преценени спрямо тежестта на процесното деяние, новите европейски реалности, поетите
ангажименти на страната ни с влизането си в Европейския съюз за опазване на
външните му граници, мотивираха съда да приеме, че справедливо и относимо към
извършеното от подсъдимият П.Ч.
престъпление ще бъде налагането на наказание над предвидения минимален
размер - „Лишаване от свобода” за срок
от две години,което съдът на основание чл.66 от НК отложи за изпитателен срок
от четири години и „глоба” в размер на 2
000.
На основание чл. 66 от НК съдът отложи
изтърпяване на наказание лишаване от свобода. След анализ на относителната
тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че целите на наказанието
получават успешна реализация спрямо този подсъдим чрез налагане на условна
санкция. Заради спецификата на извършените престъпления, изолацията от
обичайната им среда в места за лишаване от свобода не е наложителна, както за
постигане на ефективното поправително, възпитателно и превантивно въздействие
върху подсъдимият, така и за гарантиране на обществената сигурност.
Съдът не постанови конфискация на
имущество на подсъдимият,тъй като с това няма да доведе до изпълнение на целите
на наказанията , а ще се окаже ненужно утежняване на положението на осъдения
несъответстващо на степента на участието му в престъплението.
На основание чл.280,ал.4 НК ,
съдът отне в полза на държавата , полуремарке, марка Кроне, per. № ***,
пререгистрирано на 05.11.2014 год. с номер ***, собственост на ЕТ„П.Ч."***.Това
ремарке е използвано за превозване на нелегалните мигранти т.е за извършване на
престъпната дейност и принадлежи на осъденото лице.
Съдът не приложи разпоредбата на
чл.280, ал.4 НК по отношение на влекач, марка Мерцедес, рег.№ ***.Той е собственост на „***- България-клон ***"и
не е собственост на осъденото лице.
Съдът частично оправда П.Ч. по
обвинението , че е използван и марка „“Мерцедес”“ с рег.№ ***.
Накрая съдът се занима по въпроса
с разноските като ги възложи в тежест на подсъдимият.
По този начин съдът намира, че ще
изпълни целите на генералната и специалната превенция визирани в чл.36 от НК и
ще се въздейства предупредително върху останалите членове на общество.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
Председател: