Решение по дело №933/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1068
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20213100500933
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1068
гр. Варна , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500933 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на АСП. М. Д. чрез
адвокат В.С. срещу решение № 261566 от 07.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 7544 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, в частта, с която е дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата АСП. М. Д. детето Г.А. Д.а да пътува до
държавите-членки на Европейския съюз и други европейски държави, основание член 127а
от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
решението. Сочи се, че не е уточнен периода, в който детето може да пътува в противоречие
с тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС. Иска се отмяна на решението в атакуваната му
част и отхвърляне на искането, а в условията на евентуалност – да бъде определен
конкретен период от време, който да не възпрепятства режима на личен контакт на бащата с
детето.
К.М. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като е изразила
становище, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната му част и като такова
следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
1
жалбата, и прецени събраните по делото доказателства на основание член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата К. Н. М. твърди, че с ответника АСП. М. Д. са родители на детето Г.А. Д.а,
родено на 09 февруари 2018 г. Излага, че от една година живее отделно от съпруга си, като
местоживеенето й е в Германия, където се е установила, работи по трудов договор за
неопределен срок. Сочи, че бащата също пребивава в Германия, като е създал ново
семейство. Поддържа, че в интерес на детето е да пътува извън България, основно до
Германия. Счита, че изложеното налага даване на разрешение за напускане на страната от
малолетно дете без ограничение в броя пътуванията в период до навършване на пълнолетие.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на иска.
Ответникът намира, че ако майката напусне територията на България, то той няма да може
да осъществява режим на лични отношения с децата си /страните излагат, че имат още едно
общо дете, което обаче бащата не е припознал/.
Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че страните са родители на детето Г.А. Д.а, родено на ********* г.
Съдебната практика по споровете по член 127а от СК е последователна, че с оглед
спазването правата на детето излизането извън пределите на страната е в негов интерес.
Даването на разрешение е в унисон с гарантираното в член 35, алинея 1 от Конституцията
на Република България право на свободно придвижване, установено и в редица
международни актове, които след ратификацията и обнародването им представляват част от
вътрешното законодателство на България.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№
1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда на член 127а от СК пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно
държави, чийто кръг е определяем.
Интересът на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, точка 5
от ДР на ЗЗДт, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при
оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени в Конвенцията за
правата на детето, а именно: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на
семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и
безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на
образование. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа
обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на
детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно
2
не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, а различните
елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат
различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва
всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи
отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в
конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето.
При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали
твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на
собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.
Поради изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд намира, че на
детето следва да бъде осигурена възможност да пътува със своята майка до Федерална
Република Германия, Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Италия, Румъния, Унгария,
Словакия, Чехия, но за срок от пет години, считано от датата на издаване на паспорта. За да
се гарантира в най-голяма степен изпълнението на решението и за да не се допуска
злоупотреба с предоставеното право, детето следва да пътува единствено придружено от
своята майка.
С оглед различните крайни изводи, до които достигна въззивния съд, то
решението на първоинстанционния такъв в обжалваната му част следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго в посочения по-горе смисъл.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261566 от 07.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 7544 по описа за
2020 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, в частта, с която е дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата АСП. М. Д. детето Г.А. Д.а да пътува до
държавите-членки на Европейския съюз и други европейски държави, основание член 127а
от СК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата АСП. М. Д. ЕГН
**********, детето Г.А. Д.а ЕГН ********* да пътува до Федерална Република Германия,
Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Италия, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия,
придружавано от своята майка К. Н. М. ЕГН **********, за срок от пет години, считано от
датата на издаване на паспорта.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от
Гражданския процесуален кодекс.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4