РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. К., 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100317 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК във вр.
чл.31, ал.2 от ЗС.
Ищецът – ИВ. СТ. ИР. твърди, че на 16.12.1990г. сключил граждански
брак с ответницата, който с влязло в сила решение № 386/01.11.2017 г.,
постановено по гр.д. № 1011/2017г. по описа на КрлРС бил прекратен с
развод. По време на брака им, с договор за продажба на недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти на 17.09.1992г. придобили чрез
покупко-продажба собствеността върху апартамент № 10, на IV етаж в
жилищна сграда, находяща се на ул. „З.“ № 28, вх. А в гр. Б., в кв. 7, УПИ-
парцел 3 по плана от 1990 г. на гр. Б., с площ от 65.42 кв.м., състоящ се от две
стаи, кухня, клозет и антре, ведно с избено помещение № 10 с полезна площ
от 4.10 кв.м. Твърди, че с решение № 196/23.05.2019г., постановено по гр.д. №
568/2018г. по описа на КрлРС по иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК, на
ИВ. СТ. ИР. съдът е признал за установено по отношение на М. С. М., че
10400/ 29951 ид.ч. са лична негова собственост. Решението е обжалвано пред
ПОС, който с решение № 1228/30.10.2019г., постановено по гр.д. №
1741/2019г. потвърдил решението на Карловския районен съд. С определение
1
№ 407/23.09.2020 г., постановено по гр.д. № 878/2020 г. по описа на ВКС,
второ гражданско отделение, влезнало в сила на същата дата, не е допуснато
касационно обжалване на решение № 1228/30.10.2019г. по гр.д. № 1741/2019г.
на ПОС. Сочи, че по време на брака им, процесния апартамент представлявал
семейното жилище на страните и след развода, на основание чл. 56, ал. 1 от
СК, било предоставено за ползване на съпругата М. С. М..
Съгласно чл.57, ал. 1 от СК, по силата на съдебно решение, с което се
предоставяло ползването на семейното жилище по чл.56, ал.1 от СК се
трансформирало в наемно отношение по силата на закона. От това следвало,
че ползвателят на семейното жилище дължи заплащането на наемна цена на
неползващият го бивш съпруг в размер на притежаваните от него идеални
части. С нотариална покана от 08.12.2017г. поканил ответницата да му
заплаща месечна наемна цена в размер на 150.00 лева, съответстваща на
притежаваните от него 10400/29951 ид.ч., негова лична собственост, както и
1/2 ид.ч. от останалата част от стойността на жилището, която притежавал
като семейна имуществена общност. Видно от разписката, поканата била
връчена на 09.01.2018г. Твърди, че за периода от 09.01.2018г. - датата на
връчване на нотариалната покана до 09.01.2021г., ответницата дължала
наемна цена в размер на 2 160.00 лева, от които не е платила нито една
месечна вноска.
С допълнителна молба уточнява, че припадащата му се идеална част е
50 лева месечно или 1800 лева за исковия период от три години.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответницата да
заплати на ищеца сумата 1 800.00 лева, представляваща неплатена наемна
цена (при месечен наем от 50.00 лева) за периода от 09.01.2018г. до
09.01.2021г. за ползваното от нея жилище, представляващо апартамент № 10
на IV етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. Б., на ул. „З.“ № 28, вх. А с
площ от 65.42 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, клозет и антре, ведно с
избено помещение № 10 с полезна площ 4.10 кв.м., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.01.2021г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира за направените по делото разноски.
Ответницата - М. С. М., оспорва изцяло предявените искове по
основание и по размер. Не оспорва факта на придобиване на процесния имот
при посочените квоти, които притежават страните, както и факта, че към
2
01.11.2017г. бракът им е бил прекратен със съдебно решение по гражданско
дело № 1011 от 2017г. по описа на Районен съд – К. и на ответницата е
предоставено ползването на процесния имот. Оспорва всички остана факти и
обстоятелства, описани в исковата молба, като твърди, че същите са неверни
и неточни. Прави следните възражения: твърди, че ищецът не е лишен от
правото на ползване на процесния имот. Същият притежавал ключ за имота и
достъп до него по всяко време. Многократно му била отправяна покана да
ползва имота и да му се предаде владението. За процесния период в имота
живеели и същият се ползва от децата на ищеца - Н.И. И.а и детето й Р.С., и
от С И.. Намира претенцията за неоснователна и завишена по размер. Счита,
че предявения иск е неоснователен с оглед посоченото правно основание,
пасивната легитимация, както и недоказан по посочените обстоятелства и по
размер, ведно с претендираната акцесорна претенция. Моли съда да отхвърли
предявените искове изцяло, като претендира разноски по производството.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното заверено копие от Решение № 386/01.11.2017г.,
постановено по гр.д. № 1011/2017г. по описа на КрлРС, съдът е прекратил
сключеният на 16.12.1990г. с Акт за граждански брак № 28/16.12.1990г.,
съставен в гр. Б., Община К. граждански брак между ИВ. СТ. ИР. и М. С. М.
(страни по настоящото дело). Решението е влязло в законна сила на
23.11.2017г. (доказателство на л. 9 от делото). С решението, семейното
жилище, представляващо апартамент, с административен адрес: в гр. Б., ул.
„З.“ № 28, вх. А, ет. 4, ап. 10 е предоставено на съпругата.
Видно от представените заверени копия от Решение № 196/23.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 568/2018г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила
на 23.09.2020г., съдът, на основание чл. 23, ал. 2 от СК е признал за
установено по отношение на М. С. М., че 10400/29951 ид.ч. от недвижим
имот, представляващ - АПАРТАМЕНТ № 18, на IV етаж в жилищна сграда в
гр. Б., П. област, ул. „З.” № 28, вх. А, ет. 4, ап. 10, построена в кв. 7, УПИ
парцел 3 по плана на град Б. от 1990 г. с площ от 65.42 кв.м, състоящ се от две
стаи, кухня, клозет, и антре, ведно с избено помещение № 10 с полезна площ
от 4.10 кв.м, придобит по възмезден начин от М. С. М. и ИВ. СТ. ИР. с
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
3
държавните имоти на 17.09.1992г., по време на брака им, са лична
собственост на ИВ. СТ. ИР. (т.е. на ищеца по делото).
Решението на КрлРС е потвърдено при образувано въззивно и
касационно производство, а именно – с Решение № 1228/30.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 1741/2019г. по описа на ПОС и Определение №
407/23.09.2020г., постановено по гр.д. № 878/2020г. по описа на ВКС, с което
не е допуснато касационно обжалване.
Видно от представеното по делото копие от нотариална покана от
08.12.2017г., вписана в регистъра на нотариус Тани Рангелов гр. К. под рег. №
7957, том 2, акт 196, ИВ. СТ. ИР. е уведомил М. С. М., че съгласно
постановеното бракоразводно решение, съдът й е предоставил ползването на
семейното жилище, представляващо апартамент, с административен адрес: в
гр. Б., ул. „З.“ № 28, вх. А, ет. 4, ап. 10. Доколкото ищецът притежавал
идеална част от същото и е лишен от правото да го ползва, ответницата е
поканена да му заплати обезщетение в размер на 150 лева, считано от датата
на получаване на нотариалната покана. Видно от данните, съдържащи се в
нотариалната покана, както и от представената обратна разписка,
удостоверяваща връчването й, ответницата я е получила на 09.01.2018г.
По делото е изслушано заключение на вещото лице Р.М. по назначената
съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съдът го
възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено.
Съгласно приетото заключение, пазарната стойност на процесния имот
възлиза на 54 500 лева, а пазарният месечен наем на процесното жилище
възлиза на 150.00 лева. Отчитайки размера на инфлацията, за периода от
месец януари 2018г. до месец януари 2021г., размера на месечния наем на
процесния имот остава в един и същи размер от 150.00 лева месечно. За
периода от месец януари 2018г. до месец януари 2021г., общия размер на
месечния наем на процесния имот възлиза на 5400.00 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, пазарният наем на процесния
имот за периода от 09 януари 2018г. до 09 януари 2021г., съответстващ на
притежаваните от ИВ. СТ. ИР. 10400/29951 ид.ч. от съсобствеността възлиза
в размер на 1875.06 лева.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
4
съдът прави следните изводи от правна страна:
Когато имота е семейно жилище, което с прекратяване на брака е
предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване, между него и другия
съсобственик възникват отношения, сходни на наемните, без да се дължи
наем за ползваната жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца. Това
право е регламентираното в чл. 57, ал. 2 от СК от 2009г. Ползването на вещта
е предоставено по силата на съдебно решение на ответницата и при предявен
иск по чл. 57, ал. 2 от ЗС, в тежест на ищеца е да установи наличието на
такова съдебно решение.
От представените писмени доказателства и изразените становища от
страните, съдът приема, че по делото не се спори, че ответницата живее в
процесния имот. Съдът е отказ допускане на свидетели във връзка с
установяване на обстоятелството дали пълнолетните деца на страните живеят
в имота, като е приел, че този факт е ирелевантен в процеса. Следва да се
посочи, че не ползването на имота е релевантно само, ако е за време след като
правото на ползване е прекратено – поради изтичане на срока или настъпване
на други обстоятелства. В този случай в тежестта на ответника е да докаже
осъществяването на тези обстоятелства, както и, че след поканата на
съсобственика, не ползва вещта. Ответника не ангажира такива доказателства.
След влизане в сила на решението по бракоразводното дело, с което
ответницата е получила ползването на целия жилищен имот, идеална част от
която притежава от ищеца, тя му дължи обезщетение за ползването в размер
на средно-месечния пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на
решението, като не е нужно да е ползвал фактически вещта, нито ползването
да е било за лични нужди, както да му е отправяна покана по смисъла на чл.
31, ал. 1 от ЗС (така и постановеното в производство по чл. 290
ГПК Решение № 627 от 08.03.2011 година по дело № 176/2009 година на ВКС
ІV г.о.). С предоставяне цялото жилище за ползване на съпругата, се
ограничават правата съсобственика на жилището, придобит в режим на
СИО (бившия съпруг – ищеца), което е форма на лично ползване по смисъла
на чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Решението на съда по чл. 57, ал. 2 от СК, задължава страните да се
съобразят с него, поради което е безсмислено отправяне на покана. От датата
на влизане в сила на решението по бракоразводното дело (23.11.2017г.),
5
ответницата дължи обезщетение на ищеца, като отношенията им са сходни на
наемните. Ищецът обаче претендира обезщетения само за периода от
09.01.2018г. до 09.01.2021г. относно жилището. На основание чл. 6, ал.2 от
ГПК, съдът следва да разгледа само посочените от ищеца период.
Принципно, при определяне на наема, следва да се приспадне
ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, като
се отчете неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището. В
случая обаче, семейното жилище се е ползвало само от съпругата, като
страните нямат непълнолетно дете от брака, поради което наемът който се
дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, не следва да се
намалява.
От заключението на съдебно-икономическа експертиза, приета по
делото, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно
дадена, се установява, че за периода от месец януари 2018г. до месец януари
2021г., общия размер на месечния наем на процесния имот възлиза на 5
400.00 лева, при месечния наем от 150.00 лева.
Съгласно приетите писмени доказателства по делото, а именно –
предвид Решение № 196/23.05.2019г., постановено по гр.д. № 568/2018г. по
описа на КрлРС, влязло в законна сила на 23.09.2020г., на основание чл. 23,
ал. 2 от СК, ищецът притежава 10400/29951 ид.ч. от имота, представляващи
лична негова собственост. Няма спор, че останалите 19551/29951 ид.ч. са
били придобити по време на брака и се намират в режим на СИО, като след
прекратяването й тези части са съсобствени между страните с равни права (от
по 9775.50/29951ид.ч.). С оглед посоченото, ищеца е собственик на
20175.50/29951 ид.ч. от процесния апартамент, за което му се дължи
съответната част от наемната цена. Имайки предвид СИЕ на вещото лице,
даващо заключение, че пазарната стойност на месечния наем е в размер на
150.00 лева, дължимата му се месечна сума е в размер на 101.0425 лв., а за
процесния период от 36 месеца, сумата възлиза на 3 637.53 лева. На
основание чл. 6, ал.2 от ГПК, с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес, на страната следва да и се присъди само претендираната сума от 1
800.00 лева, а не установената по делото в резмер на3 637.53 лева, с оглед
приетото заключението на вещото лице.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
6
доказан напълно в своето основание за исковия период от 09.01.2018г. до
09.01.2021г., като следва да се уважи до претендирания от ищеца размер от
1800.00 лева, заедно с акцесорната му претенция за присъждане на законна
лихва върху това обезщетение, но от подаване на исковата му молба в съда на
24.02.2021г. до изплащането му.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
му се дължат разноски, които възлизат в размер на 722.00 лева (от които -
72.00 лева внесена държавна такса за производството, 150.00 лева внесено
възнаграждение за вещото лице и 500.00 лева платено адвокатско
възнаграждение), които следва да се възложат в тежест на ответницата,
съразмерно с уважения иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. М. от гр. Б., ул. „З.“ № 28, вх. А, ет. 4, ап.10 с ЕГН
**********, да заплати по ИВ. СТ. ИР. от гр. Б., ул. „З.“ № 28 с ЕГН
**********, сумата от 1 800.00 (хиляда и осемстотин) лева, съставляваща
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползата, от която го е лишила, ползвайки
лично от 09.01.2018г. до 09.01.2021г. целия им съсобствен имот,
представляващ - апартамент № 10 на IV етаж в жилищна сграда, находяща се
в гр. Б., на ул. „З.“ № 28, вх. А с площ от 65.42 кв.м., състоящ се от две стаи,
кухня, клозет и антре, ведно с избено помещение № 10 с полезна площ 4.10
кв.м., ВЕДНО със законна лихва върху тази сума от подаване на исковата
молба – 24.02.2021г. до изплащането й.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М. С. М. от гр. Б., ул. „З.“
№ 28, вх. А, ет. 4, ап.10 с ЕГН ********** да заплати на ИВ. СТ. ИР. от гр. Б.,
ул. „З.“ № 28 с ЕГН **********, сумата от 722.00 лева, представляваща за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Сн.Д.
7
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8