МОТИВИ към ПРИСЪДА от 06.11.2019г.на КжРС по
НОХД № 651/ 2019г.
С обвинителен акт са повдигнати срещу З.З.А. *** пет обвинения, както
следва по чл.142а, ал.4 предл.1 и 2 вр.ал.1 вр.чл.2 ал.1 от НК, по чл.128 ал.2
предл.2 алт.2 вр.ал.1 от НК, по чл.143 ал.1 от НК, по чл.150 ал.1 от НК и по
чл.152 ал.1 т.2 от НК.
Прокурорът в ход по същество моли съда да признае подсъдимия З.А. за
виновен по всички обвинения. По отношение на наказанието предлага да му се
наложи такова над средния размер посочен в Наказателния кодекс за
престъплението противозаконно лишаване от свобода по чл.142а от НК- 7 години и
6 месеца лишаване от свобода, по чл.128 от НК- 6 години и половина лишаване от
свобода, по чл.143 от НК- 1 година лишаване от свобода, по чл.150 от НК- 5
години лишаване от свобода, и по чл.152 от НК- 5 години лишаване от свобода.
Пледира по правилата на чл.23 от НК да бъде наложена общо наказание най-
тежкото измежду всичките, а именно 7 години
и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим съобразно разпоредбите на
Закона за изпълнение на наказанията.
Подсъдимият З.А. не се признава за виновен. В ход по същество отрича да е
държал насила пострадалото лице М.Г., тъй като с нея имали граждански брак и
доброволно живеели заедно. Нямало как той да й причини тежка телесна повреда на
окото, тъй като тогава бил в ареста. Тя сама излизала от дома им, а той не е
ограничавал свободното й движение. В последна дума изразява съмнение, че
прочетените показания на М.Г. са дадени от нея.
Защитникът на подсъдимия А. пледира, че по делото има известни преки
доказателства подкрепени с косвени такива във връзка с престъплението
противозаконно лишаване от свобода, поради което те могат да обосноват
осъдителна присъда по чл.142а, ал.4 от НК. Но по останалите четири обвинения би
било твърде либерално и произволно да се приеме, че са осъществени, тъй като
няма доказателства, които да ги докажат. Поради това моли съда да го признае за
невиновен по тези 4 престъпления.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият З.З.А., роден на ***г***,
български гражданин, разведен, безработен, със средно образование, неосъждан, с
ЕГН **********.
На 22.05.2015г. подсъдимият З.А. и свидетелката М.Г. сключили граждански
брак. Те живели заедно в дома на дееца А. ***. С влязло в сила на 10.03.2016г. Решение
№ 6/ 18.02.2016г. на Pайонен съд- Кърджали гражданският им брак бил прекратен,
тъй като той биел и ревнувал свидетелката Г., която напуснала семейното им
жилище. В месеците след развода, подсъдимият З.А. молел бившата си съпруга М.Г.
да се върне да живее при него отново като й обещал, че повече няма да я бие. Тя
му повярвала и след няколко дни се върнала да живее при него в гр.Кърджали.
Останала за кратко, тъй като той не удържал на думата си, при което тя заминала
да работи в Кралство Испания.
На 15.02.2018г. деецът З.А. бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 111/ 2018г. по описа на РУ- Кърджали и още същия ден бил
задържан с Постановление на прокурор в сектор „Арести“- Кърджали. На
16.02.2018г. спрямо З.А. била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по същото дело. През втората половина на месец февруари 2018г., в дните
след задържането му, свидетелката С.Т., която му е майка, чрез свой роднина по
сватовство- свидетеля С.Е., се свързала с пострадалата М.Г., която по това
време се намирала в Кралство Испания. Обяснила й, че З.А. бил задържан и му
трябвали пари за адвокат. Уверявала я, че бил невинен и я помолела да се върне
да живее в гр.Кърджали, за да помогне на бившия си съпруг, който се бил
променил и повече нямало да я бие. В края на месец август 2018г. пострадалата Г.
дошла в гр.Кърджали, където заживяла заедно с родителите на подсъдимия З.А.. Къщата
се състояла от три постройки- нова сграда състояща се от коридор с кухня и стая
с външна тоалетна и баня, средна сграда представляваща стая с баня, и трета
сграда, в която спял бащата на подсъдимия- свидетеля З.А.А., когато употребявал
голямо количество алкохол. При връщането си в гр.Кърджали свидетелката М.Г.
чрез свой роднина- свидетелят Г.К., ангажирала адвокат като му платила със свои
средства, който да защитава подсъдимия З.А. по образуваното наказателно
производство.
През месец октомври 2018г. бил внесен обвинителен акт по досъдебно
производство №111/ 2018г. по описа на РУ- Кърджали. С Определение от дата
22.11.2018г. по образуваното НОХД № 1144/ 2018г. по описа на Районен съд- Кърджали,
била изменена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо З.А. в
„Домашен арест“, като на същата дата той се прибрал в дома си в гр.Кърджали и
отново заживял на семейни начала със свидетелката М.Г.. Те двамата заедно с
родителите на дееца А. обитавали новата сграда на къщата в гр.Кърджали на ***. В
първите дни след като бил освободен от ареста той се държал добре с
пострадалата Г.. Но в периода от неустановена дата през последното десетдневие
на месец ноември 2018г. до 26.01.2019г. в гр.Кърджали, подсъдимият З.А. променил
отношението си спрямо нея като й нанасял почти всекидневни побои по различни
части на тялото с юмруци, шамари и предмети от бита. Тези негови действия
породили желание у пострадалата Г. да напусне подсъдимия З.А. и домът му, при
което му споделила за това нейно решение. Чувайки това той й казал, че няма да
ходи никъде, обвинил я за положението в което се намирал с обвинение за
престъпление и мярка за неотклонение, при което ограничил възможността за
свободното й придвижване като не я оставял сама дори и за секунда. Той бил постоянно
с нея в дома си в гр.Кърджали и не й позволявал да напуска сама къщата, в която
живеели, като дори я придружавал до тоалетна, когато Г. имала физиологични
нужди. Подсъдимият З.А. изпитвал ревност по отношение на свидетелката М.Г., поради
което продължавал всекидневно да й нанася побой, използвайки различни предмети
в дома си- дървена дръжка на метла, дървена част от чекмедже, метален профил
използван за полагането на окачени тавани, гофриран маркуч от душ и химикал, с
които я удрял по тялото и главата. Заливал и части от тялото й с предварително
подготвена вряла вода, както и татуирал с игла и мастило името си с латински
букви на лявата част на седалището й. В някои от случаите побоят продължавал
докато свидетелката М.Г. не изгубела съзнание. Вследствие на тези му действия
тя получила разкъсно- контузна и прободни рани на горните крайници, оток и
кръвонасядания по главата, лицето и гърба, и изгаряния на кожата на лявата
подбедрица. За да не избяга от дома му в гр.Кърджали той я заключвал няколко
пъти в банята на жилището, в което живеели, както и изхвърлил повечето й дрехи
и лични вещи, а други скрил. Все поради тази причина подсъдимият З.А. заплашил свидетелката
М.Г., че ако се опита да избяга ще я направи на парчета, че няма да може да
излезе жива от дома му и че щял да я закопае в двора, където никой нямало да я
намери. Тези му действия и заплахи предизвикали страх у нея и тя нямала смелост
да избяга от дома на подсъдимия, въпреки, че имала желание да направи това. Част
от побоищата, които деецът А. нанасял на пострадалата Г., ставали пред
родителите му, но последните не взимали никакво отношение, тъй като и тях ги
било страх от него. Рядко подсъдимият З.А. разрешавал на свидетелката М.Г. да
напуска дома му, като това ставало само с майка му- свидетелката С.А., до
магазина и един път на 20.12.2018г. до прокуратурата в града, където подала
жалба срещу С.Е. принудена от дееца А..
През периода от 22.11.2018г. до 26.01.2019г. подсъдимият З.А. бил с
наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“, която се контролирала от
полицейски служители при РУ- Кърджали. При посещенията си те не разбрали, че
там освен майка му и баща му живеела и друга жена. Проверките се извършвали
като полицаите или викали от улицата по име подсъдимия или му звънели по
телефона, тъй като в двора на къщата имало куче, от което те се страхували.
Тогава той излизал пред дома си, те го виждали, че е там и без да осъществяват
друг контакт с него си тръгвали. Понякога подсъдимият З.А. се бавел няколко
минути преди да излезе навън, за да го видят проверяващите полицаи, тъй като
през това време принуждавал пострадалата М.Г. да слага големи количества грим
върху лицето, главата и тялото си, така че при евентуална проверка от страна на
полицейските служители, те да не забележат получените рани от нанасяните й от него
побои. Телефонните разговори на свидетелката М.Г. със сестра й- свидетелката Г.Г.,
се контролирали от подсъдимия З.А., поради което от страх от него тя не можела
да се обърне за помощ към другиго.
На неустановен ден, в периода от началото на месец декември 2018г. до
26.01.2019г. в гр.Кърджали, докато М.Г. била в дома на подсъдимия З.А., той
отново й нанесъл побой с юмруци и шамари, като поводът за това бил, че тя сготвила
ядене с агнешко месо, а не както бил поръчал той с пилешко. При този побой деецът
З.А. целенасочено нанесъл удар със значителна сила с показалеца на дясната си
ръка в лявото око на пострадалата М.Г. като пръста му влязъл в окото й, като по
този начин искал да я накаже. В резултат на нанесения удар тя получила
травматична ретинопатия на лявото око с разкъсване на хориоидеята (задната част на средната съдова
обвивка на очната ябълка) и субретинален кръвоизлиз с образувал се цикатрикс в макулата (централната част на ретината), при което се нарушило
зрението й с това око.
На неустановена дата в периода 01.01.2019г.-26.01.2019г. в гр.Кърджали в
дома на подсъдимия З.А. ***, той издърпал свидетелката М.Г. в банята на къщата,
в която живеели, и й наредил да се съблече. Изпитваща страх, предвид почти
всекидневните побои, които деецът А. й нанасял и отправяните от него заплахи за
живота й, въпреки, че не искала, пострадалата М.Г. се съблякла. Подсъдимият З.А.
също свалил дрехите си и останал гол. След това взел от тоалетния шкаф в банята
стъклен флакон от парфюм в цилиндрична форма и наредил на свидетелката М.Г. да
се обърне с гръб към него и да се наведе. Тя отказала да направи това, при
което подсъдимият З.А. й нанесъл три удара с юмрук в областта на гърба, и по
този начин я принудил да спре да се съпротивлява и да застане в наведено
положение с изправени крака. След това З.А. проникнал в аналното отвърстие на М.Г.
с флакона от парфюм, който държал в ръката си. Въпреки че тя изпитвала силни
болки и го молела да спре, подсъдимият А. продължил все по-интензивно да
натиска флакона в ануса й извършвайки движения с ръката си, чрез които набутвал
флакона все по- навътре. Тези му действия продължили няколко минути, след което
З.А. извадил флакона от аналното отвърстие на пострадалата М.Г. и поставил пак
там четирите пръста на ръката си, като ги вкарал до средата на дланта, и
започнал да извършва движения с ръката си, с които се стремял да я набута по-
навътре. Тези действия на А. продължили също няколко минути, след което подсъдимият
А. извадил пръстите си от ануса на свидетелката М.Г. и ги вкарал във вагината
й. Така тя изпитвала силна болка, поради което го молела да спре, но последният
я предупредил да не вика, защото ще й запуши устата. След като извадил пръстите
си от вагината на пострадалата Г., подсъдимият З.А. решил да прави секс с нея. За
целта я издърпал на леглото в спалнята на къщата, където с половия си орган
проникнал в половия орган на пострадалата М.Г.. От тези извършени действия от
страна на дееца А. спрямо свидетелката Г. в банята на къщата, в която живеели, тя
получила плитки цепвания (рагади) на междинницата, в областта на
входа на влагалището и в областта на ануса.
Тъй като в периода от неустановена дата през последното десетдневие на
месец ноември 2018г. до 26.01.2019г. в гр.Кърджали подсъдимият З.А. контролирал
непрекъснато разговорите между пострадалата М.Г. и сестра й- свидетелката Г.Г.,
която по това време работела в Кралство Испания, първата изпитвала страх да й
споделя за насилието, което понася от него, както и че я държи против нейната
воля в дома си. На 26.01.2019г. свидетелката Г.Г. се намирала в Германия на
гости. Тя знаела от сестра си М.Г., че още докато били женени подсъдимият З.А.
се държал зле с нея, поради което се усъмнила, че и в момента той я държи в
дома си в гр.Кърджали насила. Това подозрение се засилило още повече, когато след
като мярката му за неотклонение „задържане под стража“ била изменена в „Домашен
арест“, видеоразговорите между двете сестри в мобилното приложение „Вайбър“
били преустановени. Поради това около 10.00ч. на 26.01.2019г. свидетелката Г.Г.
потърсила чрез мобилното приложение „Вайбър“ сестра си М.Г. като позвънила на
телефона на подсъдимия З.А., за да провери как е тя. Отговорил деецът А., тъй
като не искал сестра й да види насиненото от побой лице на М.Г.. Двамата
провели видеоразговор, при който подсъдимият З.А. се съблякъл гол и показал
половия си орган на свидетелката Г.Г.. Последната прекъснала разговора, след
което написала текстово съобщение на телефона на А., в приложението „Вайбър“, в
което му казала, че ще изпрати полиция. Тогава подсъдимият З.А. отново позвънил
на Г.Г. през посоченото мобилно приложение и започнал да я обижда и псува.
Накарал същото да направи и пострадалата М.Г., която се намирала до него. От
страх, че той ще я набие отново, ако не изпълни думите му, свидетелката М.Г.
започнала също да обижда сестра си и да я псува. Тъй като двете жени никога не
използвали обиди помежду си, свидетелката Г.Г. се усъмнила, че нещо не е наред
и след като намерила телефонния номер на полицията в Кърджали се обадила и
съобщила, че сестра й М.Г. е държана насила от З.А.. Междувременно последният
наредил на пострадалата Г. да постави върху лицето си солидно количество грим,
така че да не личат раните от нанесените й побой от него. Веднага същият ден по
повод на подадения телефонен сигнал на адреса в гр.Кърджали, на който живеел З.А.,
били изпратени свидетелите В.Й. и С.Р.- полицейски служители при РУ- Кърджали. Двамата
полицаи посетили посочения адрес в гр.Кърджали на *** като извикали няколко
пъти от улицата, тъй като кучето било в двора. След малко до оградната мрежа излязъл
подсъдимия З.А.. Полицейските служители го попитали с кой живее, при което той
посочил само майка си. Поради това свидетелите В.Й. и С.Р. му казали да я
извика. Така при тях на двора излязла и свидетелката С.А.. И на нея задали
същия въпрос, при което тя отговорила, че в къщата живеели тя, сина й, мъжа й и
снаха й. Полицейските служители й разпоредили да доведе снаха си, поради което
и свидетелката М.Г. излязла на двора. На полицаите В.Й. и С.Р. им направило
впечатление, че тя била със забрадка на главата, носела големи очила, както и
че по лицето й има много грим, под който личали синини. Поискали й личната
карта, от която разбрали че се казва М.Г., но снимката на нея се различава от
младата жена, която стояла пред тях. Тогава свидетелите Й. и Р. разпоредили на подсъдимия
З.А. и майка му С.А. да се отдалечат и провели разговор с пострадалата М.Г.. Тя
първоначално казала на полицейските служители, че всичко е наред, но след като
се огледала и видяла, че З.А. и майка му С.А. са далече, навела глава, сключила
ръце като за молитва пред тялото си и с тих глас ги помолила да й помогнат. Свидетелката
М.Г. поискала от полицейските служители да я изведат от двора на къщата, за да
им разкаже всичко, тъй като се притеснявала да направи това в присъствието на дееца
А. и майка му. От страх от последните двама тя помолила полицейските служители
да отворят оградната мрежа, което свидетелите Й. и Р. направили. След това по
пътя до патрулния автомобил тя тичала напред, а те бягали след нея. В
полицейския автомобил свидетелката М.Г. свалила забрадката от главата си и
започнала да плаче като им обяснявала какво се случвало с нея в дома на
подсъдимия З.А.. По- късно същия ден- 26.01.2019г., той бил задържан по реда на
ЗМВР за срок от 24 часа.
От съдебномедицинска експертиза на живо лице № 3/ 2019г. при извършен
преглед на 27.01.2019г. на М.Т.Г. се установява, че на нея са й били причинени
следните телесни повреди: разкъсно- контузна
и прободни рани на горните крайници; оток и кръвонасядания по главата,
лицето и гърба; рана от изгаряне с гореща течност на лявата подбедрица; плитки
цепвания на междинницата в областта на входа на влагалището и в областта на
ануса. Изгарянето на кожата на лявата подбедрица е получено преди повече от
една седмица при действието на гореща течност. Разкъсно- контузната рани в
областта на дясната лакътна става и кръвонасяданията по лицето и гърба са
получени при действието на твърд тъп или тъпо- ръбест предмет преди повече от
три денонощия. Лентовидните кръвонасядания на кожата на гърба добре отговарят
да са възникнали при удари с предмет с удължена цилиндрична форма.
Кръвонасяданията по гърба с жълт и зеленикав оттенък са възникнали преди повече
от пет денонощия. Прободните рани на дясната ръка са получени преди повече от
две денонощия при действието на предмет с остър връх. Оттокът и кръвонасядането
в теменната област на главата и рагадите в областта на влагалищния вход и ануса
са възникнали преди по- малко от три денонощия при действието на твърд тъп или
тъпо- ръбест предмет.
От Допълнителна съдебномедицинска експертиза към съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 3/ 2019г. и Съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 52/2019г., и двете изготвени от вещото лице Н.М. се установява, че на свидетелката М.Т.Г.
е причинена травматична ретинопатия на лявото око с разкъсване на хориоидеята
(задната част на средната съдова обвивка на очната ябълка) и субретинален
кръвоизлиз с образувал се цикатрикс в макулата (централната част на ретината),
което е довело до постоянна слепота с лявото око. Тази травма е получена преди
повече от две седмици спрямо датата на постъпване на лечение в хирургично
отделение на 27.01.2019г. и при
действието на твърд тъп предмет възможно по време и начин съобщен от пострадалата
чрез бъркане с пръст в окото.
В резултат на вкарването във влагалището и в ануса на флакона от парфюм от
страна на подсъдимия З.А., както и на ръката му, на свидетелката М.Т.Г. са били причинени плитки цепвания (рагади) на междинницата в областта на входа на влагалището и в
областта на ануса. Това е видно от заключението по назначената на досъдебното
производство Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 3/ 2019г. и Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 52/2019 г., според които описаните увреждания са
получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да
са възникнало по начина, съобщен от пострадалата.
Тази фактология настоящата инстанция установи на база на свидетелските
показания дадени от М.Т.Г. и Г.Т.Г. от досъдебното производство приобщени по
реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК; от показанията на В.Й., С.Р., С.Т., П.Т., С.Е.
и Г.К. дадени в съдебно заседание; частично от свидетелските показания дадени
от З.А.А. в съдебното производство и тези приобщени на основание чл.281 ал.1
т.1 от НПК от досъдебното производство дадени пред съдия; частично от
показанията на свидетелката С.А.; частично от обясненията на подсъдимия З.А.;
от заключенията по назначената на досъдебното производство Съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 3/ 2019г., от Допълнителна съдебномедицинска
експертиза към съдебномедицинска експертиза на живо лице № 3/ 2019г. и Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 52/2019г., и трите изготвени от вещото лице Н.М.,
който както в самите експертизи така и в съдебно заседание посочва сравнително
кратки периоди от 3 седмици до няколко дни преди 27.01.2019г. на причинените
телесни повреди; както и от писмените доказателства- Епикриза от УМБАЛ“Свети Г.“***-
3 броя, Етапна епикриза и амбулаторен преглед от 18.02.2019г., Епикриза от
МБАЛ“Д-р Атанас Дафовски“АД- Кърджали, Предоперативна експертиза от МБАЛ“Д-р Атанас
Дафовски“АД- Кърджали, Епикриза от УМБАЛ“Пълмед“ООД- Пловдив, Протокол за оглед
на веществени доказателства от 13.05.2019г. ведно с албум, Протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от
26.01.2019г. ведно с албум, Протокол освидетелстване с писмено съгласие на
лицето от 26.01.2019г. ведно с албум, Решение № 6/ 18.02.2016г. по гр.д.№ 1501/
2015г. по описа на КжРС, Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз- 20/ 26.01.2019г.,
Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 05.02.2019г.
по пр.пр.№ 2346/ 2018г. на РП- Кърджали, както и от НОХД № 1144/ 2018г. по
описа на КжРС.
Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на пострадалата М.Т.Г.,
тъй като те са последователни, логични и кореспондират с тези дадени от
свидетелите Г.Т.Г., В.Й., С.Р., С.Т., П.Т. и С.Е.. Дава вяра на тези свидетели,
тъй като те не са заинтересовани от изхода на делото, както и техните показания
са в унисон и с назначените по делото три съдебномедицински експертизи и с
Протокол освидетелстване с писмено съгласие на лицето от 26.01.2019г. ведно с
албум. Така също съдът приема за достоверни частично и показанията на свидетеля
З.А.А. дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени по реда на
чл.281 ал.1 т.1 от НПК, тъй като те кореспондират с тези дадени от пострадалата
Г., както и от полицейските служители Й., Р., Т. и Т.. Всички тези са проверени
и кореспондиращи си доказателства сочат на престъпното поведение на подсъдимия З.А..
Частично от обяснения З.З.А., както и от показанията на неговите родители
дадени на съдебното производство се установяват неоспорими и безспорни факти по
задържането на дееца с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и
живеене на свидетелката М.Г. в техния дом и времетраенето му.
Настоящата инстанция не кредитира обясненията на подсъдимия З.А., тъй като
те са вътрешно противоречиви, нелогични, а и не са подкрепени с никакви други
доказателства по делото освен с показанията на неговите родители- З.А.А. и С.А..
Не се потвърдиха твърденията му, че имал връзка със свидетелката Тодорка
Динкова; че пострадалата М.Г. е пътувала сама на 07.01.2019г. до гр.Пловдив и
се е върнала по- късно същия месец отново при него в дома му в гр.Кърджали; че
проверяващите го полицейски служители за изпълнение на наложената му мярка за
неотклонение „домашен арест“ са виждали М.Г. в двора на къщата му в града при
извършваните от тях проверки; че пострадалата Г. е ходела сама до магазина; че М.Г.
е придружавала майка му да чисти в бл.61 в гр.Кърджали; че не е виждал
татуировката, която М.Г. имала на седалището си с неговото име; че тя имала
проблем с лявото око още когато дошла в гр.Кърджали през 2018г. докато той бил
в ареста; че М.Г. не е имала синини по тялото си; че майка му свидетелката С.А.
е платила на адвоката, който го защитавал по НОХД № 1144/ 2018г. по описа на
КжРС. Всички тези разминавания, както и факта, че при проверката на тяхната
достоверност не са подкрепени от никакви други доказателства с изключение на
показанията дадени от неговите родители, водят съда до извода, че обясненията
дадени от дееца З.А. са негова защитна позиция, поради което на тях не им бе
дадена вяра. В подкрепа на това е поведението му на датата 26.01.2019г., когато
след като е разбрал, че свидетелката Г.Г. ще извика полиция, той е се е опитал
да заличи следите от нанесените от него побои на свидетелката М.Г., като я е
накарал да си сложи голямо количество грим, забрадка и очила, с които са я
видели полицейските служители В.Й. и С.Р., както и не е признал на последните
двама, че в дома му живее и пострадалата Г..
По отношение показанията на свидетеля Г.К., на които бе дадена вяра като
логични, последователни и проверени, то следва да се отбележи, че наистина на
датата на поредното съдебно заседание проведено на 20.12.2018г. по НОХД № 1144/
2018г. по описа на КжРС той се е видял с пострадалата М.Г., която не му се е
оплакала от поведението на подсъдимия З.А.. Но въпреки това съдът намира, че
това е логична реакция от страна на свидетелката Г., която е била заплашвана от
дееца и се е страхувала да сподели с други хора какво й причинява той, а освен
това тогава тя не е била насаме с него. Поведението й на първата дата на
проведеното съдебно заседание, а именно 22.11.2018г., не е относимо към
настоящото дело, тъй като е извън инкриминирания период.
Настоящата съдебна инстанция също не кредитира показанията на свидетелите С.А.
и З.А.А., от последния дадени в съдебно заседание, тъй като на първо място те
са заинтересовани от изхода на делото като родители на подсъдимия и е логично и
нормално да поддържат неговата защитна версия. На второ място- самите показания
си противоречат едни на други като например кой е платил за адвоката на З.А. по
НОХД № 1144/ 2018г. по описа на КжРС, по чий телефон е говорела М.Г., както и
те не са подкрепени от нито едно друго доказателство по делото. На следващо
място техните показания противоречат на основната група свидетели, а именно на
пострадалата М.Г., както и тези дадени от Г.Т.Г., В.Й., С.Р., С.Т., П.Т. и С.Е.,
както и на изготвените експертизи, в които се установява, че телесните
увреждания са причинени в период от 3 седмици до няколко дни преди
26.01.2019г., поради което е нелогично живеейки заедно със свидетелката Г. да
не видят видимите наранявания по нея. Не на последно място техните показания
противоречат на тези дадени от свидетеля З.А.А. на досъдебното производство
пред съдия, в които обяснява, че М. си седяла вкъщи, защото синът му З.А. я
ревнувал, а когато излизала навън винаги било със съпругата му С., както и че имало
синини по нея и тя му споделила за нежеланието й да живее повече там.
Настоящата инстанция не кредитира свидетелските показания на Тодорка
Динкова, тъй като те са вътрешно противоречиви, уклончиви, неконкретизирани и
не кореспондират с нито едно друго доказателство по делото с изключение на
показанията дадени от родителите на подсъдимия З.А., за които бе посочено, че
не са ценени в настоящото производство. Така също тя е заинтересована от изхода
на делото като сестра на дееца да защитава неговата версия по делото.
Съдът не приема показанията на свидетелите М.Б. и Л.Й., тъй като те не
конкретизират периода, за който разказват. Не бяха обсъдени и свидетелските
показания дадени от С.К., тъй като от тях не могат да се направят никакви
изводи за фактите случили се през инкриминирания период.
Видно от извършеното на 26.01.2019г. освидетелстване /оглед на лице/ на свидетелката
М.Г., то по нея е имало безброй увреждания, част от които видими, които са в
пълен синхрон с дадените показания на пострадалата, както и на полицейските
служители Й. и Р., които са я придружили от дома на подсъдимия З.А. до
полицейското управление, така и с изготвените съдебномедицински експертизи.
Прочее съдът кредитира и последните три, тъй като те не бяха оспорени, логични
са, а и се подкрепят от групата свидетелски показания, на които бе дадена вяра.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: За да е налице престъпление по смисъла на закона следва
деянието- действие или бездействие, да е осъществено опасно, да е извършено
виновно и да е обявено от закона за наказуемо.
По чл.142а, ал.4 предл.първо и
второ вр.ал.1 вр.чл.2 ал.1 от НК- Видно от
разпоредбата на този текст непосредственият обект включва обществените
отношения, чрез които се осигурява обективната възможност всеки човек да се
придвижва свободно в пространството. От обективна страна
изпълнителното деянието може да се осъществи както чрез действие, така и чрез
бездействие, или чрез съвкупност от двете. Това лишаване от свобода трябва да е
противозаконно, тъй като не съществува законно основание за ограничаване
свободата на пострадалия. Това деяние е резултатно, защото то е довършено в
момента, в който възможността за свободно придвижване на жертвата е ограничено.
Избраният от субекта метод е мъчителен и опасен за здравето на пострадалия като
не е необходимо обаче такива анатомични увреждания или функционални смущения да
са причинени, а е достатъчно само да са били с реална възможност за това. В
случая подсъдимият З.А. чрез действия- нанасял почти всекидневни побои по
различни части на тялото на пострадалата Г. с юмруци, шамари и предмети от
бита; ограничил възможността за свободното й придвижване като не я оставял сама
дори и за секунда като дори я придружавал до тоалетна, когато тя имала
физиологични нужди; не й позволявал да напуска сама къщата, в която живеели;
заливал части от тялото й с предварително подготвена вряла вода; заплашил я че
ако се опита да избяга ще я направи на парчета така че няма да може да излезе
жива от дома му и че щял да я закопае в двора, където никой няма да я намери.
По всичките тези начини той ограничил свободата на свидетелката М.Г. и то без
законно основание за това. Така също освен, че тези методи са били мъчителни за
пострадалата, то и те са опасни за нейното здраве, поради което са осъществени и
двете алтернативи на изпълнително деяние по ал.4 на чл.142а от НК- мъчителен и
опасен начин за здравето на пострадалата. В случая тази опасност е била дори и
реализирана чрез причинените й телесни увреждания, описани в трите
съдебномедицински експертизи. Налице е също така и трайност на лишаването от
свобода, което е осъществявано в период от последното десетдневие на месец
ноември 2018г. до 26.01.2019г.
От субективна страна престъплението умишлено. По настоящото обвинение е налице и
този елемент с пряк умисъл, защото З.А. е извършил деянието съзнавайки, че за пострадалото
лице не съществува законно основание за ограничаване на свободата й, че
нарушава установения за това ред, както и че М.Г. не е давала изрично съгласие
възможността й за свободно придвижване в пространството да бъде ограничена,
включително по мъчителен и опасен за здравето й начин, но въпреки това предвиждайки
обществено опасните му последици е искал тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към
основните принципи на законовия ред, незачитане на основните човешки права и
свободи, правото на личен живот и свободния избор за придвижване в
пространството.
В случая е направена привръзка с чл.2 ал.1 от НК, тъй като с ДВ бр.16 от 2019г.
считано от 25.02.2019г. е настъпила законодателна промяна в ал.4 на чл.142а от НК, като досегашната четвърта алинея е станала пета. А съгласно чл.2 ал.1 от НК
за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на
извършването му, поради което относимата правна норма е именно чл.142а, ал.4 от НК.
По чл.128 ал.2 пр.второ
алт.втора вр.ал.1 от НК- Според разпоредбата на тази
норма „телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство
на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота;
загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява
завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек,
слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка;
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Характерна особеност
на това увреждане е, че всички те засягат основни органи и функции на организма
така, че здравето на пострадалия е засегнато до края на живота му или поне за
неопределен дълъг период. В случая е причинена травма на лявото око на
свидетелката М.Г., която е довела до постоянна слепота с това око. По този
начин е засегната зрителната й функция, при която тя е изгубила способността си
да възприема и разпознава заоблящата я среда с едното око, която е постоянна,
тъй като не може да се възстанови. Изпълнителното деяние е извършено чрез
действие от страна на дееца А., който чрез удар със значителна сила с
показалеца на дясната си ръка в лявото око на пострадалата М.Г. като пръста му
влязъл в окото й е причинил телесното увреждане на левия й зрителен орган.
Деянието е извършено при евентуален умисъл, тъй като подсъдимият З.А. е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му
последици и е допускал тяхното настъпване. От гледна точка на въздействието
върху обекта това посегателство против здравето на пострадалия е типично
резултатно увреждащо престъпление, като в настоящият казус резултатът е причинена
травматична ретинопатия на лявото око с разкъсване на хориоидеята (задната част
на средната съдова обвивка на очната ябълка) и субретинален кръвоизлиз с
образувал се цикатрикс в макулата (централната част на ретината). Това, че
извършеното престъплението е тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2
вр.ал.1 от НК следва от цитираните Допълнителна съдебномедицинска експертиза
към съдебномедицинска експертиза на живо лице № 3/ 2019г. и Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 52/2019г., и двете изготвени от вещото лице Н.М., който казва, че това нараняване е довело
до постоянна слепота с лявото око.
Причини за извършване на деянието се коренят в неспазване на
законоустановените норми за поведение и незачитане физическата неприкосновеност
на личността.
По чл.150 ал.1 от НК- Видно от цитираната разпоредба на закона непосредственият обект включва
освен обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и
съблюдаването на половия морал, така и правилното физическо и духовно развитие
на пострадалия. От обективна страна пострадал е лице навършило 14 години, а
изпълнителното деяние може да се осъществи само чрез действие, което по своето
съдържание може да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление. В
случая деянието е насочено към възбуждане на полово желание на субекта на
престъплението. Тази форма на изпълнително деяние е осъществена от подсъдимия З.А.,
който издърпал свидетелката М.Г. в банята, където я принудил да се съблече
въпреки нейното нежелание, след това взел стъклен флакон от парфюм в
цилиндрична форма и чрез сила я накарал да се обърне с гръб към него и да се
наведе, при което вкарал в ануса й флакона от парфюм, който продължил все
по-интензивно да натиска в ануса й извършвайки движения с ръката си, чрез които
набутвал флакона все по- навътре, а след като го извадил, поставил пак там
четирите пръста на ръката си, като ги вкарал до средата на дланта, и започнал
да извършва движения с ръката си, с които се стремял да я набута по- навътре.
След няколко минути той извадил пръстите си от ануса на свидетелката М.Г. и ги
вкарал във вагината й. Всичко това той сторил след като й нанесъл три удара с
юмрук в областта на гърба, и по този начин я принудил да спре да се
съпротивлява и да застане в наведено положение с изправени крака, с което
реализирал втория акт на престъплението чрез употреба на сила. Налице е и
възрастта на обекта на престъплението, а именно пострадалата е навършила 14
годишна възраст, както и осъществените действия са против нейната воля, с което
деецът З.А. е бил наясно.
От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл. По това
обвинение е налице и този елемент, защото подсъдимият А. е извършил деянието
съзнавайки, т.е. имал е представа за това, че извършването на описаните
действия спрямо пострадалото лице той ще възбуди полово желание, наясно е бил
че М.Г. не е съгласна с тези негови действия, но въпреки това той е искал
тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение
на дееца към основните принципи на законовия ред, незачитане на основните
човешки права и свободи, в частност правото на личен живот и свободно развитие
на личността, както и стремеж за полово задоволяване по престъпен начин.
Настоящата съдебна инстанция оправда дееца З.А. да е извършил престъпление
по чл.143 ал.1 от НК. Той бе признат
за невинен поради следните съображения. От обективна страна изпълнителното
деяние на принудата по този текст се изразява в противоправно мотивиране на
пострадалия към поведение, което той не желае чрез въздействие на психиката в
случая чрез заплашване. Преди всичко обаче от съществено значение е
съдържанието на волята на жертвата, защото тя предприема поведение противно на
волята й като избира между две злини по- малката. Съдът намира, че при така
установените обективни факти по делото не е осъществен състава на деянието по
чл.143 ал.1 от НК. Това е така, защото единствените доказателства в тази посока
са показанията дадени от свидетелката М.Г., които са изключително лаконични. Да,
тя е била поставена пред избора дали извършителят да татуира името си върху
седалището й или да изяде изпражненията му, но само с тези налични факти не би
могло да се направи преценка досежно съдържанието на нейната воля, за да се прецени
дали тя е предприела поведение противно на волята й. Настоящата инстанция
следва да отбележи, че присъдата съгласно чл.303 ал.1 от НПК не може да почива
на предположения, а обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин на
основание ал.2 на цитираната норма. Но в случая това не бе сторено, тъй като безспорно
е налице резултата по татуирането на името на дееца З.А. на седалището на
пострадалата, но без да е ясно съдържанието на волята на М.Г., няма как да се издири
дали това поведение е в съгласие или не с нейното желание. И тъй като не се
доказа, така както изисква закона, да е осъществен състава на престъплението принуда,
то съдът оправда подсъдимия З.А. да е извършил деяние по чл.143 ал.1 от НК.
Настоящата съдебна инстанция оправда дееца А. и го призна за невинен да е
извършил престъпление по чл.152 ал.1 т.2
от НК поради следните съображения: Видно от разпоредбата на чл.152 ал.1 т.2
от НК непосредственият обект на това престъпление включва обществените
отношения, които осигуряват половата неприкосновеност на жената. От обективна
страна изпълнителното деянието може да се осъществи само чрез действие, което
се изразява в съвкупяване с лице от женски пол. То се извършва против волята на
жената чрез използването на сила и заплашване, а по настоящото дело е включена
само първата алтернатива със сила. В случая не се доказа да е осъществена тази
форма на изпълнителното деяние. Свидетелката М.Г. по никакъв начин не
установява половия акт с дееца З.А. да е извършен против нейната воля. Не бяха
събрани каквито и да било доказателства пострадалата да е принудена към това
съвкупление без нейно съгласие и то чрез използване на сила. Присъдата съгласно
чл.303 ал.1 от НПК не може да почива на предположения, а обвинението следва да
бъде доказано по несъмнен начин на основание ал.2 на цитираната норма. Но в
случая това не бе сторено, тъй като безспорно е налице резултата по
съвкуплението между дееца З.А. и пострадалата Г., но без да е ясно съдържанието
на волята й, а няма как да се издири дали това поведение е в съгласие или не с
нейното желание. И тъй като не се доказа, така както изисква закона, да е
осъществен състава на престъплението изнасилване чрез сила, то съдът оправда
подсъдимия А. да е извършил деяние по чл.152 ал.1 т.2 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
По чл.142а, ал.4 предл.първо и
второ вр.ал.1 вр.чл.2 ал.1 от НК- Съдът на първо
място взе предвид степента на обществена опасност на деянието- висока, предвид голяма
му продължителност във времето. На следващо място отчете и обществената
опасност на самия деец- висока, с оглед лошата му характеристика и обремененото
му съдебно минало, не е ангажиран нито семейно, нито трудово, както и това че е
реализирана опасността за здравето на пострадалата Г. чрез причинените й
телесни увреждания, описани в трите съдебномедицински експертизи, и факта, че е
извършено по време на изтърпяване на мярка за неотклонение „домашен арест“. Не
на последно място се съобрази и смекчаващото обстоятелство досежно младата
възраст на дееца. Заради всичко изброено по- горе и предвид разпоредбата на
чл.36 от НК то настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се наложи
наказание при превес на отегчаващите обстоятелства над средния размер на
предвиденото като се налага той да бъде отделен от обществото, за да има време
да преосмисли поведението си и в бъдеще да не допуска такива деяния, като му
определи „лишаване от свобода“ за срок от 7 години, което следва да е ефективно
предвид правилата на чл.66 ал.1 от НК. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС първоначалният режим на изпълнение на така наложеното наказание следва да
бъде „строг”.
По чл.128 ал.2 пр.второ
алт.втора вр.ал.1 от НК- Съдът на първо място взе
предвид степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид вида на
засегнатите обществени отношения. На следващо място отчете и обществената
опасност на самия деец- висока, с оглед лошата му характеристика и обремененото
му съдебно минало, не е ангажиран нито семейно, нито трудово, както и това е
осъществено по време на изтърпяване на мярка за неотклонение „домашен арест“.
Не на последно място се съобрази и смекчаващото обстоятелство досежно младата
възраст на дееца. Заради всичко изброено по- горе и предвид разпоредбата на
чл.36 от НК то настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се наложи
наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което следва да е
ефективно предвид правилата на чл.66 ал.1 от НК. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС първоначалният режим на изпълнение на така наложеното наказание следва да
бъде „общ”.
По чл.150 ал.1 от НК- Съдът на първо място взе предвид степента на обществена опасност на
деянието- типична, предвид вида на засегнатите обществени отношения и факта, че
престъплението е двуактно. На следващо място отчете и обществената опасност на
самия деец- висока, с оглед лошата му характеристика и обремененото му съдебно
минало, не е ангажиран нито семейно, нито трудово, както и начините и
средствата на извършването на деянието, както и при отчитане на факта, че е по
време на изтърпяване на мярка за неотклонение „домашен арест“. Не на последно
място се съобрази и смекчаващото обстоятелство досежно младата възраст на
дееца. Заради всичко изброено по- горе и предвид разпоредбата на чл.36 от НК то
настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се наложи наказание при
превес на отегчаващите обстоятелства над средния размер на предвиденото като се
налага той да бъде отделен от обществото, за да има време да преосмисли поведението
си и в бъдеще да не допуска такива деяния, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от 6 години, което следва да е ефективно предвид правилата на чл.66 ал.1
от НК. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС първоначалният режим на
изпълнение на така наложеното наказание следва да бъде „строг”.
На основание чл.23 ал.1 от НК по отношение на тези три престъпления, за
които е осъден, бе определено на подсъдимия З.А. едно общо наказание, а именно
най- тежкото от тях- „лишаване от свобода” за срок от 7 години при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване. Това е така, тъй като всички те са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. На основание
чл.24 от НК настоящата инстанция увеличи така определеното общо наказание с 1
година „лишаване от свобода” или общо наказание което следва да изтърпи е
„лишаване от свобода” в размер за срок от 8 години при първоначален „строг”
режим, предвид високата обществена опасност на две от деянията, както и на дееца,
които са извършени извършено в голям времеви период и по време на взета мярка
за неотклонение „домашен арест“ по друга наказателно обвинение.
На основание чл.59 ал.1 от НК бе приспаднато времето, през което
подсъдимият З.З.А. е бил задържан с Постановление на Районна прокуратура-
Кърджали от 27.01.2019г. за 72 часа и с Определение № 42/ 29.01.2019г. по НЧД №
110/ 2019 на КРС за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“
считано от 29.01.2019г.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
А. да заплати направените по делото разноски както следва: по сметка на ОДМВР-
Кърджали в размер на 745,92лв. и по сметка на Районен съд- Кърджали в размер на
80лв.
По отношение на веществените доказателства бе постановено след влизане на
присъдата в сила следното: веществените доказателства 1 брой дамска кожена
чанта с черно бели хоризонтални ивици, 1 чифт дамски спортни обувки, дънкова
пола, банкова карта VISA с № 4036178740112192 на името на М.Т.Г., документ с №
Х7532608-Q на името на М.Т.Г. и документ на М.Г. с № 80724000001221072834, да
се върнат на М.Т.Г. *** с ЕГН **********; веществените доказателства- 1 брой
стъклена бутилка с височина 16 см, метален гофриран маркуч за слушалка за душ,
счупена дървена плоскост от пресовани дървени частици, да се унищожат като вещи
без стойност; веществените доказателства- 1 брой лаптоп „Toshiba“ със сериен №
ZА091799К, USB памет „hama“ № 00077026, фотоапарат Olimpus FE- 240 с карта за
памет „Olimpus- XD-1GB“, лаптоп „ACER“ модел „Atheros“ AR5B91 със зарядно
устройство към него, да се върнат на техния собственик- подсъдимия З.З.А..
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: