Решение по дело №111/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юни 2021 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20217200700111
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152

гр. Русе, 11 юни 2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 02 юни 2021 год. в състав:

 

  Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

       ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора  ………   Диана Неева като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    к.а.н.д. №111…… по   описа   на съда за  2021   година,   за да    се    произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от ОД ма МВР гр. Русе срещу решение №260038/15.01.2021год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №1270/2020г. по описа на съда, с което е отменен електронен фиш(ЕФ), серия К, бланков № 3074804, издаден от дирекцията, с адресат ответника в настоящото производство Р.Р.И..

В жалбата, се сочи, че атакуваното решение е в нарушение на закона, в противоречие с фактите, и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Касационни основания за незаконосъобразност на съдебния акт, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Излага се становище, че след като собственикът на автомобила не е изпълнил кумулативните изисквания на разпоредбата на чл.189, ал.5 от Закон за движение по пътищата-да представи освен декларация за това, че друго лице е управлявало процесния автомобил на посочения ден, дата и час, когато е извършено нарушението, е следвало да представи и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, за да е възможно за АНО да анулира първоначално издаденият електронен фиш и да издаден нов на вписаното в декларацията лице. Съответно, неизпълнението на това изискване е станало причина първоначално издаденият електронен фиш срещу Р.Р.И. да не бъде анулиран. Приемайки обаче обратното, според директора на ОД на МВР Русе, въззивната инстанция е постановила неправилен съдебен акт.

Иска се от касационната инстанция да отмени атакуваното решение и да потвърди електронния фиш.

За ответника по касационната жалба не се явява представител и не ангажира становище.

Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност на жалбата.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.  

С решение №260038/15.01.2021год. Русенският районен съд е отменил оспореният пред него електронен фиш, с който на Р. И., на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. И. е наказан в качеството му на собственик и водач на МПС БМВ 316 И, с рег. № Р 20 59 ВВ. Автомобилът му бил засечен да се движи с непозволена скорост в населено място, нарушавайки разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според цитираната норма „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за МПС, кат. В-90 км/час.“

В настоящия казус нарушението било установено на 10.10.2019г., чрез автоматизирано техническо средство №1174е4. С него било заснето, че МПС БМВ 316 И, с рег. № Р 20 59 ВВ, по бул. „България“ бензиностанция „Еко“, посока ГКПП Дунав мост, се движело със скорост 84 км/ч., при ограничение за населеното място 50 км/ч. Предвид на установеното и на факта, че МПС-то е собственост на касатора, електронният фиш е съставен срещу него. При получаването му той възразил и представил писмена декларация с данни, че друго лице – Кезбан И. е управлявало МПС на посочената дата и час. Към декларацията не приложил копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на соченото от него лице, както изисква разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Приложена обаче била справка, от която е видно, че с пълномощно, под №4662, заверено от нотариус П. Шилков, Р.Р.И. и Моника Нерминова И. са упълномощили на 30.08.2019г. лицето Кезбан И. да управлява в страната и чужбина МПС БМВ 316 И, с рег. № Р 20 59 ВВ, както и да извършва други разпоредителни действия с него.

При така установените факти и съобразно доказателствата, които са събрани във въззивното производство, съдебният състав преценил, че ЕФ серия К, бланков № 3074804 е незаконосъобразен, защото е издаден с адресат лице, което съгласно представената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП не управлявало към него момент МПС, с което е извършено нарушението. Според въззивната инстанция пред АНО са били налице достатъчно данни за личността на нарушителя и доказателства, че не собственика, а упълномощеното лице предвид подадената от Р.Р.И. декларация е следвало да понесе административно-наказателната отговорност за нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, независимо, че към декларацията не е приложено копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на Кезбан И.. С такива мотиви е отменил ЕФ серия К, бланков № 3074804, издаден от ОД на МВР Русе.

Тази фактическа обстановка е установена по безспорен начин в хода на съдебното производство, развило се пред районния съд, който след пълен и обстоен анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства е стигнал до извода, че са налице описаните по-горе основания за отмяна на атакуваният пред него акт.

Недоволен от отмяната е останал директорът на ОД на МВР Русе, поради което сезира касационната инстанция със своята жалба.

За прецизност и пълнота на изложението, Административен съд Русе намира за необходимо да заостри вниманието, че с оглед сега действащите правила, разписани в ЗАНН, участници във въззивното производство по оспорване на санкционен акт съгласно все още действащата разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН са наказаното лице и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда свидетели. Съответно, това са страните и в касационното производство. Много често, касационните жалби се подават чрез неправилно посочване на качеството на лицето, което има право на такава. Различно е значението, когато касационната жалба се подава от директора на ОД на МВР Русе/като в случая/ и когато е подадена от ОД на МВР Русе/правилният, поне до 23.12.2021 г. начин/, чрез или представлявана от директора на тази дирекция. Директорът на ОД на МВР Русе има качеството на АО и като такъв следва да участва в съответното административно производство/и разбира се по чисто административни дела/, но по различен начин следва да се подходи  в административно-наказателното такова. Идентични грешки има и в производствата по ЗОДОВ, но те сега не са предмет на обсъждане.

По съществото на спора:

Касационният съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.

В проведеното административно производство, след издаване на ЕФ, по закон се дава възможност в 14-дневен срок за собственика на МПС, на който е изпратен ЕФ, ако не той е управлявал МПС, да посочи в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи с писмена декларация данни за лицето, извършило нарушението. Такова нещо той е сторил. Вярно е, че не е представил с декларацията копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на Кезбан И., лицето, посочено от собственика на автомобила като нарушител.

Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, според която към декларацията на лицето, спрямо когото е издаден първоначалния ЕФ следва да се приложи копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на соченото от него лице, има за цел именно защита от действия по избягване носенето на административно-наказателна отговорност на лицата, които сочат други такива като нарушители. Искането за прилагане на СУ МПС на другото лице е да се покаже връзката между собственика на автомобила и управляващия го към момента на извършване на нарушението. Иначе би се стигнало до възможността, при която всеки един нарушител, наказан с ЕФ, да посочи три имена, дори и на непознато лице, за да избегне административно-наказателната отговорност.

В случая обаче, независимо, че Р.Р.И. не е приложил СУ МПС на другото лице, което сочи за водач, с оглед на другите обстоятелства-че е подал до АНО справка за пълномощно, под №4662, заверено от нотариус П. Шилков, с което Р.И. и Моника И. са упълномощили на 30.08.2019г. лицето Кезбан И. да управлява в страната и чужбина процесното МПС - БМВ 316 И, с рег. № Р 20 59 ВВ, вече дава възможност на АНО и без това СУ на МПС да потърси отговорността на управлявалия към момента на нарушението водач и да издаде нов ЕФ, като анулира стария.

Към всеки един такъв случай, АНО следва да подхожда не само съобразявайки буквата на закона, но и всички останали обстоятелства и събраните в административно-наказателното производство доказателства.

Разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН гласи, че „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“. Тъй като в случая се касае за ЕФ, това правило безспорно важи и за него. Така събраните доказателства в административно-наказателното производство - наличната декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и представеното извлечение за пълномощно, под №4662, заверено от нотариус П. Шилков, са били достатъчни за ОД на МВР да приеме, че самоличността на нарушителя и неговата вина са установени. В този случай АНО не е следвало да се придържа към правилото на чл.189, ал.5 от закона, че задължително с декларацията следва да бъде представено и СУ на МПС на посоченото лице. Още повече, че в регистрите на Сектор ПП към ОД на МВР Русе има информация и данни за СУ на МПС на Кезбан И..

С оглед на гореизложеното, решението на РРС е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

Оставя в сила решение №260038/15.01.2021год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №1270/2020г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

                                     

                                               

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                     

                            

                                      ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                                                            2.