О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1 02.01.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на втори януари две хиляди и двадесета
година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………………….……………
Прокурор ……………………………...
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
частно гр. дело
№ 1684 по
описа за 2019 година.
Производството е
образувано по частна жалба ,,Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр.София
против разпореждане № 12142 от 18.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 5976/2019
г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
Д.А.Д., в частта в която се претендира 172.29 лв. - неустойка за неизпълнение
на задължение и 230 лв. - разходи за извънсъдебно събиране.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част
поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд
да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за
претендираните суми.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство
е образувано по заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
гр.София срещу Д.А.Д. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 299.66
лв. - главница; 76.23 лв. - договорна
лихва за времето от 15.12.2017 г. до 06.12.2018 г.; 172.29 - неустойка за
неизпълнение на задължение от 06.01.2018г.
до 06.12.2018г.; 230 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението и 29.42 лв. - законна лихва за периода от 07.12.2018 г. до 08.11.2019
г. В заявлението е посочено, че
вземането произтича от договор за кредит „Бяла карта“ № 523126 от 01.12.2017г.,
сключен с „Аксес Файнанс“ ООД и договор
за цесия от 26.06.2019 г., за който длъжникът бил уведомен с писмо, изпратено с
обратна разписка. Посочено е, че заемателят се е съгласил в 3-дневен срок след
падежа по договора да предостави на заемателя обезпечение на задълженията по
договора, чрез поръчителство, за което се подписва договор за поръчителство със
срок от 30 дни. Това задължение не било изпълнено, поради което заемателят дължи
неустойката. Сочи се също, че съгласно договора, заемателят дължи на заемодателя
заплащането на разходи и такси за извън съдебно събиране на просрочените
задължения.
С обжалваното
разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД е поискала издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за сумата 172.29 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение и
230 лв. - разходи за извънсъдебно събиране, като е приел, че клаузите от
договора, касаещи задължението за плащане на неустойка при неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави обезпечение на кредитора след падежа по
договора и задължението за плащане на такса за разходи за извънсъдебно събиране
на просрочено задължение са нищожни.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.
1 и 3
и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК,
както и да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има
постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В
конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК, тъй като
искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на договора за паричен
заем относно уговорената неустойка за неизпълнение и такса за разходи за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение противоречи на закона и на
добрите нрави.
Според разпоредбата
на чл.9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка обаче е ограничена в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на императивни норми на закона,
а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за
гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение – тяхното нарушение води до недействителност
на договореното и то в най-тежката му форма – нищожност - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са
писани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани като критерии естеството на вземането (парично или непарично) и размерът
на задължението, изпълнението на което се обезпечава с неустойка. Може да бъде
използвано като критерий и това дали изпълнението на задължението е обезпечено
с други правни способи (поръчителство, залог, ипотека и др.), както и вида на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна), вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди и др. – ТР № 1/2010 г., ОСТК, т.3. Неустойката следва да се приеме за
нищожна и ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В настоящия случай
уговорената неустойката не е за неизпълнение на същинското задължение на
длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при
неизпълнение. Така уговорена, тази неустойка противоречи и на разпоредбата на
чл.33 ЗПК, тъй като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът
би получил при неизпълнение би надхвърлило максимално допустимия размер на
обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения текст е
предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
По отношение на
претендираната такса за извънсъдебно събиране съдът намира, че тя е начислената
такса в противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като от изложеното
не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за
което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Освен това въпреки, че е наречена такса, тя е обвързана с
неизпълнение на задължение по договора, което по същество противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
Съгласно чл. 411,
ал.2, т.2 ГПК съдът следи служебно за наличието на противоречие на искането със
закона и при констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение.
(О-974-
По повод
оплакванията във въззивната жалба въззивният съд намира, че посочените по-горе
клаузи от договора за паричен заем носят всички белези на неравноправни по
смисъла на чл. 143 ЗПК,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Разпоредбата
на посочения текст дефинира като неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В текстовете на чл. 143, т. 1,
т. 18 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
т. 19 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание клаузата да
се приеме за нищожна като неравноправна, като и на това основание заявлението
да бъде отхвърлено.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12142 от 18.11.2019 г., постановено по
ч. гр. д. № 5976/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: