Определение по дело №54/2023 на Административен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№ ........

гр.Шумен, 15.03.2023г.

 

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

                                                       

                                               Председател: Снежина Чолакова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                      Маргарита Стергиовска

 

като разгледа докладваното от административен съдия Хр.Димитрова ЧКАНД № 54 по описа на 2023г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданско - процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл.144 от Административно – процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез процесуален представител гл.юрисконсулт И.С., против Определение №51/23.01.2023г. по АНД №947/2022г. на Районен съд - Шумен. С обжалвания акт съдът е оставил без уважение искането на настоящия жалбоподател за изменение на Решение № 407/05.12.2022г. по АНД № 947/2022г. на ШРС в частта за разноските. Жалбоподателят сочи, че определението е неправилно, тъй като в производствата по ЗАНН страните не дължат разноски за вещи лица или свидетели. Според частния жалбоподател заплатената от санкционираното лице (по чиято жалба е образувано първоинстанционното производство) сума, представляваща депозит за изготвяне на съдебна експертиза, следва да бъде възстановена от бюджета на съда, като орган, възложил експертизата. Счита, че разноските по чл.63д от ЗАНН се изчерпват с адвокатския хонорар и само за тези разноски би следвало да се тълкува препращането към реда на АПК. Въз основа на изложените доводи отправя искане да бъде отменено Определение №51/23.01.2023г. по АНД №947/2022г. на ШРС, като бъде уважено искането на ОДМВР – Шумен по чл.248 от ГПК за отмяна   на Решение №407/05.12.2022г. по АНД № 947/2022г. на ШРС, в частта, с която ОДМВР – Шумен е осъдена да заплати по сметка на ШРС разноски за възнаграждение на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно – техническа експертиза в размер на 150 лева, като бъде указано същата сума да бъде поета от бюджета на Районен съд – Шумен и да остане за негова сметка.

Ответната страна – В.И.И., действаща чрез упълномощен процесуален представител адв.Б.Б. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.

Шуменският административен съд като разгледа постъпилата жалба и въз основа на материалите по АНД № 947/2022г. на ШРС, прие за установено следното:

Производството пред ШРС е образувано по жалба на В.И.И. против Наказателно постановление № 22-0869-000074/10.02.2022г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, в частта по т.1, с която е наложена санкция по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП. В хода на съдебното производство по искане на страните съдът е назначил съдебна експертиза. С Решение №407/05.12.2022г. по АНД № 947/2022г. първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление в обжалваната му част и на основание чл.63д от ЗАНН е осъдил ОД на МВР – Шумен да заплати на В.И.И. сумата от 750 лева, представляваща направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. С молба рег. № 16725/09.12.2022г. ответникът поискал съдът да измени решението в частта за разноските с твърдение, че разходите за вещи лица следва да бъдат поети от бюджета на съда. С определение № 51/23.01.2023г., постановено по АНД № 947/2022г. Районен съд – Шумен посочил, че изготвената в хода на съдебното производство съдебно – автотехническа експертиза е била поискана от страна на жалбоподателя и след указания на съда - заплатена от него, то посочената сума представляваща възнаграждение за вещо лице се явява разноски по производството по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.143 от АПК и с оглед изхода на делото следва да бъде възстановена от бюджета на органа, издал отменения акт. По тези мотиви съдът оставил без уважение искането на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен за изменение на решението в частта за разноските.

Определението е съобщено на административно наказващия орган на 26.01.2023г.

Несъгласен с постановения съдебен акт началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен депозира настоящата частна жалба с искане касационната инстанция да отмени определението, както и да уважи искането за отмяна на Решение №407/05.12.2022г. по АНД № 947/2022г. на ШРС, в частта, с която ОДМВР – Шумен е осъдена да заплати по сметка на ШРС разноски за възнаграждение на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно – техническа експертиза в размер на 150 лева, като бъде указано същата сума да бъде поета от бюджета на Районен съд – Шумен и да остане за негова сметка.

Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приема следното:

Съдът намира, че депозираната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна предвид следните съображения:

Въпросът с присъждането на деловодни разноски в административно наказателния процес е решен в ЗАНН с помощта на изрични нормативни правила, което позволява присъждане на такива в хода на обжалване на НП по съдебен ред. Съгласно чл.63д от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В цитираната норма не се съдържат фактическите състави, пораждащи отговорност за разноски, поради което под „реда“ следва да се разбира при условията (фактическите състави) на чл.143 от АПК и за видовете разноски изброени в същият текст. Разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая производството пред ШРС е образувано по жалба на В.И. против НП, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен. В хода на съдебното производство страната е направила разноски за адвокатски хонорар и за изготвяне на съдебна експертиза. С решение №407/05.12.2022г. по АНД № 947/2022г. ШРС е отменил наказателното постановление в обжалваната му част и на основание чл.63д от ЗАНН е осъдил ОД на МВР – Шумен, в чиято структура е органът издал незаконосъобразното наказателно постановление, да заплати на жалбоподателя направените разноски.

Решението в частта за разноските е правилно, тъй като административно наказващият орган, издавайки незаконосъобразно наказателно постановление, е станал причина за иницииране на съдебното производство, респективно – за сторените от жалбоподателя разноски, поради което и предвид изхода на делото, същият следва да понесе тежестта на разноските. Отговорността за разноски в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор, и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските. В случая всички предпоставки са били налице, което обстоятелство е съобразено при постановяване на решение № 407/05.12.2022г. по АНД № 947/2022г. на ШРС в частта за разноските. С оглед на това, като е счел за неоснователна молбата с искане за изменение на посочения съдебен акт в частта за разноски и с Определение № 51/23.01.2023г. по АНД № 974/2022г. е оставил същата без уважение, ШРС е поставил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Възражението на частния жалбоподател за недължимост на разноските е неоснователно. Разноските пред първоинстанционния съд са направени по повод издаденото против В.И.И. наказателно постановление, което е обжалвано и е отменено от съда, а отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор, която следва да бъде понесена от губещата страна.

За прецизност на изложението следва да се отбележи, че неправилно в обстоятелствената част на настоящата частна касационна жалба е посочено, че с решението си ШРС е осъдил ОДМВР – Шумен да заплати по сметка на съда сумата от 150 лева, представляваща разноски за вещо лице. Видно от диспозитива на решението тази сума е присъдена в полза на жалбоподателя, който е направил разноските в производството, а не по сметка на съда. В тази връзка, неоснователно е и позоваването на определение от 13.09.2021г. по ЧКАНД № 225/2021г. на ШАдмС.   

Независимо от изложеното касационният съдебен състав преценява като неоснователна претенцията на В.И. за присъждане на разноски в настоящото производство, като счита, че такива не се дължат поради следните аргументи:

Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, чрез изменение на съдебния акт, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ в производство по чл.248 от ГПК. Присъждането на разноски в това производство противоречи на същността на института на разноските. Процесуално право на всяка от страните е да иска изменение и/или допълнение на акта, постановен на съответната инстанция в частта относно разноските, без да носи отговорност за направените в стартираното по нейна молба производство разноски. „Страхът“ от кумулирането на нови задължения за разноски, в случай че молбата бъде оставена без уважение, противоречи на целта на предоставената процесуална възможност за изменение на акта в частта относно разноските, без да бъде обжалван по същество и на практика води до ограничаване правото на защита на страните.

В обобщение на изложеното Шуменският административен съд приема, че частната жалба е неоснователна, а Определение №51/23.01.2023г. по АНД №947/2022г. на Районен съд – Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 Искането на В.И.И. за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Мотивиран от горното Шуменският административен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №51/23.01.2023г. по АНД №947/2022г. на Районен съд – Шумен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на В.И.И. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

         Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................        ЧЛЕНОВЕ: 1............................

        

                                                                                                 2............................

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 15.03.2023 г.