РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Девин, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100244 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.422 ал.1 във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК и
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответницата Н. Д. В., с
ЕГН ********** е кандидатствала за получаване на потребителски кредит
чрез сайта на ищцовото дружество на адрес www.cre*.bg, като е предоставила
личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при
спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от
разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Н. Д. В.
данни техен служите се е свързал с нея на посочения телефон, като
ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената
информация и желанието си да получи от тях при условията на дружеството,
кредит в размер на 1200.00 лв. и след обработване на данните и одобрение на
кандидата за финансова услуга на ответника е изпратен на посочената от него
електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние.
Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „К. И.” АД линк за
потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” №
1
ДЗ01*/15.11.2021 г. и желаната сума й е била преведена чрез системата Е-рау
и получена от същата на каса на партньорски офис на „И.” АД срещу
представена от Н. Д. В. лична карта. Твърди, че съгласно разпоредбите на
Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна
информация, като съшият се е запознал и е приел Общите условия на
предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него
е-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити”, Съгласно условията на сключения Договор, „К.
И.”, е поело задължение да предостави на Кредитополучателя заем, под
формата на потребителски кредит, а Кредитополучателят е поел задължение
да върне предоставения кредит с договорна лихва, като обшият размер на
задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със
следните падежи: 15.12.2021г., 15.01.2022г., 15.02.2022г.,
15.03.2022г.,15.04.2022г., 15.05.2022г., 15.06.2022г., 15.07.2022г., 15.08.2022г.,
15.09.2022г., 15.10.2022г. и 15.11.2022 г. Твърди, че към дата 05.07.2023 г.
Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите
на които са настъпили съответно на 15.12.2021г., 15.01.2022г., 15.02.2022г.,
15.03.2022г., 15.04.2022г., 15.05.2022г., 15.06.2022г., 15.07.2022г.,
15.08.2022г., 15.09.2022г., 15.10.2022г. и 15.11.2022 г. като служители на
дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством
изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен
адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания,
непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Н. Д. В. не е
осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на
дължимата към дружеството сума. Счита, че съгласно чл. 86 ЗЗД Н. Д. В.
дължи на „К. И.” АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по
просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза
на 134.50 лв. Дружеството е потърсило начин да защити интересите си, като
на 07.04.2023 г. е подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение като PC - Девин е образувал ч.гр.дело № 158/2023 г. и
по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено
възражение от страна на ответника в законоустановения срок. Твърди, че
общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника Н. Д. В., с ЕГН
**********, към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, е в размер на: 2271.50 лева, от които 1200.00 лева - главница
2
на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №
Д301*/15.11.2021 г.; 432.00 лева - договорна лихва за периода от 15.12.2021 г.
- 15.11.2022 г. и 134.50 лева- законна лихва за забава за периода от
16.12.2021 г. - 07.04.2023 г. Към задължението са направени допълнителни
разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер
на 505.00 лева, както и разноски за образуване на настоящото производство в
размер на 595.86 лева и допълнително предстоящите разноски по настоящото
производство.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на
пресъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника Н. Д.
В., с ЕГН **********, че дължи на „К. И.” АД сумите: 1200.00 лева -
главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра’’
№ Д301*/15.11.2021 г.; 432.00 лева - договорна лихва за периода от
15.12.2021 г.- 15.11.2022 г.; 134.50 лева - законна лихва за забава за периода
от 16.12.2021 г. - 07.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Моли
съда да осъди ответника Н. Д. В. да заплати на „К. И.“ АД разноски за
образуване на заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 505.00
лева, както и разноски за образуване на настоящото производство,
включително и такива за адвокатско възнаграждение.
В о. с. з. ищецът не изпраща представител. С молба
пълномощникът му адв. С. М. поддържа изцяло исковата молба по
изложените в нея подробни съображения. Счита за изцяло неоснователно
направеното възражение от ответната страна, че не е налице валидно
облигационно отношение между страните. Видно от представените по делото
документи - заявка за кредит, Договор за кредит „Екстра” №
Д301*/15.11.2021 г., Общи условия и предвид установената практика на ВКС
/ Решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република
България, четвърто гражданско отделение, гр.д. № 868/2012 г./, същите
представляват електронни изявления, които се считат за подписани при
условията на чл.13 ал.1 (ЗЕДЕУУ, с пред. загл. - ЗЕДЕП) - за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
3
Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира
информация, която логически е свързана само и единствено с В., която тя
лично е предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно
ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично
следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да
притежава тези данни. Дори да беше извършена злоупотреба със същите и да
приемем, че тя не е изтеглила преведената сума, то тя би сигнализирала
съответните органи. Твърди, че процесният договор е сключен по реда на
ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични
кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се
уреждат електронно. Представеният с исковата молба Договор за кредит
„Екстра" № ДЗ01*/15.11.2021 г., е индиция за наличие на договорни
отношения между страните по повод размяна на изявления и сключване на
договор за заем. Договорът за заем се характеризира като реален, каузален и
неформален договор. Счита се за сключен от момента, в който заемодателят
предаде заемната сума или друга заместима вещ. От приложените по делото
справка извлечение от електронната система на еРау за извършения превод е
видно, че на 15.11.2021г.. ищцовото дружество е предоставило на ответника
сумата от 1200.00 лв. В основанието на превода е посочено именно процесния
договор „договор № Д301*/15.11.2021г.” Ответникът е усвоил предоставената
сума на 15.11.2021г. на каса на „И.” АД, като се е подписал и е изписал
собственоръчно имената си, т.е. налице е реално предаване на заемната сума.
Ако ответникът не е желаел да получи предоставената му от ищеца сума не е
следвало изобщо да я получава от партньорски офис на „И.” АД, тъй като той
не би могъл да знае, че има извършен превод в негова полза, ако преди това
не е осъществил контакт с дружеството. Счита за изцяло неоснователни
твърденията на ответника, че договорът е недействителен, поради неспазване
от страна на доверителите й изисквания на ЗПК, както и твърдението, че
сумата, представляваща такса по Договор за поръчителство, следва да се
включва към годишния процент на разходите като излага подробни
съображения. С оглед гореизложеното счита, че доверителят й е спазил
разпоредбите на ЗПФУР и по- конкретно чл.11, ал. 2 - информацията, която е
предоставена на потребителя на сайта на дружеството преди сключване на
кредита е пълна, вярна, разбираема и невъвежда в заблуждение. Счита, че
дори да се приеме, че с включване на договорената такса „Гарант” (която не е
4
предмет на настоящото дело) в ГПР се надвишава посочения размер в ал. 4 на
същата разпоредба, то на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК нищожна е само
клаузата, предвиждаща заплащане на такса „Гарант“, а не целият договор,
като съответната клауза не поражда задължение за плащане от страна на
длъжника (Определение № 952/16.08.2021г. по ч.гр.д. № 1104/2021г.. II въз.
гр. с-в, Окръжен съд Бургас).
В о. с. з. ответницата не се явява и не изпраща представител. С
молба пълномощникът й адв. С. П., поддържа отговора на исковата молба и
оспорва исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените обективно съединени искове като неоснователни и
недоказани. Моли съда, да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна
адвокатска помощ на близък в размер на 1220.00 лева на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2
от НМРАВ, съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях
поотделно, съобразно чл. 2, ал. 5 от Закона за адвокатурата, като излага
подробни съображения в писмена защита.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че в ДвРС е образувано ч. гр. дело № 158/2023г., по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 72/15.05.2023г., по която е разпоредено длъжникът Н. Д. В., с адрес:
с.Л., община Д., обл. Смолян ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „К. И.” АД,
ЕИК/Код по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. Ц. Б. III № **, ет. М., представлявано от М. Г. А. – Изпълнителен
директор, чрез пълномощника си адв. Р. И. Д., съдебен адрес: гр. С., бул. Ц.
Б. III № **, ет. М., сумите: 1200.00 лева - главница по Договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА” №
ДЗ01*/15.11.2021 г.; 432.00 лева - договорна лихва за периода от 15.12.2021г.
до 15.11.2022г.; 134.50 лева - законна лихва за забава за периода от
16.12.2021г. до 05.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
1200.00 лева, считано от постъпване на заявлението в съда - 07.04.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 505.00 лева - разноски по делото,
от които 25.00 лева - държавна такса и 480.00 лева- адвокатско
5
възнаграждение като вземането произтича от следните обстоятелства:
Сключен Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство
„ЕКСТРА” № ДЗ01*/15.11.2021 г. за сумата от 1200 лева.
Установява се, че на 15.11.2021 г. между „К. И.” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. Б. III № **, ет.
М. в качеството на Кредитор и Н. Д. В., с ЕГН **********, в качеството й
на Кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА”
№ ДЗ010084, по силата на който „К. И.” АД, ЕИК: ********* отпуска на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1200 лева, със срок за
погасяване на кредита 12 месеца от датата на подписване на договора. Според
чл. 3 дългът по кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 36.00 %. Годишен процент на разходите в размер на 49.7 %, като
вноските по кредита са, както следва: 1200.00 лева – главница; 432.00 лева-
сума на лихва; 864.00 лева- сума на гаранция, обща вноска – 2496.00 лева.
Представени са Общи условия на „К. И.“ АД приложими към
договорите за предоставяне на потребителски кредит.
С писмо изх. № 2023101817008296/31.10.2023г. от „И.“ АД, е
представена в оригинал разписка № 0700014307199558/15.11.2021г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена
ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. Н. Д. В. е получила сума в размер на
1200.00 лв. на 15.11.2021г., с основание паричен превод към Easy Pay;
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д301*/ 15.11.2021 г., с разписка
за извършено плащане № 2000000277664835/15.11.2021г. в 12.14 часа, с
наредител на превода „К. И.“ ООД. 2. Видно от хронологичната ведомост
за периода от 01.01.2021- 18.10.2023г., сметка 531/1 - Заеми на физически
лица по аналитична партида Д301* на Н. Д. В. в счетоводството на „К. И.“ АД
е водено редовно, съобразно действащото законодателство и изисквания. 3.
Видно от счетоводните сметки са осчетоводени в ищцовото дружество като
задължение за плащане, както следва: главница – 1200.00 - с/ка 502/1;
договорна лихва – 432.00 лв. - с/ка 721/1; ' законна лихва – 134.50 лв. - с/ка
721/2. 4. Към дата 18.10.2023г., кредитополучателят не е погасил нито една от
вноските по кредита, видно от хронологичната ведомост за периода от
01.01.2021г. до 18.10.2023г. на аналитична партида Д301* - на Н. Д. В.. 5.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника - Н. Д. В. към
6
датата на депозиране на заявлението за заповед на изпълнение е в размер на
1766.50 лв., от които: 1200.00лв. - главница на основание сключен договор
„Екстра“ № Д301*/15.11.2021 г.; 432.00 лв. - договорна лихва за периода от
15.12.2021 г. - 15.11.2022г. и 134.50 лв. - законна лихва за забава за периода
от 16.12.2021 г. - 04.04.2023г.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
Така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора – ищцовото дружество
– банка заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е оспорена от длъжника
с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда
правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила
на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително
реализиране на вземането срещу длъжника - аргумент от чл.416 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на парично
вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч. гр. д. № 158/2023г. по описа на Районен
съд – Девин, по което има издадена Заповед по чл.410 от ГПК, срещу която
заповед в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено от ответника възражение,
за което заявителя е уведомен на 08.06.2023г. Настоящият установителен иск
е предявен на 05.07.2023г. в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1
от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира иска за частично основателен.
Между страните са възникнали правоотношения по Договор за
потребителски кредит „Екстра” № ДЗ01*/15.11.2021 г. по чл.9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът
7
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11,
ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните
по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно
определеното съдържание на договора е налице.
В договора е посочено фиксиран годишен лихвен процент 36 % и
годишен процент на разходите 49.7% като абсолютни стойности. В т.6 от
договора е предвидено, че кредитодателя има право да направи кредита
предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят не заплати две
поредни погасителни вноски съгласно погасителния план. Липсват
доказателства ответницата да е заплащала в срок уговорените вноски на
ищеца, в т.ч главница в общ размер на 1200.00 лева, а и това се потвърждава
от ССчЕ. Поради което следва да се приеме, че действително са били налице
условия за прекратяване на договора, в случая е без значение дали е обявена
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като към датата на образуване на
делото, цялото задължение е станало изискуемо поради настъпил краен падеж
на 15.11.2022г.
Нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен
характер и за приложението им, съдът следи служебно, но е и направено
възражение от ответната страна. Когато страна се позовава на
договор – ищецът черпи правата си от договор за потребителски
кредит, съдът е длъжен да провери неговата действителност и без да
има съответно позоваване – в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011г. на
ВКС по гр. дело № 1450/2010г., I г. о. и Определение № 483 от 08.10.2015г. на
ВКС по гр. дело № 3383/2015г., I г. о. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда,
че страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни
разпоредби на закона по отношение размера на договорената лихва. При
положение, обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната
страна е по-слаба икономически и се ползва със засилената защита на ЗЗП и
8
ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата
/възнаградителна, мораторна/ е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Предвид това, в съдебната практика
трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /за
обезпечени кредити – двукратния/. В тази насока – решение № 906/
30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; решение №
378/18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; решение №
1270/09.01.2009г. по гр. дело № 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; определение №
901/10.07.2015г. по гр. дело № 6295/2014г. на ВКС, 4 г. о. В случая
уговореният ГЛП от 49.7 % е в четири пъти по-висок размер от този на
законната лихва, поради което съответната клауза от договора за кредит се
явява нищожна – на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като накърнява
добрите нрави.
Липсва ясно разписана методика на формиране на годишен лихвен
процент и годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени и как се формира посочения в договора годишния процент на
разходите /ГПР/, претендираната сума от 432.00 лева - договорна лихва за
периода от 15.12.2021г. до 15.11.2022 г. Съобразно разпоредите на ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в
посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения финансов ресурс. Съобразно императивното правило на чл. 33,
ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед изложеното,
9
съдът приема, че за ответницата е възникнало валидно задължение да
заплати на „К. И.“ АД единствено главницата от 1200.00 лева по процесния
договор за потребителски кредит, 134.50 лева - законна лихва за забава
върху главницата от 1200.00 лева за периода от 16.12.2021 г. - 07.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от 1200.00 лева, считано
от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
– 07.04.2023г. до окончателното заплащане на главницата. По изложените
съображения неоснователен се явява искът за сумата от 432.00 лева -
договорна лихва за периода от 15.12.2021г.
Относно направените по делото разноски.
Искането за установяване на направените в заповедното
производство деловодни разноски няма самостоятелен характер. По силата на
т.12 от от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ищеца е направил разноски в общ размер от 1100.86
лева, от които в заповедното производство – 505.00 лева, от които 25.00 лева
- държавна такса и 480.00 лева- адвокатско възнаграждение; в настоящото
производство разноски 595.86 лева, от които – 65.86 лв. - държавна такса и
530.00 лв. - адвокатско възнаграждение. Съдът намира, с оглед частичното
уважаване на исковете, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответницата В.
дължи на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер
на 834.00 лева – разноски по заповедното 383.00 лева и настоящото
производство – 451.00 лева.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. В., с ЕГН **********,
с адрес: с.Л., община Д., обл. Смолян ДЪЛЖИ на „К. И.” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. Б. III № **, ет.
М., представлявано от М. Г. А. – Изпълнителен директор, чрез
пълномощника си адв. Р. И. Д., съдебен адрес: гр. С., бул. Ц. Б. III № **, ет.
М. сумите: 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/ - главница на основание
сключен Договор за потребителски кредит „Екстра’’ № Д301*/15.11.2021 г.;
10
134.50 лева /сто тридесет и четири лева и петдесет стотинки/ - законна лихва
върху главницата от 1200.00 лева за периода от 16.12.2021 г. - 07.04.2023 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 1200.00 лева, считано от датата
на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 07.04.2023г., до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 72/15.05.2023г. по
ч. гр. дело № 158/2023 г. по описа на Районен съд – Девин,
като ОТХВЪРЛЯ положителният установителен иск за дължимост на сумата
от 432.00 лева /четиристотин тридесет и два лева/ - договорна лихва за
периода от 15.12.2021 г.- 15.11.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. Д. В., с ЕГН **********, с адрес: с.Л., община Д.,
обл. Смолян ДА ЗАПЛАТИ НА „К. И.” АД, ЕИК: ********* , със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. Б. III № **, ет. М., представлявано от М.
Г. А. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника си адв. Р. И. Д., съдебен
адрес: гр. С., бул. Ц. Б. III № **, ет. М. сумата от 834.00 лева /осемстотин
тридесет и четири лева/ от които по настоящото производство – 451.00 лева и
383.00 лева по ч. гр. дело № 158/2023 г. по описа на Районен съд – Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11