Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Русе, 25 февруари 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 10 февруари 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №457…… по описа на съда за
2020 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от А.А.А.,***, против решение №260231/27.11.2020
год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №1639/2020г. по описа на
съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-1085-002479 от 10.08.2020г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Русе. С наказателното
постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 лева за извършено от него нарушение на чл. 20, ал.2 от Закон за
движение по пътищата(ЗДвП).
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
оспореното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни аргументи в
подкрепа на сочените касационни основания.
Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я оспорва като неоснователна.
Претендира разноски по представен списък.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №260231/27.11.2020 год. Районен съд
гр. Русе e потвърдил НП № 20-1085-002479 от 10.08.2020г. С него, началникът на Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр. Русе е наложил на А.А.А., на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
административно наказание “глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП.
А. А., в качеството си на
водач на МПС - лек автомобил Опел „Астра“ с рег. №РР 7273 ВА, при движение на
път Трети клас №2302 в посока гр. Ветово-гр. Сеново, загубил контрол над
управлението му, при което лекият автомобил се обърнал в встрани от пътя. Причина
за това било препятствие по пътя, което водачът не успял да избегне. С деянието
си касатора причинил ПТП с материални щети и двама леки ранени.
Това обстоятелство и случилото се дало
основание за контролните органи да съставят АУАН, тъй като приели, че водачът
на лекия автомобил не е спазил изискването на чл.20, ал.2 от ЗДвП за избиране
скоростта на движение, за съобразяване с атмосферните условия, с релефа на
местността и със състоянието на пътя. Според разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство…“В следствие на акта, при липсата
и на възражения по него, с изключение на записването-„кон“, било издадено и
оспореното пред въззивната инстанция наказателно постановление, с което водачът
бил наказан по реда на чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП с административно наказание
“глоба” в размер на 200 лева.
Русенският районен съд e изяснил описаната
по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Изводите на съда са правилни и се споделят напълно от касационния съд. Съставомерността на деянието е
била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства.
Районния съд е обсъдил всички направени пред него възражения и е защитил в мотивите
си решението да потвърди обжалваното НП.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на
производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната
доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на административно
нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния
съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в
съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е било
налице административното нарушение на правилата за движение по пътищата,
извършено с процесния автомобил, управляван от А.А.А.. Правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на водача на лекия
автомобил, такива са и действията на АНО по преценка на размера на наказанието,
законосъобразни са и действията на районния съд, който със своето решение е
потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Административният съд намира атакуваното решение за
допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба
срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи
наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му.
Въззивното решението му по изложените в
настоящите мотиви съображения се оставя в сила.
С оглед изхода на спора, основателно е
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято структура
е Сектор ПП/ в размер на 120 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №260231/27.11.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по
а.н.д №1639/2020г. по описа на съда.
Осъжда А.А.А.,***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Русе сумата от 120(Сто и двадесет) лева, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: